Рассказы - Проза

Заблеяло ми й агънце 🇧🇬

ЗАБЛЕЯЛО МИ Й АГЪНЦЕ
Чувал съм, чел съм, че най-здравословният детски сън бил преди полунощ, затова децата трябвало до си лягат рано, тогава тялото си почивало най-пълноценно, мозъчето му се обогатявало с най-много нови клетки и какво ли не още ставало. Светилà са го казали, бели глави са го писали, ...

purko59

Проза » Рассказы

2012-07-09T17:33:40+03:00 1.3K 11

Момиче от захар 🇧🇬

Тахир надникна през открехнатия прозорец на сладкарницата. По ледените блокове в реката се чернееха диви патета. Няколко хлапета тътреха найлончета по снежните височини по брега. Смееха се. На сладкаря му се струваха като дребни снежни човечета с накривени плетени каскетчета. Зимата се усмихваше.
Ед ...

azura_luna

Проза » Рассказы

2012-07-08T15:23:03+03:00 2.2K 1 27

Вълчан в своя свят 🇧🇬

Вълчан в своя свят
Улицата е „тера когнита” – менажерия от улични котки и псета, автомобилно трасе, артерия, арена за случайно „ъпдейтване” на отчуждаващи се хора, привлекателна за тийнейджърите и пенсионерките. Особено за последните. Аз съм им обявила война. Те не знаят, но се превръщат в агресори, ...

theironlady

Проза » Рассказы

2012-07-08T10:01:07+03:00 712

One woman, one bullet, one death... 🇧🇬

Някъде във времето на запад...
1.
Прерията гореше от разпалените лъчи на слънцето, което не спираше да ги излива яростно срещу равнината. Земята покорно търпеше, само дето от време на време простенваше от болката, която я жулеше безмилостно цял ден.
По изгорялата ѝ снага се движеха кон и ездач. За т ...

ГФСтоилов

Проза » Рассказы

2012-07-08T09:54:19+03:00 987 1 1

Вечен живот 🇧🇬

Вечен живот
Дарен съм с вечен живот.
За мен няма понятие време. Но на езика на простосмъртните бих казал, че съм по тея земи от “доста време”.
Скоро приключих с обиколката на земята. Бил съм на всяко кътче вече. Във всяка страна, във всяко кварталче, на всеки плаж и на всяка планина. Навсякъде ми ли ...

drillerswife

Проза » Рассказы

2012-07-08T09:52:34+03:00 812

Сол и пудра захар 🇧🇬

Клоните на младата дюля докосваха лозата, натежала с плодове. Кехлибарният цвят на гроздето блестеше под горещото августовско слънце. Жегата загряваше дебелата ламаринена шапка на лятната кухня. Ясемин, седнала на малкото си столче, рисуваше най-близката чепка грозде. Вентилаторът бръмчеше зад нея и ...

nigyar

Проза » Рассказы

2012-07-07T10:12:53+03:00 2.3K 1 17

Отмъщението 🇧🇬

Деана гледаше разсеяно през прозореца. Валеше ситен дъжд. Очите ù дълго наблюдаваха картината навън, а лекото ромолене на дъжда я приспиваше. По едно време се сепна, върна се в реалността и впери поглед в монитора на компютъра. Пишеше статия за някакъв неин съгражданин, носител на приз за Най-добро ...

Mystikal

Проза » Рассказы

2012-07-05T22:31:08+03:00 1.1K 1

Стрелки 🇧🇬

Втората седмица на февруари бе към края си. Къщите се губexa в белия пейзаж на зимата, пушекът от комините танцуваше с вятъра, разнасяйки миризмата на въглища, топлеща ранобудните стопани на малкото селце. Дърветата, пременени с меките одежди на зимата, изглеждаха като великани от захарен памук.
Ясе ...

nigyar

Проза » Рассказы

2012-07-05T21:12:45+03:00 1.6K 11

Флирт с чужденка 🇧🇬

- Ела да помагаш! - каза бодро и уверено - Хубаво момиче и послушно... ама нещо не ни знае езика!!
Той се изправи непохватно, сякаш посрещаше неочакван гост, аз спрях до пейката и неволно загледах момичето. Стоеше кротко, с безизразно лице, със заоблени рамене и къси длани, прилежно скръстени върху ...

svdonchev

Проза » Рассказы

2012-07-04T14:10:21+03:00 1.5K 5

За някои неща просто не ми се говори 🇧🇬

Приятелите ми казват, че съм стар ерген по рождение, и мисля, че са прави.
Винаги съм имал малко по-предпазливо отношение към връзките си с противоположния пол, сякаш инстинктивно съм усещал склонността на представителките му да навлизат твърде шумно и недискретно в личното ми пространство. По тази ...

