Patrizzia (Надежда Ангелова) - Произведения

От какво се боиш? 🇧🇬

От какво се боиш? От жарава?
Цял живот ходя боса по нея.
С маски скъсани, с думички – плява
я поддържа за мен суховеят.
От какво се боиш? От пороя? ...

Patrizzia

Поэзия

2025-06-26T21:12:33+03:00 257 5 7

Наивно моят вик ли ви звучи? 🇧🇬

Несигурно, на глинени нозе
светът отзад в обоза се клатушка,
по пътя си решение не взе,
дали отрова, бомба, или пушка.
А никой не се ражда за войни. ...

Patrizzia

Поэзия » Философская

2025-06-26T20:23:48+03:00 250 2

Език прехапал млъква вятър... 🇧🇬

Задушни нощите и пъклени са дните ни
мечтаното ни лято се топи.
И капят сълзи... страсти неизпитани,
цветчетата на старите липи.
В душите трепкат пак светулките нетрайните, ...

Patrizzia

Поэзия » Любовная

2025-06-26T00:17:30+03:00 227

Всичко що ти трябва е любов 🇧🇬

Винаги е тук. Една и съща.
В най-самотните сърца тупти.
В порив за летене се превръща
грабне ли те всеки крах и срив.
Винаги е тук. За всички луди, ...

Patrizzia

Поэзия » Любовная, Философская

2025-06-25T15:11:39+03:00 206 2

Любов да разцъфти под твойта длан 🇧🇬

Докосна клепки алена зора
и преди всички птици ме събуди,
додето спят щурчета, пеперуди
аз билки лековити да сбера.
И тръгнах боса, гола – по душа ...

Patrizzia

Поэзия

2025-06-24T10:05:58+03:00 177 1

Навярно ви изглеждам луда, странна 🇧🇬

Обичам да се смея. Много. С глас.
Приглася ми разрошеното лято
и смеем се за дреболии когато
тъгата се промъква между нас.
Рисуват ни и в профил, и в анфас ...

Patrizzia

Поэзия » Строгие формы

2025-06-23T08:39:04+03:00 241

Условности? Добре и за какво са? 🇧🇬

Условности? Добре и за какво са?
Крилете ни отрязани болят,
след всеки опит – жалък, нескопосан,
да запълзим, щом другите пълзят.
Душите ни изплакват, но насъ̀не, ...

Patrizzia

Поэзия

2025-06-22T08:13:39+03:00 268 2

Недей 🇧🇬

Недей ме сравнява с онези, недей ме сравнява,
по нещичко може би имам от всяка от тях.
Но моята обич е зрънце сред звездната плява,
до нея да стигна небесен харман овършах.
Недей ме разлюбва, за нощ ти, недей ме разлюбва, ...

Patrizzia

Поэзия » Любовная

2025-06-21T02:04:52+03:00 229 2

Ако от мен запуши се, до тебе 🇧🇬

Щом долният ми праг е станал горен
и откачалките – от двеста – триста.
Ще грабвам май метлата пак, аморе
и ще летя (ти вярвай, че ще чистя).
Търпение инатът прегризе ли, ...

Patrizzia

Поэзия

2025-06-20T09:51:13+03:00 166 1

Записва орис в прашните си книги 🇧🇬

Изкуството да бъда съвършена
не го владея. Падам и греша,
дълбоко в мене стиховете стенат,
такава съм си. Огнена душа.
Горя ли не остават пепелища, ...

Patrizzia

Поэзия

2025-06-20T08:09:21+03:00 183 1

Дива обич 🇧🇬

Бездомна котка плаче та се къса,
от дива обич – болка и разкол.
Завиждат ѝ домашните на хъса,
умре ли – като нея има бол.
На нея също нежност е потребна, ...

Patrizzia

Поэзия

2025-06-18T21:57:11+03:00 194 1

Реторично 🇧🇬

Дали са с десни или леви
наклонности? Иди познай,
че днес Адамовци и Еви
сред София си спретват прайд.
Познание? Дърво? Какво са? ...

Patrizzia

Поэзия » Гражданская

2025-06-17T21:05:33+03:00 289 3

Не се опитвай да ме задържиш 🇧🇬

"Не свиквай с мен, защото ще ти липсвам,
а аз съм просто... падаща звезда..."
автор Таня Илиева
Не свиквай с мен! Мъглица съм над вир
и лятна мараня, по икиндия. ...

