Не съм пиян от виното червено,
което много бързо ме опива.
Не съм пиян от неговата нежност,
която в мойте жили днес лудува.
Не съм пиян от думите на халост, ...

Лудост е, не го отричам,
лудост е ,че те обичам.
Лудост е и то голяма,
лудост е, но пак те нямам.
Лудосът е, че те желая, ...

Рус руснак съм аз
гордея се с това,
това което ни обединява е студената война,
заедно се борихме за нашата свобода,
съюзници сме били, ...

Олимпиада спретнаха в зарана,
не в Пекин, а във гората,
два сокола и креслива врана,
стрелнаха се към лозята.
На щанца ски обула, по въздушна струя, ...

Не изпадай в екстаз,
ухилен налудно,
докато блудствам с думите
и ги натъпквам изкусно
в пазарски чанти, ...

Вълнà когато срещне топъл бряг
и го помилва с бялата си пяна,
Луната онемяла пак и пак
се люшка в отражения – пияна.
А там край хоризонта луд делфин ...

С грейнали очички,
мойта дъщеричка,
нежното кокиче,
гали с ръчичка.
То поднася бяло мръзнало листенце: ...

Пред мен се разкри ужасяваща гледка. Любов изглеждаше много по- възрастна, косата ѝ беше изцяло бяла, някогашната ѝ перфектна стойка се беше превърнала в прегърбване, а очите ѝ бяха мътни и празни. В онзи момент се сетих за няколкото пъти, когато ги бях посещавала в последните месеци на Атанас. Любо ...

Самотата има образ на килия
и търсещи ръце, като безбрежия.
Студена, сякаш кожата на змия.
Отровна, като глътка безнадежност.
И мъчна, като болка след раздяла. ...

Каква е тая силна омраза,
казано е ближния да се обича,
но с делата ви се доказа,
че тази ценност се отрича.
Раздразнение, завист, злоба ...

Тържествен обет, посветете на смъртните
И помен за Бога ви срамен
За достойнството станало мрамор
От вашият поглед измамен.
Злодеи със приказки чудни ...

КАК ДА СЕ УБИЕ СМЪРТТА
Автор: Индира Чандич, Босна и Херцеговина
Сигурно нюансираните лица са виновни
и онези невинни инфекции;
и онези полуживи, глупави ...

Пак е двайсет и първият ден, февруари.
Ту е зима студена със полъх на скреж,
ту е пролет с подали глава минзухари
и със мирис на фрезии приказно свеж.
Февруари е пак и е двайсет и първи. ...

Когато човек прави някакъв категоричен ход в живота си, тогава разбира, че застава на кръстовището на съдбата.И събира сила да избере жребия по интуиция с мисълта, че няма връщане назад; и търси нов хоризонт за избавление от преживяното.
Михаил и Христо докато вървяха през преспите на юг от село Лес ...

Започни отначало.
Плени си сърна.
Грациозното тяло
белези насъбра.
Потрепери плашлива ...

Джиро съвсем не се беше качил случайно на толкова голям ферибот. Самият ферибот беше проектиран да превозва товари и пътници и имаше няколко етажа. Беше наистина огромен. Истината беше, че отдавна се предлагаха доста прилични условия за настаняване в подобни плавателни средства. Джиро беше се снабди ...

Очаквам те. При мен ела.
Прекрасна си! Добре дошла!
Най-влюбена това е среща
на сбъдващата се надежда.
Наливам виното... с любов... ...

Каляската е спряла под прозореца,
а приказката дреме пак проклета.
Лакеите са просто низки хорица,
навременно превърнати в мишлета.
И кулата ми като тази в Пиза е, ...

Павел влезе в политиката. Огледа се, видя старовремска дървена закачалка в ъгъла на стаята и не остави палтото си там. Закрачи с широки крачки към пленарната зала в хола и отвори вратата. Пред него се ширна следната картина: два стола, ниска маса, цигарен дим и непуснато електрическо осветление. Пог ...

Кой не знае крилатата фраза. Всички искат да ни прецакат, да ни е гадно, всеки ни лъже, менти, иска да ни вземе обяда. Е да, ама не е точно така. Винаги ще има някой, който да иска да ни прецака, но това далеч не са всички. Противно на българската поговорка. Ние обичаме да слагаме всичко и всички в ...

по-бързо от веднàга любовта помага

Като вятър луд хуквам на някъде,
не се плаша от нови неща.
Спирам дъх да поема понякога,
след това все по-бързо летя.
Много зими през мене преминаха, ...

Да ощастливят
любов, поезия и
вино този свят!

Той идваше всеки ден в обедната почивка и сядаше направо върху напукания цимент на кея. Мяташе месината и гледаше бавното поклащане на вълните в пристанището, и подскачането на малките рибки. Хвърляше на дълбокото и чакаше. Палеше цигара и гледаше водата. Мълчеше.
Нямаше въдица, а просто влакно намо ...

Помните ли вие Рори?
Нищо ли не ви говори?
Май забравили сте вече
вашето любимо мече.
Той е братът на Росина ...

Когато ме разплаче самотата
С протегнати оголени ръце
Уют намерила в тъмни цветове
Тя иска да живея без сърце.
В нерадостта на моето утро ...

Правеше ги бабата всяка неделя. Почивен ден, за разтоварване. И събиране около трапезата. На която кюфтетата бяха основното украшение.
Имаше, разбира се, съдина с хляб, друга със салата, трета с прибори…
Но основното бяха чиниите с кюфтета. Много чинии. Според броя на присъстващите, обединени в семе ...

Спете рисчета сладки
и сънувайте жабки.
Пораснете големи,
напишете за мене поеми.

Обесихме с народна злоба.
Човека, нашия светец.
Сега отново търсим гроба.
да сложим вечния венец.
Изплетохме го с остри тръни. ...

Разказът се посвещава на всички жени, носили черни забрадки и палили свещи над братските могили…
Зимата вече отпускаше силната си прегръдка с Тулузка. Снегът се бе стопил и дори кокичетата показваха белите си глави изпод земята, за да радват очите и душите на хората. В селото днес е тихо. Ден преди ...

"Ще направя" - вика - "всичко за теб самата!
За теб смених патрона на вратата!
За теб сглобих и новата камина!
Но целия ми труд на вятъра замина!
Ти нищо никога не оцени! ...

Чуден ден. Февруари е, а навън грее слънце, сякаш пролетта е дошла. Телефонът дръна и излезе съобщение " Имате пратка в офиса на "Спиди". Облякох се и отидох да я взема.
Момичето ми я подаде и се усмихна.
- Много интересна пратка.
Наистина беше странна. Кутия, цялата облепена с етикети "Чупливо" и з ...