ОБИЧ, втъкана
в слова-сетива като
биле за рана...

Острието не потъна в него като в масло, както бе чела. Дори напротив – върха на сабята едва се скри, когато се закачи в нещо твърдо. Войникът изрева, но изглеждаше повече бесен, отколкото наранен. Елизабет паникьосано се опита да изтегли оръжието от тялото му, за да опита отново, но то беше заседнал ...

ПРИНЦЪТ С БЯЛ АЙФОН
Посветено на всички, които ще кажат:
„Това не се отнася до мене!“
Христо Смирненски
Имало едно време един млад момък, напълно неориентиран в живота, който си нямал никаква представа нито къде се намира, нито какво прави. Просто си съществувал, без много-много да се замисля. Той н ...

Затрил бях нейде очилата вчера.
Без тях не мога да напиша ред.
И спешно трябваше да ги намеря,
че зрееше във мен един сонет.
Под масата, естествено, потърсих... ...

Но нищо не е както изглежда,
не съм и аз това,
което щях да бъда.
Аз съм само жива кукла със сърцевина,
която чувства. ...

Обичам те! Такава – срамежлива.
Момиче със неонови очи.
Отричана дори от самодиви,
заключена в сърцето ми бъдѝ.
На полъха дете си неродено, ...

Курсът тази нощ беше дълъг, а времето – студено. Иван запали стария камион и потегли. Още чуваше думите на жена си:
– Внимавай как караш! Очакват се валежи, а камионът пак не е в изправност.
На шефа му се свидиха парите за нови гуми, а не изпуска курс. От алчност ще затрие някого. Карай бавно, моля ...

Гледах, но не виждах, как времето минава.
Слушах, но не чувах, как гласът ти изтънява.
Очите ти ме наблюдаваха с все същата тъга,
но моите бяха забулени в тъма.
Реки от мъки минават по лицето ти. ...

Преди години, там отвъд
града и сивата му гръд,
върху рогозка на земята -
роди се той. От светлината
на малка свещ и месечина ...

Вкусът от казаното някак си... горчи
Но по е вкусен от на премълчаното.
Във ледено студените води
опора някаква е... на предателите рамото.
Дори когато вътре в мен гори ...

ВСИЧКИ хора сме "коне с капаци", но... до един твърдим на висок тон, че сме "мустанги" без капаци, без седло, без господар на гърба си!

Какво ни кара да се борим!?
И с мъката напреде да вървим.
Да се изправяме след трудно падане
и да продължим.
Да преглъщаме болката, тъгата... ...

Тя се страхува само от градушките - 15та част
Мета се извърна към нея и се стресна от ужаса в очите на жената– бяха втренчени отвъд отворената врата . Тя мигом се обърна - от коридора я гледаше мъж с пура в ръка.
- Здравей, Разметанице…
- Забави се. Голямо чакане падна. А ти – посреднощ на баня… м? ...

Вместо вино
ти наливам сълзи.
Не ме питай,
а пий до забрава,
че всяка раздяла ...

Когато любовта е на привършване,
а устните ни сухо се разделят...
макар и всичко да е свършило,
да споделим последната неделя!
Тогава, ти отключи с очи вратата, ...

Хваната в мощната десница
на силен спазъм. В себе си роден
и боледуван удар от плесница,
в болезнен шепот на прокълнат ден.
Превъплътена в тлееща светулка, ...

Свят в поквара,
свят - пари.
Красотата скъпо се продава.
Любовта горчи
и чашата ни натежава. ...

Преди да се разбуди светлината
завземайки грандиозния си пост,
шармантно се прокрадва в
тъмнината изгревен спектакъл,
изигран от огнените светове. ...

Над водата
по моста вървя.
Ти мислиш -
лети,
по вода ходи. ...

Нещастието прави ме щастлив.
Единствено, то кара ме да пиша.
Дори и всяко вдишване да е
по-трудно от преди. И всеки ден
по-сив да бъде от предишния. ...

