Толкова рядко се случва, а днес съм дошла.
Приседнах ей тука до теб на пръстта.
Сълзите се стичат-утеха са те,
но гневна съм, татко, като малко дете.
И питам се дали съм Простила, ...

Безименните гари са милиони,
очите детски – в куфара с тъгата
и тя е бежанец, война я гони...
Ни дом остана, ни душа позната.
И релси се извиват – посивели, ...

Между небето и земята
Между небето и земята,
между сърцето и душата
живее приказна любов,
на съвършенството е зов. ...

В първата част на този текст определихме три двойки от периоди на въоръжени конфликти, втората от които са двете световни войни, а третата включва Студената война и настоящия период, в който има борба с ислямския тероризъм и нова студена война между Запада и Русия. Можем да отбележим аналогии и анти ...

На гара "Безименна", влака
за никъде чакам. Без багаж,
заровено минало, илюзии
и мечти, разпилени по вятъра.
Билетът е еднопосочен: ...

Навярно скоро ще се намълчиш
и вероятно ще потърсиш моя глас,
но с тази тишина ми причинѝ,
че всъщност аз за тебе онемях...
Недей да се насилваш. Преживял съм ...

- Когато нещо стане част от живота ти, е много трудно да продължиш без него напред - каза Ян Вандерс. - Животът е дяволски сложен. Някои от момчетата се самоубиха, просто защото не можаха да се впишат в новата реалност - един свят на неограничени възможности и неограничен избор, който обаче не е точ ...

/мислех да помълча, ама да оставя бандерлогите да крещят на воля ли?/
Синоними – възпитание и лицемерие…
хххх
Да кажеш на глупака, че е глупак – милосърдие ли е или обида?
хххх ...

Имало едно време един грозен и глупав селянин. Жените го избягвали заради външният му вид, а мъжете се присмивали на глупостите, които говорел. Животът му бил ужасен Дочул селянинът, че има стара, но добра магьосница. Помагала на хората. Решил да я посети, за да получи от нея съвет. Понеже бил беден ...

Залезът зимен е – светва, угасва –
хвърлен на покрива остър зъб.
А срещу уроки, обич нещастна –
лунно мънисто над стария дъб.
С мъка изтръгвам стрелата лъчиста – ...

щастието заразява и към обич призовава

Косите ти... косите ти, невесто,
са сплитани от Господ... може би.
Не знам... На кой ли мъж ще му е лесно
дори без дума с друг да те дели.
А ти притихваш бледа из нивята ...

Ще си останеш просто пламък,
заключен в моята душа,
ще светиш тихичко във тъмнината
и ще гаснеш само ако аз реша!
Ще тропвам с крак по женски, ...

Ще бъда живото доказателство,
че любовта не умира
и след счупените прешлени надежда,
и след разбитите в сърцето небеса,
ще докажа, че любовта живее ...

Поспри за момент. Виждаш ли? Усещаш ли? Карамела на залеза. На небето пурпура. Стипчивото кафяво на канелата. И аромата на зюмбюлите. Пролетта си е пролет. Невинна руса девойка. С коси до раменете. Невинно бяло цвете. Разцъфнало сред отломките от мрак. Сред писъците на децата. Сред гръмките викове н ...

"На Елица"
Време ми продай...
гласът поискващ си сребро,
сред пожара на нощта,
отъркване и грях, ...

Човешкият живот е не повече от век,
понякога годините минават като месец, ден
и много трудно е обикновен човек
да разбере "какво?", когато е роден.
Да срещнеш някого през този труден път ...

Смалих се, от тревата съм по-ниска.
Издава ме проклет цигарен дим.
Един не се намери – да поиска,
до мен да седне, тъй да помълчим.
Да поделим цигарата – едната, ...

Не ме завръщай, след като ме гониш.
Не съм вълна̀ за твоя бряг.
Да бях ти Бог - да ме помолиш,
аз щях да ти простя за всеки грях...
Но аз човек съм. Плътнокръвен. ...

О, призраци на неугаснали терзания,
на мисли изплували сред гибелта,
извиращи отново тежки ридания
и сънища уплашили нощта.
Вие идвате в покоя от изпитания, ...

… нали? На тази люлка?
И семките, обелени на пода…
Оставихме солени черни люспи
и два пиянски надписа във входа.
Ей там, на люлката във онзи ъгъл ...

Сърцето като слънце ще изгрее,
а слънцето като сърце ще свети,
щом в пролет синьото небе прелее,
щом пролет плисне цветните куплети.
Зелена радостта ще се завърне, ...

- Ивано ма, къде се загуби? Ела ма чедо да та вида. Ела на баба момата убава. - зарадва се баба Райна. Една ѝ внучка остана, дето може очите ѝ да види. Другите заминаха по чужбина, да търсят живота, да се бъхтят за убаво, къщата да ѝ оправят, още една коза да ѝ земат, дувара, дето падна лани от снег ...

Войната ни достигна,
целия съм в страх,
виждам разрушения си град,
но съм руснак,
ставам и започвам да се бия пак, ...

Не му върви на премиера драг,
нелесен е у нас електората –
през март да го замерва с топки сняг,
през юни – току-виж и със домати.

Искам целият свят полудял
да се вмести в ръцете ми топли,
да изплаче всемирната жал,
дай ми, Боже душа – всички вопли,
непрекършена да издържи, ...

Не рови, щом без думи остана.
Душата не ще препиране.
Ни всеотдайност, нито стомана,
а просто и тихо умиране.
На света, който вече поробва, ...

Затворени
във личното си блато,
римуващи
и дремещи
в душите си, ...

Отдать России ядерное оружие
От нас требовали без промедления
Под гарантии сильных мира сего
Защитить наши земли,
Не защитили даже небо!!! ...

Ще нарисувам твой портрет,
ще бъде толкова изящен.
Навън е нощ – един без пет,
портретът ти ще е прекрасен.
Ще ползвам маслени бои ...

Ян Вандерс се оказа корав и точен мъж. Израсъл в Холандия и участвал в много сражения - винаги беше душата на отряда. След само пет дни всички членове бяха на линия - без значение в коя точка на света се намираха. Но Ши знаеше, че отрядът трябваше да се събере максимално дискретно и да премине грани ...

В сърцето ми напира мъка
И страх за малките в света...
Обзема ме и луда ярост!
С кого воювате??? С кого?
Със бебета... деца, жени и старци!!?? ...