Роджър бе тръгнал преди цели три часа,яхнал своя бурен, черен кон - красавец. В него преливаха всякакви чувства от бушуващи емоции - гняв, ярост, страх да не изгуби още един важен за него човек. Имаше оредена среща с Госпожа Родрекинес или по-точно,наглата му братовчедка,Амелия. Препускайки бързо и ...

А аз кога ще имам крила
и като птичка да полетя?
Колко трябва още да раста?
Отгоре да съзерцавам света?
Щом питаш, вече растеш, ...

Благодарността е думичка такава,
Която някой път остава неразбрана
От някой хора болни от забрава
Но искали са много в замяна.
Благодарността е чувство на любов ...

По между ни са само
бризове дългокоси.
Метнали слънце на рамо,
крачим щастливи и боси,
покрай пясъчни замъци, ...

Дорис си изтри очите с дланта и спря да плаче.Завъртя ключа, запали колата и подкара към дома си. Главата й пулсираше от болка. Вкара колата в гаража и влезе в къщата. Отвори шкафчето в банята и извади една таблетка против главоболие.
Седна на дивана и се замисли. Дали да му събере вещите в няколко ...

Един до друг на ръка разстояние.
Гледаме се в очите,а бушуващите в нас емоции оказват влияние.
Всичко е просто всяко движение с поглед ще си следим,не ни е лесно от света историята си да прикрият.
Дълбоко в себе си един в друг се крият и двамата се мъчат болезнените спомени да изтрият.
Полагат усили ...

Всички чаши изпитват жажда...
Габриела Мистрал
Ти,чаша притихнала и нежна
в желанието да опазиш светлината
на изстраданите и красиви дни... ...

Дами, чакам ви на плажа -
Дупенца, гърдички мажа
със масло... и още нещо...
Ма го правя много вещо!...
Да, на Жоровия плаж, ...

Една тайна... и луната гори
с най-тихата копнежна топлина...
Трепти астралното ми тяло...
Прелива във всички цветовù акорди...
Любов по устните ми скита... ...

Ден на надеждата.
Надежда
Избира човекът, с труд и с пот,
щастие в дните си сам да подрежда.
Разбира, че важното в този живот, ...

Той ме обича и когато не съм за обичане,
когато пожарите в мен горят му сърцето,
когато има всички причини за отричане,
но той е тук и му виждам лицето.
Той ме обича и когато ме няма, ...

Напират хиляди въпроси...
Нима съм пленница на мрака!?
Светлината в душата избледнява,
пречупена пред непосилното
си бреме да бъда, Никоя ...

Монолог
„Знам, че нищо не знам“
Сократ
Кушията свърши, финалът е близо.
И падат талази със прах от копитата. ...

Не искам аз много, ей-тъй, да си имам
ненужни обекти без смисъл и мяра.
А малко, но с труд и любов придобити,
приятели близки, в които да вярвам.
Та ако потрябва ми помощ когато ...

Защо са велики великите?
Дали понякога питате?
Или им завиждате,
докато стъпки оплитате...
А, те, великите, чужди стъпки не броят! ...

Щом има да се раздават пари
нека тогава се дават под масата,
служители не се замислят дори
просто всеки подкуп им носи щастие.
Общински съветник подкупваш си ти, ...

Мракът звездите изгаря
със светлината им бяла.
Взимам десета цигара
и със деветата паля.
Ти си игла във живеца ...

Вълча стъпка, на горска поляна,
облак сив там душица оставя.
Заек - сянка, от страх разлюляна,
му е казал - магия ще правя.
Врабчов дъх, огледалце от врана. ...

Всеки ден — на нещо посветен!
Днес Надеждата покрива се със слава!
Има ли я, значи окрилен
е човек и трудности преодолява!

Прегърната от вятъра игрив,
ти нежност породи у мен
и в този миг красив
аз попаднах в твоя плен.
Стопли ме с някаква магия, ...

