Patrizzia
2,7 результатов
Аз цялата съм обич и тъга 🇧🇬
На пръста си съдбата ни върти,
животът ни изглежда много сложен,
от тази кожа в другата не можем...
А дните са затворени врати.
Със себе си се боря аз, а ти ...
животът ни изглежда много сложен,
от тази кожа в другата не можем...
А дните са затворени врати.
Със себе си се боря аз, а ти ...
440
1
2
На парсеци от людското безумие 🇧🇬
Денят като пустиня суха ялов е,
а аз дори сред пясъци цъфтя,
тъгата ми поднася равни дялове
от думи приседливи и цветя.
Преглъщам ги с кафето черно думите, ...
а аз дори сред пясъци цъфтя,
тъгата ми поднася равни дялове
от думи приседливи и цветя.
Преглъщам ги с кафето черно думите, ...
586
4
9
Така, че спестете си ада и рая 🇧🇬
Животът за мене пести си цветята,
не исках и аз да ги къса.
С копривена риза до днес ме намята.
Завижда ми явно. На хъса.
Издигах ли къща, все нямаше стряха ...
не исках и аз да ги къса.
С копривена риза до днес ме намята.
Завижда ми явно. На хъса.
Издигах ли къща, все нямаше стряха ...
500
2
7
Вън снежни ангели се молят 🇧🇬
Щом в нота се превръща още
и в стих некапнала дори,
сълзата. Сняг е полунощен
безмълвно завалял в зори.
И този стих е като мене – ...
и в стих некапнала дори,
сълзата. Сняг е полунощен
безмълвно завалял в зори.
И този стих е като мене – ...
456
3
4
Промоцията, скъпи мои, само днес е 🇧🇬
Замлъкна ли, тогава проговарям трудно,
напъждам думите. Сама – бездомен пес.
И все едно дали е вчера, или днес,
крепѝ ме само полудялата ми будност.
Край мене – шумно многогласно, многолюдно, ...
напъждам думите. Сама – бездомен пес.
И все едно дали е вчера, или днес,
крепѝ ме само полудялата ми будност.
Край мене – шумно многогласно, многолюдно, ...
429
1
Стига и това 🇧🇬
Животът всъщност толкова е прост,
като въздишка, песен, стих без думи.
Дошъл си и си тръгваш като гост.
След няколко сезона. Помежду ни,
остава само споменът за дъжд, ...
като въздишка, песен, стих без думи.
Дошъл си и си тръгваш като гост.
След няколко сезона. Помежду ни,
остава само споменът за дъжд, ...
450
3
Пътуването 🇧🇬
Сега ще ви разкажа за пътуването ми от Марикостиново до Враца. Влиза един ден доктор Соколов, завеждащият станцията в нашата стая и казва:
– Наде, утре ти изтича картата и трябва да освободиш леглото.
Шах и мат. Купувах ли подаръчета? Купувах. И сега нямам пукната пара.Обадих се от пощата в селото д ...
– Наде, утре ти изтича картата и трябва да освободиш леглото.
Шах и мат. Купувах ли подаръчета? Купувах. И сега нямам пукната пара.Обадих се от пощата в селото д ...
488
1
3
Метаморфози 🇧🇬
Ще бъда и от ниските по-ниска,
трева ще стана – нежна, от коприна
и бурите дори да не подминат,
ще ги прегърна, ще поема риска.
Което не избирам – ме избира, ...
трева ще стана – нежна, от коприна
и бурите дори да не подминат,
ще ги прегърна, ще поема риска.
Което не избирам – ме избира, ...
383
1
Концертът 🇧🇬
Годината е 1983. На санаториум съм в Марикостиново. Един ден ни съобщават, че в селото ще пее Емил Димитров и ще се ходи организирано с автобус. Обраха бабите де що имаше роза из градинките, да ми спретнат букет и тръгнахме. Моя милост – наконтена и на токчета. Разстоянието от станцията до селото – ...
468
8
И може би ще ме обикнеш ти тогава 🇧🇬
Ще дойде ден когато няма да ме има
и ще живея само в спомена за сняг,
и ще ме търсиш само в смисъла двояк
на стих, прошепнат нежно, песен най-любима.
Ще бъде малко тъжна и безснежна зима. ...
и ще живея само в спомена за сняг,
и ще ме търсиш само в смисъла двояк
на стих, прошепнат нежно, песен най-любима.
Ще бъде малко тъжна и безснежна зима. ...
416
В сън при теб се приютих... 🇧🇬
Всяка дума, всяка песен ту усмихват, ту болят,
в небосвод за птици тесен и в един объркан свят,
тук съм и обичам. Сетне болка съм, бездомна ласка
мълния съм – да ти светне, стих върху небе надраскан.
Мислите – хвърчила в полет. Следват луди ветрове. ...
в небосвод за птици тесен и в един объркан свят,
тук съм и обичам. Сетне болка съм, бездомна ласка
мълния съм – да ти светне, стих върху небе надраскан.
Мислите – хвърчила в полет. Следват луди ветрове. ...
387
2
Годината настъпваща е млада 🇧🇬
Коричката корава, приседлива,
годината сега ще отнесе.
За път навярно. Вече си отива,
проскубана като дръгливо псе.
Каквото взе, то чума го завлече, ...
годината сега ще отнесе.
За път навярно. Вече си отива,
проскубана като дръгливо псе.
Каквото взе, то чума го завлече, ...
347
2
Ако сред зима мълния удари 🇧🇬
Душата си заключих с девет ключа,
верига сложих. Тежка и ръждива.
Навярно на безмълвие се уча.
Покорството ли? Взе да ми отива.
Далече скрих и всичките огнива. ...
верига сложих. Тежка и ръждива.
Навярно на безмълвие се уча.
Покорството ли? Взе да ми отива.
Далече скрих и всичките огнива. ...
385
1
На мен ми стига 🇧🇬
Писмо ти писах, късах черновите,
какво да си поискам май не знам,
щом имам всичко. Някой тъжен, сам
ти, старче, намери. За мен не питай.
Сто свята имам, хиляди планети, ...
какво да си поискам май не знам,
щом имам всичко. Някой тъжен, сам
ти, старче, намери. За мен не питай.
Сто свята имам, хиляди планети, ...
362
2
4
И додето годината нова пристъпва полека 🇧🇬
И отвори се тихичко тежката порта небесна,
ангел ли го измоли, не зная, снега но сребрист
заваля, та душите ни чисти по детски да блеснат
и преди да отрони годината сетния лист,
с календара, часовника, болката в старата рана ...
ангел ли го измоли, не зная, снега но сребрист
заваля, та душите ни чисти по детски да блеснат
и преди да отрони годината сетния лист,
с календара, часовника, болката в старата рана ...
371
2
2
Чети го стиха ми, на глас го чети 🇧🇬
Проклетият дъжд все вали и вали.
Рисувам пътеките бèли.
Все някоя води към тебе... Дали?
След толкова мокри недели.
Преди да им вземе душата снегът, ...
Рисувам пътеките бèли.
Все някоя води към тебе... Дали?
След толкова мокри недели.
Преди да им вземе душата снегът, ...
551
7
12
