hristam (Христина Мачикян)

Като цвете в сърцето /текст за песен/ 🇧🇬

Като в детска игра,
като цвете в сърцето
и почти на шега,
щом покълне в детето
зрънце, с обич белязано, ...

hristam

Поэзия

2024-02-22T03:52:53+02:00 737 3 5

Бяла пряспа нежност 🇧🇬

Това е само малко пътешествие
през скрежните декори на декември.
Отдръпват се с прозрачен звън завесите
и шумоли под стъпките ни времето.
Минутите се стапят по косите ни ...

hristam

Поэзия

2022-12-02T23:23:40+02:00 906 3 8

Полети

hristam

Картины » Акварель

2022-09-05T07:10:26+03:00 1.4K 4 6

Пак портрет, защото ми е по-трудно 😁

hristam

Картины » Карандаш

2022-09-02T12:19:42+03:00 1.2K

Морско настроение

hristam

Картины » Карандаш

2022-08-01T09:27:13+03:00 1.3K 7 9

Опит за портрет

hristam

Картины » Карандаш

2022-07-22T09:20:58+03:00 1.4K

Ти виждал ли си чудо 🇧🇬

Ти виждал ли си чудо посред лято,
когато плисват слънчевите бързеи
и хукват необяздени в полето,
а облаците чак до пътя слизат,
подгонени като овце по билото... ...

hristam

Поэзия

2022-07-18T05:06:36+03:00 1.4K 6 14

Юнска неделя 🇧🇬

Изплъзва се от броеницата
и се търкулва зад предела –
реална, колкото измислена.
Лежерна, колкото неделя.
На юни скрила отпечатъка ...

hristam

Поэзия

2022-06-19T14:38:40+03:00 922 6 14

Рефрен за кафе и прегръдка 🇧🇬

Приютени под шепите
на разрошена пролет,
разпилените шепоти
избуяват нагоре
към кристалния купол ...

hristam

Поэзия

2022-02-22T10:39:16+02:00 823 2 3

Някой да се провикне 🇧🇬

Възможно ли е, не е ли –
все някой го е предрекъл:
в една случайна неделя
ще свършат всички пътеки.
Ще лумнат бродещи сенки, ...

hristam

Поэзия

2021-11-07T23:20:37+02:00 925 3 4

С лято в шепите 🇧🇬

Напразно търси вятърът пролука
през рехавата септемврийска плетка.
Най-бляскавото синьо се пропука,
но още носи лятната наметка.
И още в босите следи на август ...

hristam

Поэзия

2021-09-07T21:19:55+03:00 1.6K 2 6

Кехлибарена прегръдка 🇧🇬

Кехлибарена прегръдка
От август хукват слънчеви пътеки
като жребци, необуздани в стреме.
Търкулва се по тях неземно леко
ленивото от лятна сладост време, ...

hristam

Поэзия

2021-07-28T23:16:27+03:00 1.3K 5 9

За теб лъжа, за мене истина 🇧🇬

Очакваната буря връхлетя над притихналото планинско селище чак в късната привечер. Внезапно връхлетелият леден вятър усукваше дъждовните потоци в жилави плетеници, които блъскаха по прозорците и вратите като мокри камшици. Хората се спотаиха по домовете си, уплашено заслушани в многогласния рев на с ...

hristam

Проза » Рассказы

2021-07-02T22:29:36+03:00 1.1K 5

Защото беше тъмно 🇧🇬

Защото беше тъмно, заваля.
А тъмното започваше отвътре
и нямаше ни намек за дъга,
ни ехо от свиреп космичен тътен.
Изля се, сякаш бе небесен вик, ...

hristam

Поэзия

2021-02-25T07:23:18+02:00 1K 5 11

Обратната страна на хаоса 🇧🇬

hristam

Книги

15,00 BGN

2021-02-21T18:33:47+02:00 1.9K 1

Съвсем наистина 🇧🇬

Истина е, съвсем наистина:
и всяко коледно чудо,
и всяко бяло очакване
сред дългия зимен шепот.
Издишат топло дихание ...

