Рассказы - Проза

Дядо Коледа и Снежанка 🇧🇬

Трябваше да спят, но как? Бяха деца, изгарящи от нетърпение да видят подаръците си.
– Хайде, ставай! Само ще надзърнем за малко! – изкомандва я нейният брат.
Тя скочи покорно от леглото. Едва не се спъна в дългата си памучна нощница. Беше боса, чорлава, но развълнувана. Видя го как открехна леко вра ...

troia

Проза » Рассказы

2019-11-17T22:40:50+02:00 2.5K 3 9

Целувката 🇧🇬

Виктор погледна часовника си и въздъхна. Незнайно защо за пореден път се беше вързал на глупостите на Ема. Много добре знаеше, че след като скъса с него, още в гимназията, всеки път, когато го потърси беше или, за да му иска услуга или за да го направи за смях. Та, кой, по дяволите, би искал да възр ...

Rois

Проза » Рассказы

2019-11-17T08:25:54+02:00 1.2K 1

Домашна работа 🇧🇬

ДОМАШНА РАБОТА №5
Съчинение на тема: „Моето семейство“
Казвам се Ася и съм на девет години. Нашето семейство се състои от пет члена- мама, тати, аз и двамата ми по-големи братя. Живеем в просторна къща с голям двор. По-големият ми брат, Ясен, казва, че преди са живели в апартамент в центъра, но годи ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

2019-11-17T08:22:12+02:00 1.9K 1 3

Решенията на съдбата 🇧🇬

Младата жена седеше край болничното легло и сърцето й се свиваше от мъка. Детето спеше, но всеки миг, който си отиваше вземаше частица от животът му. Все още не можеха да намерят донор за костен мозък. Всички близки бяха дали кръв, но никой не отговаряше на изискванията. Оставаше само един.
Но този ...

slaveja123

Проза » Рассказы

2019-11-17T01:43:13+02:00 1.2K 4

Езерото 🇧🇬

ужаси
***
Щом мина край изоставената църква и се спусна по пресечената местност, езерото се появи пред очите му. Беше такова, каквото го знаеше от снимките по Интернет-сайтовете – с площ около петнадесет хектара и кръгла форма. Сега жълтата луна се отразяваше в спокойната му металическа повърхност и ...

donkooooo

Проза » Рассказы

2019-11-17T01:04:03+02:00 2K 1 8

Твърде кратък разказ за едни вилици 🇧🇬

- Криват се – викът дойде от дъното на столовата, където по традиция сядат момчетата от ремонтно-механичния цех.
- Казвах им аз да ми дадат на мене да направа тия вилици, ама те, не! На Гошо ще ги дадем, че е най-големия майстор – пени се Иванчо-тариката, който освен часпром друга работа не вършеше ...

йеромонах

Проза » Рассказы

2019-11-15T23:20:11+02:00 1.1K 2

Танц по ръба - Отдаване 🇧🇬

Нека им разкажа малко повече за теб.
Той има очи, в които можеш да се изгубиш и намериш след това на поне 10 различни места. Не можеш да определиш цвета им, защото вечно се мени. За това и в паспорта му пише "пъстри".
Носи очила, които още повече ги подчертават и му придават интелигентен и безобиден ...

NorwenaAldren

Проза » Рассказы, Письма

2019-11-15T09:22:26+02:00 1.1K 2

Среща със стар приятел 🇧🇬

Странно е как понякога малки неща ни карат да се замислим за големи. Като например сутринта след като се нанесох. Станах в 6 и половина, тъй като снощи умрях в 9... Резултат от умората от последната една седмица....всичкото местене, стрес, усложнения, въпроси, равносметки, съмнения....и воля... Вчер ...

Reincarnation

Проза » Рассказы, Другие

2019-11-14T11:46:36+02:00 1.6K

Като Жулиета 🇧🇬

Той беше там. Чакаше я приседнал на тяхната пейка. Погледът му се рееше в посоката, от която тя винаги се появяваше. Срещна очите му, толкова бистри, тръпнещи, очакващи. Усмивка озари лицето му. Той беше самото съвършенство, идеалният, единственият, уникалният. Винаги знаеше какво тя иска, какво да ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

2019-11-14T10:16:45+02:00 2.3K 1 4

Коул и Уиспър (из“Хрониките на Каил“) 🇧🇬

Едрият мъж енергично пристъпваше към бара. На почервенялото му от жегата лице беше изписана навъсена гримаса. Мърлявите му, изпокъсани, но видимо елегантни чисто черни дрехи показваха че отдавна не се бе откъсвал от пътищата. В момента в който се озова очи в очи с Клаус върху физиономията му рязко с ...

