20 538 резултата
Впрегнал гравитацията, ора тишината.
Тя стене от болка,
но с радост очаква думите
в топлото да заспят.
После с крясък черупката да разчупят ...
  492 
Безпаметна като утро,
желана като рефрен,
пристъпвам боса и дишам
озона на новия ден.
Още росата е дива, ...
  415 
Да се събудиш в пореден сив ден
в задушна градска стая.
Да погледнеш неохотно отвън и да
зърнеш тежък небосвод.
В сърцето бариера да почувстваш и ...
  489 
Мойте обувки
Недей да обуваш моите обувки,
има пирончета и убиват, и боли.
Давай напред,изпращам ти целувки,
не ме гледай и аз съм човек, но уви. ...
  663 
Две приятелки пият розе.
Валентина Лозова
Две приятелки пият. Обаче не пият розе.
Не си падат по тънкия вкус на изискано вино.
Той е само за дами. А двете си знаят добре, ...
  1146  13  17 
Пред себе си до болка откровен
Поне веднъж безстрастно погледни
на всичките си досегашни дни
и искрено и трезво си признай,
че твоят разум и духът ти тъмен ...
  651 
Въпрос на вкус
Ягодата е по-сладка от плътта изгнила
И какво от това? Лешоядът иска мърша
Храня мозъка си със захар и ванилия
А той от отвращение даже не преглъща ...
  492 
Не ми се пише. Край. Финал.
Отлитна, в Горната земя
на музата Пегасът бял.
Да изтърпи не съумя.
Криле да свива – поко̀рен, ...
  585  15 
Приемам всичко в огледалото и се усмихвам,
приемам тъмните си дни.
Приемам всички неуверени походки,
които през годините смених.
Приемам Аз от дясно, ...
  332 
В твоят свят неистов и далечен
Примамващ ме с омайна светлина
За мене само този миг е вечен
Прашинка станах в самота.
Докоснах огънят в очите ...
  595 
Някога имах сърце
в него се криеше ти.
Плачеше като малко дете,
а аз триех твойте сълзи
Къде беше ти, ...
  350 
Всеки бял косъм знаеш от какво е.
Всяка бръчка – от добро или зло.
Душата ми с хастара обръщаш нагоре.
Ти си всевиждащо, трето око!
Истината никога не спестяваш. ...
  342 
Дуетен стих - Таня Мезева и Таня Г. Денева
Не съм за този свят. Аз знам. Не съм...
Свят, в който злобата навред върлува,
където липсват вяра, честност, звън...
и всички чергата отчаяно придърпват. ...
  671 
Сестри на вятъра
Вълните морски, на вятъра сестрите,
една след друга се гонят към брега.
Пенливи сякаш с плетени дантели,
достигат брега и галят нежно пясъка. ...
  705 
Мисловните ми притурки са композирани от бомба със закъснител на творец
като свине за клане.
Симфония от невяра в себе си изпява се докато гласа ми не заспре,
вода, която тече
е състоянието, в чието искам да се превърна, но не - ...
  379 
Похарчих неразумно младостта си.
И не запазих нищичко за зимата.
Но някъде дълбоко в мен намерих
закътани парченце вяра и причина,
с които да продължа нататък... ...
  614 
Орачът е тъжен, никога не пее,
натиска ралото дълбоко в земята.
Ще я изоре а после ще бъде засята,
с молба към Бога за реколта богата.
Оранта е неговата плаха надежда, ...
  406 
Остави ме на мира,
за кратко, мой Стих-
внезапен, по никое време.
Доколко си верен
или си фалшив, ...
  444 
"Тя не е като вас, разноцветни гердани си сплита
и ги спуска в небето - въздушна и ярка дъга."
Меги Миткова
Тя върви сред града и след нея усмивка остава.
Парцалива наметка край слабото тяло виси. ...
  993  12  19 
Отново се усмихвам днес за теб,
тайничко избърсала сълзата.
