Не се усмихвай, тъга, не се усмихвай...
Ти, скрита там зад ъгъла на свят лъжлив.
Не ме презирай и в лъжата своя,
моля те, не ме въвличай.
Не искам, уморен съм от това!? ...

Пиано или
китара...
Клавиатурата докосвам
и тя запява тихо,
нежно, ...

Любов,
имам нужда и от още нещо.
И прегръдки, и целувки, стонове и цветя.
Имам нужда и от още нещо.
И очите да ме гледат нежно, от усмивките на любовта. ...

Ей, тъжното момиче.
Погледни към мен и запомни,
че всичко тъй близо е и гори.
Нещо малко за сърцето като
спомен дай ми и нека, ...

Едно ще ти кажа, сърце!
Не тъгувай за онзи, дето за теб не тъгува!
Дай със теб да се вземем в ръце.
И дори без него пак да съществуваме!
Обичай, сърце! Чу ли? ...

Не ме питай как съм. Възможно ли е да не знаеш?
Когато си тръгна, остана ми само небето.
Пътека, която ме води към празни безкраи.
Не ме питай как съм. Нима не усещаш студеното?
Объркани, млади, страхливи пред всяко начало, ...

От влака отделям на пътя крилата.
В зелените ниви ги слагам с ръка.
Животът е песен отдавна изпята.
Кръвта ми е млада. До вихър летя.
Вървя до Балкана в зелени магии. ...

- - - - -
(Камерата показва в гръб мъж с наметната ватенка и каскет на главата. Пред него гори огън, а около него стърчат само голи каменни зидове. Камерата се завърта и показва околния пейзаж. Зима е. Сняг е привел клоните на близките храсти. На неголямо разстояние се виждат зидовете и на други пор ...

Той е огън, аз – вода.
Той е Слънце, аз – Луна.
Той е силен и неуязвим
като скала, а чувствителна
и ранима е моята душа! ...

Букетче здравец стискам във ръка,
свещица жълта кътам в джоба.
И тръгвам под голямата луна
към храма в малкото градче.
А там народът вече се събрал, ...

Не за земна слава бе роден,
отрече се от царство на земята,
с цената на живота Си решен
обърна колелото на Съдбата.
Застана срещу силни на деня, ...

Госпожа Емили Бомон – красива, двайсет и осем годишна жена, слушаше напрегната емоционална реч на футболния коментатор, без да поглежда към телевизионния екран. Пръстите и мачкаха крайчето на памучната покривка през цялото време. Не гледаше футбол, защото не разбираше тази безсмислена грубост и агре ...

Животът е една безкрайна пътека, по която вървим. Докато се блуждаем дали да завием наляво или надясно, преминаваме през много препятствия. А защо не и през радостни моменти? Хората сме така преустроени, че сме склонни да обръщаме внимание само на нещастията, които ни сполетяват. А дали всъщност сме ...

Небето плаче – дъжд вали
и пълни с мъка моите очи.
Перде, прозорец, гълъб бял,
сиво, мрачно, локви, кал...
Искам слънце, пясък и море, ...

Обръщение към Човека!
Пред теб съм сам, о, мой Човек!
Със главна буква или в скоби!
Оставен тук на самотек,
роден от демони и роби! ...

Боже, ти прости тоз човек,
никой се не смили над него.
Тъй през двадесет и първия век
в душите ни надделя нашето его.
И друг клошар живее бедно – ...

Скрипал – Човекът Без Медал
В кома нейде е Скрипал,
светът е клекнал пред зловещ финал,
положили са до ковчег Сергей,
ковчег кове за всички Мей! ...

в памет на Петър Алипиев
В този изящен момент,
откровен и празнично жив,
небе ти рисуваш над мен.
Пейзажът е търсен мотив. ...

(сценичен етюд – една сцена с едно действие)
ГЕРОИ:
ПРИНЦЕСА ЖУ – провинциална 40 годишна недооценена красота;
ПРИНЦ ЛУ – международен, немногоумен красавец – жител на столицата, той е на 53 години.
Представяме ви самата принцеса Жу. Денят е петък около 10 часа и 30 минути сутринта. Принцесата току- ...

Едно интервю на журналиста Жулиен Жасминов с кандидата за приза „МастърШеф“ Г-н Мишо Машев от ресторант „Голямата хапка“
Ж.Ж. – Г-н Машев, добър ден! Разбрах, че сте кандидатствали за участие в конкурса „МастърШеф“! Бихте ли ни разказали за Вашите постижения и да споделите опита си в разработването ...

Боря се със ветровете,
скрили в себе си
думи неизречени...
Тичащи по празни улици,
сплитащи души обречени... ...

Помина уште една година во инерција
со симбиоза од страв и гнев
како векна леб
исечена и набрзина изедена
помина уште една година ...

Христос Възкръсна! Радвайте се, люде!
Носете вкъщи огън Благодатен!
Христос Възкръсна! Пейте с хóра!
Славéте Бога без умора!
И всеки беден, всеки знатен. ...

Писна ми, от празните дни.
Писна ми, от едно и също ежедневие.
Писна ми, от сълзи.
Писна ми, от болка.
Писна ми, от страха. ...

Две крадливи свраки обикалят
по стръмната пътека на въздишката.
Сърцето ми е вечното махало
над въглена в безплодно пепелище.
Отмервам пози, все по правилата, ...

Цялото село беше притихнало. Слънцето се скри зад балкана и Вечерницата изгря на небето. Животните бяха прибрани по оборите и комините пушеха над къщята. Само от една къща още се носеше весела глъчка. Баба Ганка беше сбрала край огнището си младите моми, дето на следващия ден щяха да бъдат лазарки. ...

5.
Тогава за пръв път ходих на Ботевия поход.
От училището го уредиха. Трактор с ремарке, палатки, лекар… Ние – с раниците. И някой грош в джоба, де.
Та заминахме за Козлодуй. На сутринта се появи „Радецки”. Аз вече го познавах, Нейде в шести-седми клас ни водиха на конференция на младите читатели в ...

Очите ти са рилски езера,
като небето сини и безкрайни!
Снагата ти е Стара планина,
желана и изпълнена със тайни!
Косите ти като презряла ръж ...

Напоследък чистим все токсини –
те били проблемите ни гнили.
Ала истината е горката –
ние сме токсина на Земята!

Гледам през запотеното стъкло,
а дъхът ми оформя студа на кълбо.
Замислям се за далечните дни,
когато макар и с боси нозе пристигаше ти.
Жилва ме нещо отляво ...

На моята дъщеря
Роди се тя, моята дъщеря.
Мъничка с чипо носле
и набръчкано лициче.
Мъничка душица, с чисто сърце! ...

Когато огънят във мрака тлее
и въглените тихо гаснат,
тогава шепотите песен емват
и през дерета се понасят.
Когато музиката в миг докосне ...

ПОСТЕЛЯТА
Постелята си кърпя. - Нали ми е една.
Цялата на кръпки цветни стана.
Философски някои наричат я съдба.
Аз я виждам... все по-къса става. ...

Събуди се, о, народе мой, заспали,
още ли търпиш гнусните педали,
които само смучат от кръвта ти,
и се подиграват с челядта ти,
които искат на колене да си, да плачеш, ...

Май време е да се откажа...
И не за друго а за туй... Уморен съм... да!?
Много уморен. Дори не зная дали да плача
или да се засмея.
Уморен съм... че чак боли да се усмихвам. ...

Как искам да съм камък, скален къс.
Да бъда ледник със лице прозрачно
и никакъв житейски земетръс
да не намокри моите клепачи.
Да онемее смелият език. ...