M1234567891
432 результатов
Изтупа небето своето ложе,
с пухкав сняг засипа света
и стъпките на двора даже,
беляза със студена красота.
Лавини пропукват в тишината ...
  1189  29 
Синьо небе, слънце и сняг,
голи дървета, потънали в сън,
скрил се е вятърът, стар веселяк,
в преспите, там, до стария пън.
Няма пътеки, няма ни път, ...
  1795  26 
В средата на лятото сме, много от нас бяха в отпуск и един ден, решихме, да се разнообразим, като заминем някъде извън града и да си направим хубав пикник. Покрай града ни, има такива прекрасни местенца, където човек може, да се почувства, като, в рая, със шума на бистрата река и песента на птиците, ...
  1114  15 
Потрепва росата в тихата утрин,
от повея на вятъра докосната,
облечена в сиво е златната есен,
полегнала на зимата в ниското.
Пропукват заскрежени дърветата, ...
  1055  12 
Ако няма кого да прегръщам,
защо ми са вече ръцете,
ако няма кого да целувам,
за какво са ми вече устните,
ако няма кого да обичам, ...
  1382  28 
Свечерява се. Мека, къдрава
тъмнина, се свлече по огнените
нишки на звездите и угаси
светлините на залеза, а здрачът
потопи далечината в пустота. ...
  1182  17 
Сякаш ме пърли леден среднощен
вятър, издъхва старото шосе на
деня, изядено от магистралата
на чувствата ми, ровейки дълбоко
в собствения си живот. ...
  1246 
Виждам пак този черен облак,
над мене премина, като лешояд,
смачка самочувствието ми, сякаш
мелачка, надроби го и го натъпка,
в ненаситната паст на съдбата. ...
  1383  18 
Една нелепа случайност ме накара, да премисля целият си живот, да изкатеря отново върховете, където блестеше слънцето, да сляза в дълбокото и да пия от извора на началото. Пътувах във влака, сама в купето и тъкмо се радвах на спокойствието и на красотата, която съзерцаваха очите ми, на отсрещната се ...
  1333  25 
Когато ме завладява дълбока тъга,
викам спомените, да ми помогнат,
те ме обгръщат гальовно с ръка,
самотата си, с лекота да надмогна.
Но понякога упойката не хваща, ...
  1486  27 
Есента напираше, необуздана, нито от студения вятър, нито от гълчавата на безброй играещи деца в парка. Те единствени, не се интересуваха, от бързо падащите листа, които засипваха земята. Бяха толкова весели и игриви, че не ми обръщаха никакво внимание, а аз загледана в грейналите им, от щастие, лиц ...
  1741  52 
Пак събрахме се на двора,
дузина палави хлапета,
зайчетата малки бели,
хрупат морковчета цели.
Баба каза с весел глас; ...
  1624  22 
С крачка бавна и превзета
се разхожда есента,
със корона многоцветна
от изсъхнали листа.
И по влажните павета, ...
  1183  24 
Нощта беше росна, фантастична,
цареше необичайно сива тишина,
тънкостеблата борова горичка,
шумеше, омагьосана от любовта.
Небето тъжно, спомен отронен, ...
  1198  20 
Приготвях някакъв обяд и ми се наложи да взема от хладилника няколко яйца и в този момент, сякаш светкавица разцепи съзнанието ми и изплува с бързината на светлината , спомен, свързан с едно яйце.
Бях на около 4 или 5 годинки, възраст от, която имам още спомени, бистри и прекрасни. Помня онези време ...
  1463  25 
Пианото мълчи, не отронва звук,
мехурчета набъбват по клавишите,
отразява луната небесния си лик,
в потайната утроба на огнището.
Вадички дъждовни по стъклата, ...
  424  16 
По ледената сълза на зимата
невъзмутим се спусна вятърът,
от огнището грабна огнивото
до гърдите притисна го хищно.
Огъна атлетичното си тяло, ...
  1089  12 
Родиш се, за да отгледаш мечти,
и препускаш стремглаво към тях,
а животът, стръвно куче, почти,
нахвърля се към тебе, без страх.
Бориш се с него, по пътя вървиш, ...
  758 
Небето сякаш – разорана земя,
е слязло ниско, потайно мълчи,
внезапно появилата се мъгла,
тъжния зимен пейзаж заличи!
Постоях в компанията на мрака, ...