AlexCrawly

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2019-11-14T10:11:39+02:00 1.1K

Мъж от небето 🇧🇬

Ей така минават годините без да усетиш. Поне при мен е така. Завърших средното си образование, завърших университета, взех си „хляба в ръка” и се втурнах да щурмувам стълбицата на кариерата. „Завъртях” си добра компания с която прекарвах малкото си свободно време. Мама и тате ми бяха щастливото допъ ...

slaveja123

Проза » Рассказы

2019-11-14T10:08:06+02:00 1.3K 1 2

Лек до бездушие... 🇧🇬

Лек до бездушие.
Вторник. Ден като ден. Обичайната закуска в обичайното време. Нужната разходка поради състоянието ми. Кафе навън. После обяд, писане, лека дрямка, вечеря, музика, телевизия и... късно заспиване... Едно и също. Единствената разлика, която усещех бе загуба на тегло. Събуждайки се, ско ...

diesto

Проза » Рассказы

2019-11-13T01:22:01+02:00 846 2 4

Коледна среща 🇧🇬

Патрулката бавно взе завоя в поредната тиха уличка. Задницата леко поднесе и по-младият мъж, седящ до шофьора, недоволно изсумтя. Снегът продължаваше да се сипе на парцали и монотонно засипваше улиците. По тротоарите весело играеха разноцветните светлини на коледните лампички, а лунната светлина се ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

2019-11-13T01:15:17+02:00 2.5K 3 25

Ние поетите 🇧🇬

Поети, поети, поети. На вид свежи, стройни напети или невежи, но пък все драскачи заклети. С коси сиви, прошарени; с прически модни – сини и алени; с рошави гриви или плешиви. Кат за празник издокарани – с рокли, във гащи – всеки пише, всеки дращи скучни поеми безкрайни; цветущи, нежни сонети; стихо ...

Бòрис

Проза » Рассказы, Юмористическая

2019-11-13T01:06:15+02:00 1.6K 4

Ти да видиш 🇧🇬

Добър съвет ми даде един приятел. Щом не можеш да заспиш вечер, пий, вика, 50-100 грама ракия, ще заспиш моментално. И аз пия. И те така всеки ден просто за лек я взимам, щото имам безсъние, не за друго. Па тя ракията една хубава, една такава мека, пивка, за чудо…– майстор е баща ми. Като мед влиза ...

Kors

Проза » Рассказы, Юмористическая

2019-11-13T00:14:19+02:00 976 7

Невидимата Забележителност 🇧🇬

Невидимата забележителност
Какво е станало в миналото не зная, но в един момент установявам, как моите родители нещо са се били поразсеяли и са пропуснали да ме кръстят. Та да е било някъде къде на позазряла възраст - решавам да я върша тая работа. Но фактите са си факти. Един от тях бе, че когато д ...

rygit

Проза » Рассказы

2019-11-11T01:16:01+02:00 886

Танцуващи образи 🇧🇬

Танцуващи образи
Днес беше рожденият му ден и за първи път организираше парти по случая. Ставаше на 18 години и беше поканил само най-близките си приятели. Стана от леглото и се затича към кухнята, привлечен от ароматния мирис, който се задаваше от там. Майка му го посрещна с топла усмивка и поздрав ...

Си_Мапипис

Проза » Рассказы

2019-11-10T23:58:20+02:00 3K 9 56

Танц по ръба - Началото 🇧🇬

Ти си дрога.
В началото бе интересен, недостъпен, таен... опасен, интригуващ, омайващ...
Необикновен, различен от това, което съм срещала до сега.
Прикова вниманието ми.
(а бях едва на 17) ...

NorwenaAldren

Проза » Рассказы

2019-11-10T17:58:18+02:00 1.2K 1 8

Purgatorium, Част трета 🇧🇬

Purgatorium, Част трета
Тълпата заплашваше да го стъпче. Митингът, замислен отначало като протестно шествие на некoлцина недоволни студенти се разрасна до бурен общонароден протест. Гладни и онеправдани излизаха и масово изразяваха своята ярост и недоволство. Протестираха срещу всичко. Срещу отнетат ...

