Философская

20,9 результатов

Светът е филма в който ни убиват 🇧🇬

Светът е филма в който ни убиват,
а ролята е задушевна жаба,
която бавно се сварява,
опиянена е от мрака
в казана, точно под капака ...
731 3 5

Баща ми в мен 🇧🇬

Все още някак през нощта
се вслушвам в стоновете на тъгата,
и чувам кашлицата на баща ми -
как буди сутрин тишината...
И как по детски, помня - си измислях, ...
750 7 19

Предесенно 🇧🇬

Сбрало длани небето крепѝ
на ятата последната песен,
на листенце засвири унесен
тъжен вятър сред златни липи.
Август впряга среднощни коне ...
435 1 2

Бялата смърт 🇧🇬

Бялата смърт
Здравей, как си приятелю мой ти сега?
Не съм добре, разпространява се отровата.
Исках да успокоя себе си и моята душа,
но отговора друг е, съвсем не е това! ...
475 2

Как да дишам 🇧🇬

Как да вдишвам този тежък въздух,
черен катран, раздиращ дробовете ми?
Имам ли място в себе си да вдишам?
Не трябва ли първо да издишам
насъбралата се пепел от изгорени спомени? ...
581

Здравей, море 🇧🇬

Здравей море
Пак при теб се завърнах мое море,
бях далече но те носих в мен!
С теб сме заедно отдавна, от дете
и мислех за теб аз всеки божи ден! ...
680 4

Дистопия 🇧🇬

В сиво стенат зловещите улици,
не небе е над тях, а река,
сбрала всичките съ̀лзи страдалчески -
кално бъдеще - мътна вода.
Ледове са ръбатите облаци, ...
551 1 8

Аз съм тази, която... 🇧🇬

Аз съм тази, която се учи
да преживява цялостта си –
докато се разпада на парчета.
Аз съм тази, която се учи
да присъства — ...
772 1 5

Между вчера и никога 🇧🇬

Къде изчезна кърпата,
лежаща върху коленете ти?
Днес сякаш малко по-объркано
блуждае покрай тебе времето.
Къде оставих кърпата ...
604 4 7

Атлазена сплитка 🇧🇬

АТЛАЗЕНА СПЛИТКА
В мен вечерният здрач е надраскал
седем есенни кратки двустишия.
Остави ми последната ласка –
без която не мога да дишам. ...
481 1 5

Дух в мъглата 🇧🇬

Виждам те в прозрачната мъгла –
дух ли си, химера ли си странна?!
Може би съдбата ми си зла –
как ли ти наоколо попадна?
Толкова отдавна беше в мен – ...
842 5 19

Търси се Армагедон 🇧🇬

В каква лакомия пословична
е потънал човешкия род!
Обвинява животни - в чудовища,
а душата си храни със зло...
И пирува, вторачил се в чашата, ...
714 1 2

Където спят душите 🇧🇬

Кога ли ще се съмне?
Нощта е мъртво тиха,
студено неприветлива,
и слепи са браздите на синята луна.
Градът в заблуда спи, ...
584 2 8

Тишина 🇧🇬

Колко е тихо. Колко са тихи
мисли и чувства, и хора;
хора без чувства и хора без мисли,
свят без стени и подпори.
Бездни, простиращи поглед сиротен, ...
476 2 3

Все още дишам 🇧🇬

Щом се свърши въздуха в мене,
някой тъжно ще пита - кога?
А въпросът през цялото време
бе - защо съм живял досега?
И какво на света съм донесъл? ...
621 1

Смъртта е само недописан стих 🇧🇬

Каква ми е клиничната картина?
Три дози лудост, никакъв късмет,
поне не те живях като мнозина,
животе мой – ту нежен, ту проклет.
В стих те написах, пях те и изплаках, ...
450 4

Вина 🇧🇬

Вината ми е черна, очите зеленеят,
отровни мислите горчат,
ярост адска ме владее,
страстите не ме щадят.
Толкова обичам и така горя, ...
522

Сълзи от дете 🇧🇬

Товар размазва крехко сърце,
не зная как да го спася.
Светъл лъч, що пада върху зрънце,
потъва в мрак, душата си гася.
С очи страхливи в морето се губи, ...
461 1

Неделими 🇧🇬

Разбрида се килима под краката ни.
Окъсаха се старите постели.
Живота вече зъзне по халат,
изкъпан за последната неделя.
Отива си от нас и без да пита, ...
608 1 3

Исторически парк 🇧🇬

Исторически парк
Парк на историята ни съгради се сега
в едно красиво кътче от България.
Влез в него и си спомни историята
на всички българи останали в паметта. ...
507

