Доверие ти дадох, като Космос
обичах те, като приятел и жена
а ти предаде ме на другите от пошлост
аз дадох всичко мое, ти пък само суета
Не ме търси в живота ми до края ...

Красивата дреха усеща
еуфория –
глътка милувка от тъмна кожа,
червена роза, скрила
бодлите си в скитащ сън ...

Аз, Богатството и Властта се обединихме около Мнението.
Мнението не беше обществено, а преобладаващо. То и преобладаващо не беше съвсем, но социологическите агенции го определиха като такова. Е, не всички социологически агенции – само някои от тях. Онези, на които Богатството беше платило, а Властта ...

Неканен гост на прага ми.. отново,
неизбежност гърдите стяга.
Копнежи, спомени и гняв преплитат се,
а думите неказани се молят
поне за шанс последен. ...

два лебеда
увиват шии
любов

Прости ми моля те, сега.
Прости ми, днес ти пиша за последно.
Прости и помогни в смъртта
поне да ида със надежда.
Ти беше утрото след мрачна нощ. ...

РЕД Ще дойде ден когато, и аз ще си замина. Трева ще расне над гроба ми студен и червеи ще трупат в тялото ми стаж. Един ще жали, друг ще ме проклина*, ще кажат – отиде си тоз що името си записа на белия лист. Да, но написаното ще остане и ще бие като камбана. Вий вземете го с ръце за да остане в па ...

Изгний
във гроб
предречен,
с кръвта си
заплати. ...

човек
човечност
човещина
небе
небесност ...

Няма вече угодѝя,
няма вече прокопсѝя.
Всеки е накривил шия,
гордо вирнал е главата.
А навред е немотия, ...

Слънце пекна, тъмно стана,
свят ми се зави,
и разбрах аз, в този миг прославен,
че нов свят ще се роди
И забързах към полето, с лист и молив, ...

Когато е пресъхнал всеки дъх,
се случва неизбежно драма.
На себе си е даже чужд,
човекът със мечта съдрана.
Каквото е било – било. ...

посветени
така той наричаше
нея и себе си
може да е било
клише ...

По нощните улици, мракът се скита,
търси си сродна самотна душа.
Наднича в прозорците, хората пита,
имат ли нужда от вярна ръка.
Свикнал на истини в думите скрити, ...

/ на бездомните кучета /
Разкажи ми за своите дни,
не с думи, с поглед кажи ми!
Знам, навярно си имал мечти –
топъл дом и стопани любими! ...

на щастието
любовта пристана - от
БОГ призована

Тихо капят листата на стария бряст.
През прозорец момчето ги гледа.
Не видя, не усети..
Във вените – корени стари,
забравили страст, ...

По-тъжен съм от коледни дръвчета,
изхвърлени след празничната нощ.
Душата ми от жалост бе обзета,
почти изгубил Земната си мощ.
По-тъжен съм от пролетна магия, ...

Не ми говорѝ –
не желая да слушам.
До мен не бъдѝ –
дойде ми до гуша.
Убит от лъжи – ...

Шепти ми моето сърце:
„Живей веднъж, но истински“
„Бори се“, „Бъди себе си“
„Дори когато си предадена
от собствената си съдба, ...

Ето това е да боли
да кървиш,
да капеш като свещ.
Застанал на ръба
на ръждивата бездна, ...

Душата прогледна
стана ми кръст
кървят на него
несретни мечтите
съдба озлобена ...

В черупките на ненадейни трепети
сте носили най-крехките вини.
Опазили сте хилядите шепоти
от разговори в непорочни дни.
Били ли са дърветата свидетели ...

Дори и да не искам,
аз те чакам.
Борбата между мен и моя милост не е равностойна.
Ще се срещнем в нишка наша (свое)времева,
из меренията на личната метаморфоза. ...

Твоята сянка държа за ръка,
а така ми се иска на воля да тичам
като онези свободни деца,
дето се връщат само да кажат: "обичам (те)",
за да се скрият зад ъгъла на играта ...

Онова усещане,
че те боли
когато пишеш,
когато прощаваш,
когато се губиш ...

Аромат на люляк усещаш
и спомен за минали дни.
За любовта се досещаш,
а отвътре душата ти гори.
Аромат на люляк усещам, ...

Написах си го на бял лист
предварително обмислено.
Ще го науча наизуст.
Ще застана пред огледалото
и ще му кресна: ...

По „Мост Сън“
от Андромаха (Белла)
Понякога, но само във съня...
пространствата не съществуват,
не съществуват даже времена ...

плаче небето... вече я няма
в с с
т ъ
р ъ л
о к з ...

Живея на една планета далеч, далеч от тук и не, със никакъв си малък принц не съм роднина. Там, където съм отраснал, имаме звезди, вода, лозя, жени, разкош и изобилие, но пък си нямаме мечти и съществуването там е самоцелно. Да вярваш и да искаш, чувал съм, че сладко те изпълвало с живот, за жалост ...

И се сливаме...Ти проникваш в мен, а аз в теб...След горещия вихър и сладката страст...Едва след това идва взаимното удоволствие да се потопим един в друг...Жега...Струя свежест от открехнатия прозорец...Не пускай лампата, виж луната! Носиш две чаши вода, защото няма начин да не помислиш за мен, ког ...

НУРЕК.
Недосягаемы вершины Памира, до чего высоко поднялись – с небом в объятиях живут.
Как же мал человек внизу, один только блеск ледников в глазах его слезится, печаль закралась, и даже орёл не донесёт до высоких пиков ту печаль, не царапнут когти цепкие вечность твёрдой воды.
Да, что там орёл, н ...

САМОТАТА НА СИЛНИТЕ, ЧАСТ ТРЕТА, КОСИТЕ НА ЕЛЕКТРА
Глава седма Убийство на куче
Завари Нона да разговаря с мъж на около тридесет и пет години с рядка кестенява коса и чанта с инструменти. Кислородната инсталация закъсала, поясни приятелката му. Мъжът се казваше Дамян и беше кислороден техник.
- Тряб ...

Презряла всички норми и задръжки,
по дяволите възрастта и класата,
жената в мен говори с теб по мъжки
и дръзко хвърля картите на масата.
Отдавна не държа да съм обичана, ...

/По филма"Невъзможно твой"/
Вишнево навън е заваляло
а въздуха ухае на април,
пътища постилат черги в бяло,
пролетта рисува във акрил. ...

И ставаме по празниците вярващи...
Свещи палим, и се молим Богу.
Прошка искаме, и сме даващи.
Добри сме, и обичаме се много.
И идват делници. ...

"Болно време."
Помисли си дядо Симо като чу птичките да чуруликат,стоплени от мекото зимно слънце. Вече няма като предишните зими. Да завали мек сняг,да затрупа всичко. Да се белне полето,да се завият житата на топло под дебела снежна завивка.
"И времето като хората..." Каза си той и се закашля отно ...

І
Край жп линия – пътека ,
тук-там обрасла със трева.
Пътувам аз с походка лека,
пленен от дивна синева. ...

Мразя дълбоките ти очи
и как пронизват коварно.
Също мразя, че ти личи,
как ме оценяш елементарно.
Мразя колко е очевидно, ...