Мария сръчно постави червилото и тръсна глава пред огледалото. Буйните руси къдрици небрежно се разпиляха по раменете и гърба. Сбърчи устни, а после се усмихна сама на себе си, точно както правеше в малката стаичка на старата им къща. По същия начин, но с разлика от двадесет години. Тогава беше осем ...

Нямаме време.
И все бързаме.
А времето лети като вятъра.
Часовникът трака.
Гоним влакове. ...

Die Linde blühte, die Nachtigall sang,
Die Sonne lachte mit freundlicher Lust;
Da küßtest du mich, und dein Arm mich umschlang,
Da preßtest du mich an die schwellende Brust.
Die Blätter fielen, der Rabe schrie hohl, ...

Циклон след циклон -
зацикли времето болно
и от душата някак съдбовно
навън напира глух стон.
Няма завет, няма покой, ...

Здравей, чаровнико бездомен!
Не зная как си оцелял.
Защо приличаш ми на спомен
от твърде незавиден хал?
Мизерията ветровита ...

Бракът е най-разпространената стратегическа игра.
Когато умен човек иска да си улесни работата, ползва компютър. Когато прост човек иска да стори същото, вика умен човек, да му я свърши...
Лошата реклама, е всъщност най-добрата антиреклама.
Въобще не му дремеше, че го мислеха за много заспал.
По-лес ...

Крача по стълбите на поредния етаж. Добре бе, за какъв дявол съм се хванал да катеря стоетажен небостъргач? И без друго ме е страх от високо. Стигнах до последния. Готово, покорих го, обаче не ми се слиза обратно по стъпалата. Вратата на асансьора се отваря. Правя крачка напред.
Мамка му… Кабината я ...

Празнуваме рождени дни на мъртъвци.
Стараем се да помним техните завети.
Обсипваме гробове с венци. Помним
с добро всичко, което постигнал е всеки.
Скърбим. Величаем тяхната памет. ...

Разговорът ни е токова тревожещ...
като замах е на брадва! И дървото пак съм аз.
А искаше ми се да бъде като музика възторжена
и да те слушам влюбено-притихнал. И в захлас.
Като на нож върхът си Ти, жестоко-остра, ...

Обичай ме,
когато съм любима.
Обичай ме,
когато съм непоносима.
Обичай ме, ...

Рози бели и червени,
винаги сте вий засмени
и с листа като слънца
радвате детските сърчица!
А бодлички закачливи ...

Замръзнали пеперуди
Елеонора Крушева
Не ми се стъпя по замръзналите улици,
като студени статуи стоят
живеещите там.. ...

Кревка сум како полско глуварче
прегазено ми е јадрото
затоа луѓето тешко се справуваат
со мојата гордост
ќе се мачам ...

Липсва ми сутрин твоята усмивка
и ръката, която
към тебе ме притиска.
Като вятър те отвея
житейския кръговрат. ...

Франческа Микелин - Вулкан
----------------------------------------------------------
Autori: Francesca Michielin & Dario Faini (Dardust)
---------------------------------------------------------------
Автори: Франческа Микелин & Дарио Фаини (Дардъст) ...

Една сутрин, или по-скоро една нощ, малко преди да се разсъмне, когато тъкмо отвори очи и се протегна, за да разкърши схваналите се от нощната влага снага и крачета, Жабата чу дрезгав глас:
– Здравей!
Уплаши се! Сърцето ù лудо затупка, стисна здраво клона, сниши се и впери поглед в посоката, откъдет ...

Аз вече бях.
Преброждах неми улици.
Достатъчно горях.
Изправях се пред дулото
на празни обещания – ...

Години да привикна към безумие,
години ще ми трябват да се върна.
Чаровно щастие на севера
и странен бриз при южните разсеяни,
на изтока го чакат със крилете си, ...

Тази мека бяла тишина
ляга като облак на душата ми.
Тайно се промъква и в съня,
сякаш за да пререди нещата.
В сънищата всичко е възможно – ...

Когато те обичам, много искам
да завалят поройни дъждове,
до кост да се намокря, твойта ризка
да видиш колко ми стои добре.
Когато те обичам, много искам ...

Имаше един ден, но само един... В който Луната изчезна!
Няма да разказвам подробно живота си. Живея в малък град, но в голяма къща. Колкото и да ви се струва странно аз съм 16-годишно момиче, дъщеря на графиня, живееща във ферма. Да, знам че ви е странно. Но както казах, това е за мен.
Този ден мина ...

Оловният войник поема своя път,
задянал мешка с Пирови победи,
медалите се впиват в гола плът,
в обоза куп безсмислени беседи.
Оловният войник се умори, ...

Как искам в очите ти да се събудя,
да грейне в тях разтворена нощта,
ах, как мечтая да съм тази - друга,
която с полъх в теб разпалва радостта.
Вградена в твоя зид от спомени, ...

Тръгна мравката в полето,
житно зрънце да си носи,
и пресича тя шосето
със краченцата си боси!
Но рукна дъжд от корито! ...

Това е полуголата истина,
разсъблечена без много думи,
може би на вид безсмислена,
но е пленница в ума ми.
Тя е вплела тънки нишки ...

Всяка една звезда има своя история, своя съдба и всяка има своя блясък... В един момент всички те падат с неземна красота, защото знаят, че не са съществували напразно... А именно с мъдрост, доброта и чиста любов! Всички притежаваме тези качества... Просто трябва да умеем да живеем с тях!!!

ЕДИНЕНИЕ
Аз не живея!
Аз съм самият живот!
Винаги бил съм
тук под небесния свод. ...

Докато се гордеех, че раста
в очите на велики еднодневки
и все между кориците държах
на разума им тъничките сметки,
в мъглата ми се влюби пролетта ...

Живей го кратък е,
не го пилей с фалшиви,
които те използват.
Живей на момента,
живей сега, ...

Целунах те. И няма да те пусна.
От устните подпалих светлина.
Предадох ти наука и изкуство,
чрез огънче в трепереща ръка.
Когато пренаписахме години, ...

Луната във влажна нощ на Януари
е далечна, мътна...
Тя горяла е някога, отдавна,
отново през нощта
на Юли. ...

Когато главата склониш си...
когато откажеш се ти...
знай, вече изгубил си всичко...
и воля, и мили мечти...

С бай Миле се запознахме преди години във Франция. Кротък, смирен човечец, родом от едно Видинско село. Беше един такъв сух, дребничък и говореше едно така тихичко, все едно душа няма. А иначе работяга, не се оплакваше от нищо и на драго сърце помагаше на който с каквото може. Ама тая пуста далечна ...

На моята любима!
Обичам те, безкрайно те обичам,
безпаметно, до болка, до полуда
сърцето си на твоето обричам,
защото знам, че любовта е чудо. ...

Лежа и плахо се запитвам...
Смисъл има ли да се опитвам?
Тъмна бездна в мене тлее.
Моето сърце, закърпеното, зле е.
Лежа и плахо си милея, ...

Тялото ми проснато е на земята,
в съзнанието ми настанал е покой.
Мисъл една единствена в главата ми се мята
виновникът за състоянието ми кой е, кой?
Час по-рано всичко бе нормално, ...