странница
200 результатов
Далече си, не мога да те стигна,
да те докосна с поглед и ръка,
единствено към тебе скита
като самотна чайка мисълта.
Тя търси те, за тебе тихо пита ...
да те докосна с поглед и ръка,
единствено към тебе скита
като самотна чайка мисълта.
Тя търси те, за тебе тихо пита ...
1019
24
Рисувай ме с четка, в стих ме нарисувай,
рисувай ме, знам добре, че го умееш,
във огнено ти първо направи сърцето,
с преливащо до пурпур, леко кадифено,
от синьото нататък пък вземи в излишък, ...
рисувай ме, знам добре, че го умееш,
във огнено ти първо направи сърцето,
с преливащо до пурпур, леко кадифено,
от синьото нататък пък вземи в излишък, ...
1013
13
Стъпки в пясъка ситен нарежда
лятото жарко с дъх на море,
кичури мокри към тебе поднася
бризът с усмивка на малко дете.
Повей отгръща морската пяна ...
лятото жарко с дъх на море,
кичури мокри към тебе поднася
бризът с усмивка на малко дете.
Повей отгръща морската пяна ...
1174
28
Жена
Загадка си,
ти, тайна вдъхновена,
и жрица нежна,
и огнена вълна. ...
Загадка си,
ти, тайна вдъхновена,
и жрица нежна,
и огнена вълна. ...
722
18
Аз не мога да бъда така окована
в приглушената ивица делничен прах,
и не искам да бъда китара смълчана
с две струни, захвърлена някъде в мрак.
Аз не искам пред прагове сиви да чакам, ...
в приглушената ивица делничен прах,
и не искам да бъда китара смълчана
с две струни, захвърлена някъде в мрак.
Аз не искам пред прагове сиви да чакам, ...
995
19
Копняла бях за малко слънце,
глътка пролет, безкрайна синева,
мечтала бях за люлякови нощи
сред сладък дъх и тишина.
Сънувала бях дъжд от цветни пъпки, ...
глътка пролет, безкрайна синева,
мечтала бях за люлякови нощи
сред сладък дъх и тишина.
Сънувала бях дъжд от цветни пъпки, ...
757
22
Синеока крехка хубавица
скромно в тревата там наднича,
дигнала е своята главица,
всекиго с усмивка тя привлича.
И макар и мъничка като сълзица, ...
скромно в тревата там наднича,
дигнала е своята главица,
всекиго с усмивка тя привлича.
И макар и мъничка като сълзица, ...
1249
14
Мой бисерен дъжд, ти ръми, ти вали
и земята за новия път и живот приготви,
зазвъни по стъклата, слепи до вчера били,
събуди ни отново за нови мечти.
И отмий грозотата на старите дни, ...
и земята за новия път и живот приготви,
зазвъни по стъклата, слепи до вчера били,
събуди ни отново за нови мечти.
И отмий грозотата на старите дни, ...
819
22
България се намира в Европа и като част от нея, ние, българите, имаме правото да се наречем европейци. Териториално е така, но дали наистина притежаваме чертите на истинските европейци. Дали нравите ни, възпитанието ни и отношенията ни един към друг са цивилизовани и отговарят на тези, които трябва ...
16016
15
Остани, тихо моли душата
и безпомощно крие сълзи,
остани, плахо шепне устата,
самотата безкрайно боли.
Остани, не поглеждай нататък, ...
и безпомощно крие сълзи,
остани, плахо шепне устата,
самотата безкрайно боли.
Остани, не поглеждай нататък, ...
1145
34
Деян обичаше лунните снежни нощи. В тях имаше някакво безкрайно тайнство и очарование. И това усещане той пазеше в себе си още от детските си години, когато му четяха приказки. Въображението му тогава рисуваше невероятно ярки и красиви образи, които по цели вечери живееха в съзнанието му и той се пр ...
1200
25
Тази вечер е толкова тиха,
с побелелите улици вън,
и отглъхнал в мракът отлита
като спомен поредният ден.
И подръпва сънливо ресници, ...
с побелелите улици вън,
и отглъхнал в мракът отлита
като спомен поредният ден.
И подръпва сънливо ресници, ...
799
22
Пламъкът в огнището гори,
весело припламват коледни искри,
празникът с усмивка посрещни,
нека да са светли бъдещите дни.
Обичта в душата си пусни, ...
весело припламват коледни искри,
празникът с усмивка посрещни,
нека да са светли бъдещите дни.
Обичта в душата си пусни, ...
1457
34
Ана бързаше за училище. Тя беше петнадесетгодишно, нежно и хубаво момиче със своите мечти и надежди. Вече втора година беше гимназистка и учеше в мечтаното от нея хореографско училище. Точно днес ù предстоеше да представи за първи път пред публика своя нов танц, за който се беше подготвяла толкова д ...
1418
25
Докосни ме,
днес падат звезди,
за миг помълчи,
тишината до нас ромоли.
