20 538 резултата
Лудостта от заобикалящата ни действителност
дали поражда мисли на подла отмъстителност
Вина вменена от болни фантазии
отприщва ли шизофренични халюцинации
Ако неразбран от обществото остана ...
  404 
Човекът от далечната страна
(На моят приятел Хайри)
В нашата страна дойде човече отдавна,
тя те прие и ти я прие като втора родина.
Разказваше на другите народи историята и славна, ...
  346 
Растёт трава – словам не прорасти,
таким, которыми играет ветер
и вышивает из зелёных петель
ковёр под росы россыпи... Скажи,
каким словам к той красоте пробраться ...
  2378 
Хан Аспарух
Край Дунава тихо и спокойно е сега,
остана само спомена и на конете грохота.
Ханът с народа си български премина реката,
заби знамето си с конската опашка в земята. ...
  375 
ПОИСКАЙ…
Поискай от Бог
с искрен копнеж –
да не щеш
нищо ...
  347 
Когато умря един блян,
нищо наоколо не се случи.
Дишах бавно, едвам-едвам
на пресекулки като пребито куче.
Не е виновен друг за това, ...
  417 
Обичам те живот!
За мен си лед, за теб съм сол!
И може би съм идиот,
че те дърпам като вол!
Днес разказваш ми играта ...
  650  27 
Небо блёклое, старая твердь,
Как завет, оказались ветхими,
В горсти времени смерть или сметь,
И сказал Гагарин: «Поехали…»
Моисеев посох - итог ...
  2395  14 
Поредният ни поетичен дует с Таня Денева
Т.Д. Вали. В сърцето капките отекват,
във унисон със моите сълзи...
Едно "Защо?" във мислите просветва.
Защо ли, Боже, ти го позволи??? ...
  1434  15 
Сънни поляни, мъгла безпределна.
Погледа мами реалност нефелна.
Казва, че цвят е, светлик над тревата,
а е безлична и делнична дата.
Няма и помен от въздух, простори... ...
  396  10 
***
Радва ми очите
облак, спрял на двора –
пролетната вишна.
Както и в живота –
щипка жал поръсва ...
  493 
За Живота...2
(поема)
ДНК е универсална. С нея се предава
Живота през милиардите години.
А от къде е дошла- не знаем!... ...
  440 
Лъжепророците весден Те величаят,
а речите са сякаш всички под индиго.
Парите сбират след: Осанна! и Разпни го!
С човешка немощ бъркат пъкъла и рая.
И шибат гневни речи – камък, прах и жупел ...
  352 
«Вследствие слабости ощущений
мы не в состоянии судить об истине»
(Анаксагор V век до н.э.)
Я учусь исчезать – оказалось несложно внезапно возникнуть,
Пустотой за колонны афинские тихо проникнуть ...
  2413  12 
Народът спеше но вече се събуди,
от дългия си сън той се пробуди.
Не трябват само думи а дела,
накрая той самият това осъзна!
Събудиха се и със знамена в ръка, ...
  361 
От ден до пладне ще е само
и рехавата сенчица изтлява.
На глас се позасмях -
привиждат драма,
преглътнах и мушичката, ...
  527 
Катеря се след края на небето,
огромно Нищо тежък меч кове
от вяра людска, думи пълни с цветни
илюзии, лъжи и грехове.
Попаднала си викам в мрачно дъно, ...
  1867  12 
И всеки в тежък час написан стих
е светлинка, от болка и надежда
и всяко чудо истинско изглежда,
обидите, отдавна ги простих.
Едно щурче среднощно да скрибуца, ...
  276 
Няма попътен вятър за човек без посока...
и платната на кораб лежат в изнемога.
Крилата пропадат във въздушната яма...
за Бог се сещаме... когато го няма!?
Той винагие в нас е, той е цяла вселена, ...
  1426  40 
Пътят...опустял и тъмен, по него се стели мъгла, от студената, под която потъваш с всяка крачка. Той е безкраен, а в далечината-тъмни сенки поглъщат всичко.
Ти вървиш. Започва да вали дъжд-лек, ситен, но студен...И пътят вече не е същия, водата го прави по-особен...Чува се гръм, който прорязва мъртв ...
