Петък, 13-и, е. Ходих до BILLA.
Положението е просто фантастико...
Дядо набухал количка със пиво,
лелка се нахвърля на пастите.
Десет кашона със макарони. ...

Вирусът мотае се в ефира
и поразява, без да спира
бедни, средни и богати,
хора във колиби и в палати.
На Уолстрийт борсата се срина, ...

Никой не знае точно кога се е появил клана Гъди Мъди. Със сигурност е било много отдавна. Единственото сигурно (до колкото може да се вярва на нинджи) е, че клана е основан от Баба Гъди Мъди.
Това може да го потвърди всеки Вожд на Клана (както жив така и мъртъв).
Няколко стотин години са минали от н ...

Здраве
Мое здраве,мое здраве мило,
седи до мен,моля те не си отивай!
Под моето сърце ти гнездо си свило,
ти си моя верен приятел ,не унивай! ...

Понякога толкова много не издържам, че искам да изкрещя колко ми липсваш. Да го изкрещя пред всички...
А те да законтрят на ръчна, да млъкнат, да вдигнат глави, да ме погледнат като откачена и да забравят какво са правили до този момент, кои са, защо ги има...
Да залепнат по местата си като насекоми ...

Да видиш искреност и топлина
в света на вълци и злина.
Да търсиш тишина...
в света на вълци и злина.
Да искаш топъл малък жест ...

Заедно с още няколко човека вървя по стръмна пътека. Тя е тъничка, сребриста, повече прилича на ручейче. Пада се в някаква долчинка .Встрани от нея коренища и стъбла на храсти. Короните им са оцветени с почти всички цветове на дъгата, а по земята са се натрупали изпадали листа – оранжеви, червени и ...

Похвално слово за Лекаря
–Той даже и не стана Бог!...
...че в силата на Дух човечен
не беше като тях – жесток,
но както вярата бе вечен!... ...

Нестинарка... 2
на Теб...
Аз
Стори́ душата ми на нестинарска жар
и после там танцувай обладана – ...

Беше дошла Демокрацията и младежите започнаха да си оставят бради без някой да им прави забележка. Двамата сина на баба Дона седяха пред къщи и разглеждаха в някакъв вестник снимките на известни мъже. Обсъждаха себе си и това на кого какъв тип брада би приличала най-много.
Майка им ги слуша, слуша, ...

Поредния самотен ден. Ани стои до прозореца загледана в мрачното утро. Затваря очи и се пита за пореден път „Защо? Как стигнах до тук?” , пожела да си прости и си припомни историята, която промени живота и.
Дните и преминаваха спокойно. С бившия и съпруг ги запозна тяхна обща приятелка ,тъй като и д ...

Ах, петък 13-ти, любим си ми,
носиш ни "рестарт" на всички ти.
За дълго вкъщи ще се приберем
и с мислите си ще се съберем.
Любимото кафе ще пием бавно ...

В рай и ад ще си починем.
Няма време за отпускане!
Ангел чака - да преминем.
С лудо, шеметно препускане.
Дявол - клекнал сред блатата, ...

Това е игра и всички ние сме просто
жертви на любовта.
Не се опитвай да го промениш.
Не го избираш ти.
Жертви сме. ...

Мутации, реформи до безкрай –
глобално изменени сме, докрай.
Панически разстроено живеем,
да плачем ли или пък да се смеем?!
И вируси с корони или без - ...

Понякога те виждам във съня си
тъй спокоен, весел си. Не искам
никога да свършва, да те губя
аз отново.
Звездите тъй ярко светят ...

Омръзна ми да бъда междучасие.
Резервен романтичен вариант.
За някого на егото, украса.
Спасителния пояс в океан...
До гуша ми дойде от страховете ви. ...

Затворете очички!
Помолете се всички!
Изчистете душите
от праха на сплетнѝте!
Допуснете лъчите ...

Вече нищо нямаше смисъл…В началото си говорихме толкова свободно и бяхме много отворени, а сега не можех да и кажа и една думичка без да почувствам болки в гърлото…
- Едно уиски, моля. – поръчах в новия бар, в който ходех от няколко седмици.
- Нека бъдат две. – каза уверено барманката, наля уискитат ...

/по идея на Юри, а при него по идея на бутилката. Нямам понятие как се пуска свързаното произведение, сори, пич!
Почва с една поредна случка с картечната ми уста, продължава с видения за бъдещето, завършва с представа, почерпена от алкохолните миражи на един поет…
Та – поред…
Отивам да плащам телефо ...

Нека не говорим дълго...
(лирични миниатюри)
1.
Измислих те, създадох те от нищо,
а след това и ореол ти сложих – ...

Дали да пиша си ме вдъхновила?
Защо такъв въпрос ме питаш?
Разбира се, че си!
Нима не помниш вече?
Отпърво писахме двамина. ...

Празен шкаф. Задушна стая.
От миризмата на боя умът ще се замая.
Спомени в кашони са прибрани,
старите тапети са съдрани.
И няма връщане назад. ...

Ще се скрия, ще избягам
и бурята в мен ще я запазя.
За другите да бъде щастие,
болката сама ще изтърпя.
На лицето отново слагам ...

"Най-голямата власт е да властваш над себе си."
Това беше темата, която ми се падна на матурата по философия след 12 клас. Преди години записах тази матура случайно, без да имам интерес към философията, но след матурата интересът ми силно се разпали. Нямам такова образование в университет, но винаги ...

Недей се разсейва, Поете!
Ръката недей си отдръпва
от пулса на болния свят!
Линее сърцето му клето...
Ти бе на скала непристъпна. ...

Ти полетя ли като мен -
там, дето раждат се орлите,
където въздухът не стига,
за две тела от обич впити?
Високо е, не всеки може ...

Защо не чукаш, идвайки в съня ми?
Неканен пак промъкваш се в нощта.
Защо не чукаш, идвайки в съня ми?
През деня добре съм, но нощем преобръщаш ми света.
Хващаш ми ръката и ме вдигаш от леглото... оказвам се между двете ти ръце. ...

уволнение —
нищо
лично

ИЛЮЗИЯ
Художнико, така и не успя
да нарисуваш светлото ми рамо.
Сега съм у дома. Спокойно спя.
А ти си бил със сянката ми само. ...

Малкият Иванчо пита баща си: Тате, до какво ще доведе извънредното положение, което ще обявят у нас?
Бащата: До извънредно разпространение, сине!