vseki.sledvasht
104 результатов
Стаята от детството...
Онази стая от прашните дни
на износеното ми яке!
..........................................
Всички онези моменти...
  561 
Сън, като във всеки сън.
В нощ обикновено тиха.
Звън. Камбанен звън.
В небето ясно първите звезди се появиха!
  545 
Тя сякаш нищо не разбра от онова, което се случваше в душата и в онзи миг.
Но, когато всичко утихна, когато облаците на съмненията си отидоха,
на прекрасното и лице изгря несдържана детска усмивка.
... Разбира се, че в този момент радостта й бе някак безпричинна,
дори леко глуповата, но бе искрена и ...
  614 
Често се раждат из невидимия свят слова.
В непостоянството в душата на Поета.
И как често думите умират от тъга.
Изгубили се в тъмната пътека!
Често се раждат с високо вдигната глава, ...
  527 
Златна колесница. Получих плесница!
И усмивка изгря в празната паница!
Онези дни. Oнези спомени. От усмивки - горя.
Новият Път. На Границата. Първият Път. Понякога.
Белият ден. Белият лист. И... сега? ...
  530 
Усмихнати цветовете цъфтят във вазата -
подарени от утрото.
Дочакаха първите слънчеви лъчи
отново будни тихите очи.
.............................................................................. ...
  563 
(На един Печатар)
Нощта - безкрайна улица.
В тишината вятърът се смее.
Сякаш Самотата е разбрала -
за Щастието дошло с мастилото. ...
  765 
Винаги, когато съм бил аз!
В смелостта на своят път.
В разочарованието на свойте мечти.
Винаги съм бил аз!
В сънищата на твоят възход. ...
  497 
И тази вечер - мелодия безкрайна.
Угасва всяка звезда в препълненият пепелник.
Чаша кафе, дим от цигари, среща на погледи и нашата
безценна тайна!
С любов ще бъде пазена в сърцето век след век. ...
  455 
Аз пиша все по-рядко и все по-рядко,
и все по-кратко и все по-кратко!
  751 
Китарата останала с три струни...
може би ненужна някак чувства се сега!
По грифа сякаш светят и три луни.
Подути пръстите по прагчетата ходят.
И мелодии тихи раждат се в душата на китарата понякога...
  729 
Ах, ето ме под синьото небе.
На самолета дните излетели!
Ах, ето ме унесен в красиви мечти по тебе.
Стрелките на часовника сякаш са спрели.
И виждам аз в небето твоето лице. ...
  457 
Ти докосни ме пак с твоята нежна струна,
в душата ми мелодия любовна пак да прозвучи!
Ти докосни ме и не казвай нищо,
с очи щом аз целувам твойте очи!
  656 
Утре борбата продължава!
Сега заспивам уморен.
И любовта, която нежно ме възвисява...
в съня ми ти, момиче, спиш до мен.
Събуждам се и знам, че си далече! ...
  488 
Дъждът отдавна беше спрял.
И грееше прекрасно жълто слънце.
Вятърът шепнеше загадъчност.
По безкрайните улици се сипеше детски смях.
Букет от прекрасни мисли летеше, ...
  481 
На белия ден белите облаци
замечтано гледат града!
И за първи път.
Наистина за първи път.
Ражда се в бяло светът!
  1157 
Ето!
Ето, че дойде и този миг.
В букети от радости да бъда аз посипан.
Усмивката да бъде искрен стих,
оставила устните си по дъжда проливен. ...
  478 
Не казвай нищо. Сам поисках аз да се редят тъй дните мълчаливи.
И слънцето от високо да блести, когато тъжни са очите.
Аз знам, усмивката ще дойде с онзи дъжд,
когато Есента рисува по белият ми лист хартиен.
Мастилото е свършило отдавна. ...
  513 
По следите на вятъра дните си отиват.
Изпепелява ги сърцето-слънце.
Увяхват цветята неподарени.
Жалко е за пеперудата, на която са откъснати крилата.
Облаците сбръчкват потните си чела ...
  529 
Разтвори широко прозорците за моята усмивка.
Вратите към твоето сърце не заключвай за мен.
Когато стигна до себе си, Момиче, при теб, пред твоят праг ще спра за почивка.
И близо е утрото, с което ще започне новият ден.
Уморени са краката ми от скитане... но трябва още да вървя! ...
  1323 
Стаята - облечена в дрипи.
Денят - подгонено, бездомно псе!
И болката, която безнадеждно се опитва да заспи, но не може -
защото в леглото тясно - тя не може да се побере!
  496 
На самотата в късния й час
долитат отдалече насълзени думите -
намерили извора на горчивите сълзи.
Прегърбен старец дири
своите изгубени дни в контейнер за отпадъци. ...
  498 
Първи цвят.
Първа любов.
Първи надежди за по-добър Живот.
Първа Пролет!
Първа целувка. ...
  474 
Когато думите не стигат.
Когато не можеш да си обясниш неща!
Когато липсва яснота.
По редовете на белия лист, когато е празно -
в душата също е тъй тясно понякога! ...
  672 
Предложения
: ??:??