  370 
50+
Преминали през половин столетие,
с прикрити бели кичури в косите ни.
И гняв,и радост и любов усетили,
все още светят горе там звездите ни!
Горчиво виното било е някога, ...
  313 
Когато се моля, очите си вдигам нагоре,
очаквам да зърна лицето Ти в облачна вис.
Дори не шептя. Ти знаеш езика на хората,
неказани думи щом виждаш през погледа чист.
Тъй рядко заставам аз в храма пред твоя икона. ...
  1080  33 
Твоят гроб ще бъде много самотен,
а над него синева, синева,
покрай него тревата зелена,
минзухарът е клюмнал глава.
Твоят живот ще бъде само поука, ...
  320 
Зеленико зелена,
в Странджа родена,
хубав цвят имаш ти
галещ моите очи.
Изправен, красив, ...
  322 
Когато си отиде
( На моя приятел чичо Жоро)
Едва когато някой си отиде и го няма,
накрая когато с него тъжно се простиш.
Разбираш колко ти е нужен, мъка голяма, ...
  383 
Подготвях се за есента.
А ето че настъпва зима.
И песен лятото ми пя –
в разкривено петолиние.
Изплаквам първите мъгли – ...
  352  12 
Облак черен ме притисна
на светъл празник, свят.
Дъжд от мисли в мене плисна.
Една след друга из ведро валят.
Коя съм аз? И добра, и лоша, ...
  583 
Ти знаеш ли, силна жена как се обича?
Ти знаеш ли колко обич в гърдите си носи?
Колко грижи всеки ден преоблича,
колко пъти мълчи... пред нелепи въпроси?
Ти знаеш ли, силна жена как се обича? ...
  347 
„Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив; само затова.“
„Бесове“, Достоевски
Бесовете се успокоиха. Демонът ми – бяга ужасен.
Най-накрая съм спасен и душата ми не стяга –
тъмнината огнестрелна тлее непонятно слаба ...
  643 
В ръцете ти подирих пристан тих
сред бурите от болка
и тревога.
За друга – обич тъй и не спестих
и да спестя – ...
  730 
Какъв е смисълът – да има смисъл…
Към себе си въпрос отправи
за смисъла на всеки ден
и в миг по стар, но глупав навик
реши, че всичко тъне в тлен ...
  384  15 
Дните мои – с бастуни, тътрят бавно крака.
Беловласи маймуни в мен протягат ръка,
сляпо търсят опора, глухо клетви хриптят.
Смисъл никакъв – хора няма в техния път.
Трескав, грипав, фебрилен, идва новият ден, ...
  682 
Когато ме достигне радостта
да бъда някому Учител,
ще кажа:-Бог ми е простил!
Сега,дали достатъчно съм чиста?
Припомням си за оня труден миг, ...
  766 
Когато бях млад,
усещах аз любов,
няма милост - само нов покров,
нито трепет нов,
обръщам нова страница, ...
  325 
Сърцето ягодовото на юни,
светулките повика пак на бал,
щурец за луди танци закопнял,
за миг поспира – роза да целуне.
И капчица роса е помежду ни, ...
  350 
Таня Мезева и Таня Г. Денева
Всеки миг, а и всички след него,
е кодиран в наште души.
Таен шифър – с алфа, омега...
подредил е дарените дни. ...
  403 
Под кожата дебела, на злобаря,
навярно има осми слой – от лой.
Като латерна мъдрости повтаря,
в гласа си влюбен до полуда той.
И толкова е хлъзгаво, край него - ...
  348  10 
...
…пак ме люлее южнякът,
мирише на млада нива.
Толкова дългоочаквана
пролет е. Още е жива,
даже тупти в прасците ...
  487 
Спасение в бурята
Към облаците сиви първо леко –
гръмовно после мълнии притурят
в пространството смълчано под небето –
атавистично предусещане за буря... ...
  372 
Кръговете на ада превръщам в квадрати,
за да се крия във всеки техен ъгъл.
Страхът използва всякакви похвати,
внушавайки ни, че Земята е пъкъл.
Всеки се страхува от различно нещо. ...
  548 
Предложения
: ??:??