maiaan
134 результатов
Жадувам да съм като вятъра
да тичам по полетата в… душите
да търся кътчета потайни
на дръзки хора във съдбите.
Жадувам да съм като слънцето ...
  360 
По миглите ми се процеждат капчици роса,
събудени от слънчеви лъчи с дъждовен плясък,
в косата ми се вплете мъничка дъга
и засиях като елмаз със синкав блясък.
От устните ми излетя звезда ...
  376 
В тази пиеса твоята роля е главна.
Твои са усмивките, сълзите, раните.
Ако играеш добре - ти ще си примата.
Не очаквай обаче аплодисменти в края на сцените.
Тази пиеса не винаги с ясен сюжет е. ...
  298 
Правото да си жив
е стъпкано и хвърлено в коша
с мръсното пране на времето.
Малките светлини от изгубени хора
не могат да предизвикат торнадо ...
  325 
Реката изхвърли труп. Беше на млада жена. Бялата ù рокля се разстла на повърхността на водата и отдалече приличаше на издут чувал. Лице не се виждаше, а дългата коса, потопена във водата напомняше водорасли, удобно скривалище за рибите.
Мъжът стоеше и наблюдаваше. Искаше да се приближи, но все не съ ...
  530 
любов
приета някога за даденост
изпраща дъжд от изгорели чувства
наситеното време празно е
начупено ...
  390 
Затворници на собствените си души
погубваме се от порочни страсти.
И без да се налага, избираме да сме сами
Заклеваме се, бягаме, а после търсим пак причастие.
Докосне ли ни обич, сякаш че с катран ...
  324 
Настъпва нощ, разстила тишина
звезди просветват, гонят се със метеорите
понякога откъсва се една, изгаря като факла
и… играта продължава.
Не зная имат ли очи? ...
  310 
Шефката се спъна. В мен. Как можах да го допусна. Обаче не ù се извиних. Не бях виновен. Просто си стоях там и тя се спъна. Очаквах да напсува, но тя си замълча. Наведе се да поогледа раната. След това ме погледна с най- отровният си поглед, но пак нищо не каза. А аз, глупакът, вместо да се засрамя, ...
  1181 
Намерих те в един дъждовен ден.
В гората до едно дърво – самотен.
Изви глава и впери поглед в мен.
Угаснал поглед, в сълзи потопен.
Поспрях за малко…миг от вечността. ...
  339 
Всяка вечер светът се покрива
с тъмен облак и златен прашец.
Любопитна луната се скрива
и прокрадва се, като крадец.
Тази нощ ти изпращам съня си. ...
  399 
- Божанкеее!..Слизай от дървото! Майкооо…ще ме умори това дете! Слизай ти казвам! Глуха ли си? Череши ли не си се наяла? Боже, божке.. що ме наказваш така? Дете ли родих или сврака? Все по дърветата…
- Слизам, бе майко. Не викай, че събра комшиите. Леле, каква си! Тате ми е казвал, че най-сладките ч ...
  846 
Взривът във Вселената е първопричината
да се родим, да дишаме и да ни има,
от тази малка клетка дето се дели
дори змията съблазнителка се е родила.
Светът объркал се е не от този грях, ...
  349 
Знаеш ли я тази история?
Ела седни! Ще ти разкажа.
Чула съм от дядо и рибаря,
този... дето не говори с никой.
Първо нещо да те питам? ...
  277 
Дъждът прошепна тихичко „Обичам те“
земята се усмихна, засия
и малки капки - сърчица, накичиха
треви и птици, хора и цветя.
Дъждът-немирник вятъра подгони ...
  351 
Тъжно е да нямаш лице
и да нямаш с какво да усетиш
оня трепет на влюбена нощ
звезден блясък в очите да светне.
Тъжно е да нямаш очи, ...
  296 
Прозрачна съм. Направена съм от стъкло.
Пречупвам светлината, в обич я превръщам.
Научена съм да попивам всяко зло
докосвам го с любов, като любов го връщам.
Звездите дадоха ми рядък дар, ...
  384 
Не се захласвай толкова по мен!
Не знаеш със какво си се захванал.
Прочитам мислите от разстояние
и знам какво ще следва по-нататък.
За тебе ми е жал, виж във очите ми ...
  338 
Не се страхувай, ако израснат крилете ти
за някой е карма, за други е бреме
не се ли опиташ да литнеш в сърцето си
пропуснал си шансове, а бягащо времето.
Ще чуеш различни „летящи“ съвети ...