И усети ли вече ...
днес падат звезди,
за миг помълчи,
тишината до нас ромоли.
И усети ли вече ...
1724
27
Чудак-вълшебник
(посветено)
Със морска пяна поиска да изтриеш мрака
сред острите скали, застанали пред теб,
и малко семе от надеждата позната ...
(посветено)
Със морска пяна поиска да изтриеш мрака
сред острите скали, застанали пред теб,
и малко семе от надеждата позната ...
734
1
17
Слънцето хвърляше своите закъснели лъчи сред клоните на дърветата. Тук-таме се отронваше по някой лист и като златна ладия се спускаше на земята. На пейката седеше стар човек. Ръката му безпомощно лежеше върху грохналото му тяло. Попрегърбената му снага поемаше жадно слънчевите лъчи. Може би това бя ...
1052
22
Приспано слънце,
далечен птичи полет,
стаена в спомените топлина.
И там, сред миговете цветни,
в изтлялата от лятото мечта, ...
далечен птичи полет,
стаена в спомените топлина.
И там, сред миговете цветни,
в изтлялата от лятото мечта, ...
1071
36
Докосване нежно - тихо безумие,
повикана с мислите длан
и ласка от твоето кратко присъствие,
звучащо почти като блян.
Прошепнати думи, до болка стаявани, ...
повикана с мислите длан
и ласка от твоето кратко присъствие,
звучащо почти като блян.
Прошепнати думи, до болка стаявани, ...
2049
33
Решението
Есенният вятър пръскаше листата, падащи от дърветата и ги завихряше по улицата. После ги събираше на малки купчинки и пак ги разпиляваше далеч от мястото, където бяха паднали. Улиците бяха почти опустели, защото хората бързаха да се приберат след работния ден и да приготвят с близките си в ...
Есенният вятър пръскаше листата, падащи от дърветата и ги завихряше по улицата. После ги събираше на малки купчинки и пак ги разпиляваше далеч от мястото, където бяха паднали. Улиците бяха почти опустели, защото хората бързаха да се приберат след работния ден и да приготвят с близките си в ...
913
1
21
Когато се докосват наш'те светове,
Вселената по-тиха мигом става,
смълчани спират всички ветрове,
дори скалата на бурята прощава.
Когато се докосват наш'те светове, ...
Вселената по-тиха мигом става,
смълчани спират всички ветрове,
дори скалата на бурята прощава.
Когато се докосват наш'те светове, ...
1126
32
Прости ми любов, че раних те така
и оставих те сляпа от болка,
аз не искам да плачеш сирота, сама,
свита в мислите толкова болни.
Знай, че белег с виновност нося сега, ...
и оставих те сляпа от болка,
аз не искам да плачеш сирота, сама,
свита в мислите толкова болни.
Знай, че белег с виновност нося сега, ...
1330
1
20
И пак е слънце, и пак е ярка светлина,
разкъсала оловната до вчера тъмнина
и щедро тя простира ръце във утринта,
изтрива мощно оттенъка горчив от сивота.
И впръсква повик, зов, безбрежност и нега, ...
разкъсала оловната до вчера тъмнина
и щедро тя простира ръце във утринта,
изтрива мощно оттенъка горчив от сивота.
И впръсква повик, зов, безбрежност и нега, ...
1200
23
Просто тривиална история
(продължение по желание на romanov)
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=256183
Нещата в живота на Калина от ден на ден ставаха все по-объркани. Срещите ù с Димитър все по-тягостни. Имаше дни, в които беше страшно подтисната и без никакво настроение. Все по-често тъ ...
(продължение по желание на romanov)
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=256183
Нещата в живота на Калина от ден на ден ставаха все по-объркани. Срещите ù с Димитър все по-тягостни. Имаше дни, в които беше страшно подтисната и без никакво настроение. Все по-често тъ ...
936
19
Почти тривиална история
Минутите се изнизваха толкова бързо, сякаш ситни капки се процеждаха през процепа на старо счупено стъкло и изчезваха безвъзвратно изгубени някъде, за да не се върнат никога повече там, където са били.
На перона на метрото се гледаха двама души - момче и момиче. Стояха един д ...
Минутите се изнизваха толкова бързо, сякаш ситни капки се процеждаха през процепа на старо счупено стъкло и изчезваха безвъзвратно изгубени някъде, за да не се върнат никога повече там, където са били.
На перона на метрото се гледаха двама души - момче и момиче. Стояха един д ...
1101
20
Притегли ме, море, в твойте обятия,
загърни ме за поздрав като морска звезда,
остави ме да вдъхна твойте дихания
сред кипежа възторжен на всяка вълна
и ще сбъдна аз трепетно свойте мечтания, ...
загърни ме за поздрав като морска звезда,
остави ме да вдъхна твойте дихания
сред кипежа възторжен на всяка вълна
и ще сбъдна аз трепетно свойте мечтания, ...
1102
30
Слънчев лъч от цвят упоен,
заиграва се нежно с росата,
сякаш твоите мисли носи до мен,
закачливо шептящи в листата.
Светъл лъч се промъква смутен ...
заиграва се нежно с росата,
сякаш твоите мисли носи до мен,
закачливо шептящи в листата.
Светъл лъч се промъква смутен ...
921
25
Ти тук си, мое жарко лято и симфония,
отново пак звучиш с напеви на щурци,
и щедро пръскаш седемцветна еуфория,
преследваш птици със слънчеви лъчи.
И пак пилееш дълги златокоси китки, ...
отново пак звучиш с напеви на щурци,
и щедро пръскаш седемцветна еуфория,
преследваш птици със слънчеви лъчи.
И пак пилееш дълги златокоси китки, ...
1261
23
Ще прегърна сивия вятър
(посветено)
Ще страдам, приятелю, толкова много,
когато отхвърлиш ме ти,
ще тежат между нас часове от олово, ...
(посветено)
Ще страдам, приятелю, толкова много,
когато отхвърлиш ме ти,
ще тежат между нас часове от олово, ...
702
15
Кой смее във мрежа да хваща ята,
полудели за среща с родна земя,
с криле да обхванат свойта мечта,
утеха да срещнат в свойте гнезда?
Кой смее да спира сега пролетта, ...
полудели за среща с родна земя,
с криле да обхванат свойта мечта,
утеха да срещнат в свойте гнезда?
Кой смее да спира сега пролетта, ...
810
17
Уловена частичка от времето
от нас бяга по пътя сама
и се мъчим да хванеме стремето
на човешката своя съдба.
Всеки миг ни сближава, разделя ...
от нас бяга по пътя сама
и се мъчим да хванеме стремето
на човешката своя съдба.
Всеки миг ни сближава, разделя ...
1017
30
Залязващо самотно слънце,
притихващ полъх в края на деня,
в премрежен миг донасят къс от вопъл,
роден в гласа на чакаща жена.
Зареян някъде в тъгата облак, ...
притихващ полъх в края на деня,
в премрежен миг донасят къс от вопъл,
роден в гласа на чакаща жена.
Зареян някъде в тъгата облак, ...
936
22
Ще бъда с теб, когато плачеш
в самотните безкрайни дни,
когато в болката неистово изгаряш,
прободен от хилядите огнени стрели.
Ще бъда с теб, когато стенеш ...
в самотните безкрайни дни,
когато в болката неистово изгаряш,
прободен от хилядите огнени стрели.
Ще бъда с теб, когато стенеш ...
1425
18
Нежност, закътана в нишките,
задъхано свързващи дните ни,
нежност, напираща в дланите,
заместваща думите липсващи.
Нежност, събрана във погледи, ...
задъхано свързващи дните ни,
нежност, напираща в дланите,
заместваща думите липсващи.
Нежност, събрана във погледи, ...
1898
1
27
Посветено.
Бурен
Животе, няма да се дам тъй лесно,
дори и да ме хващаш ти на тясно често,
ще свикнем с теб да се понасяме напук, ...
Бурен
Животе, няма да се дам тъй лесно,
дори и да ме хващаш ти на тясно често,
ще свикнем с теб да се понасяме напук, ...
1064
21
Ти студеният дъжд си в житата,
аз съм топлата гръд на земята,
ти си приливна мощна вълна,
аз съм пристанът, пазещ брега,
ти си тъмната част на луната, ...
аз съм топлата гръд на земята,
ти си приливна мощна вълна,
аз съм пристанът, пазещ брега,
ти си тъмната част на луната, ...
1096
28
Оставаме завинаги
Във светлина се раждаме,
от сънища сподиряни,
понесли ни, загубили,
сред светове жадувани. ...
Във светлина се раждаме,
от сънища сподиряни,
понесли ни, загубили,
сред светове жадувани. ...
1129
24
Глътка пролетен цвят ти дарявам,
бяла нежност, обляна в лъчи,
трепетен полъх, усмихнат отправям,
в полет птичи до теб да лети.
И обвивам в напъпили трели, ...
бяла нежност, обляна в лъчи,
трепетен полъх, усмихнат отправям,
в полет птичи до теб да лети.
И обвивам в напъпили трели, ...
991
21
Дойдох отдалече през тъмното,
преминала болката сляпа,
по тази пътека в стръмното,
сплитала мислите в мрака.
Разтворих се бавно с шепот, ...
преминала болката сляпа,
по тази пътека в стръмното,
сплитала мислите в мрака.
Разтворих се бавно с шепот, ...
841
23
В чаша тънкостенна животът те изсипва
и питие забърква от тъга, любов, лъжи,
по ръбовете ù понякога посипва
кристали захар и мъничко мечти.
И винаги добавя доста битер, ...
и питие забърква от тъга, любов, лъжи,
по ръбовете ù понякога посипва
кристали захар и мъничко мечти.
И винаги добавя доста битер, ...
1541
21
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
