странница

200 результатов

Слънчева жмичка 🇧🇬

Един лъч запокити усмивката своя,
целуна безсрамно косите ти меки,
притаи се по детски там зад пердето,
закачливо ти смигна, изчезна далеко.
Разбуден викът му ти слънчев усети, ...
806 20

Възмездието 🇧🇬

Навън виеше суровият зимен вятър. Въздушната струя се промъкваше между процепа на вратата и воят допълнително се усилваше. Пламъкът на огнището едва-едва крееше и въглените проблясваха в тъмнината на стаята. Двете тела лежаха отпуснати на покритите с кожа дъски. Неравномерното дишане и честото покаш ...
1.3K 12

Когато слънцето притваря очи 🇧🇬

Когато слънцето ярко притваря очи,
вечерта пак пристъпва със свойте поли,
с меки пръсти поръсва поля и гори,
във симфония нежно всичко трепти.
Прибират се птиците в свойте гнезда, ...
830 16

От болката откъснато 🇧🇬

Този стих е отронено тихо стенание,
споделено набързо със белия лист,
той е частица от мойто дихание,
с изранените думи, пръснати в миг.
Той е дълго мълчаното мое признание, ...
1K 27

Дъх на синьо лято 🇧🇬

И пак е тук дъхът на синьото ни лято,
с малинов вкус и дъхави цветя,
със позлатени класове в полята,
със писъка на чайки край брега.
С окъпани от слънцето върхари, ...
1.4K 12

Ще си ида като сън 🇧🇬

Ако искаш да си тръгна,
ще си ида като сън,
като бяла сянка ще отмина,
някъде далеч навън.
Ще помахам ли за сбогом, ...
1.3K 26

От вятъра подета 🇧🇬

Към пурпурния слънчев залез
една мелодия напира,
от струни тънки на китара
откъсва се далеч в ефира.
И там, от вятъра подета, ...
756 10

И в миг съм комета 🇧🇬

С теб мога да бъда напълно различна,
за другите някак почти непозната,
забързана, скромна, учтива, прилична,
оставах си просто жена сред тълпата.
Но с теб избуявам до буйна жарава ...
796 9

Отсъдено мой 🇧🇬

Аз те дишам отново, живот,
и те вдъхвам със шепи безспирно,
и те сграбчвам под страстния зов,
да съм истинска, цяла и силна.
Ще те пия до сетния миг, ...
922 8

Направи ми мечта 🇧🇬

Направи ми мечта от пъстра дъга
и вплети я в палитра от обич,
и в средата сложи замечтани очи,
събудени с утринен порив,
а встрани ти пръсни ореол от лъчи ...
936 16

Напълни с пориви душите 🇧🇬

С уханен полет тя разцъфна,
покани слънцето при нас,
и бяла нежност вред разпръсна,
заля ни със звънливия си смях.
Окъпа ни във цветната си прелест, ...
880 13

Тя не умира 🇧🇬

Когато си загубил вяра
и всичко в теб докрай боли,
и падат бързо без пощада,
събарят се навред стени.
И вихър на земята те поваля, ...
741 12

В твоя мир 🇧🇬

Когато притварям очи,
в твоя мир съм тихо приета,
в него всяка секунда трепти,
от нежност и обич подета.
Тук се сгушвам когато боли ...
921 14

Сто и три усмивки 🇧🇬

Миг преди да се усмихна,
миг преди да дойдеш ти,
слънцето за теб подшушна,
зад пердето се прикри.
И се пръсна светлината, ...
1.2K 21

Изгубена зад ъгъла 🇧🇬

Една прегръдка бе изгубена
далеч от рамо на приятел,
сред погледи безброй учудени
се скита вън без получател.
Една прегръдка нераздадена ...
1K 21

Чуй как падат отново звезди 🇧🇬

Ти чуваш ли как падат пак звезди,
родени от огромната вселена,
те стрелват се и носят куп мечти,
отронени като въздишки мигновени.
И взират се в безкрая хиляди очи, ...
945 17

Елхичката 🇧🇬

В апартамента звучеше празнична глъчка. Беше настъпил най-хубавият момент от годината - украсяването на коледното дръвче. Елхичката беше кичеста и мъничка и цялата трептеше със зелените си иглички. Сякаш шептеше: „Хайде, какво се бавите, време е вече. Скоро идва празникът и аз трябва да блестя и да ...
1.1K 12

Само за себе си скрих 🇧🇬

Ти си частица от моя живот,
нещо трогателно топло и мило,
ти си онази искрица любов,
която ме прави много щастлива.
Ти си пътят ми, нежният зов, ...
1.2K 14

С цвят на есен 🇧🇬

Някъде зад хълма слънцето изтлява,
в багри се опива всичко изведнъж,
есента присяда тука прималяла,
рони в шепите ни плод и зряла ръж.
С цвят на дюля въздуха запалва, ...
964 21

До пясъка оставих лято 🇧🇬

Донеси ми уморената въздишка
на ранено есенно море,
открадни ми спомен в песъчинка,
скрита в малко мидено сърце.
Запечатай късно слънце в хоризонта, ...
894 22

Отпивай на глътки 🇧🇬

Отпивай на глътки живота,
полека, той бързо напива,
и грабва те дръзко, веднага,
оставя ти вкус на тръпчиво.
И вмъква се във вените твои, ...
1.2K 21

