Рассказы - Проза

Циганско лято 🇧🇬

ЦИГАНСКО ЛЯТО
Циганското лято е оная неопределена възраст на есента, която настъпва в различни периоди от живота ù. Понякога ще разпусне коси в нейната младост, друг път в зрелостта ù, но никога накрая на дните ù. За тогава то няма подходящи топли дрехи. Нещо повече – в края си циганското лято остав ...

purko59

Проза » Рассказы

2013-10-06T22:34:22+03:00 2K 9

Един добър човек 🇧🇬

ЕДИН ДОБЪР ЧОВЕК
Сами останаха дядо Тошко и баба Ташка. Запиляха се по чужбините децата им, повлякоха и внуците, спомина се котката им, и така. Ама погаждаха се двамката и доколкото пенсиите даваха, се опитваха да си угаждат.
Него ден, като си изядоха попарките, баба Ташка уми купичките и току примъ ...

lordly

Проза » Рассказы

2013-10-06T22:07:26+03:00 2.2K 22

Вятърът 🇧🇬

Разказ ли? Аз не мога да пиша хубаво. Умея да рисувам. Но ще ви разкажа, въпреки че сигурно ще прилича повече на мотивационно писмо отколкото на разказ.
Отдавна беше. Преди години. Бях млада... Много млада... Влюбих се. Не в кой да е, а във Вятъра. Мислите, че се шегувам? Нееее. Влюбих се в него - д ...

iren5

Проза » Рассказы

2013-10-06T20:51:10+03:00 821 8

И по земята прошката ходи 🇧🇬

Магдалена беше само на шестнадесет, но вече беше опитала от повечето неща в живота. И позволени, и не до там позволени, и много от забранените. Излизаше от къщи още съвсем малка, никой не ù определяше къде да ходи и къде не, кога да се прибира, с кого може и с кого не може да се вижда, при кого да н ...

pepsi1975

Проза » Рассказы

2013-10-06T20:46:41+03:00 1.4K 4

Душа на кредит 🇧🇬

Работа, работа и пак работа. И на работата, и вкъщи - все работа. Извадиха ми душата от работа. И така останах без душа! Пък без душа живее ли се!? То вече с душа не се живее, без душа пък хептен. Затова потърсих душа на заем. Но къде ти? Всеки гледа да ти извади душата, ама да ти даде - никой... Ос ...

duffmckagan

Проза » Рассказы

2013-10-06T12:41:12+03:00 795 4

Гъзолиз 🇧🇬

Имало едно време, човек на име Гъзолиз. От малък той лижел г*зове. Лижел г*за на учителката си, на по-големите си съученици, бил любимеца на прародителите си, защото лижел и техните г*зове. Аз не знам дали самото лизане или последвалите облаги са му харесвали, но факт е, че той лижел наляво и надясн ...

Skrejka

Проза » Рассказы

2013-10-06T12:08:21+03:00 2.1K 17

Окъс(н)ели разкази -19. Старата къща. Осма част. 🇧🇬

А те - мокрите и студени пръсти търсят топлина…
Спирам се. Не само а да се огледам, но сякаш ми се ще да почувствам отново това. Хм! Едно - такова - хем тръпки те побиват - хем приятно усещане е…
А кръчмата - ей я там! Коминът на кюмбето, което е разположено почти по средата ù, пуши лулата си… Мирис ...

kalin8

Проза » Рассказы

2013-10-05T20:17:50+03:00 898 3

Плюшеното мече 🇧🇬

Зимата беше близо. Дните ставаха все по-къси, а нощите понякога изглеждаха безкрайни. Слънцето все по-рядко си проправяше път между тъмните облаци в небето. А радостните птичи песни отдавна си бяха отишли. Студът бе сковал земята. И сякаш това променяше хората. По улиците можеше да се видят все начу ...

Boyan

Проза » Рассказы

2013-10-05T19:35:07+03:00 941 6

Мащеха 🇧🇬

Мащеха
Мъжът и жената започнаха живота си щастливо. Обичаха се, имаха собствен дом и близки, с които да споделят радост и мъка. Той ходеше на работа, тя работеше вкъщи - беше добра шивачка и много жени идваха при нея.
Минаха няколко години и нещо започна да не им достига. Не бяха пари, не беше работ ...

Ida-L

Проза » Рассказы

2013-10-04T22:26:57+03:00 1.6K 4

Записки на старата телефонистка Част І Лъжицата 🇧🇬

Седим на една пейка и пием дълги кафета. Толкова дълги, че минават два часа, докато се наприказваме.
- Ееех, хубаво се живееше в БТК-то, наборчееее, де го тоз живот вече!
- Да бе, мамка му, добре, че поне тогава сме си правили веселото. - (това съм аз, правя се на бараба и хулиганка, макар да съм на ...

