АниИванова-стихове
188 результатов
Някой буди телефона
в часовете през нощта
и звънът му сякаш рони
мъка, болка и тъга.
Друг път станало е грешка, ...
  236 
Картината висеше на стената.
Картината с полегнали треви –
полегнали от онзи силен вятър
отнесъл разпилените мечти…
Мечтите, дето капчици в росата ...
  433 
Уморих се да тичам след вятъра,
уморих се да гоня мечти,
да живея с трепети някакви,
а накрая все в мен да горчи.
Да съм силна, когато съдбата ...
  325 
Понякога съм толкоз празна…
В душата нищо не трепти
и мислите в посоки разни
забиват се като стрели.
Но не улучват тишината ...
  1000 
Едно парче от шоколада
във шкафче някъде лежи.
От тебе беше изненада
след много време, тежки дни…
Дойде. Блуждаеха очите. ...
  166 
Да простиш то значи, че животът
дълго учил те е на това.
Удрял те със зло, с неправди много -
сам си се изправял на крака.
Вместо зъл и наранен преглътваш, ...
  405 
Понякога съм толкова смутена -
било ли е, какво ли е било.
Изминало е много, много време,
но викало ни огънче едно.
Аз исках да го угася - кажи ми, ...
  207 
На Пети
Исках да надникна във душата ти
и мисля, че донякъде успях.
Мила моя, тръгнала нанякъде,
до тебе, все по пътя ти вървя. ...
  279 
Гонят се снежинки бели
още рано от зори
и със пухкави къдели
сняг дърветата покри.
Та нощеска да не мръзнат, ...
  298 
Когато недоспал си станал рано,
защото пак безсънна е нощта,
деня не почвай със тъгата само,
а нарисувай слънчева мечта!
Сложи ѝ малко синка от небето ...
  1357 
Вървя. Под стъпките хрупти
във утрото натрупан сняг.
Гората заснежена спи,
посипана с блестящ варак.
И само птица прелети ...
  379 
Дали от студовете тишина
и мен, и теб със спомен ни прегърна,
та всеки седнал вкъщи с топлина
към времето отминало се върна.
Дали това ни стига за сега ...
  219 
Една снежинка долетяла
напомня, че ще завали.
Красива, пухкава и бяла
ветрецът нежно я върти.
Внимава да не я съсипе ...
  615 
За ноември дойде време
да си тръгне с есента.
Наметалото си взема –
наметало от мъгла.
С него той покри земята ...
  217 
И тази нощ сънят избяга –
дали от пълната луна?
А болката до мене ляга
с гореща, пареща сълза.
Но кой ли нежно я избърса ...
  237 
Днес направих клоун
да ми се усмихва.
Гледа ме от стола
и тъгува тихо.
В цирка става весел ...
  202 
Поточе бистро бърза и не спира
и ден и нощ забързано е все.
От где извира и къде отива –
като живота то безспир тече.
Моравата край него е зелена, ...
  859 
Таралеж
Вечерта приспа гората
и зави я със мъгла.
Таралежът на земята
прави си легло с листа. ...
  595 
Луната пълна заблестя,
макар че мрачно е небето.
Тя с ярката си светлина
по пътя нека да ти свети!
И да те има все така ...
  511 
Циганино, с твоята цигулка,
дето срещаш циганското лято,
посвири. И другия – с гъдулка.
Само тъжно шумолят листата.
Лятото със слънцето замина, ...
  382 
В утрото събрах листа
под надвисналите клони.
С багрите на есента
от дърветата се ронят.
И с различни цветове ...
  189 
Потънахме в очите си дълбоко
То беше трепетен, отчаян миг…
Осъдени от времето жестоко,
крещеше във зениците ни вик!
Магнит ли ни притегляше? И двама ...
  354 
Трепет
Някой свири на китара
и приглася с топъл глас,
а душата се разтваря
да политне в този час, ...
  260 
Ще дойда тихо
Може би аз тази вечер
ще дойда тихо в твоя сън.
С плахи стъпки отдалече
макар че тъмно е навън. ...
  554 
Когато пари ми тъгата
На Антоан дьо Сент-Екзюпери
Когато пáри ми тъгата,
дали е нощ или пък ден,
аз търся те във небесата, ...
  428 
С тихи стъпки през гората
тръгнах рано сутринта.
Тя, макар тук-там в позлата,
тъжно ронеше листа…
А ветрецът ги замита ...
  376 
В нощта
Една цигулка във нощта
проплаква отдалече вън.
И мисля си дали и тя
разказва нещо с нежен звън? ...
  255 
Измислих те
Измислих те. Като мираж в пустиня.
Миражът гони се, а аз летях.
Рисувах те. Със огнено и синьо,
боите си обърнах и разлях… ...
  622  10 
Предложения
: ??:??