tanq_mezeva
1 525 результатов
Да запалим във храма свещици,
за безсмъртните бели души
прекрачили Рая, пречистени
от вселенските божи искри.
Да сведеме глави към нозете, ...
  620 
Защо ли плаче моята душа,
защо в съня сълзите си прегръщам.
Отдадени изцяло на нощта,
молитвите във приказка превръщам.
Пренасям ги във слънчева страна, ...
  610  11 
Дали е чудо!? Беше днес до мен.
Усетих те. Видях те чрез душата.
Докосна ме със вятърен рефрен.
Доказа, че те има в светлината.
След толкова молитви ти дойде. ...
  598 
Сънувах ли те... или ми се стори,
че силует в градината съзрях,
премина, като елфи летен порив,
с най-топъл полъх и кристален смях.
Сгуших се в съня си със надежда, ...
  594  11 
Болката, връхлитащо раздираща,
нахлу със взлом в кървящата душа.
Разби я в миг на атоми блуждаещи,
а после я превърна във сълза.
Цялата съм в нея, тъй безпомощна, ...
  774  18 
Молитвено събираха се думите
в сълза една (дори не я видя).
Търкулна се и хукна тя по друмите,
забравени от тъжната душа.
Копнееше да стигне първа мястото, ...
  825  10 
Три месеца, а болката расте.
Дълбае ли, дълбае безконечно.
И мъката в разбитото сърце
ме кара все да плача безутешно.
Но не за мен са сълзите от кръв, ...
  3116  16 
Тук отново заваля.
Заваляха и очите.
В миг премрежи ги мъгла.
Где си? - питам си сълзите.
Есен идва. Сивота. ...
  569  11 
На двайсет и една... те нощ обгърна.
Порасна бързо. Бързо помъдря.
Съдбата ти за миг се преобърна.
Превърна се във пареща сълза.
Да, днес си много, много натъжена, ...
  1322  16 
Нестинарски пристъпвам в жаравата.
Самодивно разплела коси.
И във полет с душа, синьоплава,
поря облаци с мисли-мечти.
Вещенарка измислена. Аз ли съм ...
  578  10 
Палитра от краски. Черга нашарена.
Циганско лято със дюлев привкус.
Слънчев отблясък от грозд кехлибарен.
Есен щрихована в златен ракурс.
Огнени ритми. Искряща жарава. ...
  636  15 
Да, пак вали. И днес не спира.
Дъждът господства над света.
Щурее той, хлапак немирен,
по покриви и по стъкла.
Прихлупило се е небето. ...
  920  13 
Станала Вида - мома хубава,
в ясно утро пред Видовден,
капки росни да сбере
от китка билка - видовка.
В бакраче я медно сложила, ...
  1083  13 
Стиховете... страници сиротни,
от книгата, наречена Живот.
Те снимки са моментни, епизодни,
пазители на светлата любов.
Емоции, събрани във букети, ...
  805 
Есен палитрена грейна в гората.
Тайно напръска с боички листата.
Втъкна във клоните златен конец.
Вплете короните в шарен венец.
Слънчо зад облаци сиви надникна, ...
  700  10 
/Таня Мезева, Таня Илиева - fenix/
За силната жена, не се говори.
Тя смела е, дори да е сама.
Не хленчи, не измисля апострофи.
Усмихната е, приливна вълна. ...
  7556 
Закъснява много влакът.
Що ли случва се сега?
Пак ме кара да го чакам,
на перона, в самота.
Релсите мълчат смутени ...
  746  10 
В душата ми мечтая да се скриеш
и дълго (до последно) да си там.
От извора кристален с дни да пиеш.
Свещица да съм в жертвения храм.
За двама ни искрица да измолиш, ...
  870 
Не съм Елена, нито Магдалена.
Не съм и дявол с ангелска душа.
Жена съм аз, съвсем обикновена,
по пътя крачеща... към Любовта.
Дали ще стигна Храмът ù, не зная, ...
  869 
Някога живяла... малка птичка,
с криле прекрасни, с бляскави пера,
създадена за волност, сам-самичка,
в небето да се рее в свобода.