hristam

Проза » Рассказы

2012-07-04T13:41:21+03:00 1.2K 6

Да режеш клона, върху който седиш 🇧🇬

Да режеш клона, върху който седиш
Имало едно самотно старо дърво. Стволът му бил необичайно корав и широк, по-широк от всяко дърво на Земята. То се издигало като приказен великан високо нагоре и стигало толкова високо, че короната му се губела сред пухкавите бели облаци. Някъде близо до върха на зел ...

iboyadjiev

Проза » Рассказы

2012-07-03T20:03:04+03:00 2.3K

Pека 🇧🇬

- Готова съм, дядо!
Ясемин бе облякла синята ученическа манта, а косата ù бе вързана с копринена руска кордела. Небесносиньото придаваше весело изражение на детското лице. Днес бе първият ù учебен ден! Hарамила кафява ученическа кожена чанта, в ръцете си държеше букета от хризантеми, набран от гради ...

nigyar

Проза » Рассказы

2012-07-03T13:20:59+03:00 1.3K 11

Промяната 🇧🇬

Опитах да се изправя. Не можех. Втори опит и отново същият резултат. Бях забравил да ходя, не знаех дали ако се изправя, няма да падна веднага. Бях забравил да се движа напред, поради постоянните упреци, поради честото напомняне, че съм никой. Бях забравил да ходя заради хората, които постоянно ми п ...

lubokrisi

Проза » Рассказы

2012-07-03T13:04:34+03:00 833 5

Новогодишни макарони 🇧🇬

В самия край на лето господне 2011-то после Христа, така се случи, че моята скромна особа попадна на поредния закъсал обект, спечелен за изграждане почти без пари на международен търг, от поредната велико-българско-мъченическа инженерингова фирма за построяване в република Ирак на, ъ-ъ-ъ-ъ...
- Ха н ...

kasius

Проза » Рассказы

2012-07-03T12:55:32+03:00 1.2K 4

Наградата 🇧🇬

НАГРАДАТА
Лежа на пясъка и за пореден път се обръщам към слънцето. Въртя се като гергьовско агне на шиш. Отвсякъде да бъда изпечен. На крачка от мен едрогърда рускиня от час е сваляна от гларус с капитанска шапка. Искал да бъде негова, да остане в България заедно с детето. Щял да го обича като свое. ...

korsar

Проза » Рассказы

2012-07-02T15:35:26+03:00 859

Окъс(н)ели разкази - 14. Съдбица… 🇧🇬

„… Ще се измъкна тихичко…” - През прозявката си мисли -„Всички спят още. Само да не се събуди малката, че тя спи най-леко…”
Напипа торбата с такъмите на терасата в тъмното, но не щеш ли, една метална кутийка- тази - за белите червеи, издрънча предателски на мозаечните плочки...
– Мамка му… Отидох!!! ...

kalin8

Проза » Рассказы

2012-07-02T15:18:47+03:00 959 2

Природата в нас 🇧🇬

Напоследък се замислях за природата.
Обожавам я и ако можех да живея там, в малка сгушена къщурка сред гората,
сигурно щях да съм много по-щастлива. Там сякаш се чува едно туптящо сърце,
сърцето на земята. Най-смислените моменти, като да си сгушен в нечии прегръдки,
отпуснал глава на гърдите, чувайк ...

Dejawu

Проза » Рассказы

2012-07-01T16:37:38+03:00 1K

Фрагмент с онази, лудата 🇧🇬

Старият писател не успя да довърши разказа, защото нещо в текста се губеше. Напоследък все повече се появяваха бели петна в паметта му и се чудеше кое как и къде се е случило. Обикновено лете преместваше писалището на терасата, за да посреща изгревите, защото вечер не можеше да спи и предпочиташе бе ...

radi.

Проза » Рассказы

2012-06-30T22:36:16+03:00 961 7

Аз и Мел Гибсън 🇧🇬

Аз и Мел Гъбсън
Казваше се Орлин. Беше от българските турчета в училището, преди години където преподавах по немски език. Никога не е бил силен ученик, напротив, даже остана последната година да повтаря единайсти клас. Крайно мълчалив и срамежлив, той нямаше никакви приятели. Сега сигурно вече се пи ...

Ellan

Проза » Рассказы

2012-06-30T22:19:34+03:00 1.4K 8

Птицата 🇧🇬

Излезе на улицата в обичайното прекрасно настроение въпреки продължилите горещини, които не понасяше. Запътен към работата си, започна по навик да си тананика своята любима песен:
„Иска ми се да живея, да се смея и да пея, че животът е много мил...”
Познаваше всеки метър от улиците, по които минаваш ...

