странница
200 результатов
Един лъч запокити усмивката своя,
целуна безсрамно косите ти меки,
притаи се по детски там зад пердето,
закачливо ти смигна, изчезна далеко.
Разбуден викът му ти слънчев усети, ...
целуна безсрамно косите ти меки,
притаи се по детски там зад пердето,
закачливо ти смигна, изчезна далеко.
Разбуден викът му ти слънчев усети, ...
655
20
Навън виеше суровият зимен вятър. Въздушната струя се промъкваше между процепа на вратата и воят допълнително се усилваше. Пламъкът на огнището едва-едва крееше и въглените проблясваха в тъмнината на стаята. Двете тела лежаха отпуснати на покритите с кожа дъски. Неравномерното дишане и честото покаш ...
1113
12
Когато слънцето ярко притваря очи,
вечерта пак пристъпва със свойте поли,
с меки пръсти поръсва поля и гори,
във симфония нежно всичко трепти.
Прибират се птиците в свойте гнезда, ...
вечерта пак пристъпва със свойте поли,
с меки пръсти поръсва поля и гори,
във симфония нежно всичко трепти.
Прибират се птиците в свойте гнезда, ...
676
16
Този стих е отронено тихо стенание,
споделено набързо със белия лист,
той е частица от мойто дихание,
с изранените думи, пръснати в миг.
Той е дълго мълчаното мое признание, ...
споделено набързо със белия лист,
той е частица от мойто дихание,
с изранените думи, пръснати в миг.
Той е дълго мълчаното мое признание, ...
863
27
И пак е тук дъхът на синьото ни лято,
с малинов вкус и дъхави цветя,
със позлатени класове в полята,
със писъка на чайки край брега.
С окъпани от слънцето върхари, ...
с малинов вкус и дъхави цветя,
със позлатени класове в полята,
със писъка на чайки край брега.
С окъпани от слънцето върхари, ...
1111
12
Ако искаш да си тръгна,
ще си ида като сън,
като бяла сянка ще отмина,
някъде далеч навън.
Ще помахам ли за сбогом, ...
ще си ида като сън,
като бяла сянка ще отмина,
някъде далеч навън.
Ще помахам ли за сбогом, ...
973
26
Към пурпурния слънчев залез
една мелодия напира,
от струни тънки на китара
откъсва се далеч в ефира.
И там, от вятъра подета, ...
една мелодия напира,
от струни тънки на китара
откъсва се далеч в ефира.
И там, от вятъра подета, ...
608
10
С теб мога да бъда напълно различна,
за другите някак почти непозната,
забързана, скромна, учтива, прилична,
оставах си просто жена сред тълпата.
Но с теб избуявам до буйна жарава ...
за другите някак почти непозната,
забързана, скромна, учтива, прилична,
оставах си просто жена сред тълпата.
Но с теб избуявам до буйна жарава ...
628
9
Аз те дишам отново, живот,
и те вдъхвам със шепи безспирно,
и те сграбчвам под страстния зов,
да съм истинска, цяла и силна.
Ще те пия до сетния миг, ...
и те вдъхвам със шепи безспирно,
и те сграбчвам под страстния зов,
да съм истинска, цяла и силна.
Ще те пия до сетния миг, ...
754
8
Направи ми мечта от пъстра дъга
и вплети я в палитра от обич,
и в средата сложи замечтани очи,
събудени с утринен порив,
а встрани ти пръсни ореол от лъчи ...
и вплети я в палитра от обич,
и в средата сложи замечтани очи,
събудени с утринен порив,
а встрани ти пръсни ореол от лъчи ...
796
16
С уханен полет тя разцъфна,
покани слънцето при нас,
и бяла нежност вред разпръсна,
заля ни със звънливия си смях.
Окъпа ни във цветната си прелест, ...
покани слънцето при нас,
и бяла нежност вред разпръсна,
заля ни със звънливия си смях.
Окъпа ни във цветната си прелест, ...
736
13
Когато си загубил вяра
и всичко в теб докрай боли,
и падат бързо без пощада,
събарят се навред стени.
И вихър на земята те поваля, ...
и всичко в теб докрай боли,
и падат бързо без пощада,
събарят се навред стени.
И вихър на земята те поваля, ...
609
12
Когато притварям очи,
в твоя мир съм тихо приета,
в него всяка секунда трепти,
от нежност и обич подета.
Тук се сгушвам когато боли ...
в твоя мир съм тихо приета,
в него всяка секунда трепти,
от нежност и обич подета.
Тук се сгушвам когато боли ...
734
14
Миг преди да се усмихна,
миг преди да дойдеш ти,
слънцето за теб подшушна,
зад пердето се прикри.
И се пръсна светлината, ...