hristam

Поэзия

2020-12-20T21:07:30+02:00 1.1K 3

Почти на човеци приличат 🇧🇬

А светът се смали, миг преди да изгуби опора,
и застина бездумен сред пустите свои пътеки.
В самотата изплуваха тъжните маски на хора –
пантомима в спектакъла, в който участник е всеки.
Зад декорите бавно угасват звезди и надежди, ...

hristam

Поэзия

2020-10-28T08:51:09+02:00 996 5 9

Небесни куршуми 🇧🇬

Не защото е есен и облак се кани
да изсипе куршуми по вятъра леден -
като всеки ловец бе щастлив да я хване,
но изтля като въглен и тази победа.
И остана резливият вкус на раздяла ...

hristam

Поэзия

2020-10-13T20:44:51+03:00 993 5 6

Този филм 🇧🇬

Този филм твърде бързо се плъзва към тъжен финал
в старомодния ритъм на страстно познато танго,
без дори да разбира дали е докрай оцелял
някой главен герой, победил обичайното зло.
Този филм не държи да остави красив послевкус, ...

hristam

Поэзия

2020-09-27T11:31:19+03:00 1K 2 5

Казаното ще се помни 🇧🇬

От дума може да покълне
едно незабравимо цяло,
посмее ли да се изтръгне
от теснините на морала.
Да звънне яростно нагоре - ...

hristam

Поэзия

2020-09-22T10:08:42+03:00 994 3 4

Вече е било 🇧🇬

На тебе кой ти каза, кой посмя,
че зимата е все един и същ
финален послепис на есента,
последните пожари утолила
в най-чистото от всички откровения. ...

hristam

Поэзия

2020-09-17T12:55:02+03:00 1.2K 3 8

Следвай знаците 🇧🇬

Борис Сараян се отпусна на шезлонга и впери поглед в безупречно синьото небе. Трябваше да признае, жена му беше права - мястото си го биваше. През годините няколко пъти го беше подканяла да отделят една седмица, за да се насладят на полагаемата й се почивка във фирмената вила на морето. Той обаче ви ...

hristam

Проза » Рассказы

2020-08-20T00:10:12+03:00 1.6K 3 7

На седмия ден 🇧🇬

"Защото нищо изживяно
забравата не заслужава."
На първия си ден без него
не осъзнавах, че го няма.
Тиктакането на сърцето ...

hristam

Поэзия

2020-05-17T23:58:44+03:00 1.2K 3 10

Случайна точка на пресичане 🇧🇬

О, не! Недей!Не казвай, че съм същата.
Годините са крайно откровени.
Забравила съм даже как се връща
на този спомен скъсаната лента.
Усмихвам се на твоята усмивка, ...

hristam

Поэзия

2020-05-12T19:13:59+03:00 1.5K 6 10

Онзи облак 🇧🇬

Тя не носи на идване
тънка дума за сбогом.
Всеки поглед е сбъдване,
всеки допир е огън.
Той не вярва на изгрева ...

hristam

Поэзия » Любовная

2020-05-10T10:03:08+03:00 1.5K 4 12

Поне минута мълчание 🇧🇬

Поне минута мълчание
А вие си говорете, говорете си...
Сочете с пръсти наострени,
приказвайте за морал, достойнство и чест
и ги разпъвайте като мостри ...

hristam

Поэзия

2020-04-23T08:27:43+03:00 1.1K 2

Защото беше тъмно 🇧🇬

Защото беше тъмно, заваля.
А тъмното започваше отвътре.
И нямаше ни намек за дъга,
ни пролетно събудили се бързеи.
Изля се, сякаш бе небесен вик, ...

hristam

Поэзия

2020-04-22T00:32:11+03:00 1.1K 2 4

Белег от любов 🇧🇬

Мария ли? Тя даже не заплака.
Подобно сянката на облак късен,
в окото ѝ заседна като котва –
кръвта му върху рамото на кръста.
Сърцето ѝ изхлипа – птица бяла, ...

hristam

Поэзия

2020-04-18T08:36:34+03:00 1.1K 1

Спомен ли е, не е ли... 🇧🇬

Спомен ли е, не е ли –
усмивка, поглед, докосване.
Търкулва обли недели
небето като колосано.
Валежът вече отмина – ...