йеромонах

Проза » Рассказы

2019-11-10T07:48:42+02:00 822

Дългият път - 3 част 🇧🇬

Венка чу трополенето на конете, пусна шишето на земята и се втурна навън. Конете препускаха по пътя. Беше закъсняла. Вратата зееше отворена, снегът прехвърчаше навътре, а от Седефа нямаше и следа. А какво ли можеше да стори? Ням писък застина в гърлото и. Гледаше черните фигури как се смаляват много ...

di_t

Проза » Рассказы

2019-11-08T19:34:10+02:00 1.1K 1 14

Дългият път - 2 част 🇧🇬

Венка им донесе чорбата , яхнията, хляба и виното. После се изтегли в кухнята по-далеч от тях. Те ядяха лакомо. Надигаха шишето с вино и се разприказваха. По-младият от тях хвърляше любопитни погледи към двете жени. Седефа виждаше, че леля и е притеснена от тези неканени гости и че се е втренчила в ...

di_t

Проза » Рассказы

2019-11-07T16:39:53+02:00 1K 1 6

Скритата струна... 🇧🇬

Скритата струна на пианото
Ръката му бе толкова топла и нежна, вплела пръсти в моята сега. Как да не благодаря?... На кой не зная и вероятно няма и да разбера... Но бяхме заедно, вгледани в Коледната звезда. Какво вещаеше бъднината на вечерта- топла прегръдка, аромат на канела и джинджифил, или пък ...

kokolinna

Проза » Рассказы

2019-11-06T21:27:15+02:00 1.9K 4 12

Дългият път - 1 част 🇧🇬

Снежинките се стелеха тихо и кротко по земята и превръщаха всичко в бяла пелена. Планината се издигаше високо над селцето, а дърветата се огъваха под дебелия сняг. Времето се проясни и въздухът ставаше чист и свеж. Реката пърпореше надолу по пътя си, все още бърза, луда и не замръзнала. Водите и бях ...

di_t

Проза » Рассказы

2019-11-06T20:58:48+02:00 1.2K 1 6

Как сбъднах детската си мечта 🇧🇬

Като малък обичах да гледам филми и като един малък киноман винаги съм се възхищавал на живота, който живеят хората по филмите. Става въпрос за онези хора, които работят за големи компании в бизнес сгради, облечени са в костюми. През почивните дни се виждат с приятели в някой бар, ходят да спортуват ...

alhimika

Проза » Рассказы

2019-11-06T00:29:30+02:00 822

Вырящивание зязя

Начальница мотально-красильного участка текстильного комбината Раиса Демьяновна Цуркан громадная, очень строгая женщина с одним жутко беловатым глазом; все работницы боятся покраснения его роговой оболочки. Сама она, измученная недоеданием, начинала работать ученицей мотальщицы в старых, ракушечного ...

Бетон

Проза » Рассказы

2019-11-06T00:12:09+02:00 1.5K

Дракон 🇧🇬

Предсказанието се сбъдна. Когато повечето от звездите заспаха на нощното небе, той затвори очите си заедно с тях. Когато бялата звезда отново изгря на хоризонта, той се събуди. Когато отвори очи и зениците му съзряха светлината пътувала милиони години, той разбра, че неговото време на тази земя скор ...

WildSong

Проза » Рассказы

2019-11-05T23:24:29+02:00 1K

Нарът 🇧🇬

Тя седеше на стъпалата на къщата с разкрачени по мъжки крака, които бе покрила с шарената си фуста. В ръцете си държеше голям нар и се бореше да го разтвори. От усилието забрадката беше паднала и освободила двете кестеняви плитки, които слънцето бе позлатило. Беше толкова улисана в желанието си да р ...

slaveja123

Проза » Рассказы

2019-11-05T18:20:16+02:00 1.3K 2 3

Лабиринтът 🇧🇬

Всичко бе мъгла и не знаех дали пред мен има път или е пустош. Известно време седях без да помръдна, докато не задуха вятър, който някакси ми подсказа, че трябва да продължа пътя си. Започнах да крача колебливо. Ами, ако не намеря път? Какво ще правя тогава с живота си? Мислите ми ме погубваха както ...

mariapet

Проза » Рассказы

2019-11-05T09:50:54+02:00 1.6K 1

Неочакван завой 13 част 🇧🇬

Стоим с Хари на летището и чакаме. Бяхме приготвили в колата бинокъл, пистолетите, въжета, тиксо, вода. Като че ще ходим на пикник. В 22 часа трябва да кацне Алфредо Виас с диаманта за три милиона зелени гущери. Взели сме по един телефон с приложението и гледаме къде е спряла точката, показваща кола ...

di_t

Проза » Рассказы

2019-11-05T09:37:06+02:00 1K 2

Секретни работи 🇧🇬

Жени бе...! Пустите му жени... ! Какво ли не ни карат да правим, заради някакво си пикливо месо!
Такава велика мисъл осени кмета Здравчо Ненков, докато разглеждаше еротичното списание, което от няколко седмици криеше под купчината от папки в кабинета си.
В тази пролетна сутрин беше подранил за работ ...

