Младостта - да запалиш, макар и напразно,
мъждукаща свещ пред лицето на вятъра.
Да посееш във вехта, пропукана ваза
последната алена багра на лятото.
Като факла да вдигнеш високо онази ...

То е мъничко… Мъничко!
Скрито в гърдите.
Нужда има – да порасте…
Търси хармония с болката.
Оцелява сред рани, обиди и хули… ...

РАЗБОЛЯ СЕ СВЕТЪТ
Разболя се светът - много-много отдавна
и изгуби кураж да лети.
Закопня за измамното, без да остави
към духовното даже следи… ...

Нощем София е тиха,
по-безлюдна и по-чиста,
сетивата ми откриха
чара ѝ на прима виста.
Тайнствена и по-любима, ...

Евтини дрехи, евтини хора,
стоки – сираци на всеки пазар.
Евтини думи пълни с умора,
змийска отрова – безупречен цяр.
Евтини мисли, погледи също, ...

„ - Де са хората? – обади се най-сетне малкият принц. – В пустинята човек се чувства малко самотен...
- Човек е самотен и между хората – каза змията.“
Антоан дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“
Небето си остана и днес мрачно, наистина сърдито на целия свят през последните няколко дни.
Валеше студен къ ...

Изминаха безброй години
страхът убива чувството накрая
Можем ли да го кажем?
Можем ли да го опишем?
А можем ли завинаги да умрем? ...

О, Ден,
с радост, мъка и любов благословен!
Зад ъгъла се скри развял
момчешка бяла риза-
платно на кораб, ...

Застанал пак, загледан в пъстрите очи
Така красиви и толкова дълбоки
Скрили в себе си и тайни, и мечти
Но също болка, огорчение и вопли
Очи, в които аз обичам да се губя ...

Не мога нищо повече да кажа.
Морето явно не е до колене.
От много оглушали екипажи
издавиха се моите сирени.
Не вярвам „Златно руно“ да намерим. ...

Кацна ми на пръстчето мъничка калинка …
Питам аз: „Калинке – малинке, де е моята блондинка?“
Тя ми се ухили: „Спинка!
Спинка, бе с един блондин!.“
Ядно цапнах й един. ...

Мои снажни зелени богини
насред двора извили снага.
Толкоз много, много години
аз ви крия в мойта душа.
Колко малки, мънички вий бяхте, ...

Прегърни ме
Казваш ми тихо ,прегърни ме, с лека тъга,
доближавам се и прегръщам твоите рамена.
Лицето ми докосва шията ти снежно бяла,
усещам парфюма ти хубав с дъх на цветя. ...

Слънце, южен вятър, топлина,
пролетта разпали в нас мечтите,
но месец март с характер на жена,
показа ни от кого и как, зависят ни... .съдбите.
Силен вятър, мраз и студ ...

Борбата е неочаквано добра!!!
НАП-ористи са агентите:
отвсякъде се сипе скрита пара!
Идат на "Сполука джентълмените"...
*** ...

Влюбих се във самотата,
мълчаливата ми любов.
Тя следва ме на местата,
де вирее моят живот.
Не изисква нищо от мен, ...

Създадена е нежна и слаба.
Но пожари разгаря,
когато се влюби.
Стърнища след нея оставя,
ако искрата изгуби. ...

Спомен остана невзрачната зима,
снегът в сърцето ми за път се стяга,
нова каляска днес слънцето има,
пролетни ръце към мен протяга.
Дръзко пулсира вълшебна надежда, ...

Нощта е предизвестие за сън.
За сън ли? Не заспивам, нецелунат.
Очертва се безкрайност. Но отвън,
а този свят без теб е кръгла нула...
Луната е студена стъкленица, ...

Тогава
Когато Вятърът намери своя дом
и уморен от скитането безпосочно,
притихне в длани от съдби без трон,
изплетени да го побират…точно. ...

Ти си със силна воля и дух несломим
като природна стихия неудържим
в бурята се чувстваш спокоен
вода пиеш от дъжда пороен.
Ти си от този тип хора ...

Изниза се поредната година
от времето ни на Земята.
Натрупахме тъга и радост,
но имаме душевна младост.
В четир'сетте, когато бяхме, ...

Животът ни сякаш в нереалност потече.
Май, Всичко е вече ... онлайн.

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА: УРОКЪТ НА АГАРЕС
- Видя истината, нали? – Агарес се пляскаше по колената като малко дете. – Не е приятна като в приказките! А и да я знаеш, често няма никаква полза! Но ти си различен!
- Значи, Казук Мон ме избра защото оцелях сред всички онези деца на онова страшно място? – запит ...

Почувстваш ли се в две ръце,
притиснали те жадно цяла,
грешно ще е, без сърце -
да разрушиш прекрасна Вяра!
Когато срещнеш две очи, ...

Сякаш е същата, същата стая,
вуйна поднася чудни блюда.
Вятърът свири горе в безкрая,
а вуйна години е вече сама.
Само очите ѝ още са млади, ...

Изплети ми две люлки, от Млечния път.
Знам, разбирам – небесно светило си само,
този прилив солен е, вълните горчат,
а добрите делфини, плени ги таляна.
От лъчите ти стихове светли преда, ...

Нова глава
1
***
Хората над четиридесет години знаеха добре историята на Яким Георгиев (известен и като Яким Дърводелеца) и на жена му Роза, но не желаеха да я разказват на никого. Дори не коментираха помежду си случилото се, сякаш се надяваха то да бъде забравено завинаги. Още по царско време, през ...

Позна ли ме?
Не трябват думи -
загубих вяра и в тях.
Те крият често скудоумие,
нюанси в адвокатски глас. ...

Рев
–По-бързо, мързеливци! Това не ви е да седите в кръчмата и да пиянствате по цели нощи и да гоните фустите! Още десет обиколки за любителя на подигравките в края на колоната. Ти, очилатият! Ако пак изостанеш, ще миеш чинии цял месец и ще лъскаш ботушите на целия полк за още толкова!
Добре, за оне ...

Игрички.
Дребни сметки.
Добре заучени
Нарицателни
Роли ...

Пролетта иска да пукне, да гръмне, да се взриви,
като забравена мина, като стара бомба
с потъпкан фитил.
Пролетта иска да пекне, да грейне, да цъфне,
като усмихнато слънце, като слънчоглед, ...

Този свят се отдръпва - планинска мъгла
А зад нея ме стрелкат очите на Бога.
Планината е дом и добре съм дошла.
И добре съм си тръгнала. Знам, че го мога.
Знам, че още ме чакаш. Зад девет злини. ...

от дупката си
адът се подава при
БОГОзабрава
а в дупката си
адът се заравя при ...

Здравей, моя виртуална приятелко!
Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос. Аз съм бивш учител - от онези, за които пишат вицове. Казват, че често се вдетенявали. Какво лошо има в това, да си останеш в душата дете!? Не разбирам!? Обичали да назидават. Нима ние вкъщи с едно ...