Рассказы - Проза

Лили и страната на децата 🇧🇬

Беше красив слънчев ден, макар лятото да отстъпваше бавно мястото си на есента. Аз седях пред прозореца, гледах навън и си мислех за бъдещето, когато вратата на стаята ми се отвори с трясък.
- Защо седиш без работа, Лили? Майка ми се грижи за теб, а ти така ли ù се отплащаш?! Как може да си толкова ...

SweetDaniel

Проза » Рассказы

2012-08-12T00:29:39+03:00 1.2K 1

Просто хрумване, без заглавие 🇧🇬

Тя се унасяше. Звездите осигуриха спокойствието, което ù бе необходимо, имайки предвид горещия изморителния ден. Лятната нощ беше тиха и ясна. Само щурците можеха да нарушат тази хармония. Ала на полузаспалата млада жена те действаха успокояващо и никак не я дразнеха. След секунди тя потъна в дълбок ...

slaveya98

Проза » Рассказы

2012-08-12T00:09:34+03:00 1.1K

Въдицата 🇧🇬

Съзнание и Светлина. Мисъл и Облекчение.
Дишам дълбоко, на пресекулки, с непостоянен хъркащ звук. Лошо ми е... Дължа го на болката в гърдите. В устата ми е гадно. Повръщам...
Олеква. Започвам да се радвам. Дробовете отново се изпълват с кислород. Отново и... отново. От мен се стича вода, а след мен ...

mitval

Проза » Рассказы

2012-08-11T16:58:41+03:00 2.4K 6

Тертер от Диводедково III 🇧🇬

Галеща тишина, упойващ аромат на билки, на смола и на първа любов, вълшебен, покоряващ трепет от съприкосновение с научни открития - какво повече би могъл да желае Тертер, за да се почувства щастлив?! Всичко това сега го имаше на Боровец, но сякаш нещо не му достигаше. Така копнееше за чудото – за в ...

Eia

Проза » Рассказы

2012-08-11T14:10:35+03:00 1.1K 10

Сенки от миналото 🇧🇬

Сенки от миналото
Бай Манук беше единственият часовникар в този малък провинциален град.Той беше много полезен на всички в града. Казваха, че за него няма непоправим часовник, бил той стенен, настолен, джобен или ръчен. Познаваше всички механизми и можеше да отстрани повредата на кой да е часовник з ...

gudman

Проза » Рассказы

2012-08-11T06:13:04+03:00 1.8K 8

Участ 🇧🇬

- Како Мароо, ей, како Маро ма!
Старата жена отвори тежката скърцаща врата на къщата си. Отсреща боса и полугола стоеше Анифе с малката Ата на ръце. Вихрушката вкара облак снежен прах в топлата стая. Беше краят на януари и такава виелица от години не се беше случвала. И студ. Кучешки студ.
- Прибери ...

Нел

Проза » Рассказы

2012-08-10T19:08:24+03:00 1.3K 1

Бяла стая 🇧🇬

Светлина. Всичко около нея светеше в бяло. Стените и таванът на просторния апартамент бяха бели, подът – също. Беше постлан тънък пухкав бял килим. Канапетата бяха от бяла кожа, а останалите мебели от бяло дърво. Масата беше висока, с изящни детайли – бяла. Завесите изглеждаха толкова леки – снежноб ...

Александър7

Проза » Рассказы

2012-08-10T18:07:14+03:00 1.2K 4

Ел ниньо 🇧🇬

Ел ниньо
Тя привлече вниманието ми веднага. Нямаше как да не я забележа сред огромния човешки мравуняк, изсипал се на плажната ивица пред хотел Бургас. Чух гласчето ù – очарователно тънко и звънливо, то се открои и вряза в апатичното ми съзнание, размазано от безобразната какофония на брега. Малко с ...

theironlady

Проза » Рассказы

2012-08-10T12:38:45+03:00 909 5

Наводнението 🇧🇬

Останаха ли….
Остана ми една кравичка, като в оная приказка… “Дий, воле, дий”, всичко помете – и хамбарите, и храницата и кончето се удави, горкото… Пък какво конче беше… Наесен щях да го годявам, нали и то е… животец да види… Какви рожби щеше да издокара… Бог дал, бог взел…
Виках на жената, не ни т ...

