Защо ми е добре да съм все по-отпуснат.
Невярващ в нищо - просто безконечен.
Безличното в такива мигове коси разпуска.
Прегръщам го на примка от мечти обесен.
Пропуснатата глътка въздух наблюдавам, ...

Раздялата с близките хора,
скръбта и тъгата събира,
плачът им оглася простора,
когато пред портите спира.
Светът се на части разпада, ...

При самотната ни къща
уморена се завръщам.
Уморена от какво ли? -
От натрупани неволи,
от години светли, тъмни - ...

Жената е магия и следа. Да бъде тишина, не ѝ се нрави.
Мечтите ѝ сияят в резеда. Очите ѝ с искрите си се славят.
Велика е, защото ще роди деца от безопасната утроба.
Жената без тегоба ще плати цената на обществената злоба.
Накърмила честѝтия юнак, заголила гърдата си през юли, ...

Чуваш ли ме в този леден мраз,
толкова премеждия пребродих?
Знам, че ми е нужна твойта власт,
твойта светлина, за да ме води.
Аз съм скитник, трудно оцелял – ...

Остават още десет километра.
*
Познатото до болка, ми е чуждо -
пустеещата улична беседка
и моста вляво, и разлаяните кучета. ...

Ленив септемврийски следобед е.Приютили сме се върху пейка в чакалнята на централна Софийска гара.Аз и вярната ми дружка Мита сме изпружили напред подути от уличния маратон копитца. Напъваме се да им дадем шанс за нови рекорди,макар че се чувствуваме изцедени до сухо като цитруси за фреш.Подобно на ...

Наталия най-много се вълнуваше от разказите за трийсетте години: госпожи, госпожици и господа, красиви рокли, подредени прически, шапки, воалетки, чадърчета, пътуване с файтони и автомобили, галантни кавалери... А сега - другарки и другари в евтини сиви облекла, нали всички са трудещи се. Любопитни ...

Въведение
Има ли начало, което да е люлката на всички начала? Първоизточникът! Нещото, от което е възникнало всичко. Всичко познато и все още не открито – цялото битие. Искрата на големия взрив, та и преди нея, чак до вече неясните гаснещи сенки водещи до абсолютното Нищо! Там, където дори самото вр ...

В ума ми скромен винаги звучи
гласът ти мелодично и омайно.
Проникват трелите ти всеотдайно
като звънтящи слънчеви лъчи.
Гласът ти мелодично и омайно ...

Погледнато през призмата на математиката,
(не я обичах, ако трябва да съм честна),
животът следва логика последователна -
уж мерим точно, а крива винаги е сметката.
Не спираме и уж напред вървим, ...

Стиховете пишех си в тетрадка.
Пишех и сама си ги четях.
Пред приятелка една споделях, плаха:
“Виж, отново вдъхнови ме тоз инат.“
А вдъхновение не липсваше, признавам. ...

/или как извадиха първия зъб на една лекарка, история отпреди повече от двадесет години/
Да, не се чуди, много добре си го спомням, то си беше първият случай, когато оставах без нещо, което майката – природа ми беше дала, за да съм завършен и цялостен физически човек. Всъщност, историята не е моя, а ...

БЪЛГАРИЯ НА ТРИ МОРЕТА
... с ятаган ръждив Луната облаците с бяс сече,
чорлава – мъглата мята кат мухлясало кече,
плажът мокър гръб изгърби, фарът яко се смълча,
и вълните – зли свекърви! – стелнаха пред мен бохча, ...

Градинските чадъри не хвърлят сенки... явно
ужасно много мина, за мен е пресна рана,
най-трудно е да чакаш сърцето си отляво,
изпием ли си чая, аз – свивам, ти – направо.
Очите ти търкалят в небето портокали, ...

Не е проблем
дали в Шенген ще влезем,
а как от нашенския си ген да излезем.

СНЕЖНА ПРИКАЗКА
Сузи се протяга. Спи с едно оченце.
С две не се полага. Мърда тя с ушенце
и глава надига всичко да проучи.
Майка е! Не стига само да мяучи. ...

Самотна, премръзнала
и така непотребна,
като кучка отвързана
хапя безтебна.
Зъбя се, лая от страх, ...

- Хомо, робот
значи хомот;
не ти е ясно,
че си натясно!
Не друса дроги, ...

Едва ли всички пътеки са отъпкани, едва ли всички пътеки са опаковани с житейска наслада, едва ли всички пътеки са равни. Но пътеките, по които тичаме, спускаме се или се изкачваме са смисленото очарование на преживяването живот.
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека… (Пеньо Пенев)
Пъ ...

ЖИВЕЕ В МЕН ЕДНО ДОБРО ЧОВЕЧЕ
Живее в мен едно добро човече и нищо съвестта му не гризе,
и биричка си сръбва всяка вечер – и много често пие без мезе,
прощава с кеф отминалите болки, посреща неизбежните беди,
върти безкрайни римни обиколки и стихчета по цяла нощ реди, ...

Зората не е моята зора,
пристигна късно, много е мъглива.
Особена, но аз ще замълча,
достатъчно е, че съм здрава, жива.
Ще пусна щедро лудите край мен ...

Изкуственият разум си почиваше работейки. Просто в речниковите резерви, че и в базата данни, липсваше понятие почивка.
Е, беше му ясно какво е – все пак Изкуственият разум беше най-високо изкачилото се по природната стълбища нещо. Поне десетина стъпала – засега празни – го деляха от Ръководителити и ...

О, те непременно са истински -
аз помня добре до едно имената им.
Не ги ли откривам сред мислите,
то, значи, са някъде там, сред делата ми.
Обратно се хвърлям подире им, ...

Светлината разля се –
бяла и чиста...
и ме дръпна внезапно
от тъмни недра,
като песен гальовна, ...

Стая като стая. Четири стени, два прозореца и една врата. В това помещение прекарваше свободното си време Евгени. Той често подреждаше, но малко след това в стаята цареше безпорядък. А мъжът бе на възраст, в която трябваше да реди бъдещето си. Беше в силата си. Често чуваше упреци от близки хора:
- ...

Взе ножа и тръгна в нощта. Уличното осветление не работеше. Навярно имаше някаква повреда. Това беше добре за него. Асен пое към горния край на селото. Там къщите бяха раздалечени една от друга и той се надяваше да открадне по-лесно. Изпитваше страх, но децата бяха малки и вкъщи нямаше нищо за ядене ...

/кръговратна огледална танка с две заглавия/
Милиарди сме.
Гордост – на ос под наклон,
върти Земята.
Мравки пълзят. Хлъзгав склон. ...

Всички нещастници си приличат, всеки щастливец е нещастен по своему.
Балансът не е в уравновесяването на теглото, а в безтегловността. Крилата са неподвластни на земното притегляне.
Физиката - наука за физичните закони или човешката физика? Моята физика е моята крепост.
Любовта е относително понятие ...

ЛУДИЯТ ПОЕТ НА ВАРНА
Живее в съблекалните на плажа.
И спи върху един прогнил дюшек.
Аз може нявга да ви го покажа –
тя – Варна, си го знае, луд човек. ...