Плаха тъга, обгръща душата ми,
страх ме сковава, не мога да мисля
идиот след идиота, на сцената се възправя
и се опитва живота ни.да оправя
Че е простак и нискоинтелегентен няма значение, ...

Гарата е пълна с тишина.
Хора се пресичат и се разминават.
Влакове говорят в самота.
След което просто заминават.
Някога те срещнах там. ...

Гнетен дъх в устѝ тътне.
немож‘ ли глухий шепот
тез думи глътне?...
В гърлен глъч пищят замрели,
сред карамфилени цветя, ...

Как вейна се несретната ми сянка –
листо злочесто в подранила есен,
откъснало се от самотна гранка
и недопяло сетната си песен.
Денят се сви и глухо затрепери. ...

Не ме обсебвай
с ревност груба,
с необуздана страст
и с искане
да бъда друга! ...

Защото така, стига ме пита.
Не съм ни пред съд
нито ти си аскет.
Раздавах трошици като конфети.
Оставях следа – наивен обет. ...

От другите различна,
повярвай, добре е.
На обикновена неприлична
като малко дете.
Море от мечти ...

Човекът няма пол за мене.
Еднакво тежко е, когато
от някого сме наранени
и преживяваме нещата.
За мене хора сме, защото, ...

Защо ми е, мамо, таз сила? –
от нея кръвта ври.
Щом видя, че някой е в нужда –
много боли и давам закрила.
Режа без жалост своите мечти. ...

Елизабет отново насочи ръждясалия прът към главата му и този път МакГилиан отскочи назад, като едва не се препъна в собствените си крака в желанието си да се отдръпне по-далеч от нея. Знаеше, че по-късно вероятно ще съжалява и ще се чувства гузна, че използва като броня смъртта на Анди и горките хор ...

Странно нещо е животът,
понякога ти дава
капчица надежда,
трохичка щастие,
светъл лъч в тъмнината. ...

Любовта се побира в шепа мечти,
но голяма е колкото целия свят.
Често не знаем, кой ни шепти,
човекът любим или непознат.
Очите отворени няма да спят, ...

Луната есенно се смее
И гали всеки земен стрък.
А цялата земя немее,
но се върти обаче в кръг.
И багрена във черно прежда – ...

Сара размърда тялото си. С големи усилия отвори очи. Бяха се слепнали от гурели. Примигна няколко пъти. Ярка светлина озари очите й. Стана й още по-трудно да се фокусира. Беше легнала на една страна с ръце към гърба. „Странна поза”, помисли си тя. Сви крака към гърдите си и осъзна, че са вързани. Ра ...

Ти знаеш ли колко са тежки сълзите,
които проливат се точно в ноща,
болка разяжда стомана в гърдите,
очите прелистват сълза след сълза,
сърцето ми гасне от удърна вълна, ...

С лекота протичаше мисълта на буйстващата душа,
но сякаш бе попаднала в мъгла.
И с още по-голяма лекота се редуваха беда след беда.
В тази нестихваща буря от мечти в света на забравените ценности.

Вчера те видях сред блещукащите лампи на внушителния град. Отначало си помислих, че си привидение, за което толкова много творци са писали в своите произведения. Бях разтърсен от тока на шокиращата изненада. Младото момче се почувства като старец, преполовил житейската си пътека. Идеше ми да заплача ...

Един във друг тела сме вплели
и с чувства гоним тишината.
Дори без звук – щастливи, смели,
гори в очите лудост свята.
С ръце в коси, с мечти от вятър, ...

Повярвах ти, явно не трябвашЕ.
Ъх, боли!... Защо излъга ме тИ?
Редовно го правиш ти – без свяН.
Виждаш моите сълзи. Аз мълчА.
А ти май, да обиждаш си готоВ. ...

До късно децата играеха в двора,
а мене прибираха рано за сън
и тайно завиждах на другите хора,
в света на големите исках да съм.
Обичах на майка си топлите гозби ...

стихът спасява
и на него и светът
се уповава

-Така, така, така … – замислено рече капо ди тути капи, припали пура от поднесеното му огънче и замислено пусна облак дим – Значи, казвате, че той заминава за Азия… Ето възможност да го отвлечем. Сами знаете, че тук полицията ни дебне, че всяка наша крачка е под наблюдение, че най-напред нас ще задъ ...

Колко прекрасно и чудно е на човек да му замирише на прясно изпечен хлебец. Една такава, омайна миризма гъделичка носа. Тя дразни чувствеността на вътрешния мироглед, кара те силно и страстно да пожелаеш, да забодеш пръсти в кръглата пита, от която се вдига вкусната пара. Че като задълбаеш, стигаш д ...

I'm Nobody! Who are you?
Are you – Nobody – too?
Then there's a pair of us – don't tell!
They'd banish us – you know.
How dreary – to be – Somebody! ...

Някога обичах паяк,
но се бях родил муха.
Паяк сякаш от кадифе
и рокля с багрило на дъга.
* ...

~
Китара и Пиано morpheusd / https://www.looperman.com/users/profile/814702
*
Вокали (Глас)
Fayz / https://www.looperman.com/users/profile/355212 ...

Мятам се аз на тролея, поглеждам хората вътре и вадя билетче. Дупча и гледам как кондукторът отива до един пътник.
- Ама вие нямате билет? – каза доволен проверяващияТ – Глоба! Или ще извикам полицията!
Нещастникът го погледна странно доволно и промълви:
- Но…
Недочакал оправданията му, проверяващия ...

ПО СЛУШАЙ СЪРЦЕТО СИ
И тази вечер Мария поседна на терасата, едно от любимите ѝ места и то не от вчера. Обичаше да сяда тук особено вечер, да пийне кафето си и изпуши поне една цигара.Така не чувстваше натрупаната умора през деня. Не се чувстваше добре от няколко дена. От както годините и станаха 45 ...

ТАЙНА
Огледало, покрито с тъмен воал –
любовта ми се скри от света.
Затова не усещам и капчица жал
за изминали скучни лета! ...

- Тате! Татеее!
Звукът беше като пипалце, което се промъкна сред лепкавата мрежа на съня ми и я разкъса. Докато примигвах срещу ококорените очи на сина ми мернах часът на екрана на работещия телевизор - минаваше единайсет. Алекс трябваше отдавна да е в леглото!
Но откакто Ина се разболя всичко се об ...

ела
да си говорим до късни часове
да ми разкажеш за момичето
разбило сърцето ти
и за първата ти голяма любов ...

Навярно имат срок на годност думите,
износват се и шепот, и мълва.
По-дрипави от просещите друмници,
завет и клетва, сриват се в пръстта.
Разпадат се на части обещания, ...

/ЗА МОЙТЕ БРАТЯ ХРИСТИЯНИ
С добри очи те брата гледа.
При нужда помощ ще даде.
На страдащите той помага.
Пред катастрофа ще те спре! ...

Като заспиващо дете морето
шепти на верния приятел – бряг.
Покой в листата и вълните светят,
луната дреме в стария си впряг...
И гасне хорската гълчава ...

Бий, клисарю, до болка камбаната!
На живот и на смърт бий болезнено.
Откъсни ѝ езика. Остане ли,
ще виси в пустотата изплезен.
Като шарж на живота и вярата ...

> Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш,
>
> че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.
> Алберт Айнщайн
Учениците бяха притихнали в класната стая. Никой не смееше да гъкне, докато госпожа Попова разказваше автобиографията на Ханс Кристиан Андерсен. ...