hristam

Поэзия

2020-04-12T20:58:05+03:00 1.2K 1 3

Опит за опитомяване на самотата 🇧🇬

В началото покълна тишина
и като тежка рана се отвори.
Въздишката зелена на пръстта
откърти цвят под мъртвата й броня,
но никой не намираше очи ...

hristam

Поэзия

2020-04-10T17:19:17+03:00 1.3K 4 7

Заръка за теб 🇧🇬

Знам, че рано си тръгнах и много остана неказано,
но понякога просто пътеките свършват внезапно.
И когато погледнеш в следобеда късен към залеза,
виждам тази сълза, дето скришом от мене изплака.
Не призна и пред себе си колко сломен бе когато, ...

hristam

Поэзия

2020-04-05T10:41:50+03:00 2.1K 4 5

Следкарантинно 🇧🇬

Нямало маски...Я стига!
Маски, народе, има всякакви -
сериозно го казвам, без да намигам
и без да търся метафора някъде.
Има маски за пред жената - ...

hristam

Поэзия

2020-03-19T17:33:53+02:00 1.3K 1 11

Тя не е Пепеляшка 🇧🇬

Тя не е Пепеляшка, макар да прилича на нея,
насред нечии думи, по-празни от счупени грънци.
Сред околните вещици нито една не е феята,
но със старата тиква все някак ще стигне до принца.
И ще хлътне в познатата приказка, вече изгубена, ...

hristam

Поэзия

2020-03-18T21:01:09+02:00 1.2K 5 9

Свещица любов 🇧🇬

Тази вечер небето е толкова звездно,
че протегна ли пръст, ще ме драсне ръбът му зелен.
И по облачна стълба тогава безшумно ще слезе
малък ангел - вестител на нашия утрешен ден.
Ще притвори криле - бяла нежност от лъч изтъкана ...

hristam

Поэзия

2020-03-08T21:53:54+02:00 1.3K 5 7

Мразя Петров 🇧🇬

Мразя Петров. Знам, човекът няма вина, ама чувството напира и не мога да го контролирам!
От както дойдоха да живеят в нашия вход преди половин година, мира нямам!
Ленчето, жена ми, сякаш само това беше чакала, веднага превърна Петров в мерило за съпруг - деен,кадърен, грижовен. Всичко това обобщено ...

hristam

Проза » Рассказы

2020-02-06T17:33:57+02:00 1.8K 5 14

Дали ни има още 🇧🇬

Сред цялата измислена загадка,
през сбърканите думи и сезони,
напук на осъзнатата ни краткост
и на неосъзнатите ни брони,
обратно на горчивата ни мъдрост ...

hristam

Поэзия » Другая

2020-02-04T09:34:35+02:00 1.1K 4 4

После 🇧🇬

Зрее в двора тишина – помня, че е същата,
дето нарисува пътя, а край него – къща.
Драсна в плитките треви с пръсти непохватни
и което бе живяно, върна се обратно.
И което бях изтрила с вкоравени длани, ...

hristam

Поэзия

2019-10-22T12:29:17+03:00 1.3K 2 3

Стела 🇧🇬

Пъстрата топка описа ярка дъга високо над поляната и потъна сред далечните дървета, а жълтеникавото куче размаха опашка и с възторжен лай се спусна след нея.
- Съжалявам, май я хвърлих твърде силно! - извика мъжът и извинително вдигна ръце, когато се спря пред детето.
Малката го гледаше с интерес. О ...

hristam

Проза » Рассказы

2019-10-07T00:05:38+03:00 1.4K 4 6

Ако ще е тринайсет! 🇧🇬

Гледам днес, че поети
подредиха куплети -
то е ясно и знай се -
все за петък, тринайсти!
Скърцат призрачни стъпки, ...

hristam

Поэзия » Юмористическая

2019-09-14T07:48:09+03:00 1.1K 2 6

Ти ми каза тогава 🇧🇬

Ти ми каза тогава, че нощем върбите не плачат,
че са сбъднати сънища в меката ласка на здрача
и когато вечерникът слезе по стръмното било,
мокри къдри разпускат по речното рамо мастилено.
А брегът се топи под прозрачния сребърен шепот, ...

hristam

Поэзия » Другая

2019-08-21T22:07:05+03:00 1.2K 6 12