Тук почивам аз, измиха ми косите дъждовете,
а костите ми бели... ги разпиляха ветровете.
Под камъка, на хладна сянка спя.
Главата ми е там, където слагате цветя.
Свещта, която днес гори, ми дава топлина. ...

Нарисувай ми, художнико, наполовина любовта.
С дрипави дрехи, уморена, носеща душа на стар слепец.
Плаха.
С кожа алабастър, несресана коса, очи, гарван черни, нека да не види, че протегнал съм ръка с гребен да я среша.
И мене цял да ме не види, че аз съм половина любовта.

ЗЕЛЕНОТО ХЪЛМЧЕ
С престорена искрометна закачливост домакинът на санаториума стискаше измършавялата ръка на току-що влезлия прораб Гера.
Здрасти, здрасти! Как са работите? - гасеше ненуж­ната любезност той, привично впълзявайки в състоятел­ната ниша на смутения гостенин.
Разправяй, как е животът?
Да ...

Вчера аз го преживях,
и никой не бе до мен,
освен моята мила,
сладка и добра майка.
Операция аз претърпях, ...

/само от глаголи/
Обича. Разпалва. Гори.
Живее. Диша. Предрича.
Пише. Римува. Твори.
Мечтае. Мисли. Изрича. ...

Тъжна съм.
Не мога да ти напиша стих,
така че да се влюбиш в мен.
Не мога да говоря, а и не бих-
моят глас е тъжен и уморен. ...

Не бой се, когато е трудно...
не бой се щом дойде студа...
усмихвай се просто и смело...
втурни се ти в своя живот.

МОЛИТВА ЗА БОЛНИЯ ДЕН
Росица Чакърова
Боледува денят, прокървява по изгрев и залез,
а лечителят - слънце, превързва го с розови облаци.
Приросява дъждът, с капки свежест събужда заспали, ...

Една мечта почука на вратата,
а аз любезно отваряйки видях,
че си е леко, невинно повдигнала полата.
За жалост понечих да я докосна,
и в мига, в който го направих, ...

Не казвай,
че ден
след ден
лицето ми
променя се. ...

Заведението нямаше име. Намираше се на няколко метра под земята. Малцина знаеха, че това е ресторант. Липсваше рекламна табела. До него се стигаше по дълги мраморни стълби. Вътре винаги беше задимено и мрачно. Посещаваха го само необикновени клиенти, които търсеха къде да се скрият от заобикалящия г ...

Тъжен свят - арена на наследници.
Сблъсъкът - уви, предизвестен.
Плебеите вкочанясват в ледници.
Скъпите контета хващат тен.
Вече не брои беднякът кръпките. ...

Разхълцана и с тягостно вълнение
от погледа към просещ инвалид,
изрича дама честното си мнение
от неговия тъй отблъскващ вид.
"О, ужас! Дрехи толкова вмирисани! ...

1/Тук всички всеки критикува
и по вдовишки все реве,
над чуждия проблем умува,
а над своя си не ще!
2/Не можем да се разбере ме, ...

Любовта не е заек, но бяга като изтърван заек.
За да бъдеш звезда, трябва да си нажежен до червено.
Наведен в кръста, а ти размахва пръста.
Не сочи с пръст, за да не ти посочат среден пръст.
Ако светът ти се вижда наопаки, ходѝ на ръце! ...

Ако стореното от нас в ущърб на някого ни накара да се замислим поне за миг, трябва да спрем, да се погледнем в огледало и да преценим дали видяното там ни харесва, добре да премислим какво този някой губи и най-вече какво губим ние, и да си припомним, че всичко се връща... най-често не на нас, а на ...

Вчера шефът Триглавски пак ме накастри: “Нулевич, сто пъти съм Ви казвал, че Вие не само че живеете пет за четири, но и работата си я вършите на две, на три. В професионален план сте нищо и половина. Шестото чувство ми подсказва, че Вие до живот ще си останете девета дупка на кавала. Всяко нещо тряб ...

Американският народ превантивно си е направил вид "Застраховка живот"... като е взел решение да отпечата върху еднодоларовата си банкнота: "Ние вярваме в Бог"!
Тоест - ако се окаже, че Бог не съществува, те да не загубят нищо след като умрат, а ако съществува - да спечелят заслужено билетчето си, с ...

27.
Натрупване на шарени палатки, с парцаливи платнища, дървени бараки, къщурки от някакви жълти камъни /после мистър Крейн обясни, че това са непечени тухли, които полекичка се смиват от дъжда и затова в региона не е останало нищо от някога великата държава на джипситата/...
Къщите бяха се струпали ...

Моля те, любов,
дай ми знак.
Докосни моето рамо.
Кажи: И без него
пак ще живееш, ...

Отиде си, тъй както и живя,
спокойно, ненатрапчиво и тихо.
Като река в морето ти се вля,
сълзите ни съня ти не смутиха.
Ти беше пристанът и всеки път, ...

Треви зелени и сини дълбини
пътуват във съня ми,
в очакване за сбъдване
на пролетното утро...
Светлее хоризонтът ...

Отдавна
не съм те срещала, приятелю,
не си ме виждал, не си ме мислил.
Разделиха се пътеките в късното ни лято
и ранен сняг косите ни покри ги. ...

Предусети идването ми.
Забеляза ме,
когато се появих.
Хоризонтът на очакванията ти
ме позна. ...

Посветено
Прощавам ти. У мене се събират
небето и земята. Вечността.
Те пътя си в безкрайното намират.
Вълшебен път към мен в реалността. ...

Безсънице моя! Колко много те искам!
Очаквам те всяка вечер в два...
Нуждая се от топлината ти,
като щъркел самотен в зимната нощ.
Вятърът луд ли чука по прозореца ми? ...

На Никола Вапцаров
Кръв и два куршума.
Химикал.
Танц във лятна шума.
Карнавал. ...

Ще ти разкажа приказка... Искаш ли...? Докато заспиваш, чуй тази история за Жената, която намерила Любовта... Красиво е... Имало едно време една принцеса. Всички момичета са принцеси за своите родители, затова я наричаме така. Тя живеела заедно с майка си и баща си в най-красивия замък в една каменн ...

Когато видя, че отрязан дънер,
изсъхнал вече и отвътре кух,
от който даже огънят се е отвърнал,
разлисти се - разбирам, че си тук.
Когато се разсипе кехлибарът, ...

Вдига се шум до бога.
Боже, не чуваш ли?
Болен е този свят, крее,
язви по тялото зреят.
Лъжепророците луди ...

Разтърсващ трепет! Майка до сина
застанала и гордо се усмихва,
че този мъж с наболата брада
бе бебето, що в скута ѝ притихва.
Пораснал ТОЙ, на възраст и дела, ...

За 23-ти път чупя огледало.
Той се е впил под кожата ми.
Закономерно е, чуждото тяло
да причинява болка
и имунитета да го отхвърля. ...

Под стъкления похлупак -
слънце, плочки, кучета,
усещам, че ще свърша
с глава, пъхната във фурната,
или ще скоча във водата, ...

Виновна бях, че се погубих.
Виновна съм, че те желах.
Вината аз изгубих,
излъгах ли, но как...
Виновна бях, че се ослепих. ...