valiordanov (Валентин Йорданов) - Произведения

ТЕЛЕФОН 🇧🇬

Чаках телефона де ме стрестне
със своя смях като камбанен звън...
В душата ми - бе хладна есен,
а цветна пролет грееше навън...
Твоят глас, заключил като тайна ...

valiordanov

Поэзия

2007-04-08T23:57:11+03:00 922 13

ВОЗКРЕСЕНИЕ 🇧🇬

Камбанен звън като шепот на флейта,
тази нощ се разля – засияха звезди.
Една истина свята, над земята просветна
блага вест. Бог за нас се роди!
Засияха усмивки и възкръснаха чувства ...

valiordanov

Поэзия

2007-04-07T10:18:12+03:00 1.4K 13

НА РОДИТЕЛИТЕ МИ 🇧🇬

Посребряха косите на тате! Посребряха косите на мама! Сякаш някой прашец им изпрати, те главите посипаха двамата... И така изведнъж неусетно, като птици с блестящи пера, върху себе си кротко наметнаха наметалото на старостта. А очите им - още по-нежни, по-целуващи белият свят и с усмивка разтапяща с ...

valiordanov

Поэзия

2007-04-03T16:42:11+03:00 4.6K 15

УСЕЩАНЕ ЗА ЖЕНА 🇧🇬

на Адриана За теб ще прекатуря планини и слънчев лъч за тебе аз ще хвана! И винаги, дори да не личи, до теб ще бъда, скъпа Адриана!... Теб пак те няма в този ден - защо? Нима простираш просълзени чувства? Ти с друг да си - не ми е все едно, усещам те и няма да те пусна... За мен ще си останеш светли ...

valiordanov

Поэзия

2007-04-01T08:42:03+03:00 1.9K 11

Мълчащата жена 🇧🇬

От доза алкохол замаян и с химикалка във ръка, опитвам се да разгадая мълчанието на жена... Каква неземна тайна крие една жена като мълчи? Дали сърцето лудо бие? А мисълта дали личи? Дали тя щом не разговаря, сърцето и е буца лед? Дали без звук не се умаря? В мъжа познава ли човек? Въпросите ме отре ...

valiordanov

Поэзия

2007-03-31T08:32:37+03:00 1K 12

ЗА ВИНОТО И НОВОТО ПРИЯТЕЛСТВО 🇧🇬

Посветено на Кремена От виното ти тази нощ отпих... То като молитва се разля и зазвуча във мене като стих и заблестях със лунна светлина... Докоснат от блажената му мощ, усетих аромата на морето... Усмихнах се на падналата нощ и разпилените жълтици по небето... Нарочих си най-ярката звезда, нарекох ...

valiordanov

Поэзия

2007-03-30T09:08:46+03:00 2.7K 13

РАЗДЯЛА 🇧🇬

Замълчи! Тишината ми липсва.
Твоят поглед ужасно крещи.
В него виждам лъжата за истина.
Замълчи ти, за миг замълчи!
Не поглеждай към моите спомени. ...

valiordanov

Поэзия

2007-03-28T11:19:41+03:00 940 13

КЪМ ЛАЗАРИНА 🇧🇬

ОТГОВОР НА СТИХОТВОРЕНИЕТО "ЛАЗАРИНА" ОТ ГАЛИНА ЕНЧЕВА - GALIZIA
Нямаш стари ръце и е млада душата ти,
но с дъха си ковеш любовта към България.
По земята и стъпваш - напоена с терзания
към Балкана поглеждаш и разказваш предания... ...

valiordanov

Поэзия

2007-03-26T09:03:54+03:00 1K 1 13

МЪЖКА СУЕТА 🇧🇬

Не ме гледай в очите, когато плача... Срамувам се... Ех, мъжка суета. Сълзите извират задавени, обаче мълчат и чертаят своя следа... Погледът - счупен кристал - се пилее... Не ме гледай! Задавям се! Край! Зениците като жалейки се ветреят между мен и теб - ад и рай! Плача по мъжки! Скрит от всички! И ...

valiordanov

Поэзия

2007-03-26T09:01:16+03:00 906 13

ПЕСЕН ЗА ПРАЗНИЯ СКРИН 🇧🇬

Ти не поиска да имаш богати роднини. Мене избра. Поехме в живота нелек. Всичко, което успяхме сами да постигнем, другите имаха още от предния век. Баби и дядовци трупали в скрина, дълбоко, златни пендари, за техните внуци - врата. Ние разчитахме само на малките влогове и се тешахме със думата проста ...

valiordanov

Поэзия

2007-03-24T19:06:03+02:00 754 12

РАВНОСМЕТКА 🇧🇬

Въртя педалите на свойто колело. Животът кръговрат ли е, се питам, щом пътят като филмово платно в различни епизоди ме изпитва. Ръцете ми изтръпват да държат кормилото на собствените грешки. За изповед приготвя се дъждът - градът за ритуали пали свещи. Забързани - отнейде и за там - съдби различни б ...