марси

Проза » Рассказы

2012-08-09T13:59:23+03:00 1.2K 4

Старата къща I\/ 🇧🇬

С времето започна да се усеща отсъствието на съпругата на собственика. Духът, с който тя насищаше къщата, вече го нямаше. Заедно с жената си беше отишла от кръчмата и предишната атмосфера... С напрежението между тях и скандалите бившите съпрузи бяха отблъснали редовните посетители. Те си намериха др ...

slan4ogled

Проза » Рассказы

2012-08-08T16:49:48+03:00 812 1

Истории с жени 🇧🇬

Има една-единствена висша сила на този свят и за всеки е ясно, че тя се нарича Господ Бог. Това е Творецът, създал света, в който живуркаме и създал го е по свой образ и подобие. Бог е изобретил двата пола не само при хората, а при всички живи същества, за да могат те чрез сексуално общуване да прод ...

mamontovo-dyrvo

Проза » Рассказы

2012-08-08T16:47:44+03:00 4.6K 1

Болка! 🇧🇬

Имаше някога една жизнерадостна дама – много услужлива, много спокойна за пред всички, запомняща се и много добра. Жена, която изслушваше всички, помагаше на всички – не само морално, но и предметно, обичаха я всички. Жена, която ще липсва на всеки, който я познава. Жена, която не се спираше пред ни ...

energi4nata

Проза » Рассказы

2012-08-07T23:09:33+03:00 1.3K 2

Тертер от Диводедково II 🇧🇬

След като бе поживял в Ню Йорк, сега София изглеждаше на Тертер като уютно, малко градче. Чувството, че е предприел дългия път към Родината не по работа, не по задължение, се засили, когато разбра, че мероприятието, на което го бяха поканили колегите му от Софийския университет, се провежда извън ст ...

Eia

Проза » Рассказы

2012-08-07T22:58:27+03:00 919 7

Той 🇧🇬

Той имаше много красиви очи. Големи и проницателни кафяви очи. Да, не беше много висок или красив като актьор, но имаше нещо в него. Нещо, което ме караше да спра да дишам само като го погледна.
Запознахме се, когато бях на четиринайсет години. Бях на почивка в онова малко село, в което той живееше. ...

Nikkyz98

Проза » Рассказы

2012-08-07T17:09:06+03:00 1.2K 1 5

Приказки от бараките 🇧🇬

Ниската закръглена селянка Фанка чакаше търпеливо влака на безлюдната гара поне два пъти в годината. Той пристигаше с шума от спирачките, тя премяташе бархетната торба от едната в другата ръка и се спускаше напряко през коловозите. Бързаше да изкачи стълбите, устремена, тиха, безропотна като добиче, ...

svdonchev

Проза » Рассказы

2012-08-05T23:02:45+03:00 2.7K 10

Пътят 🇧🇬

Изпратиха му съобщението по скайпа. Издъхнала. Няма я. Да я няма, за нея така е най-добре. Като я видя за последно, си спомни колко е страшно да си жив. Като я видя, разбра, че години наред животът ù се е нижел в очакване.
Чакала го е да се появи, догонван от прахоляка на селския път, дето така и не ...

марси

Проза » Рассказы

2012-08-05T21:30:37+03:00 1.2K 10

Понякога е твърде късно 🇧🇬

Понякога е твърде късно
Събуждам се принудително от шума на дрелка, чийто свредел се забива сякаш в мозъка ми, а не в онази проклета стена. Съседите правят ремонт. Искам да крещя, вместо това се протягам към голямото копче на черната кутия, която побира целия ми съзнателен живот. Отивам в банята, за ...

NikitaYan

Проза » Рассказы

2012-08-05T21:22:30+03:00 1.4K

Маня 🇧🇬

Маня пресече улицата припряно, стъпи на тротоара и автобусът пристигна. Беше се замислила и не виждаше никой, не чуваше какво говореха другите пътници. Мислеше си за своите неща. Трябваше да отиде на проба, шиеше си палто, че старото се беше поизтъркало вече. Трябваше да вземе детето от детската гра ...

smile1

Проза » Рассказы

2012-08-05T20:13:03+03:00 908 6

Последната задача 🇧🇬

12- ти август, четвъртък 11ч. 30мин.
- Ти знаеш ли, че нашият непрокопсаник почти цял месец не е ходил на уроци по математика. Напразно съм си давал парите. Това говедо няма да успее да завърши и основно образование, помни ми думата.
Евгени беше свъсил вежди, зачервил бузи и стреляше ли, стреляше с ...

