Приятелю, скрих се в онази мъгла,
която притисна града мълчаливо.
Забравих коя съм, потънах в нощта,
аз грешница тъжна, смутена, свенлива.
Изгубих усещането си за вина, ...

Под теб минава миналото: триумфи бляскави,
величави паради на суетата, победи опиянени
от могъщество, преди богатствата им да фалират.
Нали те въздигнаха да си свидетел на Историята?
Нима ще заплатиш, че си декор и сцена на живота, ...

Майсторът
(На Кольо Фичето)
Един голям българин с мистрия в ръка,
изграждаше черкви и чешми той някога.
За свойте събратя зидашв ги една по една, ...

„Не ми отива“ -
любовта изхлипа - „да
не съм щастлива!“ -
И с възторжени сълзѝ
сърца любвеобсипа!...

Колко ли изгреви
посрещнах
И колко ли залези
преживях...
Колко ли приливи ...

Не спиш ли? Къде се луташ още
в мислите си дневни, злободневни?
Къде изчезна, нежната ти струна
приласкала всяка тишина?
И кой, прегърна те и те целуна? ...

Не мога вече да крия сълзите си.
Искам да ги видиш. Всичките…
Зачервени са от болка. Очите.
Но трябва да се държа прилично.
Не бива да се старая да плача… ...

Да бях поне бъчонка с динамит, че да се пръсна –
и всичко да се да се свърши изведнъж.
Да бях поне изгледан кинескоп, че да ме срита
с разпраните си маратонки боклукчията –
и да издрайфам под бащиното облаче ле бяло, ...

Аз сам си избрах тази съдба,
вечната черна овца.
Ахат
От утре спирам да ви дразня.
Ще стана кротка и добра. ...

НЕ ПЛАКАХ ЗА СБОГОМ
Няма как да си тръгна от теб.
А повярвай ми – много го искам.
Ти си имаш камшик и небе.
Аз парцал и разкъсана ризка. ...

Катерушка от дим и по нея отдавна играят
все сиротни дечица, до късно не слизат от там.
Как ли спиш, войнолюбецо? Тъй ми се иска да знам!
В болен мозък, кажи ми какви бъднини се чертаят?
Ние своето вече все някак сме дали и взели, ...

Не на пръсти, нито пък плавно,
с гръм и трясък появи се при мен есента.
Да покаже пожела си навярно
как нищо в живота ми не дойде с лекота.
С листата красиви постла ми пътечка, ...

Не мога да обърна красотата
назад. Каквото е било - било.
Еднопосочна е на времето стрелата
на бъдещето бялото крило.
И търся я напред да я намеря, ...

След Олимпийските игри в Атина, така и така не пушех и не пиех, имах физиката и любителски започнах да тренирам усилено. Нали древните спартанци имали девиз '' Здрав дух в здраво тяло ''.
И всяка година участвах в масовият старт на есенния Атински маратон за любители, е вярно професионалните маратон ...

Когато се спуска нощта,
към тебе пътувам.
Когато се спуска нощта,
за теб съществувам.
Когато се спуска нощта, ...

В младостта си предизвиквах
женски интерес.
Бях неопитен и мислех:
тъй ще бъде все.
Но сега, на възраст златна - ...

Тепетата," Альоша" и "Капана",
където се разхождам всеки ден -
при тях аз искам да остана
и да им бъда вечно в плен.
А, може би, река Марица ...

–Допълнително нахъсване за това не ми е нужно. А и все още съм жив, Канеко, за разлика от...
–От мен ли? –обитателят на дом Иоси се усмихна. –Както казва Буда всеки ден се раждаме отново. Може и да не съм жив сега, но ще съм жив утре.
– Той казва също, че дори да се спънеш и да паднеш, не означава ч ...

Рисувах сърчица
Със думи и дела
във дневника
на тоз живот
Рисувах със ръце ...

/рондел/
Подмина ме, не ме позна!
/Натрупала съм килограми/.
Заля ме с чар – като цунами
от млечен шейк, и отшумя. ...

Там някъде, под гърдите отляво,
сбират се хорски съдби.
Цял един свят от любови, разлъки.
Свят от сълзи, от емпатия,
от въжделения, от апатия, ...

Ноември ... на прощаване прилича –
обзеха ме мъгли в неистов транс.
Дърветата безропотно се вричат
на кармата маскирана в романс.
Ноември е със дъх на сухи листи, ...

Елизабет отвори очи в съня.
Франк отново я беше извикал в кабинета си – това широко помещение, издълбано в скалите. Беше впечатляващо, мебелите бяха скъпи и с красива дърворезба, а гледката към лазурното море я беше запленила веднага, напомняйки й за дома. Беше направо смешно, че живееше на няколко ...

Съвременно мислене – интересен е сам за себе си, единствено от темето до изхода на задника…
хххх
Много приятният сериал „Смърт в Рая“. Вметване на един герой: „Отношението на Бог към парите личи по това кому ги дава“…
хххх
Синът се обажда, внезапно шумотевица, внучката нещо вдига джабола… Изпуснала ...

В Полша паднали руски ракети и убили хора – гръмко изхриптя в особеното си агрегатно състояние наркоманът в мръснозелената фланелка…
И потри ръце – сега ще видят руснаците. Щото член 5, а поляците са в НАТО, значи трябва натовците да тръгнат по познатия от 1812 и 1941 година път…
Обаче, Байдън неоча ...

По извивката на тази вечер,
студен, коктейлът има вкус
на мента, шоколад и глетчер,
на теб и споменът за блус.
Жени Иванова, ...

Да можех, със последния си дъх
върху обледенените прозорци на живота си
бих ти рисувал бездните, в които
пропадал съм без твоята ръка – крило на птица,
и съм крещял – какво е връх, ...

"Все по-малко оставаме,
а не сме и очаквали инак.
Инак все повече ставаме,
а така и очаквахме."
"Голямата земя" Георги Рупчев ...

Подребдата е: два на два в анфас.
Фанфарите открадна ги клошарят,
а Господ гледа и се кръсти... бас!,
че вече и на Фейс не отговаря.
... Написал, казал и до там... ...

Загърната в прокъсания шал,
трохи подхвърля на врабците гладни.
Домът ѝ бе отдавна опустял,
децата ѝ съдбата ги открадна.
Прилича на премръзнало врабче – ...

Как искам да ти нарисувам две икони
и хлябът да ни прави по-добри.
И теб, и мен, и даже леля Кони
маранята наша ще благослови.
Как искам с теб да хапнем две череши ...

Вали ноември. Стичат се сълзи.
Нощта обгърнала е двама.
Потайно се изпиват със очи,
потънали в омайна амалгама.
Тъжовно капките барабанят ...

... когато Той на пейката ми седна – и си запали смачкания фас,
ми идеше във тази вечер ледна на топло да го заведа у нас –
човече със намачкано сетренце, с три педи скреж по своята брада,
а Варна беше пуснала кепенци – защо самин да зъзне на студа? –
до ужас сам и чужд, и безпаричен! – да скита пре ...

От уредбата вкъщи се носеха песните на Куин и Фреди Меркюри, талант отишъл си рано, както казват от коварна болест.
Зазвуча песента '' Барселона '' ,.. дует Фреди Меркюри и Монсерат Кабайе, един вид химн на 25-ите
Олимпийски игри в Барселона през 1992 година.
Лежах заслушан в мелодията.
Пред очите м ...

Какво стана, че вече гледаш друга?
Какво стана? Как любовта дойде в повече? Къде изчезна, това което имахме?
Това, което ти и аз създадохме,
което изпитахме.
Моментите, които споделихме. ...