Nella_gold
1 результат
Потропват пръстите дъждовни по стъклото,
в очакване вратата да отворя.
Разпръснала е есента косите си от злато,
и върху морните поля - дъждовно стене.
Капчукът сънен се изправя зад стената, ...
  448 
... А песъчинка ми заседна във окото,
(по дяволите, не, не е сълза!)
Залязва слънчевото огнено кълбо,
а пътят ни остава там, пред нас.
Във тишината сгушена, сама... ...
  639 
Като сълза на слънцето
в зениците,
отиваща си синевата
на отминал ден...
отмираща в пулсиращите ...
  498 
В лилаво-теменужени нощи,
със златоткано, мастилено-синьо небе,
аз не преставам за теб да копнея.
Тръпнат за ласки мойте ръце...
В лилаво-теменужени нощи, ...
  728 
Сълзите си изтривам с опакото на ръката.
Поглеждам през прозореца навън,
(за да не виждаш...)
Сменят се картина след картина,
привидно е недосънуван сън. ...
  425 
По тялото й - изрисувани слънца,
едно от тях – сърце, туптеше ... живо.
(И слънчев лъч заплете в нейната коса.)
- До теб съм. Спи спокойно, мило.
По устните й думите безмълвни ...
  939  10 
Във утрото откъснах слънчев лъч,
ще го превърна ... в теб.
В усмивката ти нежна ще го вмъкна
и после дълго, в моя ден студен...
ще го превърна в ... нашето огнище. ...
  567 
Във теб ще се промъквам като котка,
във твоя скут ще лягам спотаена.
Ръцете ми ще те докосват пипнешком,
а устните по тебе ще гадаят...
Във теб ще се промъквам крадешком, ...
  508 
Ще събера дузина слънчеви зайчета,
(вместо спомен от лятото)
които весело щъкат ей там, на стената.
И ще ти направя чуден подарък -
такъв, какъвто от дете не си получавал... ...
  608  10 
Ще затуля очите си
с бучки жарава,
и ще парят - нажежени до бяло.
Не съвсем и сърцето е спряло,
но светът ми ще се превърне ...
  404 
Не ти ли се говори?! Пак мълчиш.
Загледал си се нейде в празна точка.
И в пустите, изнурени очи
се крият твоите ... многоточия.
Наложил си си тъмни очила. ...
  796  19 
Две полутония,
в няколко мига събрани.
Върху листа за ноти,
с четвъртинка луна.
Доближили ...
  448 
Очите ù напълни със роса,
която ще си тръгне с лятото навярно.
По тялото рисуваше дъжда.
А после дълго в нея все валеше...
По устните ù начерта любов. ...
  500 
Не защото... всички боси сме тръгнали.
И с незрящи, изпълнени с хаос очи.
Там, където навярно животът ще свърши,
ще започнат да никнат... бодли.
Там, където... Виж, заваля! ...
  609 
Не бих могла...
Защо да не опитам
със вятъра да се надбягвам
срещу стръмното?!
И като него да лудея по поляните, ...
  580 
Два бряга на безименна река,
които само в пътя си се срещат,
в целувката на хладната вода
потръпват в огнената въртележка.
А реката отмива от тях ...
  473 
И дори в мисълта ми нахлуваш стремглаво,
мойте нощи обсебваш до края.
Уж ми трябваше мъничко радост,
но защо теб в съня си повиках - не зная.
Влизаш смело в душата ми пуста ...
  446 
И си мислех, че за тебе съм трудно понятие,
непреглътната болка и спазъм отляво...
Незапомнено вчера и отминало утре.
И... пътека, потънала в скреж, на разсъмване.
И се питах, и питам се още - ...
  478 
  907 
Две ръце.
Две протегнати длани.
Две очи...
Просълзени.
Опнати минути – ...
  543 
Дълго снощи стоях на прозореца.
Трябваше ми въздух,
не можех да дишам...
Търсех със поглед
да те зърна иззад облаците, ...
  624  10 
Мойта нощ, мойта нощ
не е същата вече...
И безлика, и тъмна е,
и порядъчно тежка.
Мойта нощ, мойта нощ ...
  646  10 
Пак се върна в съня ми,
блуднице!
Вплела сълзи във косите ми.
Не ми трябват звездите ти!
Не помагат. ...
  784  14 
Очакваш ме. Нали?!
Отсреща си застанал
на пътеката, която
води към каменния мост...
Виждам те. Стоиш, ...
  674  13 
Дълго, дълго
трупам онзи пясъчен замък
И... почти да му придам
завършен вид,
го отнася онази вода, ...
  585 
Седем
ризи ще раздам
на ближните.
(Ще отбележа
свойто съществуване!) ...
  937  14 
И когато във тихия залез на дните
бавно изгрява звезда,
пак се връщам,
да пия от теб до насита,
моя буйна, пенлива река... ...
  699 
И притихнала в себе си,
плаха, унила,
със подпухнали,
странно изпити от ужас очи,
тя стоеше на ъгъла ...
  623 
От рибите се учих да говоря...
Понякога, но много тихо.
Когато ме заливаха водите…
Заради хората се учих да летя
За да ги виждам отвисоко. ...
  576  11 
Някакви вятърни мелници…
Дон Кихот и пажът му Санчо
ги броиха – няколко пъти,
там, на поляната.
Броиха техните ветрени махове. ...
  438 
Не чуваш ли?! И птиците ще полудеят.
Разперили криле над сините простори.
А ти ми казваш, че не можем
със тях да литнем – толкова високо!
Не виждаш ли?! И слънцето прижуря, ...
  491  10 
Във ръцете си стискам
сетното късче доверие,
посиняло от студ
през горещия юли.
И крепя го едва - като чаша ...
  531 
Разлива се лазурът във очите ти.
В най-синьото на твоите очи...
Морето се е ширнало смирено
под слънчевите ласки златни.
Нататък... все навътре, в необятното, ...
  431 
Във мислите си все към тебе тичам
измислена, но не случайна...
Случайно само в твоя свят се вмъкнах,
а днес ще искам да остана трайно.
Не ме гони! Не ме напъждай само. ...
  703 
Тишината отдавна крещи.
Няма ли кой да ù каже да млъкне?!
Насред стаята с бели стени
чупи своите старчески пръсти.
И когато намери ключа, ...
  697  18 
Защо ли?! Защото
понякога значи?
Защооо?!
Не понеже защото,
но понеже обаче. ...
  601 
Тихо ли, тихо вали...
Лятно е.
И набързо дъжда ще премине.
Знойно слънце
ще блесне в очите ти. ...
  519  12 
Разплака се небето.
Заваля.
Не беше плакало
от пролетта.
Разсърди се, намръщи се ...
  646  11 
Тиха нощ.
И протяжна
до скучност луна.
Нямо до лудост небе,
с изпочупени светещи ...
  621  12 
За всяко връщане обратно
обратното броене е
предопределение.
Оставам пак в уединение
със себе си. ...
  689  15 
Предложения
: ??:??