Katriona

Проза » Рассказы

2013-10-04T22:19:44+03:00 1.6K 11

Червей 🇧🇬

Пит беше гей.
Ето така започват интересните истории!
Пит беше гей от еврейски произход. (А какво ще кажете за това!)
Пит беше гей от еврейски произход, който отказваше да консумира каквато и да било храна, чийто произход бе свързан по някакъв начин с живи същества (А това? Просто чудесно!)
Може би т ...

Tzeck

Проза » Рассказы

2013-10-04T20:41:31+03:00 1.8K 4

Чик чирик 🇧🇬

Приседнаха…
В ъгъла…
Настрани от хората…
Двама…
Побелял, олисял, попрегърбен… ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2013-10-03T22:13:54+03:00 959 3

Заслужил с право името човек 🇧🇬

Седнало на пейка в градската градина едно възниско, гърбаво и грозно човече, една хрисима, безобидна душица, унесено гледаше със сините си, по детски чисти очички минаващите хора и плачеше от болка с наранена гордост. Безразличието, жестокостта и пренебрежението на бездушните хора, постоянните им за ...

georgovabc

Проза » Рассказы

2013-10-03T00:30:45+03:00 994

Привет, колега 🇧🇬

Баща ми беше обхванат от предзимна треска. Зимнината беше целта и смисъла на живота му през последната седмица. Това чушки, домати, праскови, патладжани, краставички, да имаше как целият пазар да изкупи. Той ги домъкваше вкъщи, мяташе ги в кухнята на мама. Оттам тя беше на ход. На вратата имаше окач ...

snevra

Проза » Рассказы

2013-10-03T00:25:49+03:00 1.4K 2

На седмото небе... или пък не!? (2) 🇧🇬

Седях там, на гарата, потропвах нервно с крак. Страхувах се. Свалих очилата си и ги оставих на пейката. Кога най-после щеше да се появи, да го видя и тези мъчения да свършат! Името му! Как беше името му? От страх го бях забравила. Нещо с Т… То… Те… Теодор! Да, точно така, Теодор. Тео. Никога не го б ...

gabitoop

Проза » Рассказы

2013-10-01T23:09:19+03:00 1.2K 3

Колибката 🇧🇬

Вече втора година обитаваше ''Колибката''. Така бай Димо наричаше дървената постройка, в която прекарваше дългите и самотни дни и нощи. Преди да се ''нанесе'' там, той спеше, където намери - по строежи, полу-разрушени сгради, пейки...
Самата ''колибка'' представляваше дървено здание с размерите на м ...

Kalinski

Проза » Рассказы

2013-10-01T22:42:46+03:00 2.3K 7

Кога цъфтят налъмите 🇧🇬

КОГА ЦЪФТЯТ НАЛЪМИТЕ
Може и навънка да е само 5 по Целзий, грейне ли слънце, курдисвам се на пейката пред блока, щото тук сеири стават, зевзеклък може да чуеш, а нерядко и фас в гърба ти попада.
Днес Слънчо от рано наднича в прозорците ми и ме кани, та още в 10 се настаних на стратегическото място. ...

lordly

Проза » Рассказы

2013-10-01T22:19:36+03:00 2.6K 12

Бягство от иконата-лечителка 🇧🇬

Много истории се разказваха за тази чудодейна икона. Разказваха се с тих шепот и забулени в почитание лица. Малкото хора, които я бяха докосвали, говореха за нея с благодарност и възхищение, а болните слушаха с надежда разказите за излекувани от могъщата ù сила. Знаеше се, че принадлежи на един слаб ...

svdonchev

Проза » Рассказы

2013-09-30T22:11:21+03:00 2.1K 14

Пастрок 🇧🇬

Учебната година щеше да започне идната седмица, но училищният персонал – даскали, чистачи, общи работници бяха на крак в подготовката за първия учебен ден. Стаите светеха измазани, чиновете блестяха лакирани, счупените прозорци сменени с нови. Директорът на строителния техникум, другарят Политички, ...

valia1771

Проза » Рассказы

2013-09-30T21:54:24+03:00 1.7K 18

Тъжното око на рибата 🇧🇬

Спореше му на Лъчо в търговията. Сякаш беше роден за нея, а и тя за него. Не му трябваше университет. Още щом завърши средното и я отпочна. От баща му остана една стара и прогнила лодка, която набързо успя да замени с по-голяма, пренебрегвайки много забрани и неписани рибарски закони. Е, та нали все ...

pepsi1975

Проза » Рассказы

2013-09-29T13:38:36+03:00 1.6K 9

Пародии на стихове 🇧🇬

Беше септември и учебната година вече беше започнала. Рано сутринта Елица слезе от колата пред входа на училището и тръгна с бавни крачки към него, нарамила тежката си раница. Да, пак се започваше училището, а с него започваха и домашните, тестовете и досадните осемдесетминутни часове, но, за разлик ...

