Луната изгрява червена и кръгла защото си има физични закони.
Чакалите вият като бесни хиени, защото така ги е учила майка им.
Навън си е просто едно студено пълнолуние, поредното.
И не знам защо и на мен ми идва да вия.
Погледнеш нагоре и всичко е черно, ...

Oт години не съм чувствал нещо подобно.
От години не съм бил буден.
Но защо сега трябваше да се събудя.
Защо точно когато нещата станаха трудни
аз трябваше да отворя очи. ...

Пеят листата над водната шир:
– Не на войната, мечтаем за мир.
Истински мир – вселюбящ и дълбок,
нека ни чуе молитвата, Бог.
Златни сега сме, преди – резеда, ...

Анжела подтичваше по най-стръмния баир в селото. Внимаваше да не залепи вкусната филийка с масло и шарена сол върху новата си бяло-розова рокля на пеперуди, но и не изпускаше от поглед пърхащата пред нея реална пеперудка. Макар да си мислеше, че е вече голяма, на цели девет години, любовта ѝ към шар ...

Сто продънени куфара вехти и скъсани влача
всеки залък изсъхнал с бездомните псета делим,
а животът ми – ребус, почти нерешима задача,
и е рабош душата ми. Болката с нож невидим
всеки стих със замах първо в нея дълбоко изрязва, ...

Семейството на Мария и това лято решиха, да отидат на ранчото, което се намираше на няколко километра извън града, в близост да млада борова горичка. Пристигнаха след обед. Разтовариха малко багаж. Обикновено носеха храна и дрехи за няколко дни. Запалиха камината и в стаята се разнесе аромат на боро ...

А ангелите още са до нас,
дори когато всичко помътнява
и е мухлясал истинският квас,
сърцата ни обида изтощава;
когато изкушени от върха, ...

В небето се долавя плясък на крила,
девойката глас чу за прокоба.
В чист блясък ангел долетя,
син Божий знай ти ще родиш,
дете от непорочната утроба. ...

"Обичам да гледам планината през твоя прозорец"
из естрадна песен
Две кафета на масата. Димят цигари...
Скици с въглен, разпилени по пода.
В утрото звучат музика ...

Открих те преди време
в това всекидневно лице.
Но продължавам да търся
пак теб и всеки дефект,
който така ми приляга, ...

Не всичко се прощава в този свят
Дори на Ония не ни прощават
и запокитени във личния си ад
звезди копнеем, а във мрак оставаме
И всяка капка дъжд душа задавя ...

В съня ми влизаш, мила моя
и вените ми осветяваш.
А те - мостОве над прибоя,
по тях пристигаш - заминаваш.
В мечтите идваш късно вечер, ...

... когато и последното листо се смъкне от печалните дървета,
и циркът, сгънал гнило шапито, отпраши зад деветите дерета,
и публиката сяда у дома пред тъпия – до ужас! – телевизор,
нагъва лук и реже саздърма, разцъква в Twoo или се кефи в Blizoo,
мелтемите морето чорлят с яд, и то реве – Чудовището ...

Първи и Втори
- Ти ще стоиш тук, а ти - … влизаме на три!
Едно ..... Две ….. Три ! …
Първи отвори вратата и заедно с Втория влязоха … Нищо … Огромна стая заемаща цялото пространство на къщата … Празно и мрачно … Само в средата имаше нещо като маса и няколко стола, на които седяха баща, майка и дете, ...

Настана време да призная
живях си, като птица цял живот,
да, като птица пак повтарям,
че тази дума няма мъжки род.
Живях си не във ято, а предимно сам, ...

– Как си? Пак ли си тъжен
и сърцето ти пак ли боли?
Искам ти да си слънчев и нежен
и за болката ти забрави!
– Мила моя, далече съм, знаеш… ...