  271 
Когато се изгубиш сред хиляди листа,
понесли към земята спомен за живота,
с въздишката си, отприщена, душата
в улея небесен трепетно ще проехти
и щом се съживят отново сетивата, ...
  1050  13 
Облачно е. Вали и е студено,
пред очите ми чезне сивота,
в капките дъждовни, уморени,
се стича космическата суета.
Въртят се мислите, комети, ...
  1170  29 
Самотата, по брега, като вълнá
със спомените в пясъка рисува,
в ръката ми, паднала звезда,
със сърцето поиска да пирува.
А то се свива на топка в гръдта ...
  1137  30 
Защо изплува споменът забравен
за тая някогашна дивна нощ,
над нас звездите в рой безкраен
създават вселенския разкош.
До теб полегнала съм кротко ...
  728  13 
Есен е, гората е черна и гола,
забравен дом с отворени врати,
едно гнездо, като самотен гълъб
през облаците срещу мен лети.
Няма край, ни пристан синевата, ...
  1059  21 
И тази нощ не мога да заспя,
нереална и дълбока е тишината,
по улея самотен, като дъжда,
попиват спомените в тъмнината.
Обхванали са, като огън кръвта ...
  892  24 
Опитвах се да заспя, но напразно. Луната се беше изцъклила над баира и осветяваше тавана, като с прожектор. А щурците се надпреварваха, кое по-хубава песен да подхване, та да ни държи будни през нощта. И се отказах от тази мъчителна борба за сън.
Съпругът ми пушеше на терасата цигара и загледан в но ...
  1124  21 
Защитната прегръдка на дола,
приютила бе лъвица с малко,
напрегнатата нощ до сутринта,
остави майката самотна, жалко!
Беше се прокраднала хиена, ...
  260 
Небето притиска морно тяло
в луната, от страст наедряла.
Оглупяла, въздиша нощта,
измамата му не осъзнала.
Флирт се усеща в безкрая, ...
  1354 
Когато го донесе синът ни у дома, беше на 30 дни. Току що проглеждаше с малките си очички. В къщи винаги сме гледали кучета, но Джоко, такова име му дадохме, се превърна в любимеца сред още четири които отглеждахме, само че в кучкарник.
Джоко имаше толкова подкупващ поглед, че не можехме нищо да му ...
  1234  24 
Нощта изпъна сънно тяло
като девственица бяла,
свита в мекото одеяло
все още не съм заспала.
В прозореца - самота, ...
  837  11 
Крачка по крачка, година след година
животът приближава своя край,
но душата мъдра спомени скрила,
настанила ги мило, като във рай!
На всеки е дала име на цвете ...
  1036 
Някакъв ромон чувам в съня
от недрата душевни извира,
бълбука край моя стара мечта
пред сърцето ти, да позирам.
Нощта ме целува със страст ...
  912  27 
Наливам ти горчиво кафе,
но чашата пълна остана,
самотата наднича, смее се
сутринта, още от рано.
Мъглата, покрива света, ...
  580  16 
Току що си бях помислила,
че вече всичко е наред
и хлопна капана на изненадата,
съсипа всичките ми планове.
Мислите ми станаха объркани, ...
  1100  11 
Какво се случва вече с нас,
уроците от миналото чезнат,
нищо човешко няма власт,
а цветните ни мисли вехнат.
Доволен от нас е Луцифер, ...
  1178  15 
Тя имаше големи сини очи
и руса плитка до кръста,
гледаше ни гальовно почти
подпряла брадичка на пръста.
Урокът започваше усмихната, ...
  1037  15 
Тя имаше големи сини очи
и руса плитка до кръста,
гледаше ни гальовно почти
подпряла брадичка на пръста.
Урокът започваше усмихната, ...
  356 
В началото не те познавах,
дори се мъничко смутих,
когато на чина от ляво
седна със червен молив.
Грешките ми ти поправи ...
  1442  28 
Отдавна баба Шина не излизаше на двора. Започнала беше да се оплаква от различни болежки но нямаше какво да се направи, стари ставни изменения.
Видя ме и започна да се провиква от прозореца. Отидох да я поздравя, а тя с такова нетърпение ме задърпа да седна, че се видях в чудо. Попитах я, какво я на ...
  417 
На земята с тебе двамата,
създавахме денят
и всяка негова минута.
Сами си го сглобявахме
с радостен вик ...
  935 
Предложения
: ??:??