  523 
Небето раздира копринени пазви,
заплаква без глас с уморени сълзи,
промива земята отворени язви,
проблясва светкавица, с огън гори.
Дъждовните капки насичат листата, ...
  402 
Ще те намеря!
Само ме почакай!
Да взема тази, прашната торба,
със спомените грешни и прекрасни,
забили се до бяло в моята душа. ...
  544 
В тази пиеса твоята роля е главна.
Твои са усмивките, сълзите, раните.
Ако играеш добре - ти ще си примата,
не очаквай обаче аплодисменти в края на сцените.
Тази пиеса не винаги с ясен сюжет е. ...
  326 
Промъкна се като крадец,
отмъкна ми сърцето и избяга.
Заключил си го в тъмният дворец
и обявил си го като награда.
А то горкото страда всеки ден, ...
  515 
Здравей, стари приятелю, как си?
Скоро ще идваш ли, времето мина?
Ще се зарадвам да кажеш „Хей, здрав съм!“
Бързо тече май животът в чужбина.
Как да ти кажа… аз съм добре ...
  343 
Поспри се, слънце, днес не ме огрявай!
Довчера бях изпратено писмо,
а моите мисли плуваха в морето, като повей,
самотни чайки със едно крило.
Поспри се, слънце, вятър да ме гали ...
  450 
Не спиш ли? Чакаш ме отдавна?!
Пристигнах някак си, е тук съм вече.
Звездата, с нея идвах много бавно,
че моята планета е далече.
Повикана съм преди сто години, ...
  1131 
Не се намирам, аз ли съм това?
Докоснах спомен, всичко в мен се срути.
И тази вечер ще извикам самотата
Горчиво питие пак вместо мен да купи.
От тази чаша спомени текат, ...
  322 
Попитах слънцето, то гледа отвисоко
останаха ли хора на земята?
Погледна ме учудено, дълбоко
намръщи се, зад облака видях как се премята.
От яд… ...
  556 
Интригата е силата на слабите
не се страхувайте да изразите мнение
дори понякога да чуете зад себе си
нелепи упреци от сенки в заблуждение.
Мечтите и надеждите не хвърляйте в изгнание ...
  470 
Дете на ъгъла стоеше.
Протягаше ръка за милостиня.
В ръчицата парченце хляб държеше.
И често поглед в него впиваше…като в светиня.
Навярно някой е пожалил бедната душица. ...
  315 
Ръцете ми протегнати с надежа скромно се отпускат
засрамени се скриват в някакъв измислен свят
като камшици бесни, мислите препускат
извън контрол е самотата, счупена от яд.
Очите търсят пак и пак, наивно закъснели ...
  358 
Не спорете, господа!
Няма как да разберете
хитрата усмивка на лицето
истина ли е или лъжа.
Всеки крие своята съвест ...
  421 
Тихо е. Облякла тишината
сивата си рокля от бездумие.
Прекосила с босите крака земята
и нарисувала в света безумие.
Онемели птици, хора, мравки ...
  320 
Заровило спомени в морския пясък
отива си лятото с последното ято
премрежва очи от нега с перлен блясък
оставило къс от сърцето си с обич богато.
Отива си лятото с облаци бели ...
  827 
Свалете маските на отчаяние и безнаказаност
и облечете своите мечти в обикновенни дрехи
На кой е нужна тази сляпа показност?!
Когато криете душите си в доспехи.
Не стойте на далечно разстояние ...
  341 
Картините
Изчезна момчето на Коста. Търсиха го целия ден, някои от хората не се отказаха и продължиха и през нощта. И кучетата с ловната дружинка извикаха, но така и не го намериха. Намериха само количката.
Коста се беше свил до една оградата на кметството и дума не продумваше. Жена му плачеше тихич ...
  506 
Душата ми е като стар албум.
Препълнен с пожълтели страници.
Разлиствам бавно, лист по лист
Долитат мисли като ято птици.
Изплува образ, мил и скъп. ...
  481 
Изпуснах времето.
И то се счупи на парчета.
Минутите и часовете се стопиха като ледени висулки.
Замислен вятър ги разпръсна в слепи птици ги превърна
и те се лутаха, очакващи да са сънували, ...
  454 
Мъгла се спуска над града
мъгливи улици с мъгливи хора
обвити в красива самота
и търсещи понякога опора.
Мъгливи изгреви изпраща есента ...
  440 
Намерих кожа от змия.
Бе ранна пролет. Беше я съблякла.
Замислих се за миг и като на шега, премерих я,
… беше ми по мярка.
Езикът ми се раздвои на две ...
  313 
Предложения
: ??:??