aap
862 результатов
Слънцето се хвали на земята...
Ако аз не съм, теб няма да те има.
А земята без дори да се замисли
му отвърна с топъл глас.
Ако аз не съществувах, никой нямаше ...
  309 
Сълзи, отронени от вятъра.
И мисли вплетени в истерия сами...
Отчаяните вопли, питат се
къде сърцето съгреши?
А нощите, те винаги са тъмни... ...
  206 
Отнесени мисли, разпръснати от теб
във хаоса на собствената ти разруха.
И от способността ти да се нараняваш сам.
Мечтите криеш си във ъгъла на самотата.
И в тъмнината на страха огромен ...
  322  10 
Една надежда ми остана...
Една, единствена, дълбоко
скрита в мен! И тя е, вярата ми
вярата която ме прави несломим
пред болката на моят ден. ...
  1570  15 
Стига ми... Когато с моят стих
докосна, поне за миг, за кратък миг
сърцето, душата на човека.
Усетил мойте слова, мойте любови, болки.
Макар за миг, една секунда кратка. ...
  335  15 
Като надгробни камъни приличат
домовете ни погледнати от горе!
Дали е просто някаква случайност!?
Или е истина, реалност?
Чужденци във собствена държава... ...
  394  10 
Не страхувайте от любовта...
Не се страхувайте от нея!
Тя дар е Божи...Знам това!
Хвалебства пейте вий за нея.
Не се страхувайте от любовта. ...
  201 
Любовта!? За нея ли да пиша?
Не знам!? За нея винаги копнея...
За нея, много пъти в сълзи съм бил облян.
Знам, че в откровения... Обръщат, повече
внимание на любовта и лунния пейзаж... ...
  223  10 
Земята наша, носи болката човешка...
Земята!Която сътвори и нас.
Тя сътвори ни... Но знам че съжалява.
Затуй че с живот ни надари.
Убийците си пусна в двора... ...
  229 
Пощенските гълъби...
Отдавна вече писма не носят.
Отдавна вече забравени са от човека...
Телефоните това го правят.
И ето че света загуби...Не само любовта. ...
  175 
В сумрака на слънчевият ден...
В мъглата от мисли заблудени!
В отчаянието че си неразбран.
Живееш... В собствени химери.
Самотна нощ... А пролет ...
  292  14 
С тъгата отдавна съм на ти...
Със самотата също!?
Надявах се, макар че сърцето
много пъти нараних.
Прощавах и грешах. ...
  243  10 
Тишина, а в нея мисълта будува...
Сърцето свито в самота ревнива.
Умът опитва се да плува,
но къде ли... Всичко е лъжа.
Тишина която веч' спокойствие ...
  219 
Днес е ден голям... Ден е на поета!!!
Такъв ли съм, не знам? Но опитвам се
да пиша! Бъдете живи, здрави, вие
поетите не само в нашата страна...
Но и всички вие който изгаряте от любовта... ...
  250 
Ръмят отново мъките безкрили...
И вятърът отнася моите мечти.
Сълзите с времето прегарят...
Душата стене в самота.
Светът, подготвя ме за изпитание!? ...
  258 
Самотата е смелост, тъгата е сила...
И малък поток в река се превръща.
Сърцето тъгува, но също и кипва !?
Когато с любов душата залива.
За тъмните нощи и светлите дни. ...
  196 
Една женица – стара мила,
вчера срещнах във града.
Тъй случайно спря се и ми каза:
— Спри се бе, човече!
Усмихни се, премахни ...
  255 
Прощавай, мамо...
Моля те, прости ми.
Аз знам, че грешен съм пред теб.
И знам... Че неведнъж сърцето
твое наранил съм, но, моля те, прости. ...
  1146  13 
Пожар душата ми изгаря.
Дълбоко наранява доблестта...
Учтивост, срамота и слава!?
Три забравени неща.
Душата има ли да страда, ...
  221 
Малка лодка в океана,
свързана към безмоторен самолет
с въже... Мъчи се, опитва!?