Mazaco

Проза » Рассказы, Юмористическая

2019-11-05T07:57:15+02:00 1.6K 5 15

Книга с рецепти 🇧🇬

2050 година
Бащата на Асен беше от ония луди учени, които не се отказваха и търпеливо провеждаха своите опити в продължение на години. В своята измислена лаборатория, той изобрети машина на времето. Идеята за машина на времето беше стара, много автори - фантасти описваха машината по различни начини. ...

Kors

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2019-11-05T07:47:02+02:00 1.1K 5

Аз съм Рижко (част втора) 🇧🇬

Всеки ден се караме с Ева, по-точно, тя ми се кара, защото напирам да изляза сутрин, когато тя тръгва за работа. Това продължава вече няколко години откакто се възстанових от инцидента с автобуса. Е, тя не ме държи непрекъснато вкъщи - рано сутрин и късно вечер ме извежда на разходка, а през почивни ...

lucil

Проза » Рассказы

2019-11-04T23:04:12+02:00 1.4K 2

Поздрави 🇧🇬

Поздрави от България! Благодаря, викам. Как беше?-срещнах един познат, който вчера се прибра от България. Ходил за три седмици да види майка си. Добре, каза човекът. Не ме поздравяваха навсякъде, иначе всичко е нормално. Хората са постоянно ядосани, критикуват всяка плочка. Е, казвам му, вашият град ...

ИнаКалина

Проза » Рассказы

2019-11-04T19:17:45+02:00 1.3K 1 14

Гласове 🇧🇬

Срещнаха се случайно. На автобусната спирка пред гарата. Тя мъкнеше с усилие огромен сак, той ù предложи помощ.
Гласът му беше плътен, уверен и предаваше сигнали за власт и сигурност едновременно.
Тя усети, че е запленена и омагьосана от тембъра на гласа му. Дори не осъзна с какви точно думи той пре ...

Довереница

Проза » Рассказы

2019-11-04T08:02:47+02:00 3.3K 13 25

Лично дело (2) 🇧🇬

‘Hey, mama, don't stress your mind
We coming home tonight
Hey, mama, we gonna be alright
Dry those eyes’
Телефонът на Алекс иззвъня с познатата песен на Джонас Блу и тя на секундата вдигна, все едно беше на живот и смърт. Подсмихнах се – това беше песничка за жадни за приключения тийнове, а доколкот ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Рассказы

2019-11-04T00:38:42+02:00 1.1K 1

Може би 🇧🇬

И пак бях сама. Поредната разходка с надеждата да си прочистя акъла и най-после да го забравя. Седнах на една скала край реката извън града и се замислих за живота. В този момент се обърнах и забелязах едно момче да се приближава към мен. Ама разбира се. Тази земя е толкова пренаселена, че човек ням ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Рассказы

2019-11-03T22:59:41+02:00 566 1 1

Предложението 🇧🇬

Мартина бе присвила замислено вежди. Усмихна се нервно, докато загасяше цигарата си.
– Много съм красива, нали? – подхвърли тя и се извърна към съпруга си Михаил, който гледаше някакъв мач.
– Да, да, дори леко умопомрачителна, бих казал – отвърна той, без да отделя очи от телевизора.
– Така си и мис ...

Heel

Проза » Рассказы

2019-11-03T20:09:57+02:00 1.1K 1 2

Пъстрата бабина черга 🇧🇬

Станът в голямата одая неуморно и ритмично припяваше своята стара, но весела песен. Трак - так, трак - так, отекваше в тишината на зимната вечер, и под сръчните ръце на баба на основите му се нижеха пъстри и красиви шарки. По средата на стаята сърдито зачервил бузите стоеше старият мангал, който топ ...

StanSlavVas

Проза » Рассказы

2019-11-03T04:51:15+02:00 533 1

Безразличието на обществото ражда убийци 🇧🇬

В блока живееше жена, която пребиваше детето си от сутрин до вечер. Съседите бяха непрекъснато в кавги с нея. Двама човека се оплакаха в полицията, но учудващо за всички нищо не и направиха. Дори инстанциите до които пратиха писма и записи на писъците на детето ,не се позаинтересуваха сериозно. Месе ...

tedi

Проза » Рассказы

2019-11-03T03:03:08+02:00 1.2K 1 2

Задушница 🇧🇬

От петъкът съм запретнала ръкави. Та нали тази е първата задушница след смъртта на моя Спас, цялото село ще гледа как съм се приготвила. И съм сама. Отиде си Спас внезапно и ни дете, ни коте ми остави, За тази пуста ракия се ожени. Казваха ми хората, ала кой да чуе? Харесах го поразника. Пък и хубав ...

slaveja123

Проза » Рассказы

2019-11-02T21:31:51+02:00 1.2K 1 3