valiordanov

Поэзия

2007-03-24T19:03:09+02:00 707 6

ЛЯСТОВИЧКИ НА ЛЕДА 🇧🇬

На Албена и Максим В полет и в подем - те пак са първи!!! Летяха като лястовички по леда. В залата не дишаха, не мърдаха... Усещаха чрез танца пролетта! В страната на изгряващото слънце те бяха незалязващи слънца! А на финала залата избухна и се обагри с наши знамена! И не килим - душите си разстлах ...

valiordanov

Поэзия

2007-03-23T11:55:37+02:00 931 13

ВЕХТОШАР 🇧🇬

Той не носи костюми помпозни, не се храни с прибори, на кола не се е возил и на мотор дори. Не разхожда с каишка куче. Спи върху кашон – на земята. Не помни дали е учил за студа и за вятъра. Възвишено той дори не мисли, Говори само с душа. Плаче в своите истини задавя се – за свобода! В кофите търси ...

valiordanov

Поэзия

2007-03-15T13:36:57+02:00 753 10

НА ВСИЧКИ ПОЕТЕСИ 🇧🇬

Преди да ви почерпя със любов с целувки жарки вий ме почерпете. Настройвам се и вече съм готов, по бузата, а може и по двете. Не ще съм пестелив: Бъдете мили и нежни като пролетни цветя. Цвета е крехък, ала дава сили за стихове, без чувства за вина. Бъдете лъчезарни и в душите, зачевайте с любов и с ...

valiordanov

Поэзия

2007-03-08T14:44:59+02:00 1K 22

Честит Осми Март 🇧🇬

Не ти желая да си светлина.
Не ти желая да си нежно цвете.
Достатъчно е все да си жена,
а тя е обобщение на двете!
Жената е желания, копнеж, ...

valiordanov

Поэзия

2007-03-08T12:14:02+02:00 18.5K 3 30

ИМПРЕСИЯ 🇧🇬

Опитах се да прекопирам слънцето,
но то изгори с хъс моят лист.
Опитах се да го рисувам,
а то се скри зад облаците
и се хилеше подигравателно. ...

valiordanov

Поэзия

2007-03-02T08:43:05+02:00 962 25

Честита Баба Марта 🇧🇬

Дойде и тя -старицата, която
във нашата страна дарява всички.
Най-радостни обаче са децата:
те като своя баба я обичат.
С червен и бял конец от тънка прежда, ...

valiordanov

Поэзия

2007-03-01T01:36:28+02:00 946 15

МАСКИРАНА НЕ БИХ ТЕ ПОЖЕЛАЛ 🇧🇬

Не крий лицето си с фалшива маска.
Бъди каквато Бог те е създал.
Аз имам нужда от любовна ласка.
Маскирана не бих те пожелал!
Недей да бъдеш тази, пред която ...

valiordanov

Поэзия

2007-02-27T05:52:40+02:00 914 24

ПЕСЕН 🇧🇬

Един поет със изрази добри
рисуваше с две думи - тъжна есен.
Замислен в своите спомени откри,
че пише за нещастието песен.
А песен щом се пее, то това ...

valiordanov

Поэзия

2007-02-27T05:50:47+02:00 758 15

ПОСОКИ 🇧🇬

Родиш ли се, ти следваш - но какво?
Пътят кой избираш за посока?
И питаш ли се: "Тръгвам, но защо?"
Къде се вмъкваш сляпо във потока?
Защо оставяш се във зли ръце? ...

valiordanov

Поэзия

2007-02-27T05:48:39+02:00 825 13

Ж И В О Т 🇧🇬

Животът е несигурен и кратък.
Животът е без право на повтаряне -
едно въже усукано от пясък,
катерене, пропадане, измаряне.
Животът е съдба, която пази ...

valiordanov

Поэзия

2007-02-26T08:33:56+02:00 1.6K 21

* * * 🇧🇬

Хоризонтът завърза морето
в края на мойте очи.
Танцуват птици по въжето,
Небето се пълни с пенливи вълни.
Животът пак е надвикан ...

valiordanov

Поэзия

2007-02-26T08:33:28+02:00 742 6

МОЯТ РЕКЕТЬОР

valiordanov

Фотография

2007-02-26T00:13:42+02:00 1.1K 9

СЪНУВАНЕ 🇧🇬

Тихо пак при мене се завръщаш,
щом лампите в квартала мрак покрие.
Влизаш без да чукаш в мойта къща,
до мен присядаш - за да ме завиеш.
Усмихваш се, а погледа ти пари. ...