Живот – недорешена кръстословица 🇧🇬

Живот – недорешена кръстословица
посветено
Тя знае всичко… Вестници продава.
Решава кръстословици – на ден по пет.
С тях игнорира хорската гълчава ...
798 5 15

Одобрение 🇧🇬

Мъгли ме обгръщат, взорът ми прикриват,
сред дървета диря те, дете в черупка.
Пареща ръка в прегръдка топла търсиш,
сълза по бузата ти меко се стича.
Думи тежки те повалят, нужда от одобрение, ...
441

Първо аплодисментите 🇧🇬

Аз повече не бих написал ред,
ако без дъх - последната мечта угасне.
Преди сърцето ми във миг да спре,
не ме жалете, а ми ръкопляскайте!
Не бих изрекъл гласно дума, ...
507 1 2

Бели нощи, златни дни 🇧🇬

Аз искам бели нощи, златни дни
и спомени, които да събира
стихът, дорде в сърцето ми звъни
забравилата песента си лира.
И нощ след нощ луната ме боля ...
388 1 4

Сякаш ме обичаше 🇧🇬

А в спомените – сякаш се обичахме,
Сякаш виждах твойте светли, пълни със живот очи,
и в мрака на нощта, безгрижни, смеехме се тихо,
щастливи в своя свят, от крехка светлина тъкачени.
Наивност ли бе, заблуда ли – не знам, ...
757 1 2

Среднощен дъжд 🇧🇬

Среднощен дъжд окъпа тишината
и приласка душата неспокойна.
Поисках от Вселената да прати
щастие и здраве в дози тройни.
Но не за мене само, а за всеки ...
887 2 4

Животът 🇧🇬

Животът е дълго изпращане
в безкрайния низ от съдби.
Той блика в моменти на щастие
и чезне сред дъжд от сълзи.
Животът е раждане чакано, ...
700 1

В Жеравна 🇧🇬

В Жеравна
Там далече в България в селцето Жеравна,
всяка година има сбор на българщината!
Тук се сбират млади и стари в една гора
и пеят и играят те наши български хора'! ...
483 1

Морето и Любовта 🇧🇬

Морето и Любовта
Ти мое море си като Любовта
идвам при теб винаги с усмивка.
Заедно сме, за кратко си отивам с тъга
и все ми липсваш, вълна след вълна. ...
535 1 1

Светли безсъници 🇧🇬

От усмивка и песен, и блясък на минала слава,
и в един по-човечен от хората тръгнал си свят,
там живеят онези, които отдавна не спят,
пишат стихове тъжни. То друго какво им остава?
И самотна душата им пак е и млада, и дива, ...
578 2

"Memento mori" 🇧🇬

на Анна
Дали е от годините - не зная,
(на няма половината съм, век)
но някак си започнах да забравям -
за малко, че съм в кожа на човек. ...
709 1 6

За нежност време не остана 🇧🇬

За нежност време не остана..
Зает да ближа рана
подир рана,
да се доказвам на слепци,
правещи се на светци. ...
431

Одеялото на покварената нощ 🇧🇬

Не мога да забравя ръцете ти от моето тяло,
нито мога да забравя онези мрачни чувства,
обгърнали мозъка ми като тежко одеяло.
Нима това е едрата сума,
която трябва да платя, ...
631 1

Порастване 🇧🇬

Поредното разпятие скованото
за мене уж – съдбата ми било е,
надраснах рязко, с много сол на раните.
И ви по цели нощи неспокоен,
наум духът ми – да не ви събуди, ...
379 1 3

Не е виновно слънцето 🇧🇬

От невръстен гневя се на слънцето,
че през лятото пали огнища,
и за капчица дъжд - вечно скръндзаво,
вместо хлад е досущ - пепелище...
Но къде ще угаснат пожарите ...
530 2

Милениум 🇧🇬

МИЛЕНИУМ
Синее здрачината и денят
се спуска в стръмнините на безкрая.
По улиците – в глобуси без цвят,
кълби неон с илюзия за Рая. ...
524 2

Дори и без да зная как се пише 🇧🇬

Да, писали са, писали поетите,
душата си са късали. До здраво.
А как е днес? Горите или светите?
За две-три книжки. Лицемерно: Браво!
Оставали на листа прогорените ...
535 2 7

Дяволът в мен 🇧🇬

Дяволът в мен е сложен,
многопластов герой.
Аз без него бих бил
невъзможен,
а без мене пък-той ! ...
560 2 2