Довереница

Проза » Рассказы

2012-08-05T20:05:01+03:00 1.4K 22

Око на водно конче 🇧🇬

"Когато човек рисува красиви неща, когато използва много цветове, просто това, което му тежи, това, което се е вързало вътре в него, започва полека-лека да се освобождава."/ Екатерина Малчева
Реката лазеше бавно. Надводните части на речните растения пъстрееха. Камъчетата покрай брега напомняха боичк ...

azura_luna

Проза » Рассказы

2012-08-04T19:53:50+03:00 2.5K 43

Старата къща III 🇧🇬

"Отровните стрели", вкарани отвън, започнаха бавно да разяждат този толкова здрав доскоро "организъм". Двойката дори се унизи да слезе до нивото на въпросните „роднини“ и „приятели“, да се срещнат и да говорят с тях; да им поискат обяснения за изречените думи. Те реагираха различно. Някои гледаха на ...

slan4ogled

Проза » Рассказы

2012-08-04T19:46:12+03:00 750

Зимни срещи 🇧🇬

Случилото се през онази сурова зимна нощ съвсем не бе в противоречие с природата. По-късно забравено, се появяваше от време на време в главата на малцината, свързващи го със дни на необичайни ниски температури. И не случайно. Тогава от седмица студът се бе съюзили с мъглата и не позволяваше на бледи ...

mitval

Проза » Рассказы

2012-08-03T11:22:19+03:00 2K 6

Ангел 🇧🇬

“Добрите учители дават на децата си корени и криле. Корени, за да знаят къде е домът им, и криле, за да летят надалеч и да правят онова, на което са били научени”
Дж. Солк
Плачеше ли?!
Ангелите не плачеха. От раменете ù се отрони и бавно полетя към пода поредното перо. Двете кървави клечки на гърба ...

марси

Проза » Рассказы

2012-08-03T10:54:58+03:00 1.2K 4

Ангели и дяволи 🇧🇬

Ангели и дяволи
Нещо трепна в него. Тази малка тръпка премина през цялото му тяло, стигна до дълбините, до последните бръмки на неговата душа и го разтресе. Толкова силно, толкова ясно, че сега той си помисли: „Що за глупак съм бил!” Наведе тъжно глава. На мократа пейка, подгизнала от безкрайния есе ...

LeadFoot

Проза » Рассказы

2012-08-02T23:26:54+03:00 2.6K 10

Ад 🇧🇬

Ад
Саша стисна малкото дървено кръстче в ръката си и пое дълбоко въздух. Сълзи започнаха да се стичат по порозовелите ù бузи, докато се молеше пред иконата. От устните ù се откъсваха малки въздишки и тя шептеше нежно, едва доловимо. Беше сама в голямата църква. Около нея пламъчетата на свещите потре ...

regina95

Проза » Рассказы

2012-08-02T22:09:59+03:00 1.1K

Критикът 🇧🇬

Критик съм по обходно стечение на обстоятелствата. В ранните години на юношеството си, когато формирах своите характер и интереси, по неосъзнат за мен начин си бях втълпил, че трябва да се изразявам чрез музика. Родителите ми нямаха специално отношение към това изкуство и съответно не ме бяха записа ...

VelBG

Проза » Рассказы

2012-08-02T20:22:54+03:00 887 1

Парфюмът 🇧🇬

Какво (о)става, когато голямата ти любов те напусне?
Задавам си този въпрос, откакто си тръгна. Търся отговор във всеки повей на вятъра, във всяко безизразно лице на случаен минувач, в тихата мелодична и ритмична песен на щурците нощем, в припукващия звук от цигара, когато вдишвам от отровната ù сла ...

Golden_Girl

Проза » Рассказы

2012-08-02T20:11:42+03:00 1.1K 1

Самотникът 🇧🇬

Той седеше на едно прекрасно открито пространство и гледаше как Слънцето залязва. Гледаше го и се питаше как бе стигнал до тук, но не ставаше въпрос за това къде се намира, а за положението, в което се намира. Това открито пространство беше една селска ливада, която му напомняше за ранните му безгри ...

rotten

Проза » Рассказы

2012-08-01T19:03:29+03:00 744

Мигът на спомена 🇧🇬

"Кога беше това? Може би тогава, когато птичето ято отлиташе на юг! Или онази жълта есен, когато листата падаха и моята съдба вървеше към своя залез" - така си мислеше Валя, крачейки бавно по шумния булевард. Край нея преминаваха хора, а тя сякаш беше престанала да ги вижда.
Годините се нижеха една ...

mari45

Проза » Рассказы

2012-07-31T15:32:54+03:00 948 2

Общото дете 🇧🇬

Евангелие според Лука 12:49
„Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?”
В седмицата поне веднъж се изправям в цял ръст пред голямото огледало, закачено на стената в тесния коридор на скромното ми жилище. Слабовато лице, чисто бяла брада и въздълга, рядка коса с ...

smelo_sarce

Проза » Рассказы

2012-07-31T12:31:51+03:00 1.1K 1

Тертер от Диводедково I 🇧🇬

Тертер се разбуди в самолета и направи опит да се раздвижи. Краката и гърбът му се бяха схванали. Доколкото можа, без да докосне съседа си по седалка, успя да се поразмърда. След малко се почувства по-добре и дори така се намести, че промени неудобната си поза, като леко се обърна настрани, подпря к ...