valiordanov

Поэзия

2007-02-25T06:02:25+02:00 794 10

РАЗГОВОР МЕЖДУ БАЩА И СИН 🇧🇬

БАЩАТА:
Не знаех, че ще дойде, сине, време
за бай Иван да ти разказвам аз.
Съвсем обикновен, той във селото
по нищо не изпъкваше над нас. ...

valiordanov

Поэзия

2007-02-25T05:57:10+02:00 1.5K 8

НАС НЕ НИ ХВАЩА... 🇧🇬

Фейлетон
Шест деца имам. Ама аз въобще не съм виновен. Не, че търся оправдание, нито се хваля с това, нито се оплаквам, чисто и просто констатирам. Констатирам, констатирам, ама моята като стартира, освен пътя от родилното д ...

valiordanov

Проза

2007-02-25T05:51:07+02:00 1.1K 7

ОРИСИЯ 🇧🇬

valiordanov

Поэзия

2007-02-24T01:03:22+02:00 988 10

МЕЧТА В БЯЛО 🇧🇬

на именниците
Като бели коне препускат мечтите ми
по полетата неразорани.
Те препускат игриви, завихрени,
волни и неоседлани. ...

valiordanov

Поэзия

2007-02-24T01:00:54+02:00 897 10

ПРОЛЕТ 🇧🇬

Събудих се от някакво кипене...
Загадка бе за мене то.
Усетих, че ми е студено,
облякох зимното палто
и в кухнята отидох да погледна. ...

valiordanov

Поэзия

2007-02-24T00:12:13+02:00 831 16

П Р И Я Т Е Л С Т В О 🇧🇬

Две мечти –
в две преплетени детски ръчици.
Две съдби –
в четири детски зеници.
Две усмивки – ...

valiordanov

Поэзия

2007-02-23T08:17:58+02:00 950 27

С Ъ Н 🇧🇬

Сънят ми като черен гарван отлетя.
Очите ми - запалени звезди.
Лежа завит със тишина,
жаден за любов и за мечти.
Не ще заспа под пъстрия юрган, ...

valiordanov

Поэзия

2007-02-23T08:06:53+02:00 842 10

ПРЕРАЖДАНЕ 🇧🇬

Почакай ме
и ще се върна след смъртта -
като Човек,
Животно
или пък Растение. ...

valiordanov

Поэзия

2007-02-23T00:31:59+02:00 1.4K 7

ОПИТ ЗА БИОГРАФИЯ НА ВИСОЦКИ 🇧🇬

Самият Бродски те е оценил,
Робърт де Ниро те слушал с възторг,
с Шемякин приятелски водка си пил,
зад тебе е бил цял руски народ.
От теб се смутил дори Питър Брук, ...

valiordanov

Поэзия

2007-02-22T08:42:02+02:00 994 8

ЖИГОЛО 🇧🇬

Аз не съм от вчера в занаята.
Жиголо съм в оня нощен бар.
Всяка вечер разсъбличам светлината
и показвам своят мъжки чар.
И усещам острите зеници ...

valiordanov

Поэзия

2007-02-22T08:41:22+02:00 1.4K 14

СЪПОСТАВКИ 🇧🇬

Когато гледах мъжете
с очи на млада жена,
виждах – ръцете, нозете,
но не претеглях ума...
Когато гледах мъжете ...

valiordanov

Поэзия

2007-02-22T08:40:27+02:00 913 11

* * * 🇧🇬

Всичко остана зад мен,
детството - светло начало,
с някой прозорец строшен,
още страха не познало.
Прашните улици, дето ...

valiordanov

Поэзия

2007-02-21T08:02:17+02:00 792 8

ВЕХТОШАРЯТ 🇧🇬

Този, който продава старо желязо,
на който ръцете му миришат на живот вехт,
който е толкова беден, че няма сили да мрази,
на който му викат всички – пропаднал човек.
В своя дом – стая, пропита от мухъл, ...

valiordanov

Поэзия

2007-02-21T08:00:21+02:00 735 12

ЗЮМБЮЛНО СИНЬО СПОКОЙСТВИЕ 🇧🇬

В този цвят - спокоен, дълготраен,
със аромат на мека тишина,
от Бог за теб единствено създаден -
се моли достолепната жена.
Сякаш като с пламъчета сини ...

valiordanov

Поэзия

2007-02-21T07:57:43+02:00 787 10

КАТУНАРИ 🇧🇬

Каруците вървят една след друга,
с окъсани, разнищени платнища,
това ли е човешката заслуга –
животът им да е така разнищен.
Те следват пътя на звездите в мрака, ...

valiordanov

Поэзия

2007-02-20T06:50:33+02:00 818 9

ЛУДИЯТ 🇧🇬

Стои на кея в здрача, мълчалив,
загледан някъде далеч в простора,
и птиците със крясъка си див
опитват се със него да говорят.
Той гледа ги, а нещо му тежи, ...

valiordanov

Поэзия

2007-02-20T06:48:40+02:00 944 15