Атанас Маринов
Един някога изпаднал в нищета,
ми каза той това,
"Не падай много ниско ти,
защото може да боли!" ...

Искам да ми подариш
градина с цветя.
Да ми я подариш, искам...
(Не да ми я купиш.)
За да се нагледат очите ми, ...

Изтиктаках си времето,
а надежди, мутирали,
на пазара глупаците
ги изпиха със бирата,
на кашоните седнали. ...

Бял мечок и бяла мечка прегърнати в белия сняг.
Мечтаят за мъничко любов във бяло...
Да отвържат празнична бяла магия...
И слънчеви отблясъци да разложат бялото
на всички цветни нюанси... ...

При следовател Боев:
- И така, разкажете как стана всичко, от самото началото, че до края?
- Ми то аз, ко да ви кажа, тя тая работа без да я щеме почна.
- Слушам ви!
- Значи, брат'чеда Григор, тръгна да се жени. Хареса мома от Бойчиновци и се залюби там с нея. Она, в началото не го щя, ама той на ня ...

-Мръсна свиня! Как можа да го направиш в собствения ни дом! Не мога да те гледам! Не ти ли беше достатъчно да профукаш всичките ми пари? Не, трябваше да ме унижиш по още по-гаден начин! Мразя те! До дъното на душата си!
-Престани да крещиш! Старанията ти са напразни. Нямаш публика тук.
-Само това ли ...

- шофьорската книжка е талона за хляб на катаджията
- демокрацията зависи от думата на главния демократ
- проституционно правителство
- червеите подкрепят закона за ограничаване на риболова
- репортаж за по-малките ни братя – вирусите ...

Сияят локви, в тънки ледени премени,
звънчето вятърно трепти – премръзнало.
Прелита утро, май се е подхлъзнало,
къде ли бърза? Толкоз целеустремено.
Навързва вятърът мъглата на кордели, ...

От полета на птиците разбрах-
ноември, че сънува тишината.
Снежинки две търкалят се към нас,
а ние сме деца на синевата.
Да си играем с облак..искаш ли? ...

Снощи те докоснах. Наистина докоснах. С върха на пръстите си нежно те досноснах. По косата леко те погалих. После и по цялото лице. Докоснах те аз, нали? Нежно те докоснах. С устни те докоснах. С върха на устните жарко те докоснах. По челото, по очите. После и по цялото лице. Докоснах те аз, нали? Д ...

Разбрал съм отдавна, че кофти живея!
Че много работа - а малко се смея!
Че трябва да видя в Париж - капитола!
Венера Милоска във Рим чисто гола!
Че искам да чуя в Слънчака - Сантана! ...

Повярвай!...
Не съм това, което ти искаш..
Не съм това, което ти търсиш!
Не съм тиха , спокойна, покорна!
Не съм! ...

Къде? Почакай! Балът още
несвършил е, а хукваш ти!
" Прости ми! ( казваш ) Полунощ е!
Каретата ще отлети! "
Каретата ще отлети!? ...

Тенис на мухалка
се играе днес
с топче и бухалка
буди интерес.
Тенис на мухалка ...

Студено е, вземи си връхна дреха,
и хляб вземи да имаш за из път,
а аз ще се помоля за утеха.
Дано да те посрещне светъл лъч.
Сбогуване! Съвсем не го умея, ...

Аз българин съм във чужбина
избутвам там година след година
гордеех се в началото с това
но дойде време и главата ми увря
аз боря се със разни обичаи ...

Сбираш дългия ден
в глътки мащерков чай,
вън - мъгли и студен
ледно зъзнещ безкрай.
Гледаш мрави кордон ...

Мъглата на прага на зимата
полага шепи върху земята,
пази пламъчето,
Теб,
топлинката ...

Луксозните покрайнини на голям град.
Малък затворен комплекс.
Късно лято.
Събота - срещу неделя.
Малко след полунощ. ...

и нищо ново
пак — под слънцето — едно
тегло-олово

Във полето на живите
до сега път проправях..
и мъчих се и старах се -
неразбранa останах..
Във полето на мъртвите.. ...

Слънцето се влюби в бяла Звезделина –
мома като цвете, цъфнало в градина!
Всяка сутрин Слънчо над момини двори
бърза да излезе, да я заговори:
– Моме Звезделино, ти си най-красива, ...

Като ангел чиста, нежна,
с лъчи ме ти огря.
Дари ми ти надежда -
искам мъката да спра!
Далече сме един от друг, ...

Хей, пътнико... Почакай! Поспри за малко и нека си поговорим?
Хей, нека си поговорим, но кой ме вика?
Тук долу, погледни надолу и ме виж.
А ти си?
Аз съм красивия минзухар, не ме ли позна. ...

Мъглата бе разстлала тишина
и капчици вода се гонят неми.
Отблясъци от бегла светлина,
разкъсват се – в пространството ранени.
Поех си дъх, но ледена тъма ...

Таралеж
Вечерта приспа гората
и зави я със мъгла.
Таралежът на земята
прави си легло с листа. ...

Ако бях ден от седмицата,
щях да съм събота,
излегнала се в най-удобната
възможна поза.
Щях да се настроя в тих режим, ...

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЧАСТ
НАГОРЕ
И ето че настъпи денят за раздяла,
ковашката гилдия беше изковала,
само за една нощ сандък от желязо, ...

Скована е от страшен студ душата ми
и не потрепват топлите й чувства.
Надеждата, подпалена от залези,
в забравата на болката се впусна.
И ледници притискат любовта ми. ...