Сън. Мой сън. Призови ме!
Приюти ме.
Отговор ми дай.
Господи, утеши ме.
Душата ми познай. ...

Светлина в живота ми се появи,
душата забрави своята тревога!
Просто каза ми:"Напред върви!",
дойде ангел, дойде дар от Бога!
Сякаш се намирах в рая чуден, ...

Медии гърмят световни
за проблемите чутовни-
Украйна, ивицата Газа,
кой и как отгде намаза.
Ние сме във трета глуха. ...

Сър Дони, както се обръщал към него южноафриканският му аватар Теслацио, имал намерение да създаде невиждан всемирен ред. Невиждан, защото и той не знаел как ще изглежда. Всемирен, защото нямал точна представа за границите на своя творчески потенциал. Ред, защото след безредието какво друго можело д ...

Край! Решено е безвъзвратно -
Аз напуснах тез родни поля.
И звънят тополите пак, но
Дъжд последен над мен се изля.
Моят дом без мен прекатури се, ...

Тази година Великден се пада на 20 април, сиреч на рождения ден на Адолф Хитлер. При това православният и католическият Великден съвпадат. Не зная има ли нещо знаменателно в подобни съвпадения. Зная само, че 1939г. е годината, в която започва втората световна война. И забележете, че:
19:39 = 0, (487 ...

Заваля, заваля, сякаш знае – с години го чаках,
този дъжд. Ситен, плах и от зима откраднал дъга.
И замърка стаен под ръцете му милващи мрака,
жадно пих, до насита... и няма преди, и сега.
оживя, оживя и разцъфна душата ми. Кимат, ...

Мъжът на една жена починал внезапно и любовникът й веднага довтасал … ама за това – към края …
Темата днес – кулинарията , ама по-специално за това как се месят козунаците.. Просто е – минаваш по магазините, купуваш си продукти и – накрая, стига да е подбрано точно това, което трябва, има голяма вер ...

Прашни, но весели
дни-циганета
тичат през угара точно към мен.
Смуглият вятър
свири с дайрета, ...

Самота
Сам си в света,
щом си в плен на самота.
Сърцето не спира да препуска
и сякаш ще излети. ...

Поне ме бива, още как ме бива,
в разделите. Мостовете горят.
Оставам си плашило насред нива,
а в шапката ми – целият ми свят.
А вятърът под дрипите ми пъстри, ...

ДУМИ БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ
Не ми разказвай в строфи пролетта –
не стигат думите – да я опишат.
Не знам дали синигер през нощта
си чувал как от обич е въздишал? ...

Прочетено от западните вестници
заглавие с един добър съвет:
“Не давайте на лудия картечница,
дори и детски воден пистолет.”
Юри Йовев ...

СТАРАТА ДЯДОВА КЪЩА
Старата къща на дядо скрибуца.
Скърцат прогнилите вече греди.
А под сачака с бърдуче пърцуца
моето минало кротко седи. ...

Светлината няма сянка. Светлина бъди!
Създавай цветовете. По земята ги реди.
Вземи със себе си звездите. Нека да са те.
Огледала ще са ти на лъчите. Светлината ще расте.
И разливай надалече всеки свой копнеж, ...

Цветни витражи напомнят за старото време.
Маса със странни ампули, таблетки, вода.
А на перваза Писанка доволна си дреме -
Тук е Човекът, и мина отдавна студа.
Същите прашни прозорци, позната походка, ...

За да изпита бреме
без да подскаже такт
Прима виста е разкож
За някои докога в този бран"Ж"?
"Огледалце я кажи ми.." ...

– Това ще бъде последното ти интервю, Аделина. Реших да бъде с мен, тъй като в крайна сметка аз съм този, който състави и определи условията по договора. Ти пък се съгласи с тях и мога да твърдя с пълна увереност и неоспоримо удовлетворение, че изпълни съвестно всяко едно изискване. Предполагам, че ...

Мозъкът ми, затворник във килия от кост,
но не е тя всъщност затворът!
А тогава той кой е? Май дочух тук въпрос -
Той е всъщност... във мозъка, хора...
Той, това са личните ми лимити, ...

Събитията от произведението се случват в специализирано медицинско заведение за творчески личности. Всички фокализации са непреднамерени и случайни :-)
Сияеха в лазурна нощ слънцата
И свиреше небето рокендрóл,
Когато се довлече пак сестрата
И ми набичи халоперидóл*. ...

И такава се случва - понякога.
В книгите или по филмите.
Идва тя тъй, съвсем неочаквано.
И след това не си и отива.
Не задавам въпроси - такива. ...

Да беше чист,
като водата, бистрата,
та да те взема в шепите си неразтворени.
Трошица хляб да бе,
ей тъй - неотронена, ...

Чудех се аз ли водя магарето или то мене. Нямаше ни път, ни пътека по тая пуста планина. Давахме го на кестреме – през чукари и оврази, прескачахме ручеи, закачахме се по шипоци. И да ви кажа – магарето по-умно беше. По-мъдро избираше откъде да минем и как да заобикаляме непроходимите джендеми. Свър ...

Със чаша вино разредено със вода,
втренчен в времето ни диво...
Мечтая ли или тъжа това дори и аз не зная
Самотен сред викове кресливи, до кога!?
Объркан Свят, хора в сенки скрити. ...

В белите полета
на моя живот,
Надеждата рисува
красиви картини.
Явно съм в някакъв ...

Много преди началото на месец март, мартеничките започват да “цъфтят“ в центъра на нашия град, а и не само в центъра, както със сигурност и във всички градове и села у нас... Чудни предвестници на идващата пролет, български - от красиви по-красиви... Винаги си вземам, за здраве - за подаръци на близ ...

Някак натежа,
Някак лекотата, отлетя,
Разделих се на две,
И изпратих моето сърце!
Не скърби и не тъжи, ...

Измерва се времето наше и мярката
сме самите ние, разказали някъде във влака
от живота си няколко запомнящи се щриха:
на непознатия, на болния, на търсещия-
верен приятел, спасителен лек или спътник в живота. ...

Музика, Аранжимент и Изпълнение: Антоан Антонов
Текст: Надя Уорендър

Всеки ден се будя с мисълта за теб…
Всеки ден в който се събуждам избирам теб…
Всеки ден се влюбвам в теб…
Всеки ден искам да те прегърна…
Всеки ден искам да те целуна… ...

Тишината тръпне премаляла,
разтапя се под топлата ти длан.
В този миг вселената е цяла
от парещи целувки плам.
Времето изчезва – дим – ...

С песен на уста
(Посветено на Николина и Мария Чакърдъкови)
Две красиви жени, майка и дъщеря,
пак песен захващат, песен българска!
А хората отново се хващат на хора', ...

Не виждаш ли, небето бяло
откакто вънка зазори?...
Хвани си пътя отначало!
И вкъщи пак се прибери!
Но ти се правиш на юнак! ...

Ти често ме питаш дали те обичам:
Защо се съмняваш в това?
Аз само на теб във любов ще се вричам,
дори и във плен на смъртта.
Животът не може да скъса веригата, ...

Небето размаха крило, а аз те измислих повторно.
Обяздих Луната седло, препуснах над нощните покриви.
Прозорец разби се със крясък под нас,
посипа брокат по асфалта.
Танцуваха заедно косите ни валс ...