Оды и поэмы

1,6 результатов

Огърлица на съдбата - Пролог ( част трета ) 🇧🇬

ПРОЛОГ ( Посвещение на Музата )
9.
Вода мистична от недра извира,
пробива път през твърдите скали
и в процепи до днеска не били ...
313 5 4

Огърлица на съдбата - Пролог ( част втора ) 🇧🇬

ПРОЛОГ ( Посвещение на Музата )
5.
Аз, Странникът мечтая - образцов
да се издигне твоят чар над ада
и в битие, и в Рай, в два нови свята ...
374 5 2

Играта не спира 🇧🇬

Когато осмисля живота съвместен,
преминал сред грижи, тъги и терзания,
наместо задружен и с полъх божествен –
раздори, без прошка и без покаяния.
След болест – раздяла. Развръзка кармична. ...
442 10 15

Огърлица на съдбата - Пролог ( част първа ) 🇧🇬

ПРОЛОГ ( Посвещение на Музата )
1.
Преди да дойдат пролетните дни
вървя през ледените езера
и по- нататък плах не ще се спра ...
320 3 2

Спомени без адрес 🇧🇬

Свързаха я спомени — не онези, избелели като стари снимки, а тези, запечатани в сърцето ѝ като парченца топлина в буря. Малко, но ярки.
Смях, разцъфнал като пролет. Любов, горяла силно и ярко. Тъга, която се стича тихо като дъжд по прозореца на спомена.
Омраза нямаше — и може би затова сърцето ѝ, ма ...
347 2

Реката на сълзите 🇧🇬

Не е крясък тази река.
Тя е нежно, тъжно признание.
Започва от гърдите,
през гърлото,
и се разлива в очите. ...
420 1 6

Чичко Критичко 🇧🇬

Следи под вежди, кат' калпака рунтав
на турист със дестинация Сибир,
какво се случва и чете, готов
да въдвори със меча праведен свой... мир...
Професор е по празнодумие и суета, ...
360

По ръба на сенките 🇧🇬

По ръба на сенките,
само чадърът през тях прозира,
крие ни от капките,
и с тъмнината в едно ни слива.
Тайната на тишината, ...
330 1

По следите на времето 🇧🇬

Дом – квартира – гола стая,
ти, любов, сама с децата.
Как се свързват двата края –
от заплата до заплата?
Има приказка такава: ...
459 6 10

Осъзнаване 🇧🇬

(По следите на дните)
Пролет, лято, есен, зима
с влака, с рейса и пеша,
бях далеч от дом, любима,
с тъжни мисли се теша. ...
459 8 17

Последно соло 🇧🇬

ПОСЛЕДНО СОЛО
– поема –
Понякога сънувам детелини
със четири опадали листа.
Аз се завръщам в детските години ...
378 3 3

Зимна вечер 🇧🇬

Пухкав кадифен снежец се сипва
от мрачното затихващо небе,
изкрящо бял - блестящ,
като бистра река под лунна светлина.
Хората протягат ръце - ,,искам и аз" ...
334

Пуйезия и Поезия 🇧🇬

Бледа точка в окото на балсамиран критик
се върти, като гаечен ключ.
Рецитира пуйезия селският бик,
пожарникар пък навива еротично маркуч,
както баба най-витата баница ...
500 3 20

Майка 🇧🇬

Майка имам, но друга майка аз намерих,
ала в очите ѝ същия блясък проблясва,
раница със спомени на гърба си нося
и тази раница на нейния гръб предавам.
Ясно в тъмното виждам, за ръка държейки я, ...
441 1

България. 10. Свободата е свята 🇧🇬

10. Свободата е свята
О, Майко, Българийо, древна и свята,
с история славна, но днес непозната,
защо си тъй тъжно главата склонила,
с прекършена воля, без вяра, без сила? ...
541 7 19

Някъде в нощта 🇧🇬

Някъде в нощта, сенки тлеят в нищета,
смирени клонки се разтварят в самота.
Летейки над горските стъбла, бухалите,
птиците на нощта, улисани в скърби, кацат на върха.
С молитва постилат мрака като черга на земята, ...
497 1 6

Пурпурна страст 🇧🇬

Тялото в пурпурна рокля, с изваяни форми като богиня,
облечена с буен нрав, отвън царица, но отвътре робиня!
Огряваш като денница, с бузи зачервени като на девица,
пълна си с гняв, лудееш омайващо и си пленяваща хитрица!
Със звездни очи и къдрави коси като есенни завеси — ...
534

България. 9. Ти беше райска градина 🇧🇬

9. Ти беше райска градина
Българийо свята, Българийо мила,
самотна остана без Божа закрила,
дечицата твои далеч отлетяха,
невръстни напуснаха родната стряха. ...
486 6 17

За нея 🇧🇬

С очи, блестящи изумруди
и дъх, миришещ на канела
от гласа ѝ пърхат пеперуди,
стъпва кокетно като газела.
Сочните й карамелени устни ...
515 1 1

Защо е съдбата такава 🇧🇬

Защо е съдбата такава
на нашата мила държава?
Какви грехове е сторила,
че днес е без Божа закрила?
Грях ли на Борис Покръстител, ...
506 6 6

Огнено сърце 🇧🇬

Чуждоземен ятаган да вилнее - аз не давам!
Окови да ми тегнат, страх да ме снишава,
нито е мъдро, нито пък спасява - в такъв живот аз не вярвам!
Надигам аз глава, и железни вериги падат!
Посичам с огнено сърце госта неканен, ...
410 1

Ода за Гео Милев 🇧🇬

В мрака гъст на времена сурови,
сред вопли, куршуми и черни окови,
един глас екна — буен, свиреп,
раздирайки мрака с пламенен треп!
Гласът на огън, на бунт, на стихии, ...
419 2 3

Прекрасна е нашата страна 🇧🇬

Безкрайни планини, реки и язовири,
като че ли българският дух неспирно твори,
и вятъра погалва горската зеленина,
и духът разпръсква живота по нашите земи.
Крачейки в полета от шарени цветя, ...
431

Българио, ти си жива! 🇧🇬

Българио, ти си жива!
Реките от душата ти извират,
и горите разцвета си откриват.
Планините ти в зората се простират,
и мъждеят ярко в лъчите. ...
452

The Confession at Saint Helena 🇬🇧

Somewhere the sea waves had found a quiet peace,
The tired wind had even forgotten its howl fierce,
The great sun even shone without its warm rays,
There he was waiting for the end of his glory days.
Staring ahead he reminisced about the Alps, Egypt, Moscow ...
855

Майката 🇧🇬

Звездосводът блещука свенливо,
вечерта и нощта лежерно се сливат.
Уморено градът от студа заспива.
И блещукат самотни семафори.
Изтрополява късен трамвай. ...
572 2 20