aap
1 результат
Седях във тъмното самотен...
Пред листа празен в тъмното седях
поезия и стих в едно във мене се редяха.
Усмихвах се но в сълзи лицето си облях.
Сам бях... Но с мойте въпроси ! ...
  551 
Всички цветя са красиви...
Но не всички носят аромата пенлив.
Така е... И с хората зная!?
Някой от всички изглеждат добри...
Но всъщност са пълни с отрова. ...
  296 
Душа самотна спомени прелиства...
Във тъмното на свещ една!?
В самотност мислите изпратил!
Да търси чиста правдина.
Душа... Във тъмното тъгува!? ...
  356 
Самотна лодка спомените гони...
И вятърът безкрил, се беше някъде покрил.
А слънцето, то някак сърдито... Гонеше
човека, посмял да търси прохлада в самотата.
Сълзите тъжни навяваха поквара... ...
  365 
Булото живота носи...
Булото на грях и самота!
Надеждата тя вече стана просяк!?
А любовта превърна се в игра.
Усмивката... Тя истинската... ...
  427 
Врях, кипях в любов и изневери...
В живота си във кръговрати се въртях.
Очаквах, давах даже се напивах
но всъщност в самота живях.
Обичах ласките човешки!? ...
  351 
От миналото до сега...
Човек се бори за доброто!
Живее с мисълта,че тя е
най-доброто.
Човек устроен и така... ...
  410 
Тупа, лупа... Сняг вали,
побеляха мойте коси!?
Тупа, лупа и брада,
стана цяла бяла тя.
Тупа, лупа и беда... ...
  500  12 
Не плачи, сърце!? За туй, че някой решил е...
Да те омачка с много лъжи...
Не тъгувай, а продължи да вярваш в доброто.
И знай, един ден тя ще победи.
Не плачи... Усмихни се, виж живота, ...
  418 
Мога да пиша за въздишки и трепет...
Мога да пиша за бурна любов... Но не искам.
И не защото я мразя, а защото живота
не е само любов. Знам!?
Непрочетен, за много ще бъда и още ...
  422 
Днес валя... Отново!
Дъга на хоризонта се яви...
Накара ме да се замисля!?
За мене си и любовта.
Не знам защо, но ми се прииска... ...
  326 
Боже опази... Куцо магаре да те ритне!?
Бясно куче да те ухапе...
Прост човек да ти внуши,
че ти по прост, от него си, човече.
Тогава моля те иди...!? ...
  474 
Ангели бели без крила остарели...
В наивност, живот и любов раздали...
Защо ли? Като бели педали.
С надежда една, че днес е денят,
във който всичко свое на света ще дадат. ...
  372 
Зелена хубава тревичка...
До нея мъничка рекичка!
Жабчета по камъните скачат без тревога!?
А птиците със песни огласят небосвода.
Горите, сенчести, прохладни, ...
  321 
Прошка търсиш пак отново...
Молиш ме да ти простя.
Но нали на времето ключа ти дадох!?
Ключа към моята душа.
Защо захвърли го тогава? ...
  460  11 
Мериш себе си с аршина...
На човек от ранг висок.
Мислиш себе си за истински вълшебник...
Но забравяш че и ти си обикновен човек.
Надигаш се, и перчиш... Без покритие!!! ...
  521 
Нощите безлунни очи затварят...
А споменът от отминалия ден
във мен остава... Напомня ми
за времето когато, горял съм
във собствени лъжи. ...
  345 
Ако птиците се страхуваха да летят!?
Дали на високо щяха гнезда да строят?
Или като къртици под земята
щяха домове да строят.
Ако вълкът не мислеше като единак... ...
  315 
Смях,
умирам си от смях...!?
А дали е така... Кой ще ми каже!?
Май всичко е лъжа, щом чакаш
от някой похвала. ...
  417 
Животът... най-отчаяно със мен се бори!
Да смачка в мен и малката искра...
Надеждата, искрицата която
останала е след дъжда.
Милувките, те спомен са от времето когато, ...