миг преди да дойдеш ти,
слънцето за теб подшушна,
зад пердето се прикри.
И се пръсна светлината, ...
1017
21
Една прегръдка бе изгубена
далеч от рамо на приятел,
сред погледи безброй учудени
се скита вън без получател.
Една прегръдка нераздадена ...
далеч от рамо на приятел,
сред погледи безброй учудени
се скита вън без получател.
Една прегръдка нераздадена ...
900
21
Ти чуваш ли как падат пак звезди,
родени от огромната вселена,
те стрелват се и носят куп мечти,
отронени като въздишки мигновени.
И взират се в безкрая хиляди очи, ...
родени от огромната вселена,
те стрелват се и носят куп мечти,
отронени като въздишки мигновени.
И взират се в безкрая хиляди очи, ...
793
17
В апартамента звучеше празнична глъчка. Беше настъпил най-хубавият момент от годината - украсяването на коледното дръвче. Елхичката беше кичеста и мъничка и цялата трептеше със зелените си иглички. Сякаш шептеше: „Хайде, какво се бавите, време е вече. Скоро идва празникът и аз трябва да блестя и да ...
909
12
Ти си частица от моя живот,
нещо трогателно топло и мило,
ти си онази искрица любов,
която ме прави много щастлива.
Ти си пътят ми, нежният зов, ...
нещо трогателно топло и мило,
ти си онази искрица любов,
която ме прави много щастлива.
Ти си пътят ми, нежният зов, ...
1060
14
Някъде зад хълма слънцето изтлява,
в багри се опива всичко изведнъж,
есента присяда тука прималяла,
рони в шепите ни плод и зряла ръж.
С цвят на дюля въздуха запалва, ...
в багри се опива всичко изведнъж,
есента присяда тука прималяла,
рони в шепите ни плод и зряла ръж.
С цвят на дюля въздуха запалва, ...
797
21
Донеси ми уморената въздишка
на ранено есенно море,
открадни ми спомен в песъчинка,
скрита в малко мидено сърце.
Запечатай късно слънце в хоризонта, ...
на ранено есенно море,
открадни ми спомен в песъчинка,
скрита в малко мидено сърце.
Запечатай късно слънце в хоризонта, ...
763
22
Отпивай на глътки живота,
полека, той бързо напива,
и грабва те дръзко, веднага,
оставя ти вкус на тръпчиво.
И вмъква се във вените твои, ...
полека, той бързо напива,
и грабва те дръзко, веднага,
оставя ти вкус на тръпчиво.
И вмъква се във вените твои, ...
966
21
В три минути утрото ярко изгрява
и разкъсва животът нощни тъми,
в три минути Вселената цяла въстава,
в ден пореден, с поредни мечти.
Три минути, а истини триста побрали ...
и разкъсва животът нощни тъми,
в три минути Вселената цяла въстава,
в ден пореден, с поредни мечти.
Три минути, а истини триста побрали ...
1615
20
На Еньовден си разплитам косите
и сплитам венци сред тучни поляни,
слагам си шарен гердан на гърдите
и всичко обкичвам със билки омайни.
Ту бяло, ту жълто редя от зарана, ...
и сплитам венци сред тучни поляни,
слагам си шарен гердан на гърдите
и всичко обкичвам със билки омайни.
Ту бяло, ту жълто редя от зарана, ...
842
17
По дирите на синьото безбрежие,
по стъпките, поръсени със цвят,
сред светлина и сенки от гадания,
частица съм от слънчевия свят.
Загърната във дипли от мечтания, ...
по стъпките, поръсени със цвят,
сред светлина и сенки от гадания,
частица съм от слънчевия свят.
Загърната във дипли от мечтания, ...
926
22
Искам с теб да посрещаме изгрева
на брега на далечно мечтано море,
в него да газим от пурпур обагрени,
с натежали от щастие мокри нозе.
С шепи да сбираме слънчеви пламъци, ...
на брега на далечно мечтано море,
в него да газим от пурпур обагрени,
с натежали от щастие мокри нозе.
С шепи да сбираме слънчеви пламъци, ...
721
13
За всички някога неказани съмнения,
за истините прости, спестявани до днес,
за погледите гневни, нескривани до вчера,
за дните, във които оставях те без вест.
За радостите дребни, несподелени от умора, ...
за истините прости, спестявани до днес,
за погледите гневни, нескривани до вчера,
за дните, във които оставях те без вест.
За радостите дребни, несподелени от умора, ...
1177
25
Тревожно-неспокойна моя пролет,
очаквана, бленувана, но пак възможна,
понесена с обветрения птичи полет,
сред утринта премрежено–дъждовна.
Стопяваш със дъха си зимните окови, ...
очаквана, бленувана, но пак възможна,
понесена с обветрения птичи полет,
сред утринта премрежено–дъждовна.
