248 449 резултата
Nach
Franz Grillparzer (1791 - 1872) -
„Die Eifersucht
ist eine Leidenschaft,
die mit Eifer sucht, ...
  223 
На Мимо
Приятелю, очите, само те
останали са същите, сияйни.
Стоя пред теб по-дребна от дете,
в юмруче стискам всичките си тайни. ...
  229 
Не им върви на “братята” руснаци,
откакто - комунизмът ги огря.
Живуркат постоянно в автокрация,
напъхани в огромна пещера.
Те, там горките… гледат телевизия ...
  387  12 
Като на времето безкрайно от недрата
И като обич на сърцатите в сърцата
Туптиш, обсебваш и дивиш, и приласкаваш! -
Елѐен! - Който да помазваш -
Не преставаш!
  265 
Убиха бъдещето и остана днес.
Кръстовище на улици без изход.
Човечество затънало в "прогрес".
Премина Рубикон при своя поход.
Облякоха Надежда, Вяра и Любов ...
  212 
СНЕГЪТ КАТО ЗАБРАВА, СЪН И СПОМЕН
... къде се губя толкова лета,
нима из светове, в които няма
да седна пак край своя стар баща,
да се заровя във купа̀та слама, ...
  311 
Капки дъжд се стичат по стъклото,
разминавайки се, правят пътечки,
неочаквани лабиринти,
капки отложено щастие
/вместо похотливите стъпки на тъгата/. ...
  191 
В последната извивка на деня
треперя в самотата непрогледен.
Без твоята усмивка опустях,
в небе диагонално, непотребен.
Отдалечи се - мъничка звезда, ...
  381 
Видях те , приказна и жива,
душата ти бе къс небе,
сърцето ми прескочи - "Самодива!"
а реална всъщност бе!
И познах водата в твоя поглед, ...
  191 
За болката какво да ти разкажа,
по-скоро ме подсеща, че съм жив.
Изплаках я в размер многотиражен,
не ти бе важно кой е прав, кой крив.
Хвалѝ се с мойта бяла лековерност, ...
  230 
На море
Бански. Слънце. Джин. Море.
Шоу програма. Кабаре.
Шотове един след друг.
Времето не спира тук! ...
  169 
П О П Ъ Т Я 35
Помня бабите и дядовците си,
помня и себе си като малък,
в мигове от спомените откраднати,
се виждам,как към настоящото Сега бягам... ...
  107 
Една дръпка още пристрастяване,
това е моето жестоко наказание,
да ме изтръгне никой няма желание.
Даване без получаване,
какво бе това страдание? ...
  149 
Ако те дочакам
Ако някога със залез те дочакам
и тихо с очи те прошепна,
ако се скрие сълзата ми в мрака
и само с дъх те посрещна. ...
  206 
Пролет е.
Вишната цъфти.
И твоята усмивка там...
Зодиакален афродизиак
Везните мои ...
  228 
ХЛЯБЪТ НА БАБА
... рисувам в стих прекрасните неща, с които помня къщата на баба –
в мига – преди да влезе във пещта, как кротко във месала втасва хляба,
а баба ръсва стиска брашънце – и мацва го със масълце от шкафа,
и дядо Станко – с грейнало лице – обръща живи въглени с дилафа, ...
  354 
Раздели ни дъждът
и пред нас той постави преграда,
занемя вън светът,
а капчукът се спусна по нашата сграда.
И сърцето разбра ...
  230 
Жега. Слънчеви лъчи.
Лято. Влюбени очи.
Полъх. Нежен морски бриз!
Пясък. Плаж. Море. Каприз.
Лодки. Кей. Копнеж. Мечти. ...
  270 
И ето, вятърът отнесе глъчката омайна
и ехото заглъхна след нас...
тръгна всеки в посока незнайна
след последните думи: “ На добър час!”.
Казват: “ Споменът не умира, ...
  322 
Може би, крие се щастието –
в работа любима, в дребните неща…
Струва ми се – срещам го, не рядко,
в чудни филми и книги омайващи…
На литургия празнична в храма, ...
  314 
Трепери утрото
и карамфиленото слънце
в обратен залез пак догаря.
