АниИванова-стихове
198 результатов
Облаци вълнисти
цяла нощ не спят.
Сипят се мъниста
едри и без цвят.
Чукат по стъклата ...
  440 
Сутрин спала – недоспала аз,
вземам листа скъсан нощем
и изливам в този ранен час
болката в мен жива още,
дето е изгонила съня ...
  367 
Синее планината
полазена с мъгла.
Заспали езерата,
с мастилена вода.
И синьо е небето ...
  306 
Зеленее гъстата гора,
цвят обръща към небето.
Вятърът полъхва с аромат
на салкъмени дървета.
И макар че прецъфтяват те, ...
  316 
Понякога се питам аз ли
светът го виждам променен
или животът ми поднася
все болки някакви на мен.
Понякога съвсем различна - ...
  251 
Хубав е животът – цветен!
Свежо времето – след дъжд.
Завали, но после светне
лъч във цъфналата ръж.
Дивите цветя ме викат ...
  433 
Вечер тиха и красива
със дантела от звезди,
цялото небе покрила
та до утре то да спи.
Между тях от где изплува ...
  1443 
Цяла нощ шумят листата
на дърветата отвън.
Мислех, че брули вятър,
а то дъжд е вдигнал шум.
Тъмни облаци покриват ...
  239 
От дъжд окъпаната вечер
надникна тихичко при мен.
И притъмняла късно вече
изпратила е този ден.
Тя приближи и ме погали ...
  288 
Всеки своя пътека си има
всяка бърза и търси човека.
П. Пенев (,,Пътека,,)
Ти имал си своя пътека,
по нея все си вървял. ...
  348 
Днес слънцето го няма скрито
зад потъмнялото небе.
Лъчите му не се усмихват
не идват да ни стоплят те.
Ветрецът само се люлее ...
  165 
В годините назад - напред
едно и също сякаш се повтаря -
все търсим синьото небе,
а на Земята дните ни минават.
Защо ли то така зове ...
  584 
Овошката на двора бяла,
покрита цялата във цвят,
напомня – пролетта дошла е
над целия помръкнал град.
Жълтурчета – свещички греят ...
  862 
Някога живеехме
бедно, но добре.
Тичахме и пеехме,
всичко друго бе.
В двора ни си имахме ...
  280 
„Светът, когато мръкне пред очите ти…“
Д. Дамянов
Не гледай само сивото небе.
Нарисувай огнена картина!
Сложи в средата твоето сърце, ...
  231 
Отдавна няма ви приятели,
но тази нощ дойдохте ми в съня,
все тъй добри и обаятелни.
Събудих се. Май пак съм си сама…
И търся ви – къде сте? Няма ви, ...
  392 
Ярко слънце, къс небе,
дъжд от облак изцеден.
И объркан с ветрове,
със звездички украсен.
Стана чуден пандишпан! ...
  466 
Извива стръмната пътека
под хладна сянка от дървета.
От рано будна е гората,
а слънчев лъч блести в листата.
И в утрото кълвачът чука, ...
  1507 
Най-хубавото време е това
да стана рано във зори,
а месец март натрупал белота
снежец все още ще вали.
На топло вкъщи да напиша стих, ...
  753 
Защо не спиш? И ти ли като мене
в нощта си буден, часове броиш?
А с мислите по-ведри денем
по пътища прекъснати вървиш…
Уж пролет иде, а пък е студено, ...
  303 
Грейнаха жълтите храсти
с цветчета – малки слънца.
Ветрец по тях се захласна,
пролетен танц заигра.
Клончета весел люлее ...
  334 
Знам, че ще дойдеш пак някой ден
и аз ще отворя вратата.
Ще се усмихнеш някак смутен,
че идваш за миг и нечакан.
Ще посегнеш към мойта ръка, ...
  276 
Някой пее песенчица
за красивата любов.
Тя е полетяла птица -
все я вика нежен зов.
Че без трепета в сърцата ...
  358 
Няма да плача! Няма да чакам
някой да спре пред мойта врата!
Още сега звънецът го махам.
Торбата тежка си нося сама…
Не искам никой да ме познава! ...
  201 
Синьо небе и облаче бяло
заръсило ситни, топли сълзи
за моя син – не съм го видяла
години, години, нощи и дни…
Слънчице топло! Със твойте лъчи ...
  193 
Щом тихо в мен душата плаче
с една нестихваща тъга,
глава изправям аз и крача
с въздишка скрита през деня.
А в притъмняла късна вечер ...
  309 
Небето – разтопено олово,
със тежки капки дъжд заваля
и стъклата отсреща отново
потънаха във гъста мъгла.
Тя пълзи и със влага покрива ...
  281 
„Крилете са, за да летиш“
Хорхе Букай
Дон Кихот във мене рано
полетял е с Росинант,
но без вас не можем само ...
  296 
Не си отивай, остани!
Ти, както някога за миг
и двама с теб да помълчим,
макар мигът да крие вик.
Вик… Те звездите ли крещят ...
  272 
Станах рано сутринта.
Исках стихове да пиша.
Зима. Студ. Вали снега
и топи се – само киша.
Телефонът още спи. ...
  352 
Кой ли тихичко си пее
и трептят звездите вън?
От душата му се лее
в късна вечер нежен звън.
Звън от струни на китара - ...
  329 
Споменът звъни отнякъде -
той отдавна си замина.
Спомен неугаснал някога
връща те и… си отива.
И разбирам, че след миналото ...
  459 
Любовта е чудесно нещо -
прави всеки миг красив.
И душата ти гореща
като птица ще лети.
Че животът – той е полет ...
  308 
Вчера Февруари весел
с топло слънчице дойде.
Днес пък рано ни донесе
дъжд от свъсено небе.
Че е рано за лъчите ...
  261 
Нощта събудена се мръщи,
че телефонът пак звъни.
Полегнала до мене вкъщи
под наметалото си спи.
Събуждам се и аз със нея ...
  383 
Синее планината
замръзнала от студ
и слезли небесата
опират в нея гръб.
А слънчев лъч светлее ...
  239 
Аз нямам нищо – само мисли
тревожни, натежали в мен
и тези, смачканите листи
с описания мрачен ден.
Че мрачен бил денят, защото ...
  646 
Мисля си след извървени пътища
за времето останало пред мен,
аз да тръгна по пътечка мъничка
и само цветен да е моят ден.
Да мога да избягам надалече ...
  259 
Днес слънчице топло влезе при мен,
а пък навън денят е студен.
И грейна надежда в моите очи,
макар че вкъщи само седим,
че на Земята пак слънце ще грей, ...
  280 
Имах островче едно -
малко, романтично.
Само мое беше то,
със цветя различни.
Знам, измислих си го аз ...
  280 
Предложения
: ??:??