Dufy12

Проза » Рассказы

2013-09-29T12:19:31+03:00 1.6K

Почти еротичен разказ 🇧🇬

ПОЧТИ ЕРОТИЧЕН РАЗКАЗ
Изиграх си трите спатии, пуснах купа срещу аса на клепащият насреща ми Варимез, върна ми той на десетката, та хванахме и последно десет и взехме играта. Варимезът взе да брои взятките, а аз пак се загледах в стегнатото дупе на новата кафеджийка.
Ей, откак я назначи Бароча, няма ...

lordly

Проза » Рассказы

2013-09-28T20:28:13+03:00 1.3K 20

Ресторант "Карма" 🇧🇬

Няма да лъжа, че заглавието на тази история е оригинално. Не съм го измислил аз - мярнах го някъде в интернет. Аз просто съм човек, честен до болка, и си казвам нещата както са си: моето си е мое, чуждото си е чуждо. Чужди заслуги не си приписвам. Няма значение кой го е измислил. Важното е какво се ...

midway

Проза » Рассказы

2013-09-28T16:57:04+03:00 2.3K

Ваканция 🇧🇬

Просто от тук се усеща мирисът ù - прохладен и вълнуващ. Изглежда и вятърът помага за това - ето как грабна сламената шапка от главата ми! Но... Кой ти гледа сега шапката?! После – на връщане ще си я взема.
Наистина, само една река може да такова влияние върху нослетата на риболовната дружинка, коят ...

kalin8

Проза » Рассказы

2013-09-27T19:58:59+03:00 957 1

Смъртоносното течение 🇧🇬

Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против моето българско потекло, просто не мога да се съглася с някои особености на културата на древния ни народ, които подтикват хората да си създават погрешни представи и обикновено ги отвеждат към извършване на просташки, арогантни, селски (в лошия смисъл на ...

smelo_sarce

Проза » Рассказы

2013-09-27T15:49:15+03:00 851 1 3

Влакът 🇧🇬

Влакът
Трябва да съм бил някъде в основните класове. Прибирах се от село след някоя от ваканциите, вероятно ще да е била пролетната, защото носех със себе си само яке и куфар. За шапка не се сещам.
Не ми беше за първи път да хващам сам вечерния влак за София. Сега ме е страх да разреша същото на мои ...

dinko1963

Проза » Рассказы

2013-09-27T07:55:30+03:00 753 3

Сняг и кръв 🇧🇬

***
Туп-туп...
Снегът блестеше с метален отблясък, сякаш Бог беше взел голямо парче арсен и го стриваше на снежинки. Малките смъртоносни кристалчета се сипеха от небето, задушавайки всичко наоколо с бялото си покривало. Беше тихо. Всъщност последният звук, който чу, бе от куршума, пронизал го в дясн ...

yoninah

Проза » Рассказы

2013-09-27T07:52:05+03:00 663 1

Самота 🇧🇬

Отпи…
И остави чашата…
Празна!
Обърна я…
Да си гледа на кафе… ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2013-09-25T20:26:03+03:00 1.7K 1 16

Плик със спомени 🇧🇬

И на този шести октомври слънцето изгря, както всеки ден. Да, небето бе покрито със сиви облаци, вятърът вещаеше идващ студ. Но животът се бе родил отново и през това утро. С какво беше по-специален този ден ли? Може би с нищо за мен, за теб и за много други хора. За една жена обаче, шести октомври ...

Boyan

Проза » Рассказы

2013-09-25T20:17:16+03:00 1.5K 1 7

Една любов... 🇧🇬

Една любов…
Погледна я с нежен поглед, сякаш виждаше отражението си в нея. Сякаш погледна себе си… с други очи. Погледна и видя душата си в нейната. Усмихна се леко... сякаш знаеше, че това е началото... но началото на какво?! Дали бе открил всичко, което е търсил... или бе на път да загуби всичко,к ...

zlatiti_cheneva

Проза » Рассказы

2013-09-25T19:59:28+03:00 1.2K

Пратеници на Съдбата част 3 🇧🇬

Линк към първа част >>>>
Линк към втора част >>>>>
Една нощ се прибирам от Търново по магистрала Хемус. Наближавам града. На входа на града като на всеки друг град в България има ограничение. Насочвам се към първия светофар и блея. Моята лента свети червено. Таймера отмерва секундите в обратен ред – ...