Днес, докато свалях украсата от елхата, се сетих за теб.
По същия начин трябваше да разкарам чувствата... От ТЕБ
По традиция догодина пак ще наредя гирляндите,
както винаги.
А ти ...

Като тръгнеш към мен, нарисувай картина, в която
топли макове вият снага под неслучени звуци.
Нарисувай звезда, беззащитно заспала в косата ми
и глухарче, което твойте пръсти на ласка ще учи.
Като мислиш за мен, пожелай си юзда на небето, ...

Ако желаеш да чуеш, че ти прощавам,
ще го чуеш. Ако обаче желаеш да спечелиш моето приятелство - боя се, че това е невъзможно. След онази случка изпаднах в параноя. Затворих се в себе си и скрих всичките си данни, тъй като физическото ми съществуване беше заложено на карта. Твоето име остави кървава ...

Казват, щом някой за теб пише - ти ставаш безсмъртен
Завинаги в чуждите книги оставаш, макар да си простъчък смъртен
Но тежкото бреме ще носиш ли?
Да бъдеш душа на поета
Да изрича той дума след дума страдание, а ти да си вечната тема ...

Би ли ме обичал повече,
ако съм една идея по-въздържана
и не излизам от очертанията, в които съм поставена,
aко не обърквам подредения ти свят
и съм една идея по-смислена, ...

Свещ запалена в сърцето ми гори,
душата дава ми любов когато ми е тежко.
Годините. За тях ненужно е да се спори́,
да чувствам, да живея искам по младежко.
Когато някои иска да направи равносметка, ...

Нито е този живот краткостишие,
нито прочетена дълга поема.
Писа си, срича си, още ме пише,
още очаквам покълнало семе.
Бягат минутите, хвърка си времето, ...

Без да жаля за дните прахосани,
всеки мрак вдън душа ще потуля.
Вече зная, че просто съм гостенин –
по терлици и бяла кошуля.
На челото ми – тънки браздулици, ...

Прозореца на моите мечти,
отворен винаги широко,
сърцето ми от радостта тупти
тъй ведро, силно и дълбоко.
Усетили щастливите конвулсии, ...

Mutter zum Bienelein:
„Hüt’ dich vor Kerzenschein!“
Doch was die Mutter spricht,
Bienelein achtet nicht;
Schwirret um’s Licht herum, ...

ПОТЪНАЛАТА ПОДВОДНИЦА
(Из „Дядо, разкажи ни”)
– ... И не иска да говори с никого, дядо – обясняваше Светлин на дядо си. – А не е глупава. Госпожата я изпита по български за частите на речта. Писа ù шест. Но с нас не иска да говори.
– Не е вярно! – намеси се Катя. – Ние се запознахме. Каза си името и ...

За теб мисля сутрин когато стана
За теб мисля през деня
За теб мисля вечер когато лягам
За теб мисля дори и във съня
Теб сънувам нощем ...

Не знаеш колко сълзи изтекоха от очите ми,
не знаеш колко болка събраха гърдите ми,
нарани ме както никой друг,
разби света ми за секунди, като глинен съд.
Сега събираш и лепиш парченца, ...

РОМЕО И ЖУЛИЕТА
Вивалди композира за сезоните,
а ти ги носиш в твоя дух и кръв.
Стоя, притихнал, плахо под балкона ти
с надежда все за тебе да съм пръв! ...

Дръж деня си в юзди!
Да не литва напред!
Светлината гнезди
сред симфония в лед.
Бъдещето тъче ...

Кога сум без тебе
и парталите и свечените облеки
без проблем можат да ме проголтаат
мислејќи на тебе испарувам
и го ширам својот круг на непријатели ...

Провинциален вампир беше той,
осмелил се в нощите ми да се вмъква.
Впива зъби в моят сън,
а аз умирам, щом не ме сънува.

Хванах снега за опашката,
сякаш е котенце бяло.
Нищо, че беше уплашен...
Както си бе наваляло –
пърчеше нежно мустаците, ...