/серия Съдбата на съдбата"/
Ето – тук беше…
Фатален кръстопът.
И фатален ден…
Не можеше да го забрави току-така. Връщаше се от лекции… Абе, то едни лекции… Скришом четеше интересно криминале, изолирайки се някак си от бумкащия дрезгав глас на професора. Нямаше как – оня притежаваше феноменално упори ...

С млади дами бях насред кафето
и се кефих, може би, загдето
младостта припомних си завчаска
и сърцето бързо ми затряска.
Хайде, мила, пак да се сбереме, ...

- Ако знаеш само колко те обичам! Цветовете на тези есенни листа не стигат да опиша колко са силни чувствата ми.
- И друг път си казвал, че ме обичаш. Но с много по-малко думи.
Мария и Милен се разхождаха по тротоара на главната улица. Той я бе прегърнал през рамото и не виждаше нищо друго освен пад ...

Господе, защо на теб се случи
да цопнеш върху твърдия паркет?
Баланса ли на стола не улучи
или реши, че ти не си човек?
Крушката ми светна, не отричам, ...

Мълчиш замислена и тъжна,
не смея да те заговоря.
Чуя ли гласа ти, ще осъмна...
късам нишката, която свързва
мойте чувства и твойта воля. ...

Агенция „Чул не дочел – чунга чалга“
Оригинално заглавие:
„Продължаваме Промяната“ прие поканата за среща с ГЕРБ
ГъТъПъКъ прочете:
„Продължаваме без бамята“ прие заканата за леща с ШЕРБ-ЕТ ...

Студът ми напомня за тебе.
В съня ме преследваш,
щом чезне небето в мъглата.
Гласа ти дочувам, когато в лед скове се реката.
А щом си затворя очите ...

Обича ме фотьойлът! Дарява ми цялото си удобство, а аз си паля цигара, за да ми е пълен релаксът. Денят се е свил есенно. Тъмното навън сякаш прави зад стъклото втора реалност. Струйката дим се е наклонила към отражението си в прозореца, сякаш го поздравява. И ми текна една мисъл ... Ами ако Господ ...

Докосна душата с любов,
запали със обич луната!
И сякаш щастлив благослов
рисува за мене Съдбата.
И багри и сенки красиви ...

Душете ни са слепи,
умира любовта…
Без правила, без думи
погубва я нощта.
Изгубили надежда ...

Не бих помислила и да ги крия!
Та те са моето богатство!
Цена си има всяка от годините,
а да пораснеш
никак не е страшно! ...

Изплувай от водите океанни
със образа на Афродита чудна.
В очакване за тебе чувства жадни
мечтателно желаят те пробудна.
Ела с вълни пенливи на брега ...

Когато се събуди, в конюшнята цареше полумрак, а светлината, процеждаща се през зацапаното прозорче срещу бокса, обагряше стените в нюанси на червеното и оранжевото. Беше се свечерило.
Сам все още я прегръщаше и това предизвика една малка усмивка да кацне на устните й. Лизи се протегна мързеливо, до ...

> Морето се боричка като коте
> със слънцето, попило във вълните.
> Как искам с този ритъм доживотен
> то все да ме посреща, с дъх наситен.
> Петя Дубарова („Морето се боричка...“) ...

Не ме забравяй ти!
А тишината днес боли във мене
и мракът стене като жив.
Не ме забравяй ти!
Аз помня всички твои стъпки ...

То… бива… бива щуротии,
но толкова големи - Не!
С един авер - след сто ракии
окепазихме се добре:
Изгониха ни в шест от бара, ...

... невям да ми докаже, че е жива, и че върти секундната стрелка,
душата ми понявга си почива на пейката ми – с биричка в ръка,
направо покрай мене мързелува! – а римите ги пише някой друг,
и аз, нали говорят, че съм улав, ѝ казвам: – Айде, чупката от тук! –
но тя е упорита! – тя не иска без мен да ...

Във лунна нощ в небето звездно
откривам път към теб любов.
И някак странно, неусетно,
и пътят се превръща в зов.
Ти пак си същият, аз зная – ...