  391 
Буцата в гърлото ми...
Тя e само моя!!!
На никой и за нищо
не бих я заменил.
Защото знам от нея! ...
  404 
Когато някой трудно себе си намира
той търси в другият вина...
И в него демоните със длето дълбаят
и ваят чисто зло обсебващо света.
Когато някой трудно днес живее... ...
  561  12 
Пощальонът вече пощата не носи...
И децата не тичат вече вънка боси!
Във сърцето ми тъгата дреме
иска тя любовта ми да отнеме.
Тази вечер аз ще се напия ...
  542 
Къде отидоха героите!?
И моите, и твоите...
В какво превърнаха се те?
Нима във наши врагове?
Къде отидоха героите!? ...
  1038  10 
Ако някой може сърцето ти
разбито да зашие...
Помоли го, дай му шанс.
Накарай го да ти оправи
изпуснатия шанс. ...
  402 
Ти, моя любов, истинска далечна...
Ти, моя любов, мечтана и вечна!
Ти, моя любов, близко сърдечна!?
Ти, моя любов... Разпръсната,
в небесата на земята наша. ...
  417 
Днес спах като птичка във клетка
покрита от нощ направена с плат...
Днес спах но щом се събудих,
отново разбрах че сънят ми е грешен.
Изплетен от страх... Споделих го, ...
  366 
Чука с клюна си кълвача
има си една задача...
Да намери бръмбара гризач,
онзи същият, да ах този подмазвач.
Дето с ласки и съблази, стиховете ...
  1003  10 
Гарван грачи от тополата висока!?
Пее песен с дрезгав глас...
Пее той за мъката човешка.
Грозна е но е за нас.
По пътя черен вятърът играе, ...
  472 
Слънцето се хвали на земята...
Ако аз не съм, теб няма да те има.
А земята без дори да се замисли
му отвърна с топъл глас.
Ако аз не съществувах, никой нямаше ...
  420 
Сълзи, отронени от вятъра.
И мисли вплетени в истерия сами...
Отчаяните вопли, питат се
къде сърцето съгреши?
А нощите, те винаги са тъмни... ...
  319 
Отнесени мисли, разпръснати от теб
във хаоса на собствената ти разруха.
И от способността ти да се нараняваш сам.
Мечтите криеш си във ъгъла на самотата.
И в тъмнината на страха огромен ...
  440  10 
Една надежда ми остана...
Една, единствена, дълбоко
скрита в мен! И тя е, вярата ми
вярата която ме прави несломим
пред болката на моят ден. ...
  1933  13 
Стига ми... Когато с моят стих
докосна, поне за миг, за кратък миг
сърцето, душата на човека.
Усетил мойте слова, мойте любови, болки.
Макар за миг, една секунда кратка. ...
  435  14 
Като надгробни камъни приличат
домовете ни погледнати от горе!
Дали е просто някаква случайност!?
Или е истина, реалност?
Чужденци във собствена държава... ...
  526  10 
Не страхувайте от любовта...
Не се страхувайте от нея!
Тя дар е Божи...Знам това!
Хвалебства пейте вий за нея.
Не се страхувайте от любовта. ...
  302 
Любовта!? За нея ли да пиша?
Не знам!? За нея винаги копнея...
За нея, много пъти в сълзи съм бил облян.
Знам, че в откровения... Обръщат, повече
внимание на любовта и лунния пейзаж... ...
  332  10 
Земята наша, носи болката човешка...
Земята!Която сътвори и нас.
Тя сътвори ни... Но знам че съжалява.
Затуй че с живот ни надари.
Убийците си пусна в двора... ...
  318 
Пощенските гълъби...
Отдавна вече писма не носят.
Отдавна вече забравени са от човека...
Телефоните това го правят.
И ето че света загуби...Не само любовта. ...
  257 
В сумрака на слънчевият ден...
В мъглата от мисли заблудени!
В отчаянието че си неразбран.
Живееш... В собствени химери.
Самотна нощ... А пролет ...
  391  13 
Предложения
: ??:??