Patrizzia
2 050 результатов
Като синци небето хвърчила навърви,
отвисоко да гледат, далеч да летят.
Пролетта да съгледат, прегърнат я първи,
че я чака премръзнал сред болките свят.
Хвърли слънцето тънка мъглица - забрадка ...
отвисоко да гледат, далеч да летят.
Пролетта да съгледат, прегърнат я първи,
че я чака премръзнал сред болките свят.
Хвърли слънцето тънка мъглица - забрадка ...
214
2
4
Метлица имам, вярна като куче,
за книжки, сестро – няма да се случи,
за друго не, мишлетата жалея,
стомахче ще ги заболи от нея.
А знаеш – Купидон от мене бяга, ...
за книжки, сестро – няма да се случи,
за друго не, мишлетата жалея,
стомахче ще ги заболи от нея.
А знаеш – Купидон от мене бяга, ...
265
2
5
По миглите ти сребърен дъждът,
пороят шие пелерина груба.
Залязват нежно мълнии, блестят
и надалече гръмове се губят.
Аз от тъгата шал ще изтъка ...
пороят шие пелерина груба.
Залязват нежно мълнии, блестят
и надалече гръмове се губят.
Аз от тъгата шал ще изтъка ...
473
2
3
Огледай се, любов! Кога посърна,
усмивката с гримаса как смени?
Денят – надве -натри, едва загърнат,
очите ти – помръкнали луни.
Въртиш дома, (а беше просто къща), ...
усмивката с гримаса как смени?
Денят – надве -натри, едва загърнат,
очите ти – помръкнали луни.
Въртиш дома, (а беше просто къща), ...
178
2
4
Мои сте, каквито и да сте,
слаби, криви, но с любов люляни.
Всеки стих в душата ми расте –
златен цвят в небесните поляни.
С колко сълзи горки ви полях? ...
слаби, криви, но с любов люляни.
Всеки стих в душата ми расте –
златен цвят в небесните поляни.
С колко сълзи горки ви полях? ...
692
3
3
Изписвам ситно думите на листа,
а те от гняв безсилен пак горят.
Република – ни свята е, ни чиста
и гробът ти обраства неопят.
Народът овчедушно коленичи ...
а те от гняв безсилен пак горят.
Република – ни свята е, ни чиста
и гробът ти обраства неопят.
Народът овчедушно коленичи ...
204
7
7
Ах тези нощни спомени – вандали. С копита всеки паметта ми тъпче,
напразно нежно вън Луната гали на мрака чер коприненото гръбче,
звездици му дарява, да замърка. Напразно, остри нокти вади той,
издрасква стих в душата ми. Побъркан, съня ми взе и нощния покой.
Оглеждам се, съвсем непроменени, край ме ...
напразно нежно вън Луната гали на мрака чер коприненото гръбче,
звездици му дарява, да замърка. Напразно, остри нокти вади той,
издрасква стих в душата ми. Побъркан, съня ми взе и нощния покой.
Оглеждам се, съвсем непроменени, край ме ...
599
8
10
Колко дълго ще трае в душите ни сушата гладна,
за сирашки сълзи и дъждът от любов ще е кът,
семенца не поникнали, моите думи ще паднат,
в зли понори, но знам, че и там ще цъфтят.
Колко още да сбирам сърцето по тръни крайпътни, ...
за сирашки сълзи и дъждът от любов ще е кът,
семенца не поникнали, моите думи ще паднат,
в зли понори, но знам, че и там ще цъфтят.
Колко още да сбирам сърцето по тръни крайпътни, ...
211
2
4
Съвсем, съвсем одрипавели
са небесата, като вас.
Там няма слънце, птичи трели,
там властва думичката: Аз.
Каква е тази горделивост? ...
са небесата, като вас.
Там няма слънце, птичи трели,
там властва думичката: Аз.
Каква е тази горделивост? ...
275
7
11
Притваря слънце сънени очи,
лозята будят песен, смях, гълчава
по устни тръпни виното запява.