Patrizzia

Поэзия

2025-06-17T08:52:42+03:00 205 1 3

Оцеляла 🇧🇬

Издънка изникна от стария корен,
огледа се плахо сред бурната нощ.
Снагата ѝ хилава, с дух непокорен,
животът ѝ млад – ни добър, нито лош.
Дървото за нея нехаеше сякаш, ...

Patrizzia

Поэзия

2025-06-16T08:57:09+03:00 261 1 2

И по всичките минни полета... 🇧🇬

И по всичките минни полета –
слънчогледи, сама ги засях.
А душата – добра и проклета,
не признава ни болка, ни страх.
Тя плашило е дрипаво, дето ...

Patrizzia

Поэзия

2025-06-16T00:48:22+03:00 207

Видяхте ли го? Луд... И мой... 🇧🇬

С крилата си прикрива кръста
и носи си го ден след ден,
понякога в мъглата гъста
се губи пътят затъмнен,
отваря се и зло и сиво, ...

Patrizzia

Поэзия

2025-06-14T21:03:53+03:00 248 6

И лудостта ми - просто факт 🇧🇬

И трябва, трябва да претръпне
или веднъж да се взриви
сърцето ми. Връвта ми пъпна
в барутен погреб е, уви,
там някой от предците метнал, ...

Patrizzia

Поэзия

2025-06-13T01:26:46+03:00 219 4

Единайсетата повеля 🇧🇬

За какво ми са дните и нощите, хайде кажи ми,
моят стих денем пес е, а нощем е звезден пастир,
не опазил от зло дребнотемие нежните рими,
изгори си словата в последния слънчев надир.
И пред залеза само за миг или два коленичи, ...

Patrizzia

Поэзия

2025-06-12T20:34:10+03:00 211 4

Песен що не чини и петак 🇧🇬

Ето, сядам. Пушещата свещ,
с моята ръка полека пише,
римите несръчни и невещ
в мен поетът тъжен и излишен,
чака я да коленичи вън, ...

Patrizzia

Поэзия

2025-06-10T22:08:41+03:00 203 1 2

Смълчано 🇧🇬

На прага ми пак камъни сте струпали,
и кладата готова е. Гори.
Заплюйте лицемерните си скрупули
и нека поговорим. За пари.
То всъщност само вие ще говорите, ...

Patrizzia

Поэзия

2025-06-09T19:56:00+03:00 185 1 2

... коприва... на вятър в ръцете... 🇧🇬

Коприва край пътя е мойта душа,
из нея натрапник не скита.
Там, в ниското нощем щурчета теша
и свирят ми лунна сюита.
Защото с парливи власинки плета, ...

Patrizzia

Поэзия

2025-06-08T21:40:40+03:00 238 1 4

Салкъмен сън 🇧🇬

Салкъмите откраднали са сън
и с него са омаяли пчелите,
а вятърът навътре и навън
от кошера ги следва любопитен.
Душицата на юни – дъхав мед, ...

Patrizzia

Поэзия

2025-06-08T10:01:48+03:00 192

Така ще ни запомни този свят 🇧🇬

Душите ни ще светят, ще блестят,
дори без помен, черен поп и жито.
Така ще ни запомни този свят –
с написано, изпято... И изпито.
И ще се пръкне тъничък филиз, ...

Patrizzia

Поэзия

2025-06-07T22:49:24+03:00 258 2

Черешите изгарят мойте шепи 🇧🇬

Днес не дойдох. А в църквата венчават
отците двама. Множество сватбари,
черешата от срам поаленява
и ѝ се иска гръм да я удари.
Днес не дойдох. Душите светят в мрака. ...

Patrizzia

Поэзия

2025-06-07T20:34:53+03:00 225 2 10

Дръзко и нахално 🇧🇬

Попива дъжд в напечената твърд,
а само ще разкаля и това е.
Животът – уравнение за смърт,
заблудата, че всъщност е безкраен.
Крилете ни – отрязани и с шев ...

Patrizzia

Поэзия

2025-06-06T22:16:29+03:00 195

Недописана приказка 🇧🇬

Аз съм болките, аз съм и раните,
цял живот от главата си патя,
на върха на иглата събраните,
чудеса. С тях си кърпя ината.
И в душата ми – старата, младата, ...

Patrizzia

Поэзия

2025-06-06T19:08:05+03:00 280

Još ljubavi ima... 🇧🇬

Glava mi se vrti,
groznica me trese.
Ne plaše me smrt i
tuđe interese.
Napolju je leto ...

