Елизабет седеше в лодка, която плавно се движеше по протежението на широк канал. От двете му страни, отвъд предпазните огради от ковано желязо, боядисани в бяло, растяха високи дървета с гъсти корони, които хвърляха дебела сянка на фона на изпъстреното с розово и лилаво следобедно небе. Пищни сгради ...

Лети ли човекът – лети,
върви и успехи постига.
Защо ли най-много боли –
когато се борим с интриги?
Сърцето ти плаче. Защо? ...

Селото е онемяло
в есенния дъжд.
Клони гънат тяло
в дива буря отведнъж!
Няма и кокошки даже ...

(la versión española de “Più bella cosa”)
------------------------------------------------------------------
Ерос Рамацоти - Най-красивото нещо
(испанската версия на „... по-хубаво нещо...”)
------------------------------------------------------------------------ ...

Сложи пак картините,
скриващи дупки
от гняв по стената ти;
Приший си кръпките,
скриващи дупки ...

Утро...
Със моите фантазии фриволни
във утрото преминах като дух -
през къщите, където от любовни
стенания въздишките дочух... ...

Поревах през септември
за Бургаския плаж -
С вкусни, рибни вечéри
и с Русалки на страж.
Изгорих - много свещи, ...

И за безкрилите щом иде реч-
за птиците, които не гнездят,
над вярата, когато падне меч
отсечени крилата им летят!
Как бурята от слънце да ги спре ...

В косите ти със цвят на тиква
като кокошка сакам да са рова.
Желанието в мен прониква
като бавно действаща отрова.
И казувам ти го, знай, най-утговорно, ...

Урсула фон дер Лайен – бясна, с нервно тропаща по катедрата дясна ръка, наруга поляците в ЕП. Някои региони, разбирате ли, си позволили да забранят проявите на ЛГБТ-ътата. Всякакви маршове и паради на победата, моля ви се. „Зона, свободна от ЛГБТ, противоречи на хуманните ни ценности и няма място в ...

МАСТЕР ПОСТНЫЙ
Вовка Пустовойтенко сколько себя помнит в детстве, всегда белобрысым бегал: гусей гнал резво, рыбу ловил, траву сорную рвал, - деланием любил дышать; царапины на теле и свербящая усталость дня, главное его удовольствие. Таких как он много, но он один смотрит на бураны и молнии смелыми ...

И котенцата могат да летят,
те към Луната цял живот мяукат.
Гнездото на върха е, всеки път,
но на земята си е жива скука.
Издрасканият залез прокърви, ...

Преплувам ли в очите ти студа,
измия ли на залеза лицето,
какво да искам, всичко си си дал –
безцеремонно, ценно, незаето.
Не беше сън, небето нощ рида́, ...

Политането - антоним на падане,
надолу дърпат коренища - жилави.
Умът ни за Вселенска мърост гладен е -
копнежите ни - меркантилно - хилави.
Отдавна закърнели са крилата ни. ...

Ти вярваш ли в случайността?
Защото неслучайно ще ти кажа,
че не случайност ни събра
и че Случайност е другото име на Съдба.
По съдба на пътя ми застана, ...

В умората на двете ми очи
гнезди денят с последното си слънце.
Присъда е да видиш "остани",
защото светлината е за дълго.
И залезът преди да си личи, ...

ДУМИ ЗАД ОГРАДАТА
Книгага „Думи зад оградата” на Дочка Василева (Довереница) се състои от разкази написани по действителни случаи и лично изживени, а когато нещо е изживяно, то те кара да преосмислиш самия ти някои неща. Нейното умение да подготви и предаде чрез тях онова, което ще се случи, завладя ...

Опитаха се да осакатят песента му,
да откъснат труда от ръцете му,
да стъпчат и да изпразнят сърцето му,
да изхвърлят в огъня творбите му,
да отнемат звездите от мечтите му, ...

Сънувах цяла нощ лято.
С мараня и златно жито.
Сред тях алени макове,
метличини сини
и залез вечерен. ...

- Това е твоята стая. – усмихнах му се.
- Готино местенце. – подхвърли той.
Оставих го да разопакова нещата си и отидох в моята стая. Никога досега не ми бе харесвало идеята да деля квартирата си с непознат човек, но опре ли ножа до кокала…
Месец по-късно, както си стоях в хола пред телевизора, той ...

Пиедесталите са твърде много.
И култовете, и страхът от висшите.
Пропадналите аплодирани са с грохот,
безименни са носещите кръстове.
И прах в очите. Но не е от стъпките ...

Пее песен в мен,
когато виждам радостта...
под скритите вопли,
една крехка душа...
От която първата любов разлюби, ...

Кой е този дявол, който така разпалва стремежа? Защо е измислил пъзела? Различни парченца, които трябва да сглобиш. Избираш дали сам да го направиш или с някого, времето, за което трябва да си готов, картината, за която би приел предизвикателството да сглобяваш.
Пъзел. Пъкъл. Не си чул добре, не си ...

Ако някой ден съм бил наистина щастлив сигурно е той илюзия.
Защото от както ти са запозна със мен миналото ми остава си илюзия.
Сега живея аз не преди а след като запознах се аз със теб.
Животът е низ от изненади,а най-голямата за мен си ти.
Момичето на моите мечти. ...

Аз плача за моята родина,
че най-бедна е в Европа,
между власт и народ бездна зине,
налага го тя здраво със сопа.
С пари тя не се натъпка, ...

Ако грабна листопада
и го отнеса на юг,
ако пролетна и млада
се завърна после тук.
Ако всичко се обърка ...

Спомените от онзи ужасен ден често изникваха в главата на Алис. Бяха изминали цели пет години оттогава, но образите продължаваха да са болезнено ярки. Случилото се нямаше как да бъде забравено. Тя захвърли прането и се загледа в треперещите си длани. Седна на един объл камък насред реката и зачака л ...

Аз съм силна, непокорна жена,
пред никой не скланям глава.
Моето желание е моето верую,
щом трябва мога да бъда и зла.
Нищо, че изглеждам безсилна, ...

Гардеробът от месец се сърди,
за това, че не е подреден.
В мен живее тракийската мъдрост.
Но и римска - на бог прероден!
И защо да подреждам лавици ...

Понякога, сред дребните си грижи,
олеквам - от глухарче пухче.
Избирам си грациозна котка рижа,
надявам нейното кожухче.
Дърветата са камуфлажна дрешка ...

(Не) мога
(Не) мога да съм между "трия" и въздишките
(Не) мога да съм на часовника стрелка
(Не) мога да отмервам времето
(Не) мога и да съм полярната звезда ...

Първата есенна мъгла...
Май се Времето смени́ –
плод остана не откъснат;
и по нашите земи –
мръква рано, съмва късно... ...