Косарчето, лозарю наточѝ.
Зарежеш ли лозите – спри се морен, ...
лозята будят песен, смях, гълчава
по устни тръпни виното запява.
Косарчето, лозарю наточѝ.
Зарежеш ли лозите – спри се морен, ...
590
3
5
Контошче бело тази нощ скроил е,
снежецът пак на моята авлия.
Покрай стобора не прехвърча пиле,
че не е Малък Сечко аджамия.
В каваците, край тесното сокаче, ...
снежецът пак на моята авлия.
Покрай стобора не прехвърча пиле,
че не е Малък Сечко аджамия.
В каваците, край тесното сокаче, ...
712
5
7
Фчера беши уш нурмална,
бе жина, кату жина.
Днеска знам ли що съ чална,
вика: — "Мъжо, ей мъ на!
Книшки, филми, уперети, ...
бе жина, кату жина.
Днеска знам ли що съ чална,
вика: — "Мъжо, ей мъ на!
Книшки, филми, уперети, ...
305
5
17
Пандемии, потопи, земетръси,
какъв е този (май заслужен) хал?
И в руини превръщаш Ти света си,
на неразумни нявга Си го дал.
Изкупват ли се, Господи? Едва ли, ...
какъв е този (май заслужен) хал?
И в руини превръщаш Ти света си,
на неразумни нявга Си го дал.
Изкупват ли се, Господи? Едва ли, ...
317
3
8
Усмирителни ризи две-три,
този свят ми надяна – присви ме,
из нормалното нейде се скри
лудостта. Без лице и без име.
И в килия стерилна стаен, ...
този свят ми надяна – присви ме,
из нормалното нейде се скри
лудостта. Без лице и без име.
И в килия стерилна стаен, ...
438
7
6
Навън сиротен, леден вятър скита,
от тиха безнадежност е обзет
пак февруари. С нотички от лед
по жиците изписва зла сюита.
И учи зимата отзад напред ...
от тиха безнадежност е обзет
пак февруари. С нотички от лед
по жиците изписва зла сюита.
И учи зимата отзад напред ...
223
4
5
Свистят камшици. Жилещи, плющящи.
Нощта препуска. Кон е звездочел,
по пътя Mлечен вихрено поел,
сънят по клепките ми плахо дращи,
изписва йероглифи – позлатени, ...
Нощта препуска. Кон е звездочел,
по пътя Mлечен вихрено поел,
сънят по клепките ми плахо дращи,
изписва йероглифи – позлатени, ...
281
2
5
Камък, по камък сбираш по пътя,
хвърлен небрежно. Като по пес.
Изворът чист на душата ти мътят.
Тъй беше вчера, така е и днес.
А ако нявга (дай, Боже!) да бъде, ...
хвърлен небрежно. Като по пес.
Изворът чист на душата ти мътят.
Тъй беше вчера, така е и днес.
А ако нявга (дай, Боже!) да бъде, ...
191
2
4
Опитва януари да избърше сълзите ми сред браздулици кал
и мисли, че духът ми е прекършен. Ех, друже стари, пак не си разбрал.
Не плача аз, сълзите на небето оплакват тихо грешната съдба.
Аз просто нося времето проклето, жигосало ми кръста на гърба.
Не ме прекършват бури, урагани, инатът ми за трима ...
и мисли, че духът ми е прекършен. Ех, друже стари, пак не си разбрал.
Не плача аз, сълзите на небето оплакват тихо грешната съдба.
Аз просто нося времето проклето, жигосало ми кръста на гърба.
Не ме прекършват бури, урагани, инатът ми за трима ...
366
15
12
Ще отлетя в глухарчения рай,
там славеите пеят вечер всяка.
В забравения и далечен край,
мечтите мои сбъднати ме чакат.
Коприва под прозореца висок, ...
там славеите пеят вечер всяка.
В забравения и далечен край,
мечтите мои сбъднати ме чакат.
Коприва под прозореца висок, ...