Всички стояха като потресени. Не знаеха какво да кажат и какво да правят - всичко щеше да бъде прекалено малко и недостатъчно за осмисляне на наученото,потресаващо разкритие.
-Как така е мъртъв? Кажете! - обади се изведнъж Господарят.
- Мъртъв е… някой…,някой… го е убил!-проплака през сълзи,старицат ...

Мъртвешката белота на Космоса беше около тях. Хората отдавна бяха започнали да колонизират Слънчевата система. И вече се прехвърляха в други звездни системи и купове. Беше адска епоха на гладно водачество, която никой не разбираше. В нечия глава хрумна идеята, че така известният ХЕЛИЙ-3 ще бъде най- ...

Докторът ме погледна странно. Беше облечен в бели дрехи и се беше облегнал уверено зад бюрото си. Изглеждаше като всеки специалист по вътрешни болести, който е натрупал големи облаги от практиката си.
- От какво се оплаквате? – попита ме бавно той.
- Ами нямам особено желание за нищо – отвърнах аз.
...

Бащите никога не си отиват,
стоят си там, до пътната врата,
посрещат ветровете мълчаливо,
а после влизат тихо във съня.
Понякога, изгубват се безследно, ...

Аз помня - с теб, Луна, душата ми проплака.
Избрала бе към Слънцето да тича.
Със златните си нишки звездопадът в мрака
ме учеше какво е да обичам.
Разбрах, че топлите очи са ми портали, ...

Духаше лек ветрец, но морето беше тихо и спокойно. С фотоапарат в ръка, Краси се разхождаше по брега, избираше удобно място за снимане и чакаше наближаващия изгрев. Днес му беше първия ден от петдневната отпуска и той реши да се отдаде през целия ден на лов на снимки.
Чайки и гларуси си играеха с мо ...

Чета това, което се пише тук.
И чета онова, което не се пише тук.
Хубаво е, че се пише.
И тук, и не тук.
Затова реших да споделя. ...

Пред мен единствено, пред никой друг не се доказвам
не се подмазвам - данък обществено мнение не плащам
Бавно с годините живота ми гледам да си подредя
Трупайки опит избирам пътя по който да го изградя
Тревожа се когато губя моята опора, чудя се ...

… Събуди се Иванов – потен, стреснат, с мътен поглед…
Поогледа се, видя пак мрачните стени на съседния блок, извърна се от сивия ден, спря поглед на още по-мрачната съпруга. Киселааа… като миналогодишна туршия.
Отиде в банята, намествайки в движение разглобените си чаркове. Ама след тоя сън – как да ...

В менюто има само драма,
за всичко е виновна мама,
дайте двойна доза
тъга със глутамат,
вашият клиент е ...

Живеех в свят изпълнен с тъга
и не виждах нищо друго освен сивота.
В началото ми беше трудно,
но стана познатото задушно.
Един ден се сблъсках с теб ...

Притихнала във птичите крила,
изгубена във моите съмнения,
прогаря към сърцето ми следа -
любовта ти ... Дявол да я вземе,
опитва се да ме взриви, ...

Денят пропада и светът се свива,
полита в бездната на черна дупка,
нахлува мрак и времето изстива,
нагърчва се и се пропуква.
Ненужно става всичко - губи смисъл, ...

Не чувствам да трепериш в стиховете ми.
Навярно си на правилното място...
В тях думите си преживявам с лихвите,
а неудобствата не ги задрасквам.
Не вярвам да четеш по пълнолуние, ...

Бен отпиваше от уискито. Всяка глътка го отпускаше и главата му лека – полека се замайваше от алкохола. Барманката му се виждаше вече много по - красива с тези зелени, неспокойни очи.
- Лош ден, нали? – попита го тя.
Бен кимна и продължи да пие. Въобще не смяташе да си излива сърцето пред непознатат ...

Кармата на всеки отмъщава
ако до своя сетен час
наивно обич търси и дарява –
аз с болка току-що разбрах.
Хаям отдавна спря да пита ...