Аз го срещнах, когато не беше готов
да се влюби в жена изведнъж.
Но се случи. Бе люляков май. И любов.
И валеше спокоен, пролетен дъжд.
Не, не беше случайно. Беше съдба. ...
Не те попитах колко ли ти струва
прозорецът ти да е буден нощем!?
Навярно, докато едни сънуват,
опитомявайки любов и болка,
а други си прощават закъснения, ...
Опит за акростих.
Бъдете снизходителни към резултата:)
Защо!? Не питай! Сам ще разбереш.
Ако е писано да бъде помежду ни
Ще е... Обичам те е тих растеж. ...
Жената на последния сънуващ
от него вече нищо не очаква.
Когато си отива, го целува.
И после се преструва, че забравя.
Сама си знае - няма да успее, ...
Последният мечтател е поет.
На тридесет и няколко. Красив е.
Женен за съдбата си. Бохем.
Разведен със понятието типичен.
Той няма брегове. И се пилее. ...
Любимият ми израз!? Панта рей...
Преглъщайки сълзите, глътнах звука
за думите, които би било добре
отляво никого да не улучат.
Хиляда дни - мълчание и студ. ...
Ако намерите едната му обувка
да се плацика, вързана за кея,
да знаете, не се е пошегувал.
Той просто е безкрайно суеверен.
И вярва, че небесната му мисия ...
Отворете очите си! Кръглите юрти
са се слели невинно с пейзажа.
Животът кипи. Пустошта е илюзия,
степта всеки миг съзерцава.
Всеки конник, който минава оттук, ...
И обещавам - няма да ти пиша.
Да ти разказвам колко ми е трудно,
задъхано да измълчавам липси.
Докато те очаквам да се сбъднеш.
А в мен едно човече доверчиво, ...
... на една приятелка
... Това е като да отрежеш в сън
косите на Самсон. И да ги скриеш.
Не е безсилен. Той е просто мъж.
Женен за страхливата Далила. ...
Той е винаги буден. Пазачът на мисли.
Кехлибарът в окото му нощем узрява.
Поверих му без страх песента на звъниките.
( Ако падне и лист - светът онемява.)
Поверих му и пътя. Небето над хълма. ...
" Щом българите открият съвършен
по дарби помежду си, те нямат право
да го задържат в несъвършения човешки
свят. Длъжни са най-бързо да го отправят
при Тангра, за да му служи отблизо. " ...
Разбираш ли, че... Как да разбереш,
когато, като сянка полунощна,
все идваше и тръгваше от мен...
Небето се осейваше с въпроси,
а отговора - просто миг от вятър... ...
Търся някой, за който да бъда безкрайна,
без до лудост това да го плаши.
Да открие тайния извор в душата ми.
Да потънем в нестихнаща жажда.
Да усеща колко са цели минутите ...
Искаха да режа от косите си
мъжете във живота ми. Ревнуваха.
Страхуваха се, че освен в очите им
се будя и в зениците на другите.
Прегръщаха невинната ми истинност, ...
Ще повярваш ли, страннико?
Тази ничия, дълга земя,
дето твоите стъпки я търсят,
нероденото слънце оглежда във жива вода.
И ме пита дали ще се върнеш. ...
На птичи смях разстояние лятото
бродира нощта с песента на щурче.
Небето протегнало звездните длани
със светулчена нишка спомен тъче.
На секунда нежност, сред шеметни залези, ...
Сполетях те внезапно. Разголих ти мислите.
Огъня тичаше бос. И те правеше жаден.
Само капка любов. И заключих очите си.
Хвърлих ключа в най-дълбокия кладенец.
Да ме чакаш - вместо нежна, заучена пролет, ...
Заведи ме на юг... При онази река,
дето среща отново разделите.
Дай ми глътка от извор. Жива вода.
Направи ми пътека до себе си.
Заведи ме на юг, където звездите ...
Имам бенка отляво. Малка тайна стрелка.
Там, където си крия магиите. И светя.
Като падат звезди - със очи ги ловя.
Предвещавам любов. И й правя пътеки.
Приютявам светулки в сърцето. И смях. ...
Като пролет си хубава - казваш,
незабравки си скрила в очите си,
във сърцето си - биле омайниче.
От любов си магьосала дните ми.
Ти не знаеш: в росата съм раждана - ...
Аз съм поличба - изживяна до вярване.
Начертана пътека - извървяна до път.
От предишни животи навярно, оставен
тайнопис за посока при един кръстопът.
Аз съм оня стар отпечатък в душата ти, ...
Есента е виновна за тази целувка -
отронен лист - събудено желание.
Сред листопад - недосънувани милувки
сбъдна се една... и те погалих.
Запалени от циганското лято, ...
Кажи ми във всичките нощи безсънни,
били от любов по- бели от ден,
как самотата е идвала вънка,
а ти си я гонил със мисли за мен.
Колко писма си написал и после ...
Сънувах нощес и тревата , и птиците
реката на село... върбите как плачат
и търсят с приведени клони момичето,
дето целуваше с устни листата им
и припяваше нежно как ги обича. ...
Завърже ли се люлка над огнище
орисниците зли ще изгорят.
Заплаче ли дете в бездетна къща-
лозята златно грозде ще родят.
Измие ли мома очи в реката ...
Завари ли те месечина пълна
на тръгване от южните простори,
от пътя ,значи, иска да те върне -
небето иска с тебе да говори.
Не тръгвай този път, преди ...
Душата ми пресъхна и те буди -
безсънна и със жажда за слова,
която могат само твойте думи
със живата вода да утолят.
Изричай ме! И нека безпощадно ...
