В село, на мегданя, джангър. Петима-шестима млади левенти, на възраст между 40 и 55г събрали масите пред кръчмата, изкарали колоната, Славка Калчева извива глас, а Кольо Минчовия и приглася, качен на два стола, с треперещ мустак омазан в руска салата. Мушама на дупки, суджук върху вестник и наздрави ...

Октомври беше, ти като замина.
(И дядо си замина през октомври...)
И аз прегърнах дишащата зима,
която всяка вечер с него спори.
Остана само споменът за лято. ...

Любовта ни е като птиче от водата,
изплува и полетя надълбоко,
на дълбоко и толкова на високо...
защото просто се влюби като нас...
В свободата, която тъй рисуваме... ...

Толкова пъти ме учеше бабо
"Страхът убива! Не бой се!",
но как да съм силна в мислите сáмо,
щом в тях лъха едно "безпокой се"?
Как себе си бабо да боря, ...

Димна завеса обгръща ме
Цигари треперят измежду пръстите
Лица оскотели мизерно поклащат се
Като руини ги виждам все същите
Студено кафе между зъбите ...

Днес съм малко тъжен аз,
днес е време за раздяла,
казвам сбогом с чужд ми глас,
махвам със ръката вяло.
Днес сбогувам се със свойто аз – ...

Поднасям ти цветята
за твоя имен ден.
Дарил ти бих земята
със целия Шенген.
Живеем във Европа ...

Жилав по жътва, прашен и потен,
с прана кошуля вечер на двора –
зная си още селския корен,
пръст плодородна с плуга да поря.
Думите зная – прелетно ято – ...

Страхът е враг трудно победим,
нощта е тъмна, дълга, страшна,
но калиш ли духа си несломим,
знай, победата ще е прекрасна.
През огън, сълзи, пепел и тъга, ...

Кон мене стрелаат
куршумите од твојата непостоечка совест
додека огномет од грмежи
ги вознемирува луѓето на земјата
и небото во височините. ...

Светулката се вледени
между четири порутени стени.
Не тръгвай, остани!
Дъждът за нас вали.
Недокосната вечеря. ...

ЗА ЗАЛЕЗА
Щом Слънцето трепти да зайде,
на края си на своя Ден,
ти търсиш нишата да найдеш
и в своя край се убеден! ...

Всяка нощ те сънувам... Един и същ е сънят... И винаги започва еднакво... Будя се от бавен, равномерен шум...Успокояващ ритъм... Сутрешен блус... Бавно... После усещам топлината на кожата ти върху бузата си, притисната до гърдите ти... Сърцето ти... То ме събуди... Бавно плъзвам лицето си по горещат ...

Сякаш в летаргичен сън
дремела със досега,
чула шеметния звън,
шепота на любовта.
Както ти ме съживи ...

Обичам да карам през нощта, особено когато вали дъжд – или даже по-добре - сняг. В такова време човек трябва да се бори с колата, но и да гали волана в трудните участъци.
Имах стар Мицубиши Лансър с ръчни скорости, задното колело, на който скърцаше. Скоростната кутия също скърцаше и въобще колата бе ...

Когато имаш
нужното обичане -
не търси причината.
Това е любовта!
Когато търсиш ...

Награди, Конкурси, Култура, Поезия
Бъгна се всичко, заприлича на лезия
Лордове нежни сега награждават
Едните взимат, другите дават
Изродѝ се всяка инициатива ...

... нещо май ти липсва.
И личи си:
- в уискито „за твоя сметка” пак;
- в мисълта за пух и белезници;
- в пръста ти, допрян до моя крак; ...

Момичето в мен- босонога самодива
из дебрите на миналото тича,
чертае тиха и неравномерна крива,
магични заклинания наум изрича.
Препуска из линейността на спомена ...

Върви, не се обръщай за сбогом дори.
Напред по своят път искам да крачиш.
И нека вятърът роши онези меки коси,
които те помня с ръка как отмяташ.
Върви и нека духът ми да бъде със теб, ...

> Асансьорът не работеше. Помъкна куфара нагоре. Беше тежък и болезнено обтягаше сухожилията на ръката му.
>
>
>
> – Добър ден – каза съседката и отмина надолу по стъпалата. ...

Strangers
She doesn't kiss me on the mouth anymore
'Cause it's more intimate, than she thinks we should get
She doesn't look me in the eyes anymore
Too scared of what she'll see, somebody holding me ...

Vergiftet sind meine Lieder;
Wie könnt’ es anders seyn?
Du hast mir ja Gift gegossen
In’s blühende Leben hinein.
Vergiftet sind meine Lieder; ...

22.
На сутринта, тъкмо закусваха в трапезарията на голямата къща, се появи Иван и предложи на Нийл да го заведе на лов. Погледна към Ирис и добави:
- Ако искате, госпожице, може и вие да дойдете... Една разходка...
Джон веднага вдигна заинтригуван глава. Едно приключение? Тъкмо да има какво да разпр ...

Тя каза: „Любовта е грях“,
когато я покрих със нежни длани,
но аз тогава рая преживях,
а беше като цвете любовта ни.
Тя каза: „Чужда съм жена ...

Ти,малка приятелко, днес си родена!
С тоя стих искам поздрав да кажа,
не само с това да си благословена,
а с повече думи за теб да разкажа!...
Още малко години стоят зад гърба ти, ...

Нашепва ми пустинния вятър
че идваш към мен
на гърба на уморена камила...
Тази нощ нямам нужда
от звездите небесни ...

По стъклената чаша няма блясък,
а – кървава следа, пукнатина...
Но нищо, всяка вечер с крясък
ще вливам в нея мойта празнина.
По гърлото ми ще засядат остри ...

Февруари
•
Февруари е онова краткостишие,
в което две чаши узряло вино
освобождават на думите ритъма, ...

с Марианската
падина - Джомолунгма
в копнежите си
...............................................
Марианската ...

Разпилени по паважа сърчица
от хартия разноцветна днес ме спряха.
И навярно след среднощна веселба
там, огряни от лъчите, си мълчаха –
за парченцата разкъсани души, ...

19.
Колко е спал, Джон не разбра. Усещаше тялото си атомизирано, само болките в краката и гърба посочваха, че има нещо останало от него. Но, когато започна да се надига, рязък спазъм разтърси всичко – от главата до петите...
Едва ли не допълзя до вратата, подпря се на резето, с което беше затворена ...

Моя тиха и вярна тъга...
с дъх на есен и почва дъждовна...
Спри на моите устни сега
и кажи ми: Защо съм виновна?
Колко мъртви звезди съживих, ...