607
3
6
Провисналите панти ще запеят,
ще трепне сепнат дворът — "Идва тя!
Бръшлян душѝ ме, нямам аз за нея
от майчините, пъстрите цветя."
А в къщата, отдавна ослепяла, ...
ще трепне сепнат дворът — "Идва тя!
Бръшлян душѝ ме, нямам аз за нея
от майчините, пъстрите цветя."
А в къщата, отдавна ослепяла, ...
211
4
7
В сто каруци пътува нанякъде болна, без сила,
тази зима. По пътя ѝ вятърът тихо квичи.
Пролетта коленцата под дрипите шарени свила,
под косите си цигански крие лъчисти очи.
Полумъртвите кранти каруците влачат, едва ли, ...
тази зима. По пътя ѝ вятърът тихо квичи.
Пролетта коленцата под дрипите шарени свила,
под косите си цигански крие лъчисти очи.
Полумъртвите кранти каруците влачат, едва ли, ...
532
4
14
Щом дойде на живота край,
по-нежно любим, суеверно,
с прощална светлина, сияй,
последна обич, ти, вечерна.
Под небосвода засенен, ...
по-нежно любим, суеверно,
с прощална светлина, сияй,
последна обич, ти, вечерна.
Под небосвода засенен, ...
504
1
2
Върви и сплита с нежните си пръсти,
на плитки оголели дървеса,
нощта. Те никак весели не са,
а вятърът пред църквата се кръсти.
Дали е зима? Кална. За кого са ...
на плитки оголели дървеса,
нощта. Те никак весели не са,
а вятърът пред църквата се кръсти.
Дали е зима? Кална. За кого са ...
524
3
7
Прокъсаните пряпорци кървят,
белеят кости по полета чужди
и нямаш сънародник, нито брат,
сред дребните си ежедневни нужди.
Купуват и продават на кило, ...
белеят кости по полета чужди
и нямаш сънародник, нито брат,
сред дребните си ежедневни нужди.
Купуват и продават на кило, ...
236
9
15
Някои ѝ казват откачѐна, ,
с пръст на чѐло, тайно, зад гърба.
Други пък – принцесата надменна,
трети пък – брантѝя* по съдба.
Даже птиците летят по двойки, ...
с пръст на чѐло, тайно, зад гърба.
Други пък – принцесата надменна,
трети пък – брантѝя* по съдба.
Даже птиците летят по двойки, ...
611
3
5
Пълен е с простаци безпардонни,
този свят. Изгърби се съвсем.
Лустрото когато се изрони,
истинския лик ще им съзрем.
Нито съм известна, ни богата, ...
този свят. Изгърби се съвсем.
Лустрото когато се изрони,
истинския лик ще им съзрем.
Нито съм известна, ни богата, ...
272
4
8
Още твойто име в моя стих горѝ,
шепне, като птица и пее балада,
името ти пазя в звездните корѝ,
времето зад него в пропасти пропада.
Бо̀ри се едничка с забравата тя, ...
шепне, като птица и пее балада,
името ти пазя в звездните корѝ,
времето зад него в пропасти пропада.
Бо̀ри се едничка с забравата тя, ...
568
2
6
Днес премръзнала явно прегракнало би
отдалече църковна камбана.
леден вятър без жалост подхвана,
гръмки звуци, но с кухи до болка съдби.
А за вярващи май е студено, дори ...
отдалече църковна камбана.
леден вятър без жалост подхвана,
гръмки звуци, но с кухи до болка съдби.
А за вярващи май е студено, дори ...
664
3
4
Опитвам се да не потъна,
над блато людско ме крепи
едничък светъл лъч – опънат,
там, дето младостта ми спи.
И явно много отдалече, ...
над блато людско ме крепи
едничък светъл лъч – опънат,
там, дето младостта ми спи.
И явно много отдалече, ...
196
3
9
Умът царувал казва,
робувал и дори,
от ранните зори,
сред патките нагазва...
Умът царувал казва. ...
робувал и дори,
от ранните зори,
сред патките нагазва...
