не се кандисва
на любов - че тя сама
така орисва
.........................................................
и още две другоячета: ...

За всеки трезвомислещ човек е ясно, че всъщност войната в Украйна се води не между Русия и Украйна, а между Русия и Запада в лицето на САЩ. В тази война изумява най-напред непоследователността на Русия. Тя опита да приключи всичко с блицкриг, но тук претърпя провал и то не по вина на украинците, а н ...

ТОРМОЗЕНИ
Автор: Лиляна Вуич Томлянович
Ние просто знаем само езика на тялото
на отбраните сетивни събития,
търговската въртележка на времето, ...

Тя усещаше, че можеше,
но и не можеше,
може би се боеше?
Парадоксално беше,
как наблюдаваше всички горчиво ...

Обикновеният човек е само плужек.
Един безсмислен сурогат.
Да съществува просто е ненужно.
Но съществува той напук на този свят.
И трови всичко в своята дребнавост, ...

Два щърка отдалече са дошли,
а хълмът зимния си шал отмята.
И пият жадно моите очи
зелените пунктири на тревата.
От друмите, които са пред мен, ...

Беше преди доста време. Купувам си зимно палто, черно, дълго до земята. Отивам да празнувам Нова Година в заведение, което държаха мои роднини. Празнуваме, веселим се, всичко точно. Тръгвам да се прибирам и...изненада. Вместо моето палто на закачалката виси друго. Вярно същия модел, дълго и черно, н ...

Хората,
мокри от дъжда,
с прилепнали към кожата дрехи
в цветовете на
невъзможно далечните тропици, ...

Душевен пламък
Не свихме
пътища еднопосочни -
само си кръстосахме реките,
за малко радости до срочност ...

Тежи… Като тонове метал, ръждив
и тихо изронващ се. Пред пещта
на светилото. Прокрадва се лекичко сив
Голиат. Сякаш приветства нощта…
Поти се даже съзнанието, там на сянка… ...

Меракландисал се бил Вуте на балдазето.
Оно и булката му убава, ама балдазето – по-така. Па и оно, балдазето де, пинизи фрля, демек работата опечена, ама нали е Вуте заврен зет – дома се некой се мота, я булката, я старата, я дедото, не мое насаме да се видат, па оно есен, не е кат да одиш из ливади ...

I.Честта на поетесата (ултрасензационно)
Честта си девствена, за да опази
(а любовта била им уж в подем)-
пред съд изправи го, заради фразата:
"Мома си, ала не съвсем:" ...

Когато усетя, че идва часът ми,
за себе си аз ще заплача,
очи ще затворя, щом тръгна по Пътя...
Ще срещна ли някой след здрача?
И тъмно, и тясно е. Гола и жадна, ...

mn si krasiva bepce
Да бе, знам, че съм красива,
но това е субективно.
Важно е, че съм щастлива
и това не е фиктивно. ...

Как искам да ви видя вас – безгрешните,
да ви погледна искрена и пряма.
Дали ще замълчите щом ме срещнете?
Едва ли. И се правя, че ви няма.
И мястото ми няма да е в ъгъла, ...

С птиците пея весел рефрен
Ела, мое Лято, ела прегърни ме.
И бризът ме гали, на него съм фен.
Ела, мое Лято, ела целуни ме.
Вълните танцуват щастливи до мен. ...

Пее морето забравен рефрен,
вълните танцуват ламбада.
С водарасли се кипрят, брега е зелен,
с воали скалите закачат.
В дънково синьо развели поли ...

Похарчихме себе си в лутане сляпо
убедени от вяра с подчертана вина.
Светът греховен в бездни пропада
и линее му пламъкът, догаря свещта.
Човечество грешно чака спасение ...

Жадувам да си новото начало
надхвърлящо предишна красота
и бъдещето да е огледало
рисуващо те с живата мечта.
Надхвърлящо предишна красота ...

Житен клас на нива
Месечко приспива.
Стига вече! - той изрече -
Затвори очи, човече...
Чуй, щурчето под звездите ...

Нощното небе е моето платно,
но липсва четката за да рисувам.
Простота - звезди и тъмносиньо кадифе,
но май умея само да им се любувам.
Кой измислил ги е тъй невероятни ...

Обичам нощите,
които прекарвам с теб.
Мисълта да бъда в ръцете ти
ме изгаря.
Всяко твое ...

Новороденото проплаква,
живот понеже го очаква.
По-добре мъртъв живец,
отколкото жив мъртвец.
Нека празно от пълнота, ...

Обичай я, ми каза тихичко реката
и продължи по дългия си път.
Водите ѝ погалиха ме по ръката,
а всяка капка носеше светът.
Почувствай я, ми шепнеше липата. ...

Банко Банков беше потомствен финансист,наследник на семейство живяло в страната, но добило знания и преди всичко култура във Франция и Великобритания.
Дядото,банкер, чието име носеше Банко беше изучил баща му във Висше Търговско училище в Париж, за да го наследи,а майката,дъщеря на дипломат от карие ...

Желая те
задъхана и гола,
и знаеща къде
без да говоря
да спреш ...

Слънчева любов
Слънчева любов ефирна –
цялата във цветове!
Слънчева любов прекрасна
от неземни светове! ...

Бях вече на улицата...
Кое ми загорча повече, думите на Ефи,... или на копелата Танче...
Поне с децата да се бях видял,... за времето с мене какви големи и здрави деца станаха...
Нещо ми прищрака...
Познат сценарий, същото както с Мишел,.. добър си докато си им полезен, плащат с мисълта дали не дава ...

Лято е… Злокобно и зловещо.
Лято е… Безмилостно, горещо.
С тежки ноти: Тра-та-та…
Тракат танкове – война!
Самолети вият – ах! ...

Реших да се правя на тежък поет
(с моите петдесетина килограма),
да гледам надменно и проклето,
да пиша модерно, чак завъртяно,
като четеш, да те хване съклетът, ...

– Хопала, тралала, Дребосъче! – изкрещя той. – Я познай кой е най-добрият добър приятел в целия свят и отгатни защо пристига именно сега?
Астрид Линдгрен, „Карлсон, който живее на покрива“
Миден, наши дни
– Ами аз? – Мирабела погледна разстроено готвещия се да се разтвори във въздуха архангел. – Сам ...

И запя морето с глас вълшебен
с многогласието злачно на вълнѝте,
галещи брега - с любов захлѐбен,
с ласки, ласките им сгрял до ненасита!
И запя морето с глас гръмо̀вен ...

Разминахме се с теб,
времето не ни прости,
макар невинни двама,
любов то не позволи.
Ще те помня в нощите ...

Защо ме караш все да плача?
Защо ме караш все да страдам?
Защо за тебе все аз мисля
и тежките окови защо влача?
Защо пробождаш ми съм меч сърцето? ...

I. Въпрос към Еврозоната
Докога ще стоим най-чинно изпъчени,
измъчени от раздвоение и всеочакващ копнеж?
Колко ще можем да издържим още ... в разкрачен стоеж?
II. Въпроси към нас самите ...