По „Писмо от отрова“
от Андромаха (Белла)
Oпита ме с върха на пръстите,
но впих ти се жестоко във душата,
камшик те жулна парещо по устните ...

Помислих че полудявам, когато започнах да натискам произволни клавиши.
Исках да крещя от любов, чувствах как летя...
Виждах я, усещах я навсякъде, а трябваше да чакам търпеливо.
Така започнах да пиша – не знам какво.
Опитах стих, но не можех да се концентрирам, да търся рими и да мисля. ...

Къде си тръгнло, юначе?
По пътя неизвестен крачиш.
Отметнало назад калпаче,
подпираш се на тъничко криваче...
Тъй смело по нагорнището крачиш! ...

И както довчера на някои им изглеждаше невъзможно.
Положението вече е сложно.
Нужни са действия неотложно,
взе да става тревожно
Задействайте промяната подкожно, ...

Дядо Йоцо се премени, вдигна високо знамето и бодро тръгна да посреща еврото. Той не беше като онзи Йоцо! Той отдавна беше свободен – така му казваха постоянно! Толкова свободен, че можеше да ходи навсякъде, например из Европа, тя беше вече негова свидна майка закрилница – също така му казваха! Само ...

една страна от
собственост лишили и
опустошили

Като някакво копче във гърлото
невъзможни са за преглъщане
на живота мечтите опърлени,
от които сега се завръщам.
Оцеляла е само копривата, ...

Прости ми любов, че съм наивна
че те гледам с очите на доверието,
но пред твоя чар съм безсилна
как да скрия от теб вълнението?
Прости ми, любов за глупостта, ...

Приеха едната сестра в болницата следобед, в тежко състояние. Сложиха я да легне и я отведоха някъде. Другата, Роска, се разходи с тревога из коридора, надникна в докторските стаи, погледна към болничния двор, не си намери място. После изминаха няколко часа. Хора пристигаха отвън с мокри палта, отег ...

/СТОЯТ СИ МУТРИТЕ
Стоят си "мутрите" "на всеки километър"
като пиявеци са лепната по нас",
Играят си със нас играта "Черен Петър"
и повече укрепват свойта власт! ...

Понякога така се поддавам на
страха, че чак срамувам се от мене...
В опит на всички да угодя,
превръщам се в прах и пепел...
Толкова малко е моето сърце, ...

Писмо…
Ще ти напиша кратичко писмо,
във него мислите за теб ще сложа,
ще запечатам в него къс добро,
магическата нежност ще приложа. ...

Недоизказаните думи повече болят,
от вѝковете на разбити чувства.
Понякога, когато си мълчим
разказваме истории не чути.
В очите може да се види много, ...

Дъджорналисти - Наистина
-----------------------------------------------------------
Autori: Tommaso Paradiso
--------------------------------------------------------------------
Автори: Томазо Парадизо ...

*Trap (или някъде около него)*
Кратък експериментален Трап микс. Направен е на FL Studio Mobile; използвани са royalty free лупове и чопове.

I measure every Grief I meet
With narrow, probing, eyes –
I wonder if It weighs like Mine –
Or has an Easier size.
I wonder if They bore it long – ...

"Hope" is the thing with feathers –
That perches in the soul
And sings the tune without the words
And never stops at all.
And sweetest in the Gale is heard ...

Дома на Тъгата
Точно зад ъгъла се крие мъка,
по улицата на нещастните.
Успееш ли да се минеш през сълзите,
ще ме намериш в Дома на Тъгата. ...

Нощ, улица, фенер, аптека…
Светлик безсмислен и мъждив.
Такъв ще бъде на човека
животът все – без изход… Сив!
Дори да почнеш от начало ...

Тук привечер над кафенетата
се сляга въздух жарък, глух,
и с крясъка на пияндетата
излъчва чумотворен дух.
Встрани от улиците прашни, ...

Йохан Волфганг фон Гьоте
Чувах как сърцето ми бие в тишината.
Бях направил всичко, което обещах.
Вечерта се спускаше вече към земята
и зад планините пропълзя нощта. ...

на Емо
Не преставам да мисля за тебе!
И насън даже пак те обичам,
щом нощта среши с лунния гребен
тъмносините плитки девичи. ...

– Казаха ми, че още съществуваш.
Никога нямаше да забрави този глас, така студен и делови, пълен с цялата важност, която златната верижка с тежката емблема на Кралския Съвет му даваше. Със същия глас я бе осъдил на посребряване. Ей така бе наредил да отнемат живота й, сякаш тя не беше нищо и не знач ...

Заедно
Лъвица буйна беше тя,
с изваяна снага.
Щастливо тя подмяташе коса и радваше се на света.
Лъва до нея беше див ...

Понеделник. Шефът ни викна в десет часа. Едва се събрахме в залата за конференции. Дойде дори колегата Саркизов, макар за целта да се наложи да го будят двама души. Така е – навикът си е навик, а той е свикнал преди обяд да си дремва. За да има сили да хапне сетне и издържи до следобедния сън.
Както ...

Бавно и тихо студът пропълзя в селото. Плъзна се по тревата оставяйки бялата следа на сланата, прегърна есенните цветя за последно и се промъкна през стените на остарелите къщи.
Дядо Иван потръпна,облече старата вълнена жилетка и излезе от къщи. Пое дълбоко хладния сутрешен въздух, миришещ вече на д ...

Обичахме се с тебе двамата, отдавна.
Обичахме и беше истинско, нали?
Но както всяка обич, така и нашта бавно
Превърна се във купчина несбъднати мечти...
Лъжите ни съсипаха, съсипаха и чувствата ...

Саниране, корупция, побои,
стратегия и геЙополитика.
Мизерия, гладуване, порои,
удавник си, щом не членуваш в клика.
Хранѝ отровни и цени високи, ...

Щом те има до мен,
нежен ябълков цвят,
се разлиства над нас
и вълшебно и влюбено,
заедно с тебе вървим. ...

Куче под ключ е,
защото все лае, че
несвобода е...
Куче под ключ е
и лае ли, лае, че ...

"Време е! Деня пристига."
шепне тихичко луната,
звънка песен на авлига,
но колко кратка бе нощта...
Идва нашата раздяла ...

Някой нарече те книга с бели листя.
Искам да пиша, но нямам мастило.
Живот инфантилен- купчина страници,
малко или много от теб видях.
Отправям към теб само молитва. ...

Закапаха последните лъчи,
обрулени от есенния залез.
Жаравата утихнала се скри
под лунната пътека до безкрая.
Закапаха последните лъчи, ...