248 257 резултата
Живеех от години с две девойки,
да кажем, на семейни начала.
И всеки ден мечтаех - яки тройки!
Понякога и с дясната ръка.
Девойките ми бяха много близки. ...
  307  15 
Каква ми е клиничната картина?
Три дози лудост, никакъв късмет,
поне не те живях като мнозина,
животе мой – ту нежен, ту проклет.
В стих те написах, пях те и изплаках, ...
  128 
Днес те няма, утре ще е късно
да се появиш дори в небитието.
Мога и след тебе да възкръсна
там - от някой белег на лицето.
Върху ударите пресни на камбана ...
  318 
ДВЕ ДУМИ
... изглежда, мене Господ Бог ме пази – над сънищата мои даже бди,
във времена на скърби, мъст, омрази ме крие от връхлитащи беди,
не ме натриса в срутени химери, в напразни въжделения, мечти,
стани – ми казва, – и ходи, Валерий! – и бъхтя след Господните пети, ...
  195 
Вината ми е черна, очите зеленеят,
отровни мислите горчат,
ярост адска ме владее,
страстите не ме щадят.
Толкова обичам и така горя, ...
  140 
Товар размазва крехко сърце,
не зная как да го спася.
Светъл лъч, що пада върху зрънце,
потъва в мрак, душата си гася.
С очи страхливи в морето се губи, ...
  148 
След мен ...
Пъстротата в красота прелива,
наоколо край мен, в изобилие…
От обич съкровена, бликаща
в сърцето ми, пораждат се стихове… ...
  164 
Името ти.
Ужасно е натрапчиво.
Виждам го и го чувам навсякъде.
На галено ти казвам "любов".
Цялото, пред никого не го изричам.
  146 
Сънувах я във полусянка
лице така и не видях
Една забулена вакханка
символ на самия грях
Ръцете си тя бе обвила ...
  123 
Дъх на невен,
пролетен полъх,
върбови клони в танц с тишината.
Плахо потрепвам,
свела поглед надолу, ...
  264  11 
На Гери
Когато намериш квартира,
която топлината запазва,
полет крилата прибира,
слънцето бавно залязва, ...
  122 
Нашето време, днешното...
суетно е, грозно, лудешко е...
неистово борим го, мразим го
реално... далеч от себе си пазим го.
То непонятно притиска ни в ъгли ...
  180 
НЕОТБРОЕНИ КРАЧКИ
Морето сбръчка сивата си кожа
и укроти вълните покрай кея.
За лодките ще дойде ден тревожен –
щом август свърши, спират да се реят. ...
  345  17 
Животът ни е вълнено кълбо
от нишки тънки, здрави, пъстри,
увити и пресукани в едно
от Божии умели пръсти.
И пуснат от невидима ръка ...
  279 
Прости ми!...Не бях достоен
за теб, за себе си- за всичко.
Все още учех се да ходя,
да различавам, да обичам.
Като децата непосредствен, ...
  112 
Разбрида се килима под краката ни.
Окъсаха се старите постели.
Живота вече зъзне по халат,
изкъпан за последната неделя.
Отива си от нас и без да пита, ...
  182 
МОЛИТВА ЗА МОЯТА БЪЛГАРИЯ
... до пролетта са два сезона, два! –
и, щом замръзне селската рекичка,
ще цепим с дядо в дворчето дърва
и ще ги мъкнем с кривата количка, ...
  169 
Ако лятото
Ако лятото открадне
сърцето ти със думи,
ако лятото докосне
душата ти с лъчи, ...
  272 
Този свят е дете
и в очите ни свети
с аромат на цветче,
с римите на поети.
Само трябва да сме ...
  321 
П Ъ Т Е Ш Е С Т В И Е
Поезията създава мистични пространства,
в които кани Съзнанието,да се настани
за най-вълшебното,магично странстване
с пулса магнетичен на дивни,чудодейни игри. ...
  166 
20 АВГУСТ
Точно като Диоген -
сам със себе си на среща -
днес празнувам ден рожден
с къшей хляб и малко леща!... ...
