Jun 4, 2007, 9:28 AM

ДАРЯВАЩА...

  Poetry
882 0 14
 

Разгърни ме като древна книга,

сбрала мъдрости и  тайни...

Жадно вкусвай, без да спираш,

изворчето от слова омайни.

Изучи ме безпределно, цяла,

в дълбините тъмни погледни...

Превърни ме с прочит, в бяла

преродена нежност, ме вземи!

Аз ти подарявам мъдрост свята,

ти попиваш всичко -  без следа...

Пресуши ме ти със жаждата излята,

в същината ми нетленна тя!

Пак ме вкусвай и прочитай цяла,

пълна съм със страст без край...

Пий любов вековна, до премала,

да не свършва този сладък  Рай!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Инджева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...