Етюди
Ти предложи да играем
на етюди и така
вечерта да не скучаем
с обичайната кавга... ...

Дъждът се
сипе проливно,
после спокойно,
трагично.
Спомени ...

Нещо много лошо се случва.
Много лошо... влюбвам се.
И не стигат минутите, сигналите, думите...
Не стигат часовете, материята, струните...
Не стига на света цялата мантия от рай да повдигна... ...

А тя знаеше колко тежи лекомислието му. Колко неправомерно много накланяше везните на любовта им. Колко ударно я пронизваше в сърцето всеки тънък намек, всеки импулсивен жест, всяка дума и дори крехкото учленяване на всеки звук. А той… О, той умееше да учленява, да артикулира звуците и да разкоства ...

Секси свян
Когато за морето се събличаше
извивките на тялото й бликаха
феромони луди
от привличането й. ...

А можеше да не ми подадеш запалката. Можеше да кажеш: „не, тя не пали, от друг (или от друга) взех огънче. Остави ме сега (или остави ме завинаги)“. И аз щях да си тръгна. Просто така да подмина думите ти. Какво пък. От другиго щях да взема запалка. Все някак щях да си запаля цигарата. Все някакво о ...

Втора глава
Алармата на часовника иззвъня безмилостно, оповестявайки началото на новия работен ден. Беше точно 5.40 ч. Тя отвори очи и първото, което видя, беше белеещият се в тъмното таван на малката ѝ спалнята. Трябваха ѝ няколко секунди, за да фокусира късогледите си очи. После се взря през запот ...

Световно първенство по кърлинг за чистачки…
хххх
Възможното поскъпване на живота се отменя.
Очаквайте невъзможното…
хххх ...

Това ни описва, планетата,
просто ни избърса,
нашия брат стана нашият враг,
планетата стана на прах
не виждам красивия град, ...

Куклен дом: Първо действие: Зима. В началото Нора е щастлива в скромния си, но уютен дом. Купила е много коледни неща, иска да се похвали на мъжа си Турвал Хелмер, но той шеговито я упреква, че пилее много пари. Не е съгласен да взимат заеми, въпреки че вече ще взима по-голяма заплата. Имат 3 деца — ...

Някой ден ще се смея отново,
ще засея навярно цветя.
Някой ден за полет готова,
ще размахам по-силни крила.
Някой ден аз пак ще умея ...

Докоснах те
Докоснах те с безплътни устни
и нарисувах върху теб цветя,
нощта остави ни безмълвни
и сякаш всичко беше на шега. ...

Добър ден! Днес приличам на истина –
онемяла и гола в дъжда,
който с ласкави капки пречиства ме
от измами, заблуда, лъжа.
След минута, приличам на камъче ...

Февруари нрава си показа,
галопиращ с буйни ветрове.
Развял перчема си доказа,
че такъв си е от векове.
Немирен, волен, своенравен, ...

Добър ден,
вироглава и моя
мисъл, счупила нощния плен.
На доброто ми утро в покоя
Драснала стихът обикновен. ...

Купуваха със шепи индулгенции,
носители на мътни смехове,
затварят в непристъпни резиденции
срама от собствените грехове,
не бяха господари на ефира, ...

Гонят се снежинките под уличната лампа,
зад прозореца замислена любувам им се аз.
Нежно прелъстява ме февруарската ми вечер -
разлъка, вино и лежерен джаз.
Навън виелицата снежна ...

Гъдел ме е!Еротични музичувства:
хем е смешно,хем е тъй желано!
Ако има в гъдела някакво изкуство...
Искам гола муза върху пиано!

Ти вярваш в Бог и това пази душата ти. Аз не вярвам в Бог и това пази душата ми. Вярата ти, че Той те пази, ти дава сигурност и спокойствие. Самотата на душата ми и осъзнаването, че съм за кратко, ми дават спокойствие. Ти вярваш, че душата ти е вечна. Душата ми ще умре, заедно с тялото ми. Аз съм по ...

Жалко е за мен, но досега
никога не съм била пияна.
Винаги си знам: кога да спра,
да отхвърля користна покана.
Може би си мислите, че лед ...

Корейският мегаполис беше забележителен, но и действително много опасен за човек като Дак Хо. Една от причините той да искаше да се упъти именно към Йонгсан беше, че там все още съществуваше вероятност да се намерят евтини квартири за буквално няколко долара на вечер, а Дак Хо смяташе да преспи в ня ...

Дай ми широтата на поле,
разпиляло багрите си страстни.
Във магията от цветове –
искам те, над мене ти да властваш.
Дай ми висотата на небе – ...

1. " Защо кучетата си душат дупетата!?"
За съжаление не разполагам с нужния умствен капацитет да коментирам такъв свръх екзистенциален въпрос!...Извинявайте много, господин Шекспир, но вашето мижаво въпросче " Да бъдеш или не?!", поставено пред този въпрос от Вселенска величина, е все едно лилипут д ...

Застанал до прозореца.
с очи, вперени в луната,
с надеждата, че споменът
скоро ще напусне духа му
Тя затваря вратите и запалва светлините, ...

Господи!
Срещна ли я? Или още идва към теб?
Ще я познаеш! По бавните, тихи стъпки ще я познаеш и по топлия поглед. Ще я познаеш, сигурен съм. И ще пита за нас, такава си е. Кажи й, Господи, че ни липсва, че ни боли, но ще мине. И това ще мине, както тя казва.
Посрещни я подобаващо, Господи. Тя смире ...

Слънцето залезе, зад голата гора,
подгони дърветата южният вятър,
в короните си топлят резеда
и носят, предчувствие за пролет.
Като ручей чист над пясъка шурти ...

Тихо е, и само твоят глас
като песен в стаята се носи.
Слушат те децата, твоят клас.
Слушат и задават ти въпроси!
Преподаваш новия урок, ...

" Изтрий " натискаш само и готово –
изчезва името ми просто в миг,
изчезва поетичното ми слово,
изчезва от света ти моят лик.
О, никак не е сложно, няма трик – ...

Жалко е за мен, но досега
никога не съм била пияна.
Винаги си знам: кога да спра,
да отхвърля користна покана.
Може би си мислите, че лед ...

Човекът сам издига си стени,
сглобява своя клетка, сякаш птица
поставена за да не полети,
дали от страх?! А трепнеща искрица
в душата ту мъждука, ту пламти – ...

Дати много има в календара
с поредно четиринайсето число.
И всяка... тайно в себе си намира -
любов, сполука, щастие, добро.
Но в тази, февруарската, специално ...

Ще се напия с любов без да мисля,
има ли граници и докога,
пияна от щури мисли,
ще прекарам нощта.
Няма да спя, а ще пия, ...

Ефирен спомен от прекрасен полет.
Перо от нежност кацнало в дланта.
Мечта щастлива с аромат на пролет.
Любовен сън, илюзията на духа.
В небето синьо заедно летяхме. ...

Вечерна импресия
Заси́лен ве́черният вятър
внезапно залюля вълни
и се надигна необята –
покрил крайбрежните скали... ...

Аз
Аз малко вярвам и във Бога,
от Сатаната се страхувам,
но в абсурдната им уникалност –
съвсем спокойно съществувам!... ...

Елегия за невъзможното завръщане
Аз много пъти исках да се върна
във онова благословено село –
пак там, където някога си тръгнах
с мечти в торбичка и „звезда на че́ло“... ...

Бутилката със виното червено
затапена от корка си остава.
Сърцето ми от тебе разделено
от тиха болка днеска натежава
Понякога тъгата изкушава ...