С проскубаните стръкове надежда,
над езерото папрат се оглежда,
премигвайки над клепките слепени,
пенливо ручейче ,преливащо се пени.
Сълзите водопадно заваляват. ...
Прииждат в мисълта ми слепи думи,
изказани отдавна помежду ни.
Скалисто-вкаменени са ръцете.
Застинали – вълните в дробовете.
Бъдното линее тъй безлично, ...
Готова съм от днес да бъда първа,
да стопля с обич ледени очи.
С тях да те разтапям и тепърва
обичта ми в тях да проличи!
Да се попия в кожата ти жадна. ...