Три минути 🇧🇬

В три минути утрото ярко изгрява
и разкъсва животът нощни тъми,
в три минути Вселената цяла въстава,
в ден пореден, с поредни мечти.
Три минути, а истини триста побрали ...
1.9K 20

По Еньовден 🇧🇬

На Еньовден си разплитам косите
и сплитам венци сред тучни поляни,
слагам си шарен гердан на гърдите
и всичко обкичвам със билки омайни.
Ту бяло, ту жълто редя от зарана, ...
985 17

По стъпките на синьото безбрежие 🇧🇬

По дирите на синьото безбрежие,
по стъпките, поръсени със цвят,
сред светлина и сенки от гадания,
частица съм от слънчевия свят.
Загърната във дипли от мечтания, ...
1.1K 22

На брега на една мечта 🇧🇬

Искам с теб да посрещаме изгрева
на брега на далечно мечтано море,
в него да газим от пурпур обагрени,
с натежали от щастие мокри нозе.
С шепи да сбираме слънчеви пламъци, ...
902 13

Аз тихо ще помоля 🇧🇬

За всички някога неказани съмнения,
за истините прости, спестявани до днес,
за погледите гневни, нескривани до вчера,
за дните, във които оставях те без вест.
За радостите дребни, несподелени от умора, ...
1.3K 25

Очаквана, бленувана, но възможна 🇧🇬

Тревожно-неспокойна моя пролет,
очаквана, бленувана, но пак възможна,
понесена с обветрения птичи полет,
сред утринта премрежено–дъждовна.
Стопяваш със дъха си зимните окови, ...
869 15

Самотен ездач на дълги разстояния 🇧🇬

Когато здрачът пристъпи оттатък
и безлунно се спусне вече нощта,
навън тишината беззвучно ридае,
загърнала с плаща си всяка душа.
Тогава със себе си ти разговаряш, ...
999 17

Не ù отнемай 🇧🇬

Душата ми е ярка синя птица,
копнеж по слънцето и пролетта,
към изгревите ясни жадно скита,
притихва в заниците на деня.
Опиташ ли се с нещо да я хванеш, ...
1.2K 20

Струна 🇧🇬

Замлъкна на поета песента,
помръкна струната, изтля,
откъсна стон, почупи се, замря,
а някога бе пяла в радостта.
Повехна погледът в зенита на деня, ...
975 16

Все до тебе бях 🇧🇬

За тебе пях любов, за теб трептях,
обгръщах те и следвах те, до теб вървях,
опиянена те поглъщах в нежен грях,
сред облаци от чувства те мълвях.
И в мислите си безпощадно те копнях, ...
917 11

Усещане в мрака 🇧🇬

Погледът ù се замрежи от сълзите. А те не преставаха да избликват от очите ù и да се стичат по бузите ù. Болката беше толкова голяма. Чувстваше се като някакво осиротяло голо птиче, малко и беззащитно, изхвърлено навън. Беше събирала в себе си всичко от толкова дълго време. То се бе утаявало бавно в ...
1.7K 12

Звездата на надеждата 🇧🇬

Когато нощта деня приласкае
и тихо зашепнат бледи звезди,
ще светне някъде там във безкрая,
звездата, която над всекиго бди.
Света ще обгърне и благост ще дава, ...
865 22

Ще тръгна отново 🇧🇬

Тъй далечни оставахме много лета
и изгубени скитахме в мрака,
всеки търсеше своята синя луна,
със надежда, че накъде чака.
Но се лутахме в улици с много лица, ...
1.1K 24

Нощна рапсодия 🇧🇬

Мечтание нежно,
докосване тихо
в сатенено бяло
с аромат на жасмин.
Потрепващи клепки ...
857 18

Угризения 🇧🇬

Марина стоеше на средата на тротоара и стискаше няколко бели листа в ръката си. Хората минаваха покрай нея и някои от тях учудено се взираха в младата жена. Вятърът развяваше дългите ù коси, а очите ù бяха приковали напред във фигурата, която се отдалечаваше. Срещата ù тази вечер само беше усилила б ...
993 8

Всяка молекула ще ухае 🇧🇬

Душата ми - копнеж безкраен
и стон накъсан, хукнал подир теб,
и вихър нежен, следващ те до края,
да те загърне в нощите като сатен.
И стигне ли те, ще те приласкае, ...
1K 16

Есенна ласка 🇧🇬

Един есенен лист те догони сега
и твоите устни докосна неволно,
отрони се нежно, почти закъсня
от вятърен шепот подгонен свободно.
Целуна те леко и тихо се спря ...
843 16

Отиде си лятото 🇧🇬

Отиде си лятото толкова морно,
подписа се леко на жълти листа,
сред спомени ярки, дъхави, знойни,
изпрати с жарта си стотици ята.
Накрая венеца си златен положи ...
1.1K 22

Дървената фигура 🇧🇬

Острието на длетото за кой ли път се впиваше в меката липова дървесина и отделяше частици от нея, които падаха на резбарската маса. Изпод загрубелите, но дълги пръсти на майстора с всяка изминала минута се очертаваше фина мрежа от преплетени листенца и клонки. Дървеното трупче разцъфваше за нов живо ...
1.2K 21