АниИванова-стихове
1 результат
Мисля си след извървени пътища
за времето останало пред мен,
аз да тръгна по пътечка мъничка
и само цветен да е моят ден.
Да мога да избягам надалече ...
  317 
Днес слънчице топло влезе при мен,
а пък навън денят е студен.
И грейна надежда в моите очи,
макар че вкъщи само седим,
че на Земята пак слънце ще грей, ...
  307 
Имах островче едно -
малко, романтично.
Само мое беше то,
със цветя различни.
Знам, измислих си го аз ...
  327 
Той с талант си е роден
и такъв ще си остане.
С късче глина всеки ден
съдове различни прави.
Колелото се върти, ...
  415 
Студено ми е! Тъй ми е студено,
че цялата замръзвам час след час.
Завита във леглото заледено
все спомените топли търся аз.
Но те със времето отдавна вече ...
  836 
Утре все така звездите
вечерите ще блестят.
Утре слънцето в зорите
огнено ще грее пак.
Утре ще цъфтят цветята ...
  271 
Едно селце върху скалите
наднича долу в пропастта.
И мисля си, че ще политне,
но то спокойно спи в нощта.
Във утрото се съживява, ...
  325 
Днес Декември се срамува,
че е топъл слънчев ден.
Скри се нейде и сънува
сняг и вятъра студен.
И пързалки заснежени, ...
  503 
Синьото небе над мене
е с цвят на твоите очи.
Една звезда във ясно време
ми се усмихва и трепти.
Сякаш иска да ми каже, ...
  320 
Вазата ми сякаш светна
с чудни коледни звезди.
Тях направих от салфетка -
сякаш огънче гори.
А под нея спи еленът - ...
  1241 
Кума Лиса изгладняла
тихо стъпва през снега.
От гората е видяла
ферма – с бройлери е тя.
Ох, кокошчица ще грабне, ...
  803 
Дядо Коледа с шейната
пак е тръгнал във зори.
Даровете за децата
във пакети е увил.
Тичат весело елени, ...
  796 
Не се сърди, че рядко идвам вече,
при тебе с мъката да поседя.
С годините ми става по-далече.
Пред снимката ти слагам аз цветя.
Тя, снимката и да я няма, сине, ...
  629 
Някой буди телефона
в часовете през нощта
и звънът му сякаш рони
мъка, болка и тъга.
Друг път станало е грешка, ...
  328 
Картината висеше на стената.
Картината с полегнали треви –
полегнали от онзи силен вятър
отнесъл разпилените мечти…
Мечтите, дето капчици в росата ...
  498 
Уморих се да тичам след вятъра,
уморих се да гоня мечти,
да живея с трепети някакви,
а накрая все в мен да горчи.
Да съм силна, когато съдбата ...
  395 
Понякога съм толкоз празна…
В душата нищо не трепти
и мислите в посоки разни
забиват се като стрели.
Но не улучват тишината ...
  1198 
Едно парче от шоколада
във шкафче някъде лежи.
От тебе беше изненада
след много време, тежки дни…
Дойде. Блуждаеха очите. ...
  247 
Да простиш то значи, че животът
дълго учил те е на това.
Удрял те със зло, с неправди много -
сам си се изправял на крака.
Вместо зъл и наранен преглътваш, ...
  488 
Понякога съм толкова смутена -
било ли е, какво ли е било.
Изминало е много, много време,
но викало ни огънче едно.
Аз исках да го угася - кажи ми, ...
  284 
На Пети
Исках да надникна във душата ти
и мисля, че донякъде успях.
Мила моя, тръгнала нанякъде,
до тебе, все по пътя ти вървя. ...
  352 
Гонят се снежинки бели
още рано от зори
и със пухкави къдели
сняг дърветата покри.
Та нощеска да не мръзнат, ...
  399 
Когато недоспал си станал рано,
защото пак безсънна е нощта,
деня не почвай със тъгата само,
а нарисувай слънчева мечта!
Сложи ѝ малко синка от небето ...
  1656 
Вървя. Под стъпките хрупти
във утрото натрупан сняг.
Гората заснежена спи,
посипана с блестящ варак.
И само птица прелети ...
  453 
Дали от студовете тишина
и мен, и теб със спомен ни прегърна,
та всеки седнал вкъщи с топлина
към времето отминало се върна.
Дали това ни стига за сега ...
  282 
Една снежинка долетяла
напомня, че ще завали.
Красива, пухкава и бяла
ветрецът нежно я върти.
Внимава да не я съсипе ...
  717 
За ноември дойде време
да си тръгне с есента.
Наметалото си взема –
наметало от мъгла.
С него той покри земята ...
  289 
И тази нощ сънят избяга –
дали от пълната луна?
А болката до мене ляга
с гореща, пареща сълза.
Но кой ли нежно я избърса ...
  303 
Днес направих клоун
да ми се усмихва.
Гледа ме от стола
и тъгува тихо.
В цирка става весел ...
  279 
Поточе бистро бърза и не спира
и ден и нощ забързано е все.
От где извира и къде отива –
като живота то безспир тече.
Моравата край него е зелена, ...
  1091 
Таралеж
Вечерта приспа гората
и зави я със мъгла.
Таралежът на земята
прави си легло с листа. ...
  698 
Луната пълна заблестя,
макар че мрачно е небето.
Тя с ярката си светлина
по пътя нека да ти свети!
И да те има все така ...
  589 
Циганино, с твоята цигулка,
дето срещаш циганското лято,
посвири. И другия – с гъдулка.
Само тъжно шумолят листата.
Лятото със слънцето замина, ...
  546 
В утрото събрах листа
под надвисналите клони.
С багрите на есента
от дърветата се ронят.
И с различни цветове ...
  276 
Потънахме в очите си дълбоко
То беше трепетен, отчаян миг…
Осъдени от времето жестоко,
крещеше във зениците ни вик!
Магнит ли ни притегляше? И двама ...
  432 
Трепет
Някой свири на китара
и приглася с топъл глас,
а душата се разтваря
да политне в този час, ...
  385 
Ще дойда тихо
Може би аз тази вечер
ще дойда тихо в твоя сън.
С плахи стъпки отдалече
макар че тъмно е навън. ...
  619 
Когато пари ми тъгата
На Антоан дьо Сент-Екзюпери
Когато пáри ми тъгата,
дали е нощ или пък ден,
аз търся те във небесата, ...
  513 
С тихи стъпки през гората
тръгнах рано сутринта.
Тя, макар тук-там в позлата,
тъжно ронеше листа…
А ветрецът ги замита ...
  489 
В нощта
Една цигулка във нощта
проплаква отдалече вън.
И мисля си дали и тя
разказва нещо с нежен звън? ...
  349 
Предложения
: ??:??