  243 
Исторически парк
Парк на историята ни съгради се сега
в едно красиво кътче от България.
Влез в него и си спомни историята
на всички българи останали в паметта. ...
  167 
Живот – недорешена кръстословица
посветено
Тя знае всичко… Вестници продава.
Решава кръстословици – на ден по пет.
С тях игнорира хорската гълчава ...
  386  16 
Красива си, но толкова студена,
сияеш над градеца ни заспал,
а струни на цигулка тихо стенат
и свива се сърцето ми от жал.
Звездите тази нощ си затъмнила, ...
  118 
Влизаш ли в обувките на другите!?
Усещаш ли живота им, кажи?
Вярваш ли, че щом не знаеш...
По-малко в тебе ще боли.
Търпиш ли болките човешки... ...
  290 
Виновни ли са очите ми
че те запомниха млада
Виновно ли е сърцето ми
че по тебе си пада
Между изветрели делници ...
  200 
Август тръгва си полека
в прегорелите треви.
Време ли е? Вече? Нека.
Прав му път. Да си върви.
В жълто, алено, ръждиво... ...
  249 
БЯХ НЯКОГА ПОЕТ
... сега съм вече стар и оглупял, и – всъщност, перспективите са мрачни –
от кал създаден, пак да стана кал – вървя нататък с адски бързи крачки,
топят се – вързуници светли дни, що Господ Бог реди ми ги отгоре,
простил съм всички глупави злини, които нявга някой ми е сторил, ...
  132 
Душата ми остана неразбрана,
пиеса, изиграна с твърде тъжен край,
в която ангелите чакаха покана,
а дяволите ме убиваха на чаша чай.
И в своята едничка малка премиера, ...
  269 
Да обикнеш Звяр
Не, не е лесно да обичаш Звяр!
И раните му с нежност да промиеш.
Без страх в очите му да гледаш,
в душа му ти да вникнеш! ...
  167 
Бързо обличам старите дрехи.
Отново с песен излизам на вън.
Отново различен, отново свободен.
Времето спирам…, и всичко превръщам в приказен сън.
Тогава тичам бос по полето. ...
  152 
Хей, чуваш ли? Не заспивай!
Толкова нежна е нощта.
И ти нежна с мен бъди.
Милвай ме...
Шепни ми най-страстните слова. ...
  134 
I. Министър Плевнелиев
Плеве плевелите в министерската нива;
от едно място плеве, на друго
ги посява.
Докато изгуби пред него алтернативата ...
  122 
МОМЧЕТО СИ ОТИВА
Момчето в мен навярно е във криза,
със всеки ден превръща се в старик –
не ветролее сутрин бяла риза
по Главната – с осанка на лирик, ...
  251 
-Тихо, сега, дете! Ако не вдигаш шум
ще видиш как живеят те!
Но, винаги имай едно на ум!
За да не ни видят, че тогава
ще настане дандания голяма. ...
  230 
Топи се август...подобно шоколадова мелба,
а тоникът чувствен с удължена нотка трепти
В чашата му гореща от изгрев до залез
тънее късчето време упоено от летни треви.
Вкусващ... просторът разгъва есенни щрихи ...
  229 
Животът като блато се размъти.
Напряга лицемерието жили.
Лицата ви съм виждал много пъти.
Душите си, обаче, в мрак сте скрили.
С оголен зъб и нокти на чакали, ...
  304 
Мъгли ме обгръщат, взорът ми прикриват,
сред дървета диря те, дете в черупка.
Пареща ръка в прегръдка топла търсиш,
сълза по бузата ти меко се стича.
Думи тежки те повалят, нужда от одобрение, ...
  116 
По-добре не се обаждай,
чувствата ми пощади!
Времето дълбае рани,
губя твоите следи.
Толкова красиви мисли, ...
  195 
Нечакано дойде и този миг.
От страх не сменях дните в календара.
Сълзите от очите си изтрих.
Присъни ми се известéн лодкарят.
Жадувах вчера земни суетнѝ. ...
  301 
Предложения
: ??:??