Преглъщам буцата нагарчащ лед
и поглед взирам в бъдното... нататък.
Там, може би красиво е, нали, ...
  381 
Вече́рни напеви...
Денят – от жегата задъхан
към хоризонта сам запътен...
А Слънцето искри́ прощално
и по небето слиза плавно... ...
  275 
И да си слънце
с голямо сърце,
все ще си куче
с превити ръце.
Кой ще види ...
  673 
Раят няма врата.
Адът няма стопани.
И не са измерими нашите грехове.
Газим в кални блата,
а душите си браним. ...
  701 
Изсъхва старата смокиня на двора,
дали от жажда или от мъката по теб!
Минават покрай нея забързани хора,
спомнят си за теб човече в утро и следобед!
Засадена някога до оградата на старата къщата, ...
  574 
Обичам те, макар думите да не изричам
и действията ми да не показват още,
и въпреки, че дълго го отричах,
и раздавах обичта си с шепи другаде,
ти за мен си най-ценното съкровище. ...
  485 
Вървя сама през есенна гора
в краката ми проплаква листалака,
и сякаш съм на края на света,
а днес завършвам нещо на земята!
А то дошла е просто есента, ...
  901 
Един живот не стига
… не е толкова просто да станеш човек.
Понякога цял един живот не стига.
Хазрат Инаят Хан („Мистични медитации“)*
Май никога един живот не стига ...
  1704  12 
Преди отплаване
Преди отплаване различни
в главата мисли се тълпят
и реални, и мистични
те бързат да се предредят. ...
  393 
Първи въпрос: На колко години си?
По това преценяват капацитета ти.
Какво можеш, какво не можеш, какъв характер си изградил.
А какво ще кажат, ако си на нула и току-що си се родил?
Да си нулагодишен хич не е лесно. ...
  348 
Рано е за сбогом,
късно е за чудо.
Стъпвам на въжето,
пия биле лудо.
Ти изтичаш, ...
  498 
ВЪПРОСИ
„Кой
съм аз?
Тук защо
дойдох – и как? ...
  350 
И как да заобичаш ближния си,
щом в овчи кожи се облича?
Как тъй да станете съмишленици,
когато той не е готов на всичко?
Простиш ли грехове на миналото, ...
  379 
Във миналото спомените спят,
понякога пристигат, с тях будувам.
Гостуват ми и през деня -
припомнят мигове преди сбогуване.
Там няма възраст и лица, ...
  419 
Към нищото
Изморени жили, почиващи в тревата,
от някогашен бяг, стимулиран от страх...
Без напрежение, като избухнала граната,
в мир разлагат се паника, муцуна, крак... ...
  550 
Строших метлата, на коляно
крилете – вятърът отне.
И колкото от мен остана,
е малко да и много не.
И не, че вярата предала, ...
  354 
***
...Най-ценният за мене миг –
когато мракът се избистря,
е пеленачешкият вик
на първия куплет връз листа –
тържествен, пълен със възторг, ...
  309 
Небето притвори очите си слънчево-модри.
С дъждовно набъбнали устни земята докосна.
Полива градината Господ… А ние мърморим,
че трябва отново чадъра в ръка да си носим.
А ние нехаем, че тук сме за малко, на гости ...
  895  22 
И как да заобичаш ближния си,
щом в овчи кожи се облича?
Как тъй да станете съмишленици,
когато той не е готов на всичко?
Простиш ли грехове на миналото, ...
  259 
Словата, дето Бог ми ги дари,
макар и само с малко недостигат,
за да опиша летните зори –
сълзици – по крилата на авлига.
На младите косачи завидях – ...
  839  15 
Дърветата се връщаха насън
във времето, в което бяха птици.
И можеха с криле да скрият слънцето
и залюлеят клоните и жиците.
Да съберат в единствено гнездо ...
  525  12 
Предложения
: ??:??