Стопяваш със дъха си зимните окови, ...
741
15
Когато здрачът пристъпи оттатък
и безлунно се спусне вече нощта,
навън тишината беззвучно ридае,
загърнала с плаща си всяка душа.
Тогава със себе си ти разговаряш, ...
и безлунно се спусне вече нощта,
навън тишината беззвучно ридае,
загърнала с плаща си всяка душа.
Тогава със себе си ти разговаряш, ...
869
17
Душата ми е ярка синя птица,
копнеж по слънцето и пролетта,
към изгревите ясни жадно скита,
притихва в заниците на деня.
Опиташ ли се с нещо да я хванеш, ...
копнеж по слънцето и пролетта,
към изгревите ясни жадно скита,
притихва в заниците на деня.
Опиташ ли се с нещо да я хванеш, ...
1027
20
Замлъкна на поета песента,
помръкна струната, изтля,
откъсна стон, почупи се, замря,
а някога бе пяла в радостта.
Повехна погледът в зенита на деня, ...
помръкна струната, изтля,
откъсна стон, почупи се, замря,
а някога бе пяла в радостта.
Повехна погледът в зенита на деня, ...
831
16
За тебе пях любов, за теб трептях,
обгръщах те и следвах те, до теб вървях,
опиянена те поглъщах в нежен грях,
сред облаци от чувства те мълвях.
И в мислите си безпощадно те копнях, ...
обгръщах те и следвах те, до теб вървях,
опиянена те поглъщах в нежен грях,
сред облаци от чувства те мълвях.
И в мислите си безпощадно те копнях, ...
772
11
Погледът ù се замрежи от сълзите. А те не преставаха да избликват от очите ù и да се стичат по бузите ù. Болката беше толкова голяма. Чувстваше се като някакво осиротяло голо птиче, малко и беззащитно, изхвърлено навън. Беше събирала в себе си всичко от толкова дълго време. То се бе утаявало бавно в ...
1508
12
Когато нощта деня приласкае
и тихо зашепнат бледи звезди,
ще светне някъде там във безкрая,
звездата, която над всекиго бди.
Света ще обгърне и благост ще дава, ...
и тихо зашепнат бледи звезди,
ще светне някъде там във безкрая,
звездата, която над всекиго бди.
Света ще обгърне и благост ще дава, ...
716
22
Тъй далечни оставахме много лета
и изгубени скитахме в мрака,
всеки търсеше своята синя луна,
със надежда, че накъде чака.
Но се лутахме в улици с много лица, ...
и изгубени скитахме в мрака,
всеки търсеше своята синя луна,
със надежда, че накъде чака.
Но се лутахме в улици с много лица, ...
939
24
Мечтание нежно,
докосване тихо
в сатенено бяло
с аромат на жасмин.
Потрепващи клепки ...
докосване тихо
в сатенено бяло
с аромат на жасмин.
Потрепващи клепки ...
715
18
Марина стоеше на средата на тротоара и стискаше няколко бели листа в ръката си. Хората минаваха покрай нея и някои от тях учудено се взираха в младата жена. Вятърът развяваше дългите ù коси, а очите ù бяха приковали напред във фигурата, която се отдалечаваше. Срещата ù тази вечер само беше усилила б ...
798
8
Душата ми - копнеж безкраен
и стон накъсан, хукнал подир теб,
и вихър нежен, следващ те до края,
да те загърне в нощите като сатен.
И стигне ли те, ще те приласкае, ...
и стон накъсан, хукнал подир теб,
и вихър нежен, следващ те до края,
да те загърне в нощите като сатен.
И стигне ли те, ще те приласкае, ...
881
16
Един есенен лист те догони сега
и твоите устни докосна неволно,
отрони се нежно, почти закъсня
от вятърен шепот подгонен свободно.
Целуна те леко и тихо се спря ...
и твоите устни докосна неволно,
отрони се нежно, почти закъсня
от вятърен шепот подгонен свободно.
Целуна те леко и тихо се спря ...
685
16
Отиде си лятото толкова морно,
подписа се леко на жълти листа,
сред спомени ярки, дъхави, знойни,
изпрати с жарта си стотици ята.
Накрая венеца си златен положи ...
подписа се леко на жълти листа,
сред спомени ярки, дъхави, знойни,
изпрати с жарта си стотици ята.
Накрая венеца си златен положи ...
903
22
Острието на длетото за кой ли път се впиваше в меката липова дървесина и отделяше частици от нея, които падаха на резбарската маса. Изпод загрубелите, но дълги пръсти на майстора с всяка изминала минута се очертаваше фина мрежа от преплетени листенца и клонки. Дървеното трупче разцъфваше за нов живо ...
1115
21
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