rygit

Проза » Рассказы

2013-09-25T19:51:45+03:00 1.2K 6

Пратеници на Съдбата част 2 🇧🇬

ЛИНК към първа част >>>>
- Голям фен ти е ! Непрекъснато се опитва да те подражава. И като поза, и като реплики, и като наглост в погледа. Но за съжаление е само една твоя семпла карикатура.
- Вярно?! Никога пък не съм предполагал, че точно той ми е фен. И още по малко пък и че се опитва да ме пунти ...

rygit

Проза » Рассказы

2013-09-24T22:27:13+03:00 1.7K 1

От уханието на шумата ще е 🇧🇬

ОТ УХАНИЕТО НА ШУМАТА ЩЕ ДА Е
Есен е. Паркът те обгръща с ухание на окапали листа, с лека и топла мъгла, и с усмивки от афишите на отминалото лято. Алеите са лъснали от влагата, накапани от жълто, кафяво, червено, уж безразборно, но красиво, както може само есента. Уж крачиш по алеите и уж си там, а ...

lordly

Проза » Рассказы

2013-09-24T20:48:33+03:00 1.9K 15

Писмо от леля Есен 🇧🇬

Мила, Майче,
на леля кукличката и сладуранката ми тя,
ако знаеш само колко много ме зарадва писмото ти, направо ме върна в пролетта на моя живот. Пиши ми, леля, пиши, и вече можеш да се обаждаш по телефона. Вчера най-после дойдоха техниците и ми оправиха кабелите. Мишките изгризали и жичките чак, пр ...

valia1771

Проза » Рассказы

2013-09-24T20:28:42+03:00 1.6K 10

За циганите, за българите и за още някои неща 🇧🇬

Значи това е Данчо, съученикът на Станислав, същият този Станислав, с когото цяла сутрин решавахме пресложните за седмокласната му главица, задачи по математика. Миналото лято Данчо се ожени. Ожениха го родителите му.
- Защо, бе Кольо, защо тази сватба? – съпругът ми умееше да контактува с хората. У ...

snevra

Проза » Рассказы

2013-09-23T18:01:14+03:00 1.4K 8

Пратеници на Съдбата 🇧🇬

ПРАТЕНИЦИ НА СЪДБАТА
Преди няколко години започнах работа в една фирма за продажба на енергийни напитки. Отговарям за цялото черноморие. Както за градовете така и за курортните селища. Седалището ни през зимата е в Сливен. Лятото го караме на разменки. Eдна година сезона съм командирован в Бургас др ...

rygit

Проза » Рассказы

2013-09-22T21:38:46+03:00 1.8K 1 2

Изповед на един графоман 🇧🇬

Всъщност, не успях да прибавя нито ред към този текст и се събудих почти жив. Това продължава вече трети ден, но не от сътворението и не от Ботевите тържества. Просто няма какво да кажа (май никога не съм имал) или часовникът е спрял поради изтекъл срок на годност. Ще трябва да приключа с този текст ...

radi.

Проза » Рассказы

2013-09-22T20:28:26+03:00 854 10

На седмото небе... или пък не?! (1) 🇧🇬

Очите ми рязко се отвориха и се завъртяха из стаята. Моята банална розова стая, с всички плакати, гардероба, компютъра и телевизора ми. Всичко си беше на мястото, лежах в леглото си сред розовите завивки в моята нощница. Надигнах леко главата си и бръкнах под съседната възглавница, таблетът си беше ...

gabitoop

Проза » Рассказы

2013-09-21T17:09:45+03:00 1.2K 3

Свинькята 🇧🇬

СВИНЬКЯТА
От балдър-време не го бях виждал Недин Матю и затуй му са метнах въз врата радостно:
- Де се губиш, бе човек? На село замина, селянин стана! Хич пък да не се завъртиш из квартала, авери да видиш, зевзеклък да чуеш – ей тъй го занареждах, а той един такъв, оклюман ми са вижда.
- Върнах се б ...

lordly

Проза » Рассказы

2013-09-19T18:03:05+03:00 1.9K 19

Мостът 🇧🇬

Често си мисля за него. Пролетта пътувах с колата и защо не спрях да го снимам, сам не разбрах. Навярно е от онези времена, когато Балкана е бил прекосяван само с коне и каруци, не вярвам да е от времето на автомобилите. Малък, каменен, тесен, обрасъл с мъх и папрати. В подстъпите на Балкана. Може и ...

lubara

Проза » Рассказы

2013-09-19T18:00:39+03:00 1.3K 7