Сивее безразборно светлина -
от сресани лъчи извира... ...
  199 
Събличай тази риза златоткана,
уж падна мрак – ни полъх няма вън.
Ела, луна, седни и ще ти хвана,
от бяла сова несънуван сън.
Той милва като майската прохлада, ...
  225 
Сякаш нишка невидима свързва
тези тихи минути с безкрая…
Нощ далечна дали ни обвърза
и напомни ли бегло на рая?!
В оня миг само мисъл с теб бяхме! ...
  231 
На Б.
Умряла, казват, вчера, май от тая жега
и циганката, дето все го хвали.
Аз малко трудно вече спомням си за него,
ако успея – мигам на парцали. ...
  201 
ИГРАЕЩИЯТ С ДУМИ
... седя и пиша в тихата си стая, и питам се – Мислител на Роден,
додето в стихче с думите играя, дали не си играят те със мен? –
дали не тръгна троскота с копраля на своя, изгорял от пек, бостан,
на динени кори ли ме пързалят, или ме свличат в гърло на вулкан, ...
  283 
Изгрява ден и родният Балкан
сияе гордо, сякаш позлатен е,
прегръща ме, обича само мене,
в нозете му – и сънен, и смълчан,
градът лежи ленив и странно тих, ...
  210 
На лятото любимия му цвят,
по всяка вероятност, ще е синьо.
Усмивките му ден и нощ не спят
и от вълните прави си ветрило.
Солено е, и пари, ала как ...
  423  10 
Седна слънцето на Меджиди табия
и Дунавът започна да трепти.
Силистра - обладана от магия,
танцуваше в пламтящите води.
По покривите, сякаш по жарава, ...
  433 
Така ми липсваш,татко,
а болката не спира
и в спомените сладко
душата се простира.
Опитвам се да върна ...
  193 
Разговор без Валчер с ЙОВ!
Бог молитвите ни приема,прощава..но не забравя,
а, казват,че Дявола с миналото ни се занимава..,добавя?
Господ със Сатана лично уговори покушение и изкушение над Йов..
четох..мислих...не разбирам..изпитание ....или пък греховен Зов? ...
  213 
Протегни към мен ръцете си,
бъди ми дом.
Отвори сърцето си за мен,
не ме оставяй сам.
Погледни ме с топли очи, ...
  302 
Зениците ми се овъглиха от ръжена на Хелиус...
Погледът ми зелен като блатно цвете...
Се зарея след птица...
Аз никога няма да мога да я стигна, но имам сянката й по мен...
Митични ветрове я носят и като мида се люлее... ...
  204 
Не ме създавай в приказен сюжет,
във който роля главна ми се пада.
Принцесата в мен спи върху копнеж,
леглото ѝ е твърдо като драма.
За ролята на първа избери ...
  246 
... В Бог и без Бог сме сега, В примки за квантово щастие Властници набедени, с присвоени права обричат народите на безправие, нищета и безвластие Светлината е малко, светлината не стига... Скрита в скрижали и летописи като слава на древна династия. Светлина угнетена от тежки вибрации, поразена от т ...
  186 
Във ехото на грешните си избори,
аз чувах как проплакваше съдбата ми.
Не виждах хоризонт за ясни изгледи,
а камо ли - спокойствие в душата...
Размахваха ми пръсти назидателно, ...
  220 
Отрони звук гласа на съвестта ми
И всяка клетка в мен надигна глас
Май няма бог в нас, едва ли
Кой би вложил нещо ценно в нас?
Кой би съградил човек от кал? ...
  185 
Погледни ме –
спомни си за всичко,
което между нас е било,
но заради любовта ни, вече наричаме минало:
И безмилостно с времето, ...
  479 
Жега,
дори не ми се лега
до блондинка
и на картинка...
Бе, май слънчасах - ...
  242 
в памет на моя духовен учител
поета Георги Братанов
На седмия ден от месец юли
изгрева на лятото угасна...
И само уханието на дюлите ...
  325  16 
Дълбоко сгушен в планината,
храмът Баогуо се издига.
На учениците вината
планината поема грижлива.
Главният ученик не спи, ...
  349 
Предложения
: ??:??