Да се издигне в синьото небе.
Но от пробива във нея!? ...
  187 
Омръзна ми от пошлост,
омръзна от лъжи...
омръзнаха ми вече измислени
игри, преструвки и любови
който са лъжи. ...
  229 
Споделих усмивката си с вятъра...
Споделих мечтите си със теб!
Споделих надеждите си чисти.
Споделих ги.. Истински със теб.
А тъгата днес усмивката ми секва... ...
  179 
Спят ли мислите? Не зная...
Спят ли обещанията в нас?
Или щом веднъж сме ги предали...
Трябва да се сърдят на света.
Спят ли греховете наши!? ...
  254 
Светът, умората и хората
отдавна са забравили за теб...
Отхвърлят те, защото си различен,
но не за туй, че не си наред.
Усмивка лигава и чужда, ...
  273 
Тъгуваш ли, попита ме съдбата...
Тъгуваш ли, попита ме светът.
Защо самотен си във тъмнината?
Защо умислен си, кажи?
Тъгуваш ли и питам те със ...
  668  10 
Може би животът ни е мъничка сълза!?
Или бисер, заровен във земята...
Но той живее с нас и в нашето
сърце тупти... Надява се и моли
да открие някой. ...
  294 
Защо наказват винаги добрите!?
Защо ги карат да тъжат?
Защо втълпяват им вината?
Че заради тях чезне ни светът...
Нима са те виновни, за всички грехове!? ...
  297 
Напукани ръце, мисли отнети...
Отчаяни вопли, проклинат деня!
Човекът създаден е за слава...
И душата го тегли напред...
Напред към света. ...
  238 
Усмихвам се, а ме боли...
Мислите ми са разбити...
Отчаян погледът кръжи!?
От хаоса на мойте вопли.
Живея своя си живот. ...
  284 
За всеки ден от живота си се питам!?
Дали ще мога аз да издържа?
На собствената си настройка...
Да остана верен аз на любовта!?
А времето, животът, ме затрупват... ...
  235 
В отчаяния синкав небосвод...
Пристън търси корабът на самотата.
Умира вярата, в тъга обвита!
Очи във бяло от сълзи пролети,
и за какво? А може би от безнадежна ...
  256 
Уморих се, Боже, как се уморих...
Да балансирам във живота!?
За безгрешен много съм грешил.
Уморих се, наистина се уморих,
от лъжи и от измами. ...
  271 
Навярно болката ще отшуми...
Навярно някога ще я забравя...
Но надали думите, лъжите
някога във мен ще бъдат заличени.
Животът, казват, бил лечител!? ...
  268 
Очите ме излъгаха... Повярвах!?
И ето ме, предаден съм от тях...
Душата ми предаде ме за туй, че
повярвах истински във любовта.
Сърцето ми, то с мене страда... ...
  265 
Дали във куфар можеш...
Живота си да сложиш?
И след това... Да го зарежеш
на някой кръстопът.
Или трябва всичко, на което вярваш, ...
  343 
Забрави ме, моля ти се от сърце...
Забрави ме, мило изстрадано сърце!?
Забрави, за мойте мечти горещи!?
За мойте тъги, сълзи солени.
Накарай ме да спя спокойно нощем. ...
  410 
Онемях от собствените предразсъдъци.
Онемях от надежди и лъжи...
Живота си заложих за чужди радости!
Продадох се на собствени лъжи.
Отнех от себе си сърцето... ...
  319 
Животът кара те да стискаш
сламката като удавник в океан...
Да стискаш толкоз силно вярата,
страхът да не останеш сам!
Животът изстисква от всички... ...
  245 
За любовта, създадена за двама.
За нея и истинската ù душа...
За вярата, че може да пожертваш!?
Вината собствена от самота.
За любовта, за нея трябват двама. ...
  245 
Цял живот мечтая аз
стих-магия да напиша.
И сам да кажа на света
това и моят стих магия.
Но до днес не ми се получава!? ...
  229 
Предложения
: ??:??