Днес ще ти говоря само за любов,
намерила пътечка към душата ми.
Една искрица – летен дъх,
докоснала копнежно сетивата.
Красива струйка лунна светлина, ...

Ноември. Онзи месец, в който се появих на бял свят - любимият ми месец. Същият месец, в който те отнеха от мен, превръщайки го в най-омразният ми. Ноемврийското ми сърчице, дето се поддаваше на чувствата тогава, стана същински лед. Студено, точно както настъпващата зима през този период от годината. ...

Една ми е Соня, една,
хубава, достойна жена,
като втора майка ми е тя,
като красива птичка, волна.
Най-добър приятел, ...

В скръбта на глухи, сиви дни
зари ме пурпурът на твоята душа
и сред тягостния гнет на демоните зли
споменът за теб сребри бледата Луна.
Веех флаг от невзрачен креп, ...

Но можеше да бъде друго,
а не това, което е сега.
Защото любовта е чудо,
накапано от капчици тъга.
Тъга – от неразбрани чувства, ...

Малко страшничко се получи
с това мое "свободен си да си идеш" –
тишината преви клоните на върбата;
ято гълъби литнаха;
а от изстрела на сърцето ми ...

Фръц-фръц със фустана!
Бързам, бързам към мегдана!
Троп-троп с чехли шарени...
Коси черни, устни алени!
До тебе на хорото ще се хвана! ...

Вятърът утихна,
покапа лек дъждец.
Котката притихна
на топло до огнéц.
В стария тиган ...

Звездите плачат
Душата ми извор на музика нежна,
душата ми тиха и влюбена разбира,
че нашата любов е далечна и невъзможна.
Сладостна болка сърцето ми раздира. ...

Бързо нарисувай любовта.
Дланите пияни да свирукат.
В стряхата на къща без деца,
слепи животинчета да гукат.
Тръгвай по нетъпкани поля, ...

Ти подавам парче од мојот колач
наречен “харизма“
јас не сум себичен човек
јас сум претпазливо суштество
не луѓето им делам насмевки од срце ...

Лицемерие
Не спя нормално, не мога да се храня.
Навярно същото е и при вас приятели.
Такова щастие е трудно за преглъщане.
О, Боже, ний сме европредседатели! ...

Светът е пълен с предатели. Който знае това – става предател, а който не го знае – бива предаден!

Рада беше óправна мома. Тъкмо беше започнала да се учи да шета, когато майка и си отиде. Млада беше, баща и, и той. Така и не я прежали. Нощем прегръщаше възглавницата и хлипаше. Хапеше я да не чуе Рада, че реве. Не знаеше що да я прави такава малка и често я пращаше при стринка и Петра. Там уж да и ...

ОТНОВО ЗА ЗИМАТА
От облаците скочиха снежинки
и припнаха надолу да летят.
Във въздуха се бореха саминки
и търсеха край нас къде да спрат! ...

Бялата птица
Бялата птица е жива, красота,
тя е Надежда за хората.
Вярват че носи им Щастие тя,
на тях и на техните семейства! ...

Във страната има всичко:
Има цинк, сребро, уран,
алуминий, газ, манган.
Има въглища, перлит,
флуорид, боксит, графит. ...

Обичай ме. Преди да е цъфтяла
картината с последни незабравки,
а мислите, наситени до бяло,
да паднат през пропуканата рамка.
Обичай ме сега. Докато има ...

Ела подобно сняг, лъчисто бял.
По дланите ми нежно се стопявай.
След този ред избирам да мълча.
И другият на тебе го оставям.
Не искам аз пореден монолог, ...

Луд съм, луд съм, много съм луд!
Много те моля, "дай ми картечница".
Има ли лед не роден в адски студ?
Има ли думи неописани в речници?
Ще ти повтарям като кречетало ...

Янко Трендафилов
От сън спомени има
(разказ)
Писахме си по интернет в продължение на повече от две години, без да се видим на живо; нищо, че бяхме от един и същи град. Всъщност „писахме“ е силно казано. Просто се бяхме добавили във фейсбук и веднъж да два-три месеца си изпращахме по едно вяло „здрав ...

Щастлива съм!
(разказ)
Току-що беше навършила 33 години – или иначе казано, Христовата възраст. Родена бе в китно, но малко българско градче няколко години преди идването на демокрацията. Казваше се Фани; не Фанета, не Фанка, а Фани – майка ѝ обожаваше романа „Осъдени души” и я кръсти именно на глав ...

Дядо Иван
Иван Рашков беше пълничък човек с побеляла коса, но винаги с усмивка на уста. И двамата ми дядовци го познаваха – с единия бяха работили заедно, а с другия се знаеха откакто баба и дядо се бяха нанесли в този блок, в който живеем и до днес. Та така, покрай тях, с бай Иван и аз се запознах. ...

С тази песен искам да кажа на хората...
Че всичко което вършим рефлектира върху нас и нашите близки!!!

Романите своя край имат...
край има и тя - любовта...
щом стане от блян по-красива...
тя срива се... става на прах...

Щастливи са миротворците,
защото ще бъдат наречени синове на Бога.
Евангелие, Матей 5:9
На всяка стъпка са
и доброто, и злото, ...

Не станах птица — друг кълвe черешите.
Зелените блата са ми орисници.
Пътеката ми се оказа грешна —
не ме отведе в твоите ресници.
Крилете ми — два стиха закърнели — ...

Оазис на моите мечти,
дъх затаих аз по тебе
и небето с огнен вик
настръхна в такт с мене.
Лагуната е много синя, ...

Молитва
За мечтите на хората, надеждите
за вярата в успехите, усмивките на тленните
аз искам свобода!
А дрехите, обувките, чантите, преструвките ...

Блокираха по старите ѝ вени,
сълзите със система присъдени,
на клапата отляво, там където
някога ѝ биеше сърцето.
Ритъмът изгуби. И без вяра, ...

Ново начало –
започва понякога с едно "ало",
с непознат, приятен глас,
който променя всичко край нас.
Започва да тупти бързо отляво. ...

Удави се пребледнялата месечина
в есенните индигови облаци...
Ридая в скута на спомена - по теб!