Умът царувал казва. ...
177
1
4
Да, вместо кафето, в което седяхме,
аптека направили и магазин,
а ние белѝте май с теб надживяхме,
денят – предсказуем, светът – обозрим.
Сега делови сме и много сериозни, ...
аптека направили и магазин,
а ние белѝте май с теб надживяхме,
денят – предсказуем, светът – обозрим.
Сега делови сме и много сериозни, ...
623
2
6
А трябваше до днес да е навяла
фъртуна ледна сняг – до пояс чак.
Но не е нито зима, нито бяла.
Ликуват врани, тържествуващ грак
понася се и с писъци нестройни ...
фъртуна ледна сняг – до пояс чак.
Но не е нито зима, нито бяла.
Ликуват врани, тържествуващ грак
понася се и с писъци нестройни ...
156
6
4
Излизам и ме гушва януари,
объркан и безснежен е сирак,
тополите сънуват пухкав сняг,
дантелен сън по улиците стари.
Нехаен вятър тихичко нашари, ...
объркан и безснежен е сирак,
тополите сънуват пухкав сняг,
дантелен сън по улиците стари.
Нехаен вятър тихичко нашари, ...
220
5
9
Клонинг клонинга подгони, камуфлажът е добър,
всичките хамелеони са за мене бял кахър.
Куче влачи – диря няма. Бавно охлюв, но пълзи,
комедийна мелодрама – ред сополи, ред сълзѝ.
Сериалът е безкраен, пъстър, шумен маскарад ...
всичките хамелеони са за мене бял кахър.
Куче влачи – диря няма. Бавно охлюв, но пълзи,
комедийна мелодрама – ред сополи, ред сълзѝ.
Сериалът е безкраен, пъстър, шумен маскарад ...
364
5
13
Ще стигна ли един далечен бряг,
една вълнà нозете да погали,
да ми открадне новите сандали,
виновно да се върне. Пак и пак.
A слънцето да мига "на парцали" ...
една вълнà нозете да погали,
да ми открадне новите сандали,
виновно да се върне. Пак и пак.
A слънцето да мига "на парцали" ...
245
9
15
Все се свивах сама край пътеката,
сухи листите бяха ми ложе.
Все наблизо ми беше далекото,
камуфлирах се. Колкото можех.
Спях на припек, по урви и сипеи, ...
сухи листите бяха ми ложе.
Все наблизо ми беше далекото,
камуфлирах се. Колкото можех.
Спях на припек, по урви и сипеи, ...
277
2
6
Съдбите наши помисли и слава,
мечти, надежди, радост и беда,
сега са още разтопена лава,
в години предстоящи са следа.
И нищо не изчезва, не загива ...
мечти, надежди, радост и беда,
сега са още разтопена лава,
в години предстоящи са следа.
И нищо не изчезва, не загива ...
585
2
4
Не мога да съм блага, затова,
че като град животът ме е чукал.
Преглъщах сухо ноти и слова
и честичко мълчах си, като пукал.*
Засаждах си градинка с чудеса, ...
че като град животът ме е чукал.
Преглъщах сухо ноти и слова
и честичко мълчах си, като пукал.*
Засаждах си градинка с чудеса, ...
559
7
9
Живее тя в душите на избраните.
тълпата заглуши я. Многолица.
Безпомощно се блъска. По калканите,
рисува си небе – да стане птица,
която на крилете – петолиния, ...
тълпата заглуши я. Многолица.
Безпомощно се блъска. По калканите,
рисува си небе – да стане птица,
която на крилете – петолиния, ...
632
3
7
Там някакъв от древността велможа,
в богато украсеното си ложе,
в земите на Плутон веднъж се озовал,
или по-просто някак казано – умрял.
Порядък адов, ето – той на съд яви се. ...
в богато украсеното си ложе,
в земите на Плутон веднъж се озовал,
или по-просто някак казано – умрял.
Порядък адов, ето – той на съд яви се. ...
520
1
10
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