ВТ

Проза » Рассказы

2012-06-29T23:37:16+03:00 1.1K 2

Талант 🇧🇬

Талант
- Дядо, според теб аз талантлива ли съм?
Ясемин с четка в ръка боядисваше дървена кутия за инструменти. Работилницата на дядо Юзеир както винаги бе изпълнена с миризмата на метли, омайващa детето. Песента, която идваше от стария Веф, караше човек да потъне и в без това малкото ниско подземно ...

nigyar

Проза » Рассказы

2012-06-29T11:20:00+03:00 1.3K 15

За слънцето и цветето 🇧🇬

Бях като разцъфнала майска роза. Съживена от приятен летен дъжд и разхубавена от нежните лъчи на едно слънце. Обръщах се към неговите лъчи, нужни ми бяха, даваха сили за живот, даваха надежда и любов. Слънцето ме караше да съм щастлива и щом то залязваше в пейзаж красив, аз оставах със надеждата за ...

Dejawu

Проза » Рассказы

2012-06-29T10:05:45+03:00 876

Авторът винаги има право(17)(последна част) 🇧🇬

Авторът винаги има право
(17)
Моите уроци
Мила Мария,
Седя си сега на платнения стол на тераската, чукам по клавишите на лаптопа, които парят под пръстите ми (в Мадрид е 40 градуса на сянка), а в главата ми като слънчасали мухи бръмчат думите на майка ми:„ Голяма работа е да имаш с кого да се скараш ...

bojilova1

Проза » Рассказы

2012-06-28T21:48:29+03:00 1.2K 15

Гледна точка 🇧🇬

Този път ще го напусна – категорично съм решила.
Не казвам, че е лош човек – дори напротив, внимателен и щедър, обсипва ме с подаръци. То и за това не успях да го напусна миналия път, когато бях решила – изненада ме с палто от сребърна лисица, истински шедьовър. Така се зарадвах, че съвсем изключих ...

hristam

Проза » Рассказы

2012-06-28T17:23:50+03:00 1K 7

Кражбата - част 4 🇧🇬

Светлина...
Твърде много светлина и то навсякъде. Слънцето, току-що изгряло, засипваше нещастния махмурлия с отразени в прозорците лъчи, които безпощадно се промъкваха през присвитите му клепачи. Светлината проникваше зад очните дъна и прогаряше и малкото запомнени детайли, свързани с кражбата, коят ...

Рима

Проза » Рассказы

2012-06-28T15:52:41+03:00 1.1K 1

Художникът 🇧🇬

Дните започнаха да се нижат бавно след първата ни среща. Исках да го видя. Мислех непрестанно за него, но нямаше как да го намеря. Той беше просто мъжът, който ме дръпна за ръката, когато се опитвах да пресека по невнимание на червено. Все още в главата ми звучи плътният му, но притеснен глас. След ...

Mist

Проза » Рассказы

2012-06-28T13:12:19+03:00 1.2K

Обич в черупка от орех 🇧🇬

- Лимонов одеколон? - попита стюардесата, подавайки шишенцето към Ясемин.
- Не, благодаря!- каза жената и се обърна към прозореца в автобуса.
Миризмата на лимоновия одеколон винаги я натъжаваше, може би защото дълбоко в подсъзнанието ù бяха останали спомени от детството, когато заедно с баба си ходе ...

nigyar

Проза » Рассказы

2012-06-27T10:50:42+03:00 1.4K 13

Когато любовта убива 🇧🇬

КОГАТО ЛЮБОВТА УБИВА
Тя беше силна, борбена и непримирима жена. Всичко в живота си беше постигнала сама. С много труд, с още повече лишения, но с вярата, че ще успее. Беше от онези жени, на които като им кажеш, че не могат с нещо да се справят, и им поникваха криле. Хората изпитваха страхопочитание ...

ranena

Проза » Рассказы

2012-06-27T10:15:45+03:00 1.9K 3

Един разказ за Очите 🇧🇬

Беше късно вечер.
По улиците на този град се усещаше есента. Листата затрупваха тротоарите, а блещукащите светлинки на София бяха неуморни. Разхождаха се хора с безгрижно изражение и цигари в уста, щастливи по свой начин. Атмосферата задушаваше останалите, които не бяха там, а някъде извън... живота ...

thedoors

Проза » Рассказы

2012-06-26T11:32:02+03:00 889

Костилки 🇧🇬

- Колко ли вида ястия са наготвили? - Кaдрие бе навела глава към ухото на Фатима и за всеки случай бе сложила набръчканата си длан пред устата, за да не я чуят другите жени, наобиколили голямата софра.
- Ами ще видим, щом цялата махала бе тука да шета, сигурно ще има 20 вида манджи. - рече Фатимa, г ...

