Nella_gold
1 результат
Не съм се скрила.
Ето ме – пред теб.
Аз мразя да се крия от приятели.
С неприятелите пием по кафе.
А с враговете... сме си кръвни братя. ...
  624 
Понякога живея със усещане за дъжд -
за онзи летен дъжд – внезапен и суетен,
и след като да литна изведнъж,
за да запазя спомена за теб, несрета.
За да рисувам после, след дъжда - ...
  632 
Събирам пясъка от всички петъци.
И всички недолюбени недели.
И всички дни,
и всички месеци...
Рони се, но някак ...
  766 
Останах с болката от смътното ти вчера.
Със радостта от миналото утре,
с надеждата, че днес ще те намеря
на пътя си – изгубена монета.
Останах с болката от свойто вчера, ...
  696 
Затвори ли го?! Моето небе?
Разстреля всички птици –
да не ти попречат.
Зениците ти някой е превзел.
Със сто години самота – ...
  1081  14 
Разсипа ме – пепел
от твоето мъртво огнище.
Вятър да ме разнесе –
пепел от рози -
твоите любими цветя, ...
  950  10 
По устните ти
ще премина
като трепет –
почти недоловима,
и неистово желана. ...
  942 
Прошумолява
хладният сатен –
във тишината –
сякаш шепот на треви.
И цвят на вишня. ...
  740 
Нахвърлих те набързо – върху листите.
В агония от мълчаливото ти самолюбие.
Разлиства пролет, пеят птиците,
а ти – в непрогледната летаргия на дните
рисуваш спомени - от слънчеви отблясъци. ...
  743 
Почти е два...
Усилното ми време.
Часовникът
отдавна млъкна.
И съмването не е на шега, ...
  940 
Все в съня си те търся –
случаен.
Като порив
на пролетен вятър.
Там, ...
  1196  11 
Между мене и теб
сякаш времето спря,
да отдъхне...
И не иска сега,
няма как ...
  838 
За твойто
мнимо съществуване
не аз съм съдника.
Но времето
със мен ще спори, ...
  805  14 
Добре дошъл!
Сега ли се прибираш?!
От снощи тъжна е по теб луната.
И цяла нощ във теб се взира.
Разбуди утрото, ...
  1135  14 
Не ме събуждай - самотата спи.
В прозореца луната е измамна.
Не ме целувай, нея целуни.
А после - аз решавам само.
Не ме прегръщай, нея прегърни. ...
  1045  16 
Не бях платима. Даже - без идея.
Все тръгвах, но до никъде не стигах.
Не бях жена, а просто – идеала
до неотдавна, но сега в съня останах.
Не съм различна, и дори презряна. ...
  855  10 
Запомни ме такава –
знам, че е трудно.
Малко плаха, себична -
все по вятъра тичам,
а като се уморя, ...
  879  11 
Повика ли ме, Господи? Нима?
Не е ли още рано за разпятие?!
Потирът с виното – почти на свършване,
но виното се пие със приятели.
Дойдох, все пак. Стоя на прага ...
  1187  15 
Една светулка в шепите си скрих,
останала със жаркото ни лято.
Една светулка в моите ръце трепти -
ще я запазя – с нея съм богата.
Една светулка – твоята, която ...
  827  11 
Прегърни ме сега –
тръпнещ в страст и очакване.
Накъсай ме –
като розов цвят – лист по лист -
необуздано и диво. ...
  778 
Сама дойдох -
във леденото утро
на твоя сив, недогорял живот.
Ръцете ти във моите притиснах,
сърцето ти - във моето забърза ход. ...
  712 
Да ти нарисувам зимно небе –
със луна, и вечерница - горе да свети.
Лунна пътека са моите мисли - към теб.
Мост, по който двама се срещнахме.
Да ти нарисувам звезда. ...
  867 
По зимното стъкло на любовта ни
чертае ни съдбата верен път.
Камината все още не е догоряла,
в стремежа си да разтопи леда.
По зимното стъкло на любовта ни ...
  909  15 
В друго време, и в друга посока
ти чертаеше с устни любов.
Днес си само една суматоха –
днес си друг, по-жесток и суров.
В друго време, по друга пътечка ...
  940 
Измислих те. Сега те нося
в себе си – като зрънце любов.
И те пазя – в сърцето си защо ли те посях?!
Измислих те. И дълго с пръсти
чертаех те по заскреженото стъкло. ...
  1103  12 
Това ли е, любов, съдбата,
която плащаме до сетни дни?
Това ли е, любов, мечтата,
която в мене ти откри?
Н. Стойчев ...
  808  10 
Рисувах те. Сега не мога вече.
Измислях те – сега не те желая.
Изваях те от кал – сега на кал си станал.
Очите ти, жадуваните, просто ослепяват.
Мечтаех те. Днес трудно ми понася. ...
  1332  11 
Зад тъмни очила светът ти се е свил -
в черупката на орех червояден.
Зад тези очила аз виждам две очи,
които никога не ще забравят как се плаче.
Не си готов да ме обичаш. ...
  1071  11 
Не ме позна, Любов, нали?!
Не си ме виждала отдавна,
даже и на снимка. Сега ме виж -
допадам ли ти в този вид, кажи? -
а после – тръгвай. (Аз ще те намеря.) ...
  1162 
Завих се с облак,
нещо ми е хладно.
Придърпах го и се завих.
Одърпан беше,
но такъв ми се е паднал. ...
  729  10 
Запали ми звезда –
както бе обещал ми.
После тръгвай,
че пътят не чака.
Нека тази звезда ...
  818  11 
Не си ми разказвал отдавна
своите сънища – трудни и тежки.
Хайде, седни и разправяй.
Аз ще те слушам с охота.
Казваш – сънуваш все мен. ...
  950 
Събличам се. Сега ми е горещо.
Захвърлям ризата на самодива.
А как ли ще изглеждам безнадеждна?!
Разсипала по себе си коприва?!
Събличам суетата си, отмятам я от шията. ...
  810  15 
Измислена съм. Нямам име.
Създадена от куп лъжи навярно.
Живея под небе, което все ръми.
Отдавна на вратата нямам праг,
и някъде в небитието все се лутам... ...
  822  11 
Нощният град, със заспалите улици,
се разля пред очите ми.
Тихо глъхнат твоите стъпки във мрака.
Нощен площад в есенен град –
плаче ли, плаче душата ми... ...
  841 
Циганка ми гледа на ръка -
срещна ме случайно уж на пътя.
Каза ми, набързо, без причина
колко много съм била щастлива...
Каза ми, че още ме обичаш. ...
  1187 
Много тиха...
Ще дойда много тиха,
като утро...
Повярвай ми,
че иначе е трудно. ...
  1337  25 
Да си отида ли?! Добре, ще го направя!
Но после пак ще дойда, да те зърна.
Когато кажеш ми, че ще те няма,
светът наопаки ще преобърна!
Да си отида, значи. Е, добре. ...
  816 
Не, не сълзи във очите.
Пясък, по устните лепнещ.
Посиняха, до сухо.
А кървят... мислите,
Все по тебе, ...
  632 
И... тайничко край тебе ще посядам,
не ще те будя, знам, че уморен си.
Сънят ми някъде отново бяга,
нощта ми се превръща във повеля...
Край мене мястото ти все е хладно, ...
  767 
Предложения
: ??:??