Patrizzia

Поэзия » Любовная

2025-06-05T23:39:31+03:00 279 2

... любов била му и мехлем на рана... 🇧🇬

В началото на всичките начала,
кога било е знае само Бог,
на хълм и непристъпен, и висок
една самотна бука си растяла.
тя впила корен – жилав и дълбок, ...

Patrizzia

Поэзия » Любовная, Строгие формы

2025-06-05T10:28:20+03:00 282 4

А след дъжда в пепелта ще остане 🇧🇬

Нека говорят. Словесната плява,
болката само ме правят добра.
Сол във водата, постеля корава,
хлябът от вчера, с дебела кора,
чужди трапези – аз винаги госта, ...

Patrizzia

Поэзия

2025-06-03T21:33:16+03:00 213

Аз съм само жена 🇧🇬

Аз съм топлата пръст – дъжд и слънце, и сълзи попила,
слънчогледи кълнят – чудесата сред черната кал,
слабостта ти съм аз – породена от женската сила,
нежността на трева и щурецът в съня ти запял.
Аз съм славеев глас, на разсъмване бяла магия ...

Patrizzia

Поэзия » Любовная

2025-06-02T21:13:04+03:00 244 1 4

Или горя, за да светя 🇧🇬

Луда и щура, безсънна,
своя (до някъде твоя),
да ме разбират се пънат,
смърт е за мене покоят.
Пиша и има ме значи, ...

Patrizzia

Поэзия

2025-06-01T03:02:32+03:00 213 1

... тих славей... онемял роден... 🇧🇬

Животът – сметки, голи факти,
каква любов, какви мечти?
Но оцелял си и си пак ти,
и пак си себе си. Почти.
Непожелан и непредречен, ...

Patrizzia

Поэзия » Любовная

2025-06-01T00:44:54+03:00 216

Вълшебствата на детството ми сини 🇧🇬

Щом скришом по принцески се облече,
с гердан, сандали, рокля на цветя,
пред гостите в най-скучната им вечер,
света на малко пръстче завъртя.
Прочете им в омачкана тетрадка, ...

Patrizzia

Поэзия

2025-05-31T20:09:21+03:00 213 1 2

И за двама ни 🇧🇬

Измслиците хорски – шепа прах,
от клада дим в - в зениците на болката
А аз вървя към теб напук на тях
и жива съм. Дотолкова, доколкото.
Каквото, знам, наистина го знам. ...

Patrizzia

Поэзия » Любовная

2025-05-30T21:45:59+03:00 280 3 3

Балканът за юнаци плаче 🇧🇬

За тихите ни революции
ракия люта ни опива.
На сутринта сме слепи, куци и,
каквито сме си – маса сива.
А ти, поете, вей байряци и ...

Patrizzia

Поэзия

2025-05-30T06:51:48+03:00 264 4

Знак: Не пипай! 🇧🇬

Детето в мен с най-чистите очи,
към този свят до костите разложен,
поглежда и все повече мълчи.
Това да е домът му? Не! Не може!
Жената в мене (знам ли докога) ...

Patrizzia

Поэзия

2025-05-29T20:30:52+03:00 232 2

Помолих тихичко дъгите, седемцветните 🇧🇬

Три коня алени, най-бързите, игривите,
от изгрев чак до залез ги пришпорва юни
и слънчогледи златни втъкнал им е в гривите,
разцъфват макове потайно помежду ни.
Лицето ми рисува нощем в лавандулите, ...

Patrizzia

Поэзия » Любовная

2025-05-28T20:36:32+03:00 273 2

Той невидим по земята върви 🇧🇬

Умни и чисти сме, светли едни,
а откъде ли се взеха,
болести, бомби, сираци, войнѝ?
Тровим се, уж за утеха.
Стъпка по стъпка към гроба вървим, ...

Patrizzia

Поэзия » Философская

2025-05-27T21:04:17+03:00 334 2 5

Сто хвърчила и нищо за губене 🇧🇬

Мина ден. Бе дъждовен и тъжен, и
се усмихваше някак насила,
но сплетните ви – примките въжени,
сплетох с думи – души на хвърчила.
После вятърът тихо танцуваше ...

Patrizzia

Поэзия

2025-05-26T21:51:57+03:00 230 3 4

Дрипаво им е небето... 🇧🇬

Искам, не искам ли? Знам ли?
Искам! Сега го разбрах.
Сбрахте оттук-оттам ли,
криво мерило за грях?
Имам ли, нямам ли? Как ли? ...

Patrizzia

Поэзия » Любовная

2025-05-26T03:15:57+03:00 356 3 3