nigyar

Проза » Рассказы

2012-06-26T11:27:11+03:00 1.6K 9

Днес 🇧🇬

Лято е. В един мръсен град на име София трима цигани ровят из разделно събраните боклуци. Каруца с дръглив кон чака наблизо. Черно беемве профучава покрай тях и отвява шапката на единия. Часът е 2:30 следобед. Всички са потни и всички търсят уюта на сянката и прохладата. Единият от циганите започва ...

moody

Проза » Рассказы

2012-06-26T09:46:42+03:00 1.1K

Окъс(н)ели разкази - 13. Жива вода. 🇧🇬

Рисунката с молив е на Маестро Ненрик Мозес...
Б.
Всеки ден…
Всеки ден минавам по един и същи път - и сутрин, а и вечер. Покрай новите празни кооперации, чиято модерна мазилка тук-там вече започва да се рони и чиито побелели от прах стъкла на наречените за магазини, аптеки и офиси помещения отразява ...

kalin8

Проза » Рассказы

2012-06-25T14:50:43+03:00 909 2

Безразсъдно 🇧🇬

Съгласен съм, че да имаш близък приятел е нещо чудесно. Още повече, когато се знаете от деца и можете да споделяте всичко. Макар да има ситуации, които разклащат тази увереност в мен.
Телефонът трябва да е звънял като на пожар, за да ме изтръгне от дълбоката бездна на съня. Още преди да съм се събуд ...

hristam

Проза » Рассказы

2012-06-25T14:28:07+03:00 998 1

Няколко хиляди кутии цигари по-късно 🇧🇬

Няколко хиляди кутии цигари по-късно
Познавах един младеж, когото доста хора смятаха за умопобъркан. Казваше се Хенри. Беше посещавал повече университети, отколкото самият той можеше да си спомни, но въпреки дебелата папка с дипломи, която разнасяше наляво-надясно, не можеше да си намери свястна раб ...

moody

Проза » Рассказы

2012-06-25T14:16:40+03:00 969 1

Цвете сред сивотата 🇧🇬

Снощи се забавляваха... Нощен клуб, коктейли, горещи тела... Грехът лети във въздуха и се вселява в душите... Страстта гори, пламъкът тлее, тлее, а накрая избухва... И тогава умът блокира, етичните и морални мисли се изпаряват като чаша разлят алкохол. В очите блести желание, контролът над тялото е ...

simona-varbanova

Проза » Рассказы

2012-06-25T13:56:03+03:00 901

Една тъжна история - 2 🇧🇬

Радост и тъга
Стоях с държах телефона безмълвно. "Това е кошмар. Не е истина. Не можеше да е истина." Това се въртеше в главата ми в този момент. Не исках да вярвам на това, което чух. Милото момче взе телефона и говори с полицая. През това време аз не знаех къде съм и какво се случваше. Това беше е ...

anjelik

Проза » Рассказы

2012-06-25T13:41:40+03:00 2.2K 1

Петък вечер 🇧🇬

Дървеният варел, отпуснал се изморено в желязната прегръдка на обръчите, стоеше в ъгъла на гаража. Стените, облепени с изрезки от лъскави списания, тук-там зееха празни, чакащи следващия месечен брой на Паралели. Тежката порта бе здраво затисната с дебело парче стоманен прът, въпреки че вратата на г ...

nigyar

Проза » Рассказы

2012-06-25T13:22:23+03:00 1.5K 6

Шантавите 1 🇧🇬

– А сега какво ще правим, драга ми Невенке?
– Ами… можем да пийнем по бира, драги ми Томиславе – промърмори Невена и се захвана да върже на опашка дългата си меденоруса коса.
– Държа да те информирам, че съм с кола, което означава, че не мога да пия.
– Ти на тази гробница кола ли викаш. Не ставай см ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

2012-06-22T21:17:19+03:00 964 2

Авторът винаги има право(16) Звездите над нас са такива 🇧🇬

Авторът винаги има право
(16)
Звездите над нас са такива
Мила Мария,
Стихчето за звездите е посветено на един мъж, в чийто дом в Мадрид ходех да чистя и гладя веднъж седмично за няколко часа. Надрасках редовете, свита на пейката край една детска площадка. В мига, в който свърших, зяпнах като риба на ...

bojilova1

Проза » Рассказы

2012-06-22T19:26:47+03:00 1.3K 14

Камъкът 🇧🇬

Земята ме роди камък - твърд и студен (мислех си). Когато вятърът и времето започнаха да ме оформят, разбрах, че нищо не е достатъчно твърдо или тежко, за да им устои. Когато слънцето достигна най-високата точка в небето, осъзнах, че нищо не е прекалено студено да устои на лъчите му. "Кой съм аз тог ...

WierdTheory

Проза » Рассказы

2012-06-22T12:36:20+03:00 1.3K 2