AnaMarina
310 результатов
Казват ми, че луда съм била.
Но да обичаш - що за лудост е това?
Обичам спомените, оставящи следа.
Така се чувствам жива -
а не затворник на света. ...
  401 
Светкавица проряза черното нощно небе. Големи капки затопуркаха по шосето. Вятърът се усилваше с всяка минута. Всички бързаха да затворят здраво прозорците и заключат вратите си. Дъждовните капки се множаха все по-бързо. Накрая рукна като из ведро. За броени минути сухата пръст от градините се превъ ...
  1089 
  1252 
Тъмно, мрачно е небето.
Всичко пусто е около мен.
Всеки бавно бърза, додето
неусетно идва сетния му ден.
Светът е тъй голям, но е безлюден. ...
  384 
  1610 
В съня си те преследвам -
далечна, гола и сама.
И някак неусетно си отивам -
без да оставя и следа.
  405 
  954 
  308 
  1093 
Взря се той в очите ѝ -
сини като безбрежен океан -
и видя... любов.
Усмивка грейна на студеното лице.
Русите ѝ коси - ...
  1089 
Искам те до мен
в тоз студен тъжен ден.
Искрящ лунен меч.
  800 
  990 
  1113 
  1153 
  364 
Тя бягаше през гората с босите си нозе. Облечена беше леко - само по нощница. Дългите ѝ коси се бяха слепнали от пот. Тя тичаше колкото можеше. Дробовете ѝ вече не насмогваха. Не можеше повече да си поеме дъх. Имаше чувството, че не бяга, а лети. Стъпалата ѝ кървяха. Бягайки, тя минаваше през храсти ...
  1140 
  453 
  465 
Смърт. На близък. Или на приятел.
Смърт. На животно. Или на дърво.
Сълзи. Заради смърт.
И страх. От Нея и от Злото.
Самота. Милувка сладка. ...
  1114 
Вънка снежко трупа,
селските къщя затрупа.
Вятър вее по клонúте,
от студ пукат се стените.
Бабите, запретнали престилки, ...
  1026 
Мракът е застинал
нейде по средата -
между вярата и грехотата -
силен, сив, дълбоко вникнал.
Вълни от гняв нахлуват в мене. ...
  376 
  1042 
  862 
  1068 
  972 
  1039 
  949 
  942 
  1136 
  1160 
  882 
Застиналост
Мир. И тишина.
И малка доза самота.
Куршум в цевта.
И усмивка на уста. ...
  1088 
  2325  14 
  955 
  943 
  1101 
  3062  12 
  1132 
  878 
  887 
Предложения
: ??:??