Сутрин се събуждала с усмивка, ...
  970 
Душата ми отново Феникс птица,
разперила крилете... полетя,
нагоре, все нагоре, като жрица
божествено с мечтата си се сля.
Докосната от слънцето лъчисто, ...
  822  11 
Душата ми притихна. Тишина.
Дори словата някъде се скриха.
Като пред буря, вятърът замря,
а птиците в гнездата се смириха.
И толкова бе тихо, че едва ...
  662 
Забравено от младостта чудовище
в гърдите ми с години си стоеше.
Нарастваше и пускаше отрова то,
невидимо и за самата мене.
Владееше подмолно мойте мисли, ...
  853  13 
До мен ли си, когато много тъжна,
превръщам се във мъничка сълза,
изгубена в пустинята, объркана,
пак диря теб, оазис във нощта?
До мен ли си, когато силно гневна, ...
  1036  19 
Жена да си... е личен избор,
свободен, волен, осъзнат.
Вода кристална, бистър извор.
Покой. Магия. Обич. Страст.
Искрящо вино в ден съдбовен. ...
  900  12 
Усетих нестинарското хоро.
И не с очи, то беше във кръвта ми,
поела от жаравата искри,
по въглените хукна мисълта ми.
Попивах всяка стъпка със любов. ...
  795  16 
Да вдишваш любовта е чудодейство,
на бавни глътки - звезден еликсир.
После я издишваш... благоговейно
за другите, изпращайки им мир.
От слънцето поемаш светлината, ...
  593 
Сърцето мое е отключено за теб
и не от днес и вчера, а с надежда
тупти то повече от четвърт век.
Обичта ми силна го зарежда.
Не чака да получи точен знак, ...
  795 
Белоснежно е навън сега.
В бяло и душата студенее.
Слънцето сънува чудеса,
скрито в мен - за лято то копнее.
В сънища, усмихващи нощта, ...
  650 
Във Коледната тиха, свята нощ,
когато е облякла сняг земята,
огнище нека стопля те с любов,
и Бог да те закриля във делата.
Щом грейне Витлеемската звезда, ...
  2741  24 
Сняг вълшебен заваля
на парцали. Побеля.
И във зимната гора
грейна младата елха.
Сто гирлянда заблестяха, ...
  860  13 
Да се преборим с мрака в нас,
да пуснем вътре светлината
и той отчаяно, без глас,
ще свие във отбой крилата.
Ще спре да хули и гнети, ...
  694  19 
Потръпваща в очакване свенливо,
с звезди в небето бляскаше нощта,
когато всичко пак ще е красиво
и пак ще дишат в заедност сърца.
С воал ще ги прегръща в тъмнината, ...
  798 
Изплашени мисли прокрадват се бавно,
разливат се плавно, обсебват ума.
Като с пипала обгръщат го хладно
и впиват се лепкаво те във плътта.
Впръскват на струйки отрова горчива, ...
  995  25 
От многото любови не боли,
но стига ми една-единствена.
Не искам да се давя във сълзи
и да доказвам в проза истини.
Не искам раздвоена да заспя ...
  1163  31 
Да плачат могат само силните.
Тихичко... но с истински сълзи,
измиват те душите, чистят ги
от раните и кървави следи.
Мъжкарите не хленчат! Правилно! ...
  1395  12 
Не искам да ви казвам сбогом,
не искам много да боли,
но сълзите - издайник подъл,
роят се в тъжните очи.
Гласът трепери в безвеличие, ...
  987  15 
В очакване
на нещо диво, ново,
различно,
неживяно досега.
Препуска днес ...
  846  22 
Тежат ни неизречените мисли.
Тегнат необмислени слова.
Изцапани със кал, душите чисти
стигмират с черен белег същността.
И този белег стяга като примка. ...
  1273  14 
Отново застудя в гората,
замръзна даже и реката,
а вятърко със пълни сили,
със рог ядосано засвири.
Завя, задуха, та прогони ...
  1237  18 
Предложения
: ??:??