Eia

Проза » Рассказы

2012-07-30T11:37:50+03:00 1K 9

Китенска рапсодия 🇧🇬

Китно е в Китен. И лете, и есен, и пролет. Май за това са го кръстили така тоя град. Което си е истина, истина е! Най-китно, ще кажат някои, е през лятото – цветя, зелено, шарени чадъри, пълно с народ, шумно, весело на плажа и след плажа. И е така. Като свърши курортният сезон обаче, нещата се проме ...

mamontovo-dyrvo

Проза » Рассказы

2012-07-30T09:46:54+03:00 1.9K 13

Белези 🇧🇬

В претъпкания автобус се почувства като хваната в капан, приклещена на седалката. Нямаше накъде да избяга, а той се оказа точно над нея, наврял големия си корем в пространството между нея и седаката. Елегантният черен балтон я накара да погледне нагоре към притежателя му и да замре от ужас. Бяла гъс ...

670301

Проза » Рассказы

2012-07-29T15:21:53+03:00 940 1

Не бъди тъжен! 🇧🇬

Соня дълго време беше чакала да се обади на Марти. Реши, че в сряда най-после трябва да го направи, тя обичаше да говори с него дори и по телефона. В дните, когато му звънеше, обикновено се събуждаше по-рано и беше изключително развълнувана. Тя го обичаше. Не, не беше влюбена в него. Не го мислеше з ...

justme1

Проза » Рассказы

2012-07-29T14:44:35+03:00 832 2

Самотни Разказвачи 🇧🇬

Аз не съм сам тук на тази беседа за мириса, поднасян от бриза и стоманената повърхност на морето. Повечето разказвачи са пристигнали преди виделината, заедно с обедната ленивост или в спокойствието на следобеда. Превзели са аудиторията си с неумела, но непринудена епизодичност. Разказите им започват ...

kpadi

Проза » Рассказы

2012-07-27T22:21:31+03:00 1.1K 1

Градината 🇧🇬

ГРАДИНАТА
В София има големи паркове, които въпреки хищническото настъпление на строителните предприемачи, са все още хубави и поддържат жива връзката между града и природата. В сърцето ми обаче завинаги ще остане една малка градина в централните градски части, в която отраснах, в която усетих първи ...

Славов

Проза » Рассказы

2012-07-27T18:46:45+03:00 1.4K

Мария 🇧🇬

Да чуеш Бах от малките ръчички на 10-годишно момиченце, е като да се возиш на Виенско колело - виждаш колко дребнички са хората долу и колко високо можеш да бъдеш самият ти.
От въление.
От радост.
От възхищение.
Музика, наситена с толкова много драматизъм, величество и мощ да звучи от късичките пръс ...

fammie

Проза » Рассказы

2012-07-27T08:41:31+03:00 789 2

Толкова самотен 🇧🇬

Беше си такъв откакто го помня. От край време около него кръжаха най-красивите и популярни момичета и от училище, и от квартала. Външността му не беше нищо особено, даже беше грозноват с възголемия си нос и хилавата си фигура, ама имаше страхотен чар и фантастично чувство за хумор. А момичетата труд ...

hristam

Проза » Рассказы

2012-07-26T23:52:23+03:00 1K 3

Смелост 🇧🇬

Тя се отпусна в ръцете му. Обичаше тези длани, които макар и груби, докосваха бялата ù кожа с лек загар от слънце. Те я караха да потръпва, да стене, да се моли неистово за още. Те я докосваха, галеха, възбуждаха. Те я прераждаха.
- Обичам те, София! – Прошепна той.
- И аз те обичам, Джеръми! – Пога ...

byboJle4e`f

Проза » Рассказы

2012-07-25T16:53:06+03:00 967 4

Мечти 🇧🇬

Пролетта, най-прекрасният сезон! Сивo-кафяватa скучна земя се покрива малко по малко със свежа зелена тревичка. Тъмните клони се покриват с най-разнообразни цветове. Бяло, сякаш посред пролетта, само върху това дръвче е навалял най-прелестният сняг, розово или червено, сякаш Купидон си е присвоил то ...

stefito96

Проза » Рассказы

